Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 01.06.2018
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание,
проведено на единадесети април две хиляди и осемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 76 по
описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 192 от 02.11.2017 г.,
постановено по гр. д. № 7/2017 г. на Ихтимански районен съд е признато за
установено по предявените от „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл. 415, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
Н.И.К. дължи сумата 614,82 лева, представляваща цена на потребена
топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от м. април
Решението е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство като постановено в
нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Излага се възражение срещу извода на съда, че общият топломер
бил поставен „съгласно вещото лице на правилното място – преди последния връщащ
ТЕЦ –ов кран”. Сочи се в тази връзка, че по делото
няма доказателства къде е поставен общият топломер, а от друг страна се сочи,
че този извод е необоснован, тъй като правилното място трябва да е преди
последния спирателен, а не „връщащ” кран. Излага се и довод, че представеният
договор между ищеца и фирма „Т.с.” ЕООД не важи спрямо ответницата, тъй като тя
не е потребител на топлинна енергия. Излага се и оплакване, че съдът не е дал
отговор на всички направени от ответницата възражения.
Ответникът по жалба не е представил писмен отговор на
същата и не заявява становище по нея в съдебно заседание.
Третото лице – помагач „Т.с.” ЕООД не заявява становище
по жалбата.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди,
че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., ж.к. „И.”, ул. „Д.Г.” № 13, вх. Г, ет. 4 /абонатен № 39846/ и че същата
е ползвала доставена й от ищеца топлинна енергия в периода от м.
С отговора на исковата молба
ответницата оспорва исковете. На първо място, излага възражение за нередовност
на исковата молба поради това, че в нея не е посочен размера на вземането на
ищеца за всеки отделен месец от процесния период,
размера на законната лихва за забава върху всяка просрочена сума, както и за
каква точно топлинна енергия става дума – горещо водоснабдяване или отопление.
Ответницата твърди, че в процесния период не е била
потребител на топлинна енергия, не е сключвала договор за доставка на топлинна
енергия, както и договор за извършване на услугата дялово разпределение,
включително и с третото лице „Т.С.” ЕООД. Твърди, че радиаторите в имота са
демонтирани, водомерът за топла вода е пломбиран, поради което не е ползвала
топлинна енергия. Прави възражение за погасяване по давност та претендираните вземания. Сочи също, че искът не отразява стойността
на реално потребената топлинна енергия поради
неоснователното завишаване на сметките от дружеството за дялово разпределение,
както и че средствата за търговско измерване са неизправни, а одобрените мерни
единици за количество топлинна енергия, приети с решение на ДЕКЕВР, са нищожни.
Възразява също, че претендираното задължение не е
изискуемо, тъй като липсва покана за доброволно изпълнение, както и че Общите
условия без индивидуален договор не са годни да обвържат страните по делото.
Сочи се, че в сградата не е въведена система да дялово разпределение, няма
индивидуални топломери, като отчетът не е извършван съобразно реалната доставка
и потребление.
Третото лице – помагач на страната
на ищеца – „Т.С.” ЕООД заявява становище за основателност на предявените
искове. Сочи, че „Д.” ЕООД като подизпълнител на „Т.с.” ЕООД е изготвяло
дяловото разпределение за абонатен № 039846 в съответствие с всички действащи
през процесния период нормативни актове.
Софийски окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че ответницата
е носител на вещно право на ползване върху имота, за който се твърди, че е
доставяна топлинна енергия, което се установява и от представения нотариален
акт № 84, т. 2, рег. № 1321, дело № 83/2012 г. на нотариус Е. Еленкова.
Представена е справка за
задълженията на абонат № 39846 за периода от м.
Представени са съобщение към
фактура № **********/31.07.2014 г. – за начислени суми за отопление и
подгряване на вода в периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2014 г. в общ размер
271,18 лева, и съобщение към фактура № **********/31.07.2015 г. – за начислени
суми за отопление и подгряване на вода в периода от 01.07.2014 г. до 31.03.2015
г. в общ размер 305,71 лева.
Видно от представения протокол за
проведено общо събрание на етажните собственици на сграда на ул. „Д.Г.” № 13,
вх. В и Г, подписан от ответницата Н.К., е взето решение за избор на „Т.с.”
ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В протокола
е отразено, че в имота на ответницата има 4 бр. радиатори и разпределители. На
11.10.2000 г. между Етажната собственост и „Т.С.” ЕООД е сключен договор за
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Представен
е договор от 09.10.2010 г., сключен между „Т.С.” ЕАД и ответницата Н.К., с
който страните са се съгласили таксообразуването на
отчетената от топломера между отделните потребители да се извършва от „Т. С.”
ЕАД на база предоставени данни от „Т.С.” ЕООД.
Посочено е в договора, че потребителят прави възражения по
разпределената топлинна енергия пред „Т.с.” ЕООД.
Представени са три броя протоколи
за извършен главен отчет на абонатен № 39846 с титуляр Н.К. за периодите от
01.05.2012 г. – 30.04.2013 г., от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г и от 01.05.2014
г. до 39.04.2015 г., носещи подписа на ответницата, в които е отразено, че 4
бр. радиатори са демонтирани, водомерът за топа вода е пломбиран, като в имота
има 1 бр. отоплително тяло.
От представените от третото
лице-помагач индивидуални справки за отопление и топла вода /дялово
разпределение / се установява, че за процесния период
е отчетен разход за енергия, отдадена от сградната
инсталация и за отопление – за 1 бр. отоплителен уред в банята.
Според приетото като неоспорено
от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, общите топломери в
сградата са отчитани редовно и технологичните разходи в абонатната станция са
определяни своевременно; няма данни за недопустими отклонения от топлотехническия
проект на системите за захранване с топлинна енергия в сградата – етажна
собственост, налице е съответствие между тенологичните
принципи и дяловото разпределение на топлинна енергия между абонатите в топлозахранените входове; дяловото разпределение е правено
при спазен технологичен проект, количествата на разпределената на абоната
топлинна енергия и ценовото й диференциране п пера са гарантирани от лицензиран
софтуер; разпределението на ТЕ за БГ в СЕС е правилно, спрямо абоната ФДР е
спазила методиката за разпределението на ТЕ, като разпределената му и начислена
ТЕ за процесния период възлиза на сумата 597,13 лева.
ФДР е изготвяла своевременно изравнителни сметки, описани в табличен вид в
приложение № 2 към заключението. Според заключението, нормативно предвидените
методики за начисляване на сумите за ТЕ за имота на абоната са спазени. Общият
топломер в сградата е преминал нормативно предвидените метрологични проверки и
същият е монтиран на правилното място в схемата на абонатната станция. В
обстоятелствената част на заключението е посочено, че за процесния
период по сметките за дялово разпределение на ФДР на абоната е разпределена
топлинна енергия за отопление на имота на 1 тела – щранг
лира, и топлинна енергия за сградна инсталация
Въз основа на така установените
по делото факти, съдът намира следното от правна
страна:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ.
Така предявените установителни искове са допустими с оглед обстоятелството,
че в предходно развилото се заповедно производство длъжникът – ответник по
настоящото дело, е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в
срока по чл. 414 от ГПК и заявителят е представил в заповедното производство
доказателства за предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу длъжника
искове за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Неоснователно е направеното с
писмения отговор възражение за нередовност на исковата молба, основано на довод,
че в нея не е посочен размера на вземането на ищеца за всеки отделен месец от процесния период, размера на законната лихва за забава върху
всяка просрочена сума, както и за каква точно топлинна енергия става дума –
горещо водоснабдяване или отопление. Съдът счита, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК – в нея е посочен юридическия факт,
от който произтича претендираното от ищеца вземане
/доставка на топлинна енергия/, периода, за който се твърди, че е доставяна
такава енергия, както и стойността на потребената и
незаплатена топлинна енергия. Установената месечна периодичност на плащането на
доставената топлинна енергия не обосновава извод, че вземането за всяка месечна
вноска е предмет на отделен иск, тъй като правопораждащият
факт е един и същ, поради което и не е
наложително в исковата молба да се посочват размерите на отделните суми, които
се дължат за всеки месец, респ. и сумите за мораторни
лихви върху всяка дължима месечна вноска. Същото важи и за вида и стойността на
вида топлинна енергия по чл. 141 и чл. 142 от ЗЕ. Ищецът претендира заплащане
на доставена топлинна енергия, която включва енергията за отопление и енергията
за горещо водоснабдяване са топлинна енергия, като различно им предназначение
не обуславя различен предмет на претенциите.
