№ 5112
гр. София, 23.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р.
ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110136049 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. АС. АЛД., чрез адв. Д.,
срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Съдът след като констатира, че предявеният иск е процесуално допустим, исковата
молба, отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на ЗЗП и ЗЕ относно
недвижим имот в А, община Самоков, Софийска област. Твърди, че при проверка на
текущите си задължения установил, че била издадена фактура № ********** от 29.04.2021
г. на стойност 1045,08 лв., която се отнасяла за периода 12.11.2020г. - 11.02.2021 г. Сочи, че
при справка в Център за обслужване на клиенти служители на ответника обяснили, че
сумата била начислена след извършена проверка на електромера в имота на ищеца, при
която установили, че електромерът не измервал точно потребяваната електрическа енергия.
Съставен бил и констативен протокол, въз основа на който едностранно била коригирана
сметката на дружеството за електрическа енергия за минал период и била издадена
посочената фактура. Поддържа, че ответното дружество неоснователно претендира сумата
по процесната фактура, доколкото краен снабдител на електрическа енергия бил „ЧЕЗ
Електро България“ АД, а ответникът като оператор на електроразпределителната мрежа на
1
обособена територия по смисъла на чл. 88 от ЗЕ, чл. 104а и §1, т.34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ,
извършвал мрежовите услуги „достъп“, „пренос“ и „разпределение“ на електрическа
енергия при публично известни общи условия. Излага доводи, че за ответното дружество не
била налице законова възможност да извършва едностранна корекция на сметки на вече
доставена електрическа енергия за минал период от „ЧЕЗ Електро България“ АД, като
същото било в нарушение и на Директива 2009/72/ЕО и Закона за енергетиката. Счита, че не
дължи претендираната от ответника сума, тъй като фактурата била издадена без законово
основание, като не остойностявала реално доставена и измерена стойност на електрическа
енергия от техническо изправно и годно средство за търговско измерване. С оглед на
обстоятелството, че ответното дружество не извършвало дейност по снабдяване, доставка и
продажба на електрическа енергия, за последното не било налице основание да претендира
заплащането , като неизмерена от електромер, който да е собственост на ответното
дружество. Процесната сума била начислена за непоръчана доставка по смисъла на
Директива 97/7/ЕО, чл. 15 от Директива 2005/29/ЕО и чл.27 от Директива 2011/83/ЕС.
Поддържа, че ответното дружество нямало лиценз да извършва дейности по снабдяване с
електрическа енергия и нейното фактуриране, доколкото това правомощие притежавал
единствено „ЧЕЗ Електро България“ АД като краен снабдител. В отношенията между
страните били неприложими Правилата за измерване количествата електрическа енергия,
уреждащи правилата за извършване на едностранна корекция на сметка за доставка на
електрическа енергия от крайния снабдител, като противоречащи на Закона за енергетиката
и на Директива 2009/72/ЕО. Ищецът оспорва да е обвързан от посочените констатации от
ответното дружество при извършване на проверката, тъй като не бил уведомен и не
присъствал лично или негов представител на проверката, като разбрал за провеждането на
тази процедура едва след начисляване на процесната сума. Поддържа, че в приложимите
между страните общи условия не бил предвиден ред за уведомяване на потребителите при
извършване на корекция на сметка по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а в чл. 25, ал. 1 от Общите
условия било предвидено такова задължение за уведомяване, но не и ред за извършването
му. Твърди, че електромерът, монтиран на процесния адрес, не бил от одобрен тип и не
преминал първоначална и последваща метрологична проверка, поради което не бил годно
средство за търговско измерване, както и че измерването по време на проверката било
извършено с негоден еталонен уред. Задължение на ответника било да поддържа в
изправност и да следи за точното измерване на електрическата енергия, както и да
констатира своевременно грешка при отчитането, като поради липса на данни за осъществен
нерегламентиран достъп от страна на потребителя, не било налице основание да се
презюмира виновното му поведение. Оспорва в негова тежест да е възникнало и задължение
за заплащане на сумата от 135,47 лева с ДДС, включена в процесната фактура като такса
„задължение към обществото“, доколкото тази такса се дължала за консумирана
електрическа енергия, каквато оспорва да е потребявал, а сумата от 315,37 лева с ДДС за
такса за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа счита за недължима, тъй като
количеството електрическа енергия не било отчетено от средство за търговско измерване и
не било реално доставено. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като признае за
2
установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1045,08 лв., начислена по
фактура № ********** от 29.04.2021 г. за периода 12.11.2020г. - 11.02.2021 г. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание. Поддържа, че са приети нови Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, обн. В ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., регламентиращи реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, като поради
това, че процесната проверка била извършена след обнародването им и влизането им в сила,
същите били приложими към процесния случай. Навежда доводи, че новите ПИКЕЕ
предвиждали фактурата за преизчисляване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната
мрежа, като за територията на Западна България, това бил именно ответникът – „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД. Твърди, че при извършената на 11.02.2021 г. проверка на
средство за търговско измерване – електромер с фабричен номер 11390943, на процесния
обект, представляващ къща в А, било установено неправомерно присъединяване или намеса
в измервателната система, като същата била извършена след като потребителят бил
потърсен, като не бил открит на адреса, поради което проверката била извършена в
присъствието на свидетел - Любомир Савов Витанов, който не бил служител на ответното
дружество. Сочи, че в момента на проверката бил съставен констативен протокол №
1026195/11.02.2021 г., в който били описани направените констатации при спазване на
изискванията на чл. 43, ал. 3 от ПИКЕЕ. Поддържа, че при проверката било констатирано, че
електрическа енергия се измервала с грешка от минус 82,42 %. Твърди, че процесният
електромер бил демонтиран и изпратен за метрологична проверка, като с констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 407/20.04.2021 г. било
установено, че в случая се касае до манипулация във вътрешността на електромера.
Поддържа, че въз основа на протокола от Българския метрологичен институт била
извършена корекцията за период от три месеца назад от датата на проверката по реда на чл.
50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ на основание в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ. Твърди, че е
уведомил потребителя за изготвената справка за преизчислените количества електрическа
енергия, като му бил изпратен и посоченият протокол за метрологична експертиза и
процесната фактура, поради което и начинът на извършване на проверката,
преизчисляването на количествата електрическа енергия и уведомяването на ищеца било
извършено в съответствие с правилата на ПИКЕЕ. Поддържа, че на основание чл. 56, ал. 3
ПИКЕЕ преизчисляването на количествата електрическа енергия по ПИКЕЕ се извършвало
по цена на електрическа енергия за покриване на технологичния разход, определена от
КЕВР на съответния мрежови оператор, поради което снабдителят „ЧЕЗ Електро България“
АД нямал отношение към събирането на начислените суми. Излага съображения, че
отговорността по ПИКЕЕ била специална обективна отговорност, поради което, за да се
3
ангажира същата, не било нужно да бъде установено, че причината за измерване на
енергията се дължи на конкретно недобросъвестно поведение от страна на потребителя. Ето
защо моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е от В. АС. АЛД. срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 1045,08 лв., начислена по фактура №
********** от 29.04.2021 г. за периода 12.11.2020г. - 11.02.2021 г.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните:
ищецът е потребител на електрическа енергия и абонат на „ЧЕЗ Електро България” АД и
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД по договор за доставка на електрическа енергия с място
на доставка А, община Самоков, Софийска област, както и че ответното дружество е издало
фактура № ********** от 29.04.2021 г. за сума в общ размер на 1045,08 лв., начислена за
периода от 12.11.2020г. - 11.02.2021 г.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка; предпоставките за неговото упражняване (осъществен
достъп до вътрешността на електромера и изменение на електрическата схема, довела до
неправилно отчитане или неотчитане на потребената ел. енергия, установено с процесния
протокол), както и че размерът на сумата съответства на установения в закона механизъм и
е по утвърдени от КЕВР цени.
УКАЗВА на ищеца при установяване на горните факти, че в негова доказателствена
тежест е да докаже по делото, че е заплатил сумата от 1045,08 лв., начислена по фактура №
4
********** от 29.04.2021 г.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 192 ГПК, тъй като ответникът е
предоставил исканите от ищеца документи, а именно - Лицензия за разпределение на
електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от Държавна комисия за енергийно
и водно регулиране (сега КЕВР).
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК в 1-месечен срок от съобщението МВР,
Дирекция „Национална система 112“ да представи справка дали на дата 11.02.2021 г. на
телефон 112 има получен сигнал за неправомерно ползване на електрическа енергия на
адрес в А, община Самоков, Софийска област.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ответника гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел при довеждане в първо по делото съдебно заседание, който да даде показания
за обстоятелства относно извършената проверка в имота на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за допускане до
разпит на свидетеля Любомир Савов Витанов, тъй като за същите обстоятелства е допуснат
един свидетел при режим на довеждане, а отделно от това не е необходимо за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
ДОПУСКА съдебно - техническа експертиза със задачи, посочени в отговора на
исковата молба при депозит в размер на 350 лв., платими от ответника в 1-седмичен срок от
връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Валентин Емилов Близнаков, който да се уведоми след
внасяне на определения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
5
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание, освен ако съдът е указал по – кратък срок в настоящото определение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание, освен ако съдът е указал по – кратък срок.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2021г., от
14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6