№ 178
гр. Бургас, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20232000500368 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 880 от 25.07.2023 г., постановено по гр.д. № 283/2023 г. на
Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени исковете на “Обединена българска
банка” АД, ЕИК *********, против Ж. Г. Г., ЕГН **********, за
установяване, че ответникът дължи на ищеца следните суми, произтичащи от
договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от
24.04.2007 г.: (1) сумата 66 932,09 лв. – главница; (2) сумата 15 002,15 лв. –
договорна лихва за периода 10.04.2009 г. – 10.03.2011 г.; (3) сумата 132,15 лв.
– наказателна лихва за периода 10.04.2009 г. – 10.03.2011 г. и (4) законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (24.08.2020
г.) до окончателното изплащане. Присъдени са в полза на ответника
сторените от него съдебни разноски.
Недоволна от решението е останала банката-ищец и го е обжалвала с
въззивна жалба. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Оспорва се изводът на съда, че кредитът не е станал предсрочно
изискуем на 10.03.2011 г. В случая не следвало да се прилага ТР № 4/2014 г.
на ОСГТК на ВКС, тъй като условията за настъпване на предсрочна
изискуемост били уговорени от страните преди постановяването му.
Съобразно с тях кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем при
пълно или частично неплащане на две погасителни вноски. Дори
1
предсрочната изискуемост да не е била съобщена преди подаването на
заявление за заповед за изпълнение, то това било сторено в хода на исковото
производство, но съдът не взел под внимание инкорпорираното в исковата
молба изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
При констатация, че не са налице последиците на предсрочна
изискуемост, съдът следвало да вземе под внимание ТР № 8/2017 г. на ОСГТК
на ВКС и да уважи исковете за вноските с настъпил падеж.
Отправено е искане за отмяна на решението и пререшаване на спора
съобразно с изложената позиция на ищеца в исковата молба и въззивната
жалба.
Въззиваемият ответник Ж. Г. е представил отговор на жалбата, с
който я оспорва и излага аргументи против оплакванията. Акцентира, че по
делото не е представен погасителен план, подписан от страните. В договора
бил посочен размер на лихвения процент, но не и общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението с
главницата. Липсвала информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Потребителят бил поставен в
изключително неблагоприятно положение спрямо търговеца в противоречие с
изискването за добросъвестност.
Поддържа се по отношение на давността на вземанията, че банката не е
предприела изпълнение по издадената заповед за изпълнение в разумен срок.
Давността се прекъсвала само със започване на производство, в което
длъжникът участва и не може да бъде прекъсната, ако длъжникът не знае за
това. В случая длъжникът не знаел за започнатото срещу него изпълнително
производство, давността не е била спирана или прекъсвана и към датата на
предявяване на иска по чл. 422 ГПК била изтекла. Иска се потвърждаване на
решението. Претендират се разноски за въззивното производство.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 17.10.2023 г. е приета за
разглеждане по същество.
Съдебното производство е започнало с искова молба до Районен съд –
Айтос от “Обединена българска банка” АД против Ж. Г. Г.. Постановеното по
образуваното гр.д. № 584/2020 г. на АРС решение след обжалване е било
обезсилено като недопустимо и спорът е изпратен за разглеждане и решаване
от родово компетентния Окръжен съд – Бургас.
Ищецът изложил в исковата си молба твърдения, че е предоставил на
ответника банков кредит; ответникът е преустановил обслужването на
кредита; кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем, а евентуално–
2
предсрочната изискуемост е обявена с исковата молба; била издадена заповед
за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист; ответникът
възразил, че не дължи сумите по заповедта. Ищецът отправил искане да се
приеме за установено, че ответникът му дължи сумата 66 932,09 лв. –
главница; сумата 15 002,15 лв. – договорна лихва за периода 10.04.2009 г. –
10.03.2011 г.; сумата 132,15 лв. – наказателна лихва за периода 10.04.2009 г. –
10.03.2011 г., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба (24.08.2020 г.) до пълното изплащане.
Ответникът оспорил исковете. Възразил, че ищецът не е легитимиран да
води исковете, защото е цедирал вземанията си; че към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, че вземането е погасено чрез плащане; че
вземанията са погасени по давност; че не се дължи договорна лихва поради
ненастъпила предсрочна изискуемост; че претенцията на банката е формирана
въз основа на неясни и неравноправни клаузи в договора за кредит.
С обжалваното решение исковите претенции са отхвърлени изцяло.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.
269 ГПК, Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора:
Между страните е сключен договор за предоставяне на кредит за
закупуване на недвижим имот от 24.07.2007 г., с който банката предоставила
на ищеца кредит в размер на 67 600 лв. със срок за издължаване до 10.04.2037
г.. Било уговорено кредитът да се издължава на 359 месечни анюитетни
вноски в размер на 682 лв. от 10.06.2007 г., до 10-о число на месеца (анекс №
1 от 16.05.2007 г.). Уговорено било главницата да се олихвява с лихвен
процент в размер на 11,25 % годишно, а при забава на плащането банката
имала право да олихвява просрочените суми от главницата с наказателна
лихва в размер на 5 пункта над уговорения лихвен процент. Уговорено било,
че кредитополучателят дължи върху остатъка на главницата годишна такса в
размер на 0,5 % за покриване разходите по управление на кредита и
обслужването му. В полза на банката било уговорено право “да направи целия
дълг по кредита” предсрочно изискуем при неизпълнение от страна на
кредитополучателя, без да е необходимо да го уведомява за това. Погасителен
план към договора за кредит не се представя.
Няма спор и се установява с помощта на ССЕ, неоспорена от страните
във връзка с констатациите за направените от ответника погашения, че
ответникът е обслужвал кредита и е плащал месечни погасителни вноски в
периода юли 2007 г. – август 2009 г., като последното плащане е направено на
06.08.2009 г.
На 07.04.2011 г. банката подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ на осн. чл. 417 ГПК, било образувано
гр.д. № 303/2011 г. на Районен съд – Айтос и на 07.04.2011 г. била издадена
3
заповед за изпълнение против кредитополучателя за сумите: 66 932,09 лв. –
главница; сумата 15 002,15 лв. – договорна лихва за периода 10.04.2009 г. –
10.03.2011 г.; сумата 132,15 лв. – наказателна лихва за периода 10.04.2009 г. –
10.03.2011 г., както и законната лихва върху главницата от 11.03.2011 г. до
изплащането.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. №
476/2011 г. на ЧСИ Н. Г.. По изпълнителното дело в периода 2011-2016
година били наложени множество запори върху банкови сметки, трудово
възнаграждение и дружествен дял, възбрана върху недвижим имот. Описът на
недвижимия имот, за който е съставен протокол от 16.09.2011 г., е извършен
присъствието на длъжника Ж. Г., а протоколът е подписан от него. Проведена
била публична продан на недвижим имот, който бил възложен с
постановление от 21.05.2013 г. на купувача. По молба на взискателя
изпълнителното дело било прекратено през 2018 г.
На 31.01.2018 г. бил сключен договор за цесия, по силата на който
ищецът “ОББ” АД продал на “ЕОС Матрикс” ЕООД портфолио с
необслужвани вземания, между които процесните. Няма спор, че цесията не е
съобщена на длъжника.
Длъжникът подал възражение против заповедта за изпълнение на
25.06.2020 г. С определение № 136 от 08.04.2022 г. по ч.гр.д. № 1269/2022 г.
на ВКС, Трето ГО, е прието, че възражението е подадено в срока по чл. 414
ГПК, поради което настоящият иск по чл. 422 ГПК е допустим.
Страните са обвързани от договор за банков кредит, по който
кредитополучателят дължи връщане на получената заемна сума. По този
договор има неизпълнение от страна на кредитополучателя, който е
преустановил обслужването на кредита след 06.08.2009 г. На осн. чл. 60, ал. 2
ЗКИ банката разполага с право да обяви кредита за предсрочно изискуем
поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. Уговорката в
договора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита от банката без
уведомяване на кредитополучателя не е произвела действие – т. 18 от ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС. В производството по чл. 422 ГПК съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (т. 9 от ТР № 4/2013). В случая банката е упражнила
това свое право законосъобразно, като изявлението за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита е направено с исковата молба. Предпоставките за
това са налице, тъй като ответникът е преустановил обслужването на кредита
преди повече от 10 години. Изявлението на банката е достигнало до
кредитополучателя чрез връчването на исковата молба. Ето защо настоящият
въззивен състав приема, че всички задължения по процесния договор за
кредит са станали предсрочно изискуеми на 24.08.2020 г.
4
При тези констатации кредитополучателят дължи на банката на осн. чл.
430 ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 КЗИ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД главницата по
кредита заедно с уговорената възнаградителна лихва до обявяването на
предсрочна изискуемост, уговореното с договора обезщетение за забава
(наказателна лихва), както и законната лихва върху главницата от датата на
предсрочната изискуемост до пълното изплащане на задължението.
