РЕШЕНИЕ
№
гр.С., 04.07.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Е. Попова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1589
по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по
чл.49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата П.М.Н. твърди, че на 24.01.2016 г.,
около 18.30 часа, в гр. С., на ул. „Е.Й.“, на кръстовището с ул. „И.“, вървейки
към трамвайната спирка се подхлъзва на неразчистения лед на тротоара и пада на
дясната си ръка, което е довело до счупване на долния край на лъчевата кост на
дясната ръка. Твърди, че и е сложена гипсова имобилизация за 25 дни в МБАЛ“
Царица Йоанна“ ЕАД.Поддържа, че е претърпяла неимуществени вреди в резултат на
счупването, изразяващи се в страдания, силни болки в счупения крайник,
затруднено движение на дясната ръка, затруднено ежедневно обслужване и
безпокойство.
Сочи, че посочените неимуществени вреди са в
пряка и непосредствена връзка с настъпилия инцидент, причина за който е
неизпълнението на задължението на С.О. да поддържа изчистени от сняг и лед участъци от пътя, които са нейна собственост
и за който път е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 25 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от счупването на долния край
на лъчевата кост на дясната ръка, ведно със законната лихва от датата на
настъпване на увреждането – 24.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът С.О. оспорва иска по основание и размер,
като сочи, че не са представени доказателства за деликта. Поддържа, че
претендираното обезщетение е в завишен размер и не отговаря на твърдените
телесни увреждания.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.
По делото е приет лист за преглед на пациент
в Спешно отделение № 000457 от 24.01.2016 г., в който е посочено че ищцата П.М.Н.
е с палпаторна болка и оток в областта на дясната гривнена става и амбулаторен
лист № 291 от 22.02.2016 г., с диагноза счупване на долния края на лъчевата
кост.
От заключението на изготвената съдебно –
медицинска експертиза, която съдът кредитира, се установи, че вследствие на падането,
ищцата е получила счупване на дясната лъчева кост, като процесът на
възстановяване трае около два месеца. На първия етап счупването е наместено и
получения резултат е задържан с гипсова имобилизация, а на втория етап е
проведено раздвижване на гривнената става. Това е лечението при неразместени
счупвания, както е в случая. Към момента на увреждането болката е със средна
интензивност, която продължава 1 - 2 дни след гипсирането, и постепенно
намалява до края на възстановителния период, с леко обостряне при
първоначалното раздвижване на китката.
Представено е писмо изх. № 955 от 12.04.2016
г. от Националния институт по метеорология и хидрология, в което е посочено, че
на 24.01.2016 г. в гр. С., минималната температура е минус 20°С, съответно
максималната температура на въздуха е минус 8°С; без валежи; височината на
снежната покривка от предишни валежи е 19 см.
Свидетелят П. К. Н. заявява, че е видял,
заедно с дъщеря си, инцидента на 24 – ти януари тази година, като ищцата е
паднала на тротоара, на който е имало сняг и лед, близо до ул. „Е.Й.“, като я е
закарал до ИСУЛ, тъй като я е боляла дясната ръка. Сочи, че тротоарът не е бил
обезопасен или сигнализиран,като е имало лед и за това ищцата се е подхлъзнала.
От разпита на свидетелката Л.П. К., се
установи, се установи, че на датата на инцидента е била с баща си близо до ул.
„Е.Й.“, до мястото, където се налива минерална вода, като е видяла падането на
ищцата, като на тротоарът е имало сняг и под него лед.
Общинските пътища са публична общинска собственост - чл.8, ал.3 от Закона за пътищата и съгласно чл.11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а от чл.31 от Закона за пътищата произтича задължението на общините за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. Същото задължение произтича и от чл. 28, ал.1 вр. чл. 31 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на С.О., според текста на който общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици,
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че общината не е изпълнила задължението си да
извърши снегопочистване, посредством възлагане на тази дейност на поддържаща
фирма. Доказателства в тази насока не са ангажирани от ответника.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД се определя от съда в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Като съобрази видът и
обемът на причинените неимуществени вреди травматични увреждания: счупване на дясната
лъчева кост, обстоятелството че са претърпени средно интензивни болки за период
от 2- 3 дни и че периодът на възстановяване е около общо два месеца, както и че
не са налице усложнения, съдът намира, че сумата от 3 000 лв., представлява справедливо
обезщетение. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост, така
и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане.
При този изход на спора на процесуалния
представител на ищеца – адв.Виолета Николова, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 440
лв. и разноски 24 лв.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 120 лв.,
представляваща държавна такса
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., гр. С., ул. „*********, да заплати на П.М.Н.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 3 000 лв. /три
хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили в резултат на падане 24.01.2016
г., в гр. С., на ул. „Е.Й.“, на кръстовището с ул. „Искър“, ведно със законната
лихва, считано от 24.01.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 25 500 лв.
ОСЪЖДА С.О., гр. С., ул. „*********,
да заплати на П.М.Н., ЕГН **********,***, 440 лв. – адвокатско възнаграждение,
дължимо от ответника съразмерно на уважената част от иска, при предоставена на
ищеца безплатна адвокатска помощ, както и сумата от 24 лв. – разноски за вещо
лице, съразмерно на уважената част от иска
ОСЪЖДА С.О., гр. С., ул. „*********,да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
120 лв. – държавна такса, съразмерно
на уважената срещу ответника част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: