РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Кюстендил, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520101097 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от П. Д. и Д. Ш. –
изпълнителни директори и членове на управителния съвет, против Г. А., ЕГН:
**********, гр. К., ул. „Б.“ №**, вх. „*“, ет. *, ап. **.
В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № FL 1114969 от 25.08.2020 г. за сума в размер на
5504, 00 лв. със срок за плащане 84 месеца. На същата дата заемът бил усвоен
от кредитополучателя.
Поради неплащане на вноска №8 с падеж 14.04.2021 г. и вноска №9 с
падеж 14.05.2021 г., съгласно погасителния план, банката обявила кредита за
изцяло предсрочно изискуем, за което длъжникът бил изрично уведомен чрез
уведомление връчено му при условията на чл. 47 от ГПК чрез ЧСИ Н. С. рег.
№745. Доколкото ответникът не се явил в двуседмичния срок да получи
книжата следвало да се счита, че поканата била надлежно връчена
30.12.2021г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на същата следвало да се
счита, че на същата дата е настъпила предсрочната изискуемост. Чрез
връчване на препис от исковата молба на особения представител също се
1
твърди да е уведомен ответникът за настъпилата предсрочна изискуемост.
Ето защо се поддържа искане да бъде осъден ответникът Г. А., ЕГН:
**********, гр. К., ул. „Б.“ №**, вх. „*“, ет. *, ап. **, да заплати на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, въз основа на сключен Договор за кредит №
FL1114969 от 25.08.2020 г., 5 046, 34 лв. – главница за периода 14.06.2021 г.
до 26.05.2022 г., договорна лихва в размер на 339, 04 лв. за периода
14.06.2021 г. до 30.12.2021 г., мораторна лихва размер на 515,09 лв. за
периода 14.06.2021 г. до 26.05.2022 г., 27 лв. такси по договора за периода от
14.06.2021 г. до 26.05.2022 г. и 36 лв. такси за нотариални покани за периода
14.06.2021 г. до 26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане на
вземането.
Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор чрез назначения от съда особен представител – адв. А..
С отговора се оспорва претенцията по основание и по размер, в това
число и присъждане на лихви и за разноски, всичките неоснователни. Не се
оспорва, че ответникът е страна по договор за потребителски кредит, но
вземанията на банката не били предсрочно изискуеми. До кредитополучателя
не било достигнало неоснователното волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането. Не следвало
уведомяването да се извършва чрез съдебен изпълнител, а по реда на ГПК.
Оспорват се и счетоводните данни от счетоводните книги на ищеца, тъй като
записите не отговаряли на ЗСч.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от заверено копие от Договор за потребителски кредит № FL
1114969 от 25.08.2020 г. ищецът е предоставил кредит на ответника, чийто
лимит е в размер на 5 504 лв. Съгласно чл. 4 от договора, препращаща към
приложения по делото погасителен план срокът за погасяване на
задължението е 84 месеца, като всяка месечна погасителна вноска е 89, 11 лв.
или 88, 81 лв. Съгласно чл. 17 от договора, то неразделна част от него са
искането за отпускане на кредита и погасителния план. Всяка страница от
погасителния план е подписана от кредитополучателя, което я прави валидна
част от договора. Уговореният годишен лихвен процент е 9, 2 %. На
25.08.2020 г. ответникът е усвоил заемната сума, видно от банково бордеро
№2114240 от същата дата /л. 23 от делото/.
Приложена по делото е методология за определяне на лихвен процент
(прайм) по потребителски и жилищно ипотечен кредит; искане от ответника
за отпускане на кредит връчване на книжа чрез частен съдебен изпълнител Н.
2
Славов, уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, за което няма
данни да са получени от ответника по делото.
По делото е прието, като обективно изготвено, заключение от вещото
лице Т.. Съгласно същата остатъчната, непогасена част от главницата по
договора е в размер на 5 046, 34 лв., размерът на договорената, но неплатена
лихва по договора е в размер на 339, 04 лв. Дължимата мораторна лихва е в
размер на 236, 90 лв., като съдът че същата е определена правилно от вещото
лице – върху непогасената част от главницата от датата следваща деня на
обявяване на предсрочната изискуемост – 31.12.2021 г. до датата на
предявяване на иска в съда – 17.06.2022 г., а не както ищцовото дружество
претендира – от 14.06.2021 г. до 26.05.2022 г., които дати не кореспондират с
материалите по делото, като само за пълнота ще се посочи, че е
неоснователна претенцията за мораторна лихва върху непадежирало вземане,
такова може да се търси, едва след обявяване на предсрочната изискуемост. С
корекция в съдебно заседание, проведено на 24.02.2023 г. вещото лице
уточнява, че ответникът не е платил претендираните от ищцово дружество
такси.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за
потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за
неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
3
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от
закона начин.
В настоящия Договор за потребителски кредит № FL 1114969 от
25.08.2020 г., се съдържат всички изискуеми компоненти, посочени по-горе
като за пълнота ще се посочи, че шрифтът на договора отговаря на изискването
да не е по-малък от 12 – чл. 5, ал. 4 от ЗПК, а размерът на ГПР /9, 2 %/ е в
допустимите от закона в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит
размери. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че
липсват недействителни клаузи в договора за кредитна карта.
Съдът намира, че на 31.12.2021 г. на ответника обявена предсрочната
изискуемост на кредита, на основание чл. 47, ал. 5 във вр. с чл. 47, ал. 2,
предложение последно от ГПК, като връчването на уведомлението е станало
чрез съдебен изпълнител. Неоснователно в тази насока е възражението на
особения представител, че връчването чрез съдебен изпълнител, извън
изпълнителното производство е невалиден способ за уведомяване на ответника.