Липсата на отделно изготвен и двустранно подписан погасителен план е
обстоятелство, което не може да доведе до отпадане отговорността на
кредитополучателя. Договорът за кредит съдържа ясни уговорки за общия
размер на предоставената в заем сума, срока за връщането , връщането на
равни анюитетни вноски, броя на вноските, лихвения процент, размера на
ежемесечно начисляваната такса за управление на кредита и точния размер на
месечната вноска.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на легитимация на
банката да води иска поради цедиране на вземането. Съгласно т. 10.б. от ТР
№ 4/2013 при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, сключен след
издаването на заповедта за изпълнение, но преди предявяването на иска по
чл. 422 ГПК легитимиран да предяви иска е цедентът.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземанията на банката
са погасени по давност. Давността е прекъсната на осн. чл. 116, б. “б” ЗЗД с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 07.04.2011
г., към който момент безспорно давност не е изтекла. Поради подаването на
възражение по чл. 4114 ГПК от страна на длъжника и образуването на
съдебно исково производство за установяване съществуването на вземането
по издадената заповед за изпълнение давността продължава да не тече и към
настоящия момент. Тя остава прекъсната от 2011 г. насам. На довода на
ответника, че давността не се прекъсва, ако длъжникът не знае за
предявяването на иск срещу него, респ. за издаването на заповед за
изпълнение и за предприетото изпълнение, следва да се отговори, че той е
бил информиран за предприетото срещу него изпълнение от кредитора му –
той е присъствал на извършения опис на собствения му недвижим имот, бил е
назначен за пазач на имота и е удостоверил това с подпис под съставения от
съдебния изпълнител протокол.
В една част възражението за наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит е основателно, но това не се отразява на основателността
на претенциите:
При сключването на договора за кредит кредитополучателят е имал
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Банката не е
възразила против потребителския характер на договора за кредит.
Следователно ответникът-кредитополучател като потребител може да се
ползва от защитата срещу неравноправни клаузи, регламентирана в ЗЗП.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, представляваща уговорка в негова вреда, която не
5
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално.
Клаузите, които предвиждат възможност за едностранна промяна от
страна на банката на размера на лихвения процент и на таксата за управление
на кредита, са неравноправни – чл. 5, ал. 2 и 3 и чл. 7, ал. 3 от договора. Тези
клаузи не позволяват кредитополучателят да формира реална представа за
това при какви условия и в каква степен ще се променят условията по
договора и неговите задължения. Липсва яснота относно методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно
променената лихва и нейните компоненти. Липсата на конкретна методика
или формула (математически алгоритъм), определяща трайно съотношението
между изменението и конкретни пазарни лихвени индекси, създава
възможност при изменения на променливата компонента, банката-кредитор
произволно да променя размера на лихвите по кредита. Клаузите, които
позволяват това, са неравноправни на осн. чл. 143, т. 10 ЗЗП. Наред с това
договорът не предвижда възможност за кредитополучателя да се откаже от
договора при увеличаване на лихвата, което е основание да се приеме, че
клаузата е неравноправна и на осн. чл. 143, т. 12 ЗЗП. Уговорената
неиндивидуално възможност за едностранно увеличаване от страна на
банката на първоначално съгласувания между страните размер лихвата и на
таксата за управление на кредита по преценка на банката, не отговаря на
изискването за добросъвестност. Това изключва приложението на чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП.
Неоснователно е виждането на ответника-кредитополучател за
нищожност на клаузите, с които се уговаря неустойка за забавено плащане
(наказателна лихва) и се предвижда включване на таксата за управление на
кредита в месечната анюитетна вноска. Клаузите са ясни, не нарушават
изискването за добросъвестност и не създават неравновесие в правата и
задълженията на страните по договора.
Констатациите за наличието на неравноправни клаузи не дават
отражение върху размера на задълженията на кредитополучателя. Това е така,
тъй като от извършената ССЕ се установява, че в хода на договора банката не
се е възползвала от възможността да промени размера на лихвения процент
или размера на таксата за управление на кредита. Размерът на задълженията
се изчислява, както от банката, така и от вещото лице въз основа на лихвен
процент от 11,25 % годишно и такса за управление в размер на 0,5 %
годишно – това, което страните са уговорили при сключването на договора.
Въз основа на заключението на ССЕ, което кредитополучателят не
оспорва по отношение на конкретните изчисления и изходните данни за
изчисленията, съдът приема, че след съобразяване на направените по кредита
погасителни вноски до 06.08.2009 г. ответникът дължи на банката главница в
размер на 66 932,09 лв.
6
Ответникът дължи на банката възнаградителната (договорна) лихва,
включена във всички анюитетни вноски, дължими до 24.08.2020 г. (датата на
предсрочната изискуемост). С оглед диспозитивното начало в процеса в полза
на ищеца следва да се присъди договорна лихва само за претендирания от
него период – до 10.03.2011 г. Експертът посочва сумата 15 002,15 лв. като
общ размер на лихвата за този период при лихвен процент 11,75 % годишно.
