Р
Е Ш Е Н И Е
№ 225/18.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 997 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата
на С.Р.Х., ЕГН **********,***, против Ревизионен акт № Р-16001621007323-091-001
от 04.07.2022 г., потвърден с Решение № 439/21.09.2022 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен.
Подробни съображения са изложени в жалбата. Представени са и писмени
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. С., който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени изцяло оспорения ревизионен акт. Претендират се направените
по делото разноски съгласно списък на разноските.
Ответникът – директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, се
представлява от юриск. К., който по изложени съображения моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди като
правилен и законосъобразен ревизионния акт, потвърден с решение на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив. Представени
са и писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Ревизията
е възложена във връзка с Решение № 634/08.12.2021 г. на директора на ДОДОП, с което
е отменен Ревизионен акт № Р-16001321001865-091-001/14-09.2021 г. и преписката е
върната за извършване на нова ревизия. От РА се установява, че вменената отговорност
на лицето за задълженията на „СОН-2010“ ЕООД са в общ размер на 77 981,93 лв., в
т. ч. за ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнените
на тях правоотношения и ЗОВ – общо 55 040,66 лв., както и лихви върху тях в размер
на 22 941,27 лв.
Органите
по приходите са посочили, че С.Р.Х. е задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК
като физическо лице, носител на задължения за данъци или задължителни осигурителни
вноски. С.Р.Х. е регистрирана по реда на ДОПК в ТД на НАП гр. Пловдив с ЕГН **********
и адрес по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК – гр. Пазарджик, ул. ***. Лицето не е регистрирано
като едноличен търговец, не е извършвало дейност в качеството на земеделски производител,
на свободна професия и няма регистрация по ЗДДС. По данни от Търговския регистър
С.Р.Х. е управител и едноличен собственик на „СОН-2010“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат
********* за ревизираните периоди.
Установява
се, че с Решение № 40 от 26.02.2020 г. Пазарджишкият окръжен съд открива производство
по несъстоятелност на „СОН-2010“ ЕООД и назначава за временен синдик Борис Любенов
Борисов. Начална дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността е 31.12.2018 г.
С Решение № 61 от 09.06.2020 г. Пазарджишкият окръжен съд спира производството по
несъстоятелност за срок от 1 година от вписване на решението в ТР, след изтичането
на който срок следва да се приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, относно
прекратяване на производството и заличаване на длъжника от Търговския регистър.
Решението е вписано на 09.06.2020 г. С Решение № 260097 от 17.06.2021 г., в сила
от 26.06.2021 г., Пазарджишкият окръжен съд прекратява дейността на предприятие
„СОН-2010“ ЕООД с ЕИК ********* и заличава дружеството от Търговския регистър. Заличаването
на „СОН-2010“ ЕООД с ЕИК ********* е вписано на 30.06.2021 г. в Търговския регистър.
От
органите по приходите е установено, че дружеството има данъчни и осигурителни задължения,
както следва: по справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2016 г.
до 31.03.2019 г. – ДДС за внасяне общо в размер на 18 569,35 лв.; по ГДД по чл.
92 от ЗКПО за 2016 г. – 2018 г. с корпоративен данък за внасяне в размер на 3129,56
лв.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по подадени
декларации обр. 6 от 01.06.2017 г. до 28.02.2019 г. в размер на 7326,17 лв.; вноски
ДОО за осигурители по подадени декларации обр. 6 за периоди от 01.12.2016 г. до
31.01.2019 г. общо в размер на 17 366,92 лв.; вноски ДЗПО УПФ за осигурители по
подадени декларации обр. 6 за периоди от 01.12.2016 г. до 31.01.2019 г. общо в размер
на 2129,91 лв.; вноски за ЗЗО за осигурители по подадени декларации обр. 6 за периоди
от 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г. общо в размер на 6518,75 лв.
От
органите по приходите е констатирано, че така изброените данъчни и осигурителни
задължения с главница 55 040,66 лв. и лихви 22 941,27 лв., изчислени до датата
на издаване на обжалвания РА, не са внесени от „СОН-2010“ ЕООД, а дружеството не
притежава имущество, което да послужи за обезпечаване на задълженията.
С Протокол
№ Р-16001621007323-ППД-001/07.02.2022 г. към ревизионното производството са приобщени
РА № Р-16001321001865-091 -001/14.09.2021 г., ведно със събраните доказателства
при първата ревизия. Във връзка с дадените указания в Решение № 634/08.12.2021 г.
