№ 436
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:П. Н. Славчев
Виктория В. Грънчарска
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно
наказателно дело № 20251100601221 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С протоколно определение от 19.11.2024 г. на СРС, НО, 130-ти състав, на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, съдията-докладчик е прекратил
наказателното производство по НЧХД № 3296/2012 г., образувано срещу Г. Г. В. за
извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.
Срещу определението в законоустановения срок са постъпили жалба и
допълнение към нея от ЧТ Д. Д. К.. Със сезиращите съда документи се иска отмяна на
процесното протоколно определение с аргумента, че сключеното между подс. В. и
прокуратурата споразумение касае само едно от включените в тъжбата престъпления,
поради което и случая не касае правилото non bis in idem.
В разпоредително заседание на 27.02.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание от 14.04.2025 г. пред въззивния съд частният тъжител К.,
редовно призован, не се явява. Не се явява и повереникът му адв. П. А..
Подсъдимият Г. В. също редовно призовани, не се явява. За него се явява
защитникът му – адв. П. П..
Защитникът – адв. П., в хода по същество се придържа изцяло към депозираното
от него становище и моли СГС за акт, с който се потвърждава атакуваното
първоинстанционно определение. Претендира и присъждане на сторените в хода на
въззивната инстанция разноски за възнаграждения.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата в контекста на
1
събраните от въззивния съд доказателства, и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира, че жалбата е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от легитимирани лица и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяната или изменението на
обжалваното определение. Съображенията на СГС за това са следните:
Видно от събраните по делото доказателства, с постановление от 13.03.2023 г.
било образувано ДП с № 559/2023 по пр.пр. 8679/2023 г. за осъществено престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
С постановление от 04.09.2023 г. наблюдаващият прокурор е спрял воденото
наказателно производство с мотива, че в случая се касае за престъпление от частен характер.
Описаният акт на прокурора при СРП е отменен от горестоящата прокуратура (СГП) с
постановление от 28.03.2024 г. Постановлението на СГП, с което се отменя постановление
на прокурор при СРП е потвърдено с нарочно постановление от 08.05.2024 г. на прокурор
при АП-София.
След като, описаното по-горе постановление на прокурор при СРП е отменено и
наказателното производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 от
НК е продължило наблюдаващият прокурор и Г. В., както и защитникът му са постигнали
споразумение, което е одобрено с протоколно определение от 14.10.2024 г. на СРС по НОХД
14177 от 2024 г. по описа СРС, НО, 102 състав. Цитираното определение е било окончателно,
а наказателното производство е прекратено.
Същевременно, преди постановлението от 04.09.2023 г. на прокурор при СРП да
влезе в законна сила ЧТ К. е входирал частна тъжба в СРС с вх. № 73045/05.03.2024 г. срещу
Г. Г. В. с обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. С протоколно
определение от 19.04.2024 г., постановено по НЧХД № 3296/2024 г. по описа на СРС, НО,
130-ти състав наказателното производство по делото е било прекратено, поради наличието
влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение между подс. В. и представител
на СРП. С обжалваното определение, първоинстанционният съдебен състав е приел, че
фактите, подлежащи на доказване в настоящото производство и в това по НОХД №
14177/2024 г. са едно и същи относно време, място, изпълнително деяние, настъпили телесни
увреждания и техния характер. Поради изложеното и проверяваната инстанция е счела, че в
случая са налице основанията на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за прекратяване на наказателното
производство.
Съобразявайки гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира,
че първоинстанционното определение, предмет на проверка в настоящото производство, е
законосъобразно и обосновано. Видно от събраните по делото доказателства депозираните
тъжба, инициирала производстото по НЧХД № 3296/2024 г. касае идентични факти и
обстоятелства, на тези включени в предмета на споразумението, одобрено с протоколно
определение по НОХД № 14177/2024 г. по описа на СРС. Това е така, доколкото има пълно
съответствие между тъжителя и подсъдимото лице, а изложената фактическа обстановка в
тъжбата е напълно идентична с описанието на двете деяния, за които подс. В. се е признал за
виновен, респ. му е наложено наказание. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че е
налице пълно сходство между процесното престъпление, предмет на НЧХД № 3296/2024 г.
и на НОХД № 14177/2024 г. относно предмет и страни, поради което е налице забраната
"non bis in idem", визирана в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, а именно забраната
едно лице да бъде съдено за едно и също нещо два пъти.
В цитираната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е изразено правилото "non
bis in idem", непозволяващо провеждане на наказателно производство спрямо същото лице
за същото престъпление. Съгласно това правило не се образува наказателно производство, а
образуваното се прекратява, ако спрямо същото лице за същото престъпление има
2
незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в
сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. В настоящия случай тази
хипотеза е налице, доколкото видно от приложеното заверено копие на протокол от съдебно
заседание, провело се на 14.10.2024 г. по НОХД 141777/2024 г. по описа на СРС, НО, 102
състав. е налице влязло в сила определение на друг съдебен състав на СРС, с което е
одобрено споразумение, а наказателното производство е прекратено. В случая безспорно
страните по делото са същите, но се поставя проблема от частния тъжител и повереника му
дали деянието е същото или е друго, квалифицирано по различен състав от Особената част
на НК.
В теорията и съдебната практика еднозначно се приема, че правилото " non bis in
idem " се прилага с оглед фактите, предмет на приключилото или висящо наказателно
производство, а не с оглед правната им квалификация (В този см. е Решение №559 от
31.01.1995 г. на І НО, на ВКС“. "Същото престъпление" (тъждество на престъплението) ще е
налице, когато става дума за същата дейност, която е предмет на приключеното или висящо
производство. Различната квалификация на деянието не го прави различно. В случая
безспорно фактите, предмет на производството по НОХД № 14177/2024 г.. на СРС, 102
състав и тези по НЧХД № 3296/2024 г. (т.е. на настоящето производство) са напълно
идентични. Касае се за две деяния, осъществени през непродължителен период от време (в
периода от 14:00 часа до 15:20 часа на 11.12.2022 г.) на едно и също местоположение (в гр.
София, на ул. „Цар Шишман“, пред №51 и в гр. София, на кръстовището, образувано от ул.
„Цар Шишман“ и ул. „Граф Игнатиев“). Твърди се еднотипно увреждане, осъществено по
идентичен механизъм от един и същ извършител, а именно подс. Г. В. срещу едно и също
лице – ЧТ Д. К..
Така формулирано, правилото, уредно в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК подсказва, че
приложението му е строго ограничено и зависи от кумулативното наличие на няколко
предпоставки - образувано наказателно производство; наличие на друго, предшестващо
наказателно производство, вече приключило с влязъл в сила т.е. окончателен съдебен акт;
идентичност на лицето, срещу което са двете наказателни производства; идентичност на
деянието, за което това лице е наказателно преследвано. Ако са налице всички тези
предпоставки, новообразуваното наказателно производство следва да бъде прекратено.
Настоящият съдебен състав, предвид всичко изложено по-горе приема, че са налице всички
подробно описани предпоставки, поради което и атакуваното определение се явява
законосъобразно и обосновано, поради което следва да се потвърди, а въззивната жалба да се
остави без уважение като неоснователна.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 250, ал. 5, вр. чл. 334‚ т. 6 и чл.
338 НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.11.2024 г., постановено по
НЧХД № 3296/2024 г., по описа на СРС, НО, 130-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4