Този общ размер следва да се намали до 14 363,72 лв., която сума съответства
на лихвен процент от 11,25 % годишно. Таксата за управление на кредита
може да се начислява заедно с лихвата, но не е част от нея. Тъй като ищецът
не претендира заплащане на уговорената такса за управление на кредита,
разликата до 15 002,15 лв., съразмерна на таксата за управление на кредита от
0,5 % не следва да се присъжда. В тази част този иск е неоснователен.
Ответникът дължи на банката уговорената с договора наказателна
лихва, като форма на определено обезщетение за забава, върху просрочените
вноски за претендирания период – до 10.03.2011 г., общо 132,15 лв.
Върху главницата на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи законната лихва за
забава, считано от датата на предсрочната изискуемост – 24.08.2020 г. – до
пълното изплащане на сумата.
Исковете са основателни до тези размери. Тъй като крайните изводи на
съдебните състави не съвпадат по отношение дължимостта на главницата и
наказателната лихва, както и на части от договорната лихва и законната
лихва, обжалваното решение ще се отмени в съответните части и вместо това
исковете ще се уважат по начина, описан по-горе.
Поради изхода на делото решението ще се отмени в частта за
разноските, след което разноски ще се присъдят съразмерно с уважените,
респ. отхвърлените части.
Ищецът претендира разноски за съдебните инстанции и за заповедното
производство, на каквито по начало има право, но не представя списък по чл.
80 ГПК. Въз основа на наличните по делото доказателства се установява, че
банката е сторила следните разходи: по гр.д. № 584/2020 г. на АРС – 2341,33
лв., в т.ч. 300 лв. юрисконсултско възнаграждение; по в.гр.д. № 1311/22 г. на
БОС – 200 лв. юрисконсултско възнаграждение; по ч.гр.д. № 1269/2022 г. на
ВКС, III ГО – 100 лв. юрисконсултско възнаграждение; по в.гр.д. № 368/2023
г. на БАС – 1941,33 лв., в т.ч. 300 лв. юрисконсултско възнаграждение или
общо 4582,66 лв. Няма данни за сторените в заповедното производство
разноски. Съразмерно с уважената част от исковете в полза на ищеца ще се
присъдят разноски в размер на 4547,19 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника ще се
присъдят разноски в размер на 33,66 лв. при съобразяване на представените
от него списъци по чл. 80 ГПК и доказателствата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 880 от 25.07.2023 г., постановено по гр.д. №
283/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са
отхвърлени исковете на “Обединена българска банка” АД против Ж. Г. Г. за
установяване съществуването на вземания на банката за сумите: 66 932,09 лв.
– главница по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим
имот от 24.04.2007 г.; 14 363,72 лв. – договорна лихва за периода 10.04.2009 г.
– 10.03.2011 г.; 132,15 лв. – наказателна лихва за периода 10.04.2009 г. –
10.03.2011 г., както и за законната лихва върху главницата от 66 932,09 лв. за
времето от 24.08.2020 г. до пълното изплащане на сумата, както и в частта
за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между “Обединена
българска банка” АД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, п.к.
1715, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. Рачо Петков – Казанджията №
6, сграда Матрикс Тауър, етаж 6, и Ж. Г. Г. , ЕГН **********, от гр. Бургас,
ул. *****, че Ж. Г. Г. дължи на “Обединена българска банка” АД следните
суми, произтичащи от договор за предоставяне на кредит за закупуване на
недвижим имот от 24.04.2007 г.: (1) сумата 66 932,09 лв. – главница; (2)
сумата 14 363,72 лв. – договорна лихва за периода 10.04.2009 г. – 10.03.2011
г.; (3) сумата 132,15 лв. – наказателна лихва за периода 10.04.2009 г. –
10.03.2011 г. и (4) законната лихва върху главницата от 66 932,09 лв. за
времето от 24.08.2020 г. до пълното изплащане на сумата, които вземания са
прехвърлени с договор за цесия от 31.01.2018 г. от “Обединена българска
банка” АД на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, и за които вземания е
издадена заповед № 200 за изпълнение на парично задължение от 07.04.2011
г. по ч.гр.д.№ 303/2011 г. по описа на Районен съд – Айтос, като ОТХВЪРЛЯ
иска за договорна лихва над размера от 14 363,72 лв. до размера от 15 002,15
лв., както и иска за законна лихва за времето от 07.04.2011 г. до 24.08.2020 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Ж. Г. Г. , ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. *****, да
заплати на “Обединена българска банка” АД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. София, п.к. 1715, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. Рачо
Петков – Казанджията № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 6, сумата 4547,19 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Обединена българска банка” АД , ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр. София, п.к. 1715, район Витоша, кв. Малинова долина, ул.
Рачо Петков – Казанджията № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 6, да заплати на
Ж. Г. Г. , ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. *****, сумата 33,66 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 880 от 25.07.2023 г., постановено по гр.д.
№ 283/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в останалата обжалвана
част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
8
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9