на настоящата инстанция от органите по приходите са извършени множество процесуални
действия за събиране на доказателства, подробно описани в РД към оспорения РА: на
основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки, изискани са документи и
обяснения от ревизираното лице (РЛ) и от трети лица, документирани са по надлежния
ред извършени справки и служебни проверки в ИМ на НАП и др.
От
органите по приходите са анализирани и обсъдени обстойно събраните доказателства
при първата и при настоящата ревизия и е констатирано следното:
С писмо
№ РД-21-546#1/10.03.2022 г. е получен отговор от публичен изпълнител, съгласно който
срещу „СОН-2010“ ЕООД има образувано производство по принудително изпълнение – №
*********/2018 г. По изпълнителното дело са наложени следните обезпечителни мерки:
със съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С180013-149-0000234/16.01.2018
г. е уведомено дружеството, че е образувано изпълнително дело № ********* за неплатени
публични вземания – ДДС, ДОО, 30, УПФ и данък върху доходите от трудови правоотношения,
като е изискано обявяване на всички притежавани активи, вземания от трети лица,
парични средства от „СОН-2010“ ЕООД; с Постановление за налагане на обезпечително
мерки (ПНОМ) изх. № С180013-022-0006579/13.02.2018 г. е наложен запор на банкови
сметки и запор на 3 бр. МПС, собственост на дружеството. Изпратени са разпореждания
за изпълнение до банките, наличните суми са усвоени и разпределени по изпълнителното
дело, притежаваните 3 бр. МПС са реализирани на търгове в НАП, проведени през
2019 г., съответно на 21.06.2019 г. и 26.11.2019 г., постъпилите суми от продажбите
са разпределени по изпълнителното дело, но сумите са били недостатъчни да покрият
съществуващите публични задължения.
В отговор
на връчени ИПДПОЗЛ от РЛ са представени 6 бр. протоколи от решения на С.Р.Х. (от
27.12.2018 г. за 8500 лв., от 20.12.2018 г. за 9000 лв., от 15.12.2018 г. за
9000 лв., от 15.11.2018 г. за 9000 лв., от 31.10.2018 г. за 9000 лв. и от
01.10.2018 г. за 9000 лв.), в качеството й на едноличен собственик на капитала и
управляващ „СОН-2010“ ЕООД, за разпределяне на дивидент в размер на 53 500
лв. за сметка на неразпределената печалба от минали години, изплатен в брой след
приспадане на дължим данък от 5% в полза на Републиканския бюджет, към протоколите
са приложени и РКО№ 42527122018/27.12.2018 г. за 8075 лв., № 42515122018/15.12.2018
г. за 8550 лв., № 42520122018/20.12.2018 г. за 8550 лв., № 42515112018/15.11.2018
г. за 8550 лв., № 42531102018/31.10.2018 г. за 8550 лв. и № 42501102018/01.10.2018
г. – 8550 лв., общо за 50 825 лв., за изплатени суми след удържан данък дивидент,
който не е деклариран и не е внесен.
В отговор
на връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от трето лице
(ИПДПОТЛ) с приложена декларация от РЛ за разкриване *** банкова тайна от „Уникредит
Булбанк“ АД са представени банкови извлечения за движението на парични средства
по сметка с № ВG45UNСR70001522698761 –
лична банкова сметка на С.Х.. При анализ на представените извлечения е установено,
че по сметката са постъпили плащания от клиенти на дружеството: от „Пацони Маркет“
ЕООД на 28.01.2019 г. – 9660 лв. и на 13.03.2019 г. – 2951,59 лв., по фактури №№
**********/23.01.2019 г. и **********/27.02.2019 г. и от „РЕТRIDIS ВROS OЕ“, Гърция с VIN № ЕL*********
на 02.08.2018 г. в размер на 2557,77 по фактура № **********/03.08.2018 г. С получените
суми по личната банкова сметка ***и клиенти по съответните фактури в счетоводството
на дружеството.
Тези
вземания фигурират и в представените документи, в т. ч. счетоводен баланс и справка
за вземанията от клиенти на дружеството пред Окръжен съд – Пазарджик и съответно
на назначения временен синдик по време на процедурата по несъстоятелност през
2019 г. и през 2020 г.
Относно
посочените в счетоводния баланс към 30.09.2019 г. активи – парични средства в брой
в размер на 72 000 лв., суровини и материали в размер на 124 000 лв. и 28 000 лв. съоръжения, не са представени изисканите
от РЛ писмени обяснения и доказателства относно местонахождението им, както в хода
на производството по несъстоятелност на Окръжен съд – Пазарджик, така и при процесното
ревизионно производство.
Въз
основа на изложеното е констатирано, че С.Р.Х. е осъществила състава на чл. 19,
ал. 2 от ДОПК и отговорността на виновното лице следва да е за размера на задълженията,
непогасени към момента. Задълженията към държавата не са погасени и към настоящия
момент, въпреки предприетите мерки по принудителното им събиране.
Вследствие
на това, на основание чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 2 от ДОПК на С.Р.Х.,
в качеството й на собственик и управител на „СОН-2010“ ЕООД, е вменена отговорност
за невнесените данъчни и осигурителни задължения главница в размер на 55 040,66
лв., заедно с начислена лихва в общ размер на 22 941,27 лв.
С Решение
№ 439/21.09.2022 г. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив, по повод на подадена жалба против ревизионния акт, е приел, че са налице
достатъчно обстоятелства по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за реализиране на отговорност
срещу С.Р.Х., в качеството й на управител на „СОН-2010“ ЕООД, за задълженията на
дружеството за ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на физически лица от
трудови и извънтрудови правоотношения, вноски за ДОО, ДЗПО УПФ и ЗЗО, тъй като физическото
лице, чиято отговорност се търси, е притежавало качеството на член на органа за
управление на „СОН-2010“ ЕООД към момента на укриване на известни й факти и обстоятелства,
които по закон е била длъжна да обяви пред органите по приходи и за които е знаела.
Посочено е, че с подаването на декларациите управителят е наясно с обстоятелството
за законовите срокове, в които дължимият ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ и осигурителните вноски
по КСО и ЗЗО следва да се внесат, а това не е извършено от управителя С.Р.Х..
В
мотивите е казано, че нормата по чл. 19 от ДОПК постановява, че при ефективното
реализиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК и събирането на вземането от членовете
на органите на управление или управителите, следва изпълнението да бъде насочено
първо срещу задълженото лице „СОН-2010“ ЕООД и едва след неуспешното събиране, да
се започне изпълнително производство спрямо отговорните по чл. 19 от ДОПК лица.
Необходимо е наличие на неуспешно протекло събиране спрямо задълженото лице.
Административният
орган е приел, че в случая невнесените данъчни и осигурителни задълженията по СД
по ЗДДС, корпоративен данък и данъци върху доходите от трудови правоотношения и
осигурителни вноски по декларации обр. 6 на „СОН-2010“ ЕООД са декларирани, но С.Р.Х.,
като едноличен собственик и управител на дружеството, не ги е внесла. Всичко това
според чл. 19, ал. 10 от ДОПК (предишна ал. 9 – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от
21.11.2017 г.) обуславя недобросъвестност на лицето по смисъла на ал. 2 и 3 от същия
член на закона. След направено конкретно изследване и проучване на обстоятелствата
за наличие на основание за прилагане на хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за недобросъвестно
разпореждане от страна на управителката С.Х. и отчуждаване на имущество на дружеството,
вследствие на което имуществото на „СОН-2010“ ЕООД е намаляло и по тази причина
не са изплатени дължимите данъци. Доказани са суми, преведени по банковата сметка
на РЛ в размер на 15 169,36 лв.; изплатени дивиденти в общ размер на 50 825 лв.
по 6 бр. РКО, като за сумите не са подадени декларации по чл. 55 и чл. 201 от ЗКПО
и удържаният данък върху дивидента на е преведен в приход на Република България;
констатирано е разпореждане с активи в полза на управителя на дружеството в размер
на 224 000 лв. (28 хил. лв. съоръжения, 124 хил. лв. суровини и материали, 72 хил.
лв. парични средства в брой), съгласно счетоводен баланс към 30.09.2019 г., приложен
към молбата за обявяване в несъстоятелност на дружеството. Казано е, че от една
страна, посоченото поведение на С.Р.Х. е причина за обсъжданата несъбираемост на
публичните вземания. От друга страна, публичните изпълнители са предприели всички
необходими процесуални действия за събиране на вземанията от длъжника по образувано
ИД № *********/2018 г. Проведено е производство по събиране на вземането – запориране
на банкови сметки, продажба на МПС чрез търгове с тайно наддаване, които суми обаче
са били недостатъчни да покрият съществуващите публични задължения.