Разгледани по същество исковете са основателни.
В тежест на ищеца по така предявените искове е да докаже наличието на облигационно отношение с ответника в процесния период по продажба на топлинна енергия, видът, количеството на доставена енергия и цената й.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона /чл. 150 от ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.
В случая се установява се от събраните по делото доказателства, че през процесния период ответницата е била битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ като носител на вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. С., ж.к. „И.”, ул. „Д.Г.” № 13, вх. Г, ет. 4, абонатен № 39846.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора
не е предвидена/. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от
30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат
в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни за това ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу
Общите условия. С оглед на това следва да се
приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и
задълженията на страните съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД, одобрени от ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалите към процесния
период Наредба от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено от
Етажната собственост на третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД, което се установява от представения протокол
от общото събрание на етажните собственици и сключения между Етажната
собственост и третото лице договор.
От представените по делото изравнителни сметки
и формуляри за отчет за абонатен
номер 39846, чийто титуляр
е ответницата, се установява,
че третото лице – помагач «Т.С.» ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение на топлинна енергия през исковия
период. Следва да се отбележи в отговор на възражението на ответницата за липса на слючен между нея и третото лице индивидуален
договор, че в закона няма изискване
за сключване на такъв
договор между отделния потребител
на топлинна енергия и определенето от Общото събрание лице по чл. 139а от ЗЕ не е предвидено. Въз основа на сключен от Етажната собственост с «Т.с.» ЕООД договор
за извършване на дялово разпределение, меижду ищеца и ответницата е сключен индивидуален договор, с който
страните са се съгласили остойностяването на топлинна енергия да се извършва от «Т.с. ЕООД, което води до извода, че всички
действия на това дружество са
извършени в изпълнение на
валидно сключен договор. С оглед
на това и всички направени от ответницата възражения относно договорната й обвързаност с
избрания от Етажната собственост
топлинен счетоводител досежно извършването на услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот, върху който
същата има вещно право на ползване, се явяват неоснователни.
Установено е от заключението на съдебно-техническата експертиза, че
ищецът е начислявал суми за топлинна енергия въз основа на така извършеното от
третото лице „Т. С.” ЕООД дялово разпределение. Ответницата не е направила рекламация в предвидения по чл.70,
ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването
30-дневен срок за възражение по отчета на уреди и разпределение на енергията, извършено с изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки. В
подписания между ответницата и «Т.С. ЕАД договор е предвидена изрична уговорка възраженията по разпределената топлинна енергия да се правят пред дружеството,
извършващо дяловото разпределение. Следва да се посочи, че премахването на отоплителните уреди в имот в сграда – етажна собственост не прекратява качеството на лицето на клиент на
топлинна енергия – то дължи заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата – чл. 153, ал. 6
от ЗЕ.
Според приетото в първоинстанционно производство и неоспорено от страните заключение на СТЕ, които съдът не намира основания да не кредитира, дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот е извършвано в съответствие с нормативните изисквания. Разпределената и начислена от ищеца топлинна енергия за процесния период е на стойност 597,13 лева. Не се твърди, а не се и установява тази сума да е платена от ответницата.
По
горните съображения предявеният главен иск е изцяло основателен. Ответницата
дължи на ищеца лихва за забава върху сумата 597,13 лева, за заплащането на
която същата е била в забава към датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК, за посочения в исковата молба период от 31.05.2013 г. до 18.04.2016 г.,
в размер на 75,91 лева, изчислен от падежа на всяко месечно задължение от процесния период /съгласно приложение № 1 към заключението
на СТЕ/ с помощта на автоматизираната система за изчисляване на законна лихва.
Неоснователно е възражението на ответницата за погасяване по давност на претендираните вземания. Същите са периодично плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД и се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – в случая това е деня, в който изтича 30-дневния срок след изтичане на периода, за който се дължат сумите за доставена топлинна енергия, съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия. Срокът за заплащане на дължимата сума за топлинна енергия за най-ранния месец от процесния период /април 2013 г./ изтича на 30.05.2016 г., откогато започва да тече тригодишния давностен срок. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено пред Софийски районен съд на 13.05.2016 г. – преди изтичане на тригодишния давностен срок.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192 от 01.11.2017 г., постановено по гр. д.
№ 7/2017 г. на Ихтимански районен съд.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.