На следващо място, трябва да се посочи, че заключението по съдебно-
счетоводната експертиза установи забава в плащането на няколко месечни
вноски, което съобразено с уговореното в договора за кредит в чл.14 – т.е. дори
и забава в плащането на една вноска дава възможност на кредитора да стартира
процедура по обявяване на предсрочна изискуемост на остатъка от заема.
По иска за мораторна лихва:
Ищцовото дружество претендира сума в размер на 515, 09 лв. мораторна
лихва за периода от 14.06.2021 г. до 26.05.2022 г., като съдът посочи, че
периодът за който е основателна претенцията за мораторна лихва е 31.12.2021г.,
тъй като за тази дата се фингира да е редовно уведомен ответникът за обявената
предсрочна изискуемост. Т.е. преди тази дата задълженията по остатъка от
кредита не са падежирали. Вярно е, че до този момент са падержирали само
част от дължимите месечни вноски, но не такава претенция е релевирана към
съда, а се иска мораторна лихва, натрупваща се върху целия остатък от
главницата. На следващо място крайната датата за мораторната лихва, посочена
от ищеца – 26.05.2022 г., не кореспондира с материалите по делото, тъй като
исковата молба е депозирана на 17.06.2022 г. в частта за определяне на
дължимия размер на мораторна лихва липсва оспорване от ищеца по
заключението от съдебно-счетоводната експертиза по делото. Поискано е
изясняване относно дължимостта на претендираните такси. Поради това, съдът
ще уважи частично искането за мораторна лихва в размер на 206, 06 лв.,
определено върху остатъка от неплатената главница – 5046, 34 лв. за периода от
31.12.2021 г. до 26.05.2022 г., като крайната дата е посочената от ищцовото
дружество в петитума на молба, а не тази на която е депозирана молбата в съда,
4
както е възприело вещото лице в експертизата си, тъй като съдът не следва да
подменя искането на страна, макар и то да не е негова полза. Разликата над тази
сума до пълната претенция съдът ще отхвърли като неоснователна. За
определянето на дължимата мораторна лихва, доколкото тя не съвпада с
посоченото от вещото лице, съдът е ползвал онлайн калкулатор.
По претенцията за дължимостта на такси и разноски:
Искането противоречи на чл. 33, ал. 1 от ЗЗП. Уговорената
предпоставка за начисляване на такси и разходи е единствено забавата на
длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Ето защо валидността на уговорката, от която произтича
вземането за такса за разходи, преценена с оглед на императивната норма на
чл. 33, ал. 1 ЗЗП, води до извод за нейната нищожност.
Освен това конкретната уговорка противоречи и на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК, която също е с императивен характер. От доказателствата по делото не
се установяват извършените дейности или допълнителни услуги, а както се
посочи по-горе, таксите и разноските са основани на забавата на длъжника,
която е последица от договорно неизпълнение и не съставлява допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Поради това съдът няма да уважи
претенциите за 27 лв. и 36 лв. – такси по договора и за нотариални такси.
Ето защо, съдът ще уважи частично исковете за осъждане на ответника
– изцяло ще бъдат уважени претенциите за главницата и договорната лихва,
частично за мораторната лихва и ще бъдат отхвърлени претенциите за такси.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед
своевременното им искане и представяне на списък за разноски по чл. 80 от
ГПК, на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете.
Поради това ответникът ще бъде осъден да му плати разноски в размер на
1949, 04 лв., включващи държавни такси, депозит за вещо лице, адвокатско
възнаграждение и депозит за особен представител. На следващо място на
основание чл. 77 от ГПК съдът ще осъди ищцовото дружество да плати сума
в размер на 100 лв. по сметка на Районен съд – Кюстендил, тъй като с
определение от 24.02.2023 г. от проведено съдебно заседание, е задължило
ищеца да довнесе тази сума за възнаграждение на вещото лице, по експертиза
поискана именно от него. В указания срок липсват доказателства тази сума
да е внесена по сметка на съда.
По обжалваемостта:
5
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. А., ЕГН: **********, гр. К., ул. „Б*“ №**, вх. „*“, ет. *,
ап. **, ДА ПЛАТИ НА „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от П. Д. и Д. Ш. – изпълнителни директори и членове на
управителния съвет, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL
********** от 25.08.2020 г. сумите: 5 046, 34 лв. /пет хиляди четиридесет и
шест лева и 34 ст./ - главница, 339, 04 лв. / триста тридесет и девет лева и 4
ст./ – договорна лихва за периода 14.06.2020 г. до 30.12.2021 г.; 206, 06 лв. /
двеста и шест лева и 6 ст./ – мораторна лихва за периода 31.12.2021 г. до
26.05.2022 г., ведно със законна лихва от 17.06.2022 г. до окончателното
изпълнение на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на А.
да плати на „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, претенцията за
мораторната лихва за сумата над уважения размер до пълната претенция от
515, 09 лв., както и отхвърля исковете за сумите от 27 лв. и 36 лв. – такси,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. А., ЕГН: **********, гр. К., ул. „Б.“ №**, вх. „*“, ет. *,
ап. **, ДА ПЛАТИ НА „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от П. Д. и Д. Ш. – изпълнителни директори и членове на
управителния съвет, сумата в размер на 1 949, 04 лв. (хиляда деветстотин
четиридесет и девет лева и 4 стотинки), представляваща сторени деловодни
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, „Юробанк България“ АД,
ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Околовръстен път“ №260, представлявано от П. Д. и Д.Ш. – изпълнителни
директори и членове на управителния съвет, да плати сума в размер на 100
/сто/ лева по сметка на Районен съд – Кюстендил, представляващо невнесен
размер от възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
6
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7