В
мотивите си органът е приел, че е налице укриване на факти и обстоятелства, които
по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител.
Ревизираното лице не е представило достоверна информация какви разпоредителни действия
са извършени с активите, налични по счетоводни данни, предвид преустановяването
на дейността на дружеството, както и че получените суми от продажбата им, не са
осчетоводени и постъпили в „СОН-2020“ ЕООД. Това са действия, водещи до намаляване
имуществото на дружеството, непозволяващи изпълнението/погасяване на задълженията
му.
Направен
е категоричен извод, че с така отразеното поведение на ревизираното лице органите
по приходите приемат за изпълнени изискванията на разпоредбите на чл. 19, ал. 2
от ДОПК – наличие на невъзможност за събиране на задълженията на дружеството и тази
невъзможност да е в причинно-следствена връзка с действията на управителя по укриването
на фактите и обстоятелствата, както и намаляване на имуществото на дружеството.
В практиката на ВАС константно се възприема, че разпоредбата на чл. 19 от ДОПК изисква
уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на
данъчните задължения на представляваното дружество, т.е. посоченото поведение на
управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните
вземания. В случая такава връзка е доказана. Ревизираното лице не е представило
изискана му с ИПДПОЗЛ счетоводната и търговската информация. Такава информация не
е представена и по повод връчено ИПДПОЗЛ на дружеството-длъжник. При тези
обстоятелства приходните органи не са имали друга възможност, освен да се позоват
на данни от информационните регистри на НАП, Търговски регистър и Агенцията по вписванията,
съответно са направили извод, че е налице причинно-следствена връзка между поведението
на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество.
От една страна ревизираното лице не е оказало съдействие в хода на ревизията по
представяне на документи относно финансовото състояние на дружеството, поради което
не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. От друга страна
приходните органи са изследвали имущественото състояние на търговското дружество
по налични публично-оповестени данни или чрез изискване на информация от други държавни
органи. В хода на ревизията не е установено наличие на имущество, което да послужи
за погасяване на публичните задължения на търговското дружество. Има образувано
производство по ИД № *********/2018 г. с наложени обезпечителни мерки – запор на
банковите сметки. В същото време лицето е получавало плащания по личната си банкова
сметка ***метки.
С
обжалваното решение е потвърден обжалваният ревизионен акт, тъй като е прието,
че са налице всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността
на РЛ по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните
съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените въпроси, вещото
лице е отговорило, че декларираните задължения от „СОН-2010“ ЕООД за периода от
01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., в т. ч. корпоративен данък за 2017 г. са общо в
размер на 62 005,51 лв., в това число:
- Корпоративен
данък за 2017 г. в размер на 2681,02 лв.;
- Данък
по ЗДДФЛ в размер на 7326,17 лв.;
- ДОО
в размер на 17 366,92 лв.;
- Данък
по ЗДДС в размер на 25 625,23 лв.;
- ЗОВ
в размер на 6782,03 лв.;
- ДЗПО
в размер на 2224,14 лв.
По
образуваното изпълнително дело № *********/16.01.2018 г. са постъпили плащания в
размер на 29 766,12 лв.
Задълженията
на дружеството към 11.01.2023 г. са общо в размер на 74 571,32 лв., в т. ч.
главница в размер на 45 003,16 лв., лихва в размер на 29 068,16 лв. и нелихвоносна
главница в размер на 500 лв.
Срещу
дружеството има образувано изпълнително дело от Национална агенция за приходите
№ ********* от 16.01.2018 г. за събиране на данъчно-осигурителни задължения общо
в размер на 20 651,39 лв., в това число:
- Задължения
за ДДФЛ в размер на 2750,14 лв.;
- Задължения
за ДОО в размер на 8187,19 лв.;
- Задължения
за ДЗПО в размер на 1212,68 лв.;
- Задължения
за ЗОВ в размер на 3153,45 лв.;
- Задължения
по ЗДДС в размер на 4755,84 лв.
- Лихви
592,09 лв.
Постъпилите
суми по изпълнително дело № *********/16.01.2018 г. са общо в размер на 29
766,12 лв. в това число:
- 4,12
лв. платени от длъжника, остатък от надвнесена сума по предходно изпълнително дело;
- 5350
лв. от запор по банкови сметки на дружеството;
- 11
001 лв. от продажба на автомобил Пежо 208, рег. № РА7797КА;
- 3500
лв. от продажба на автомобил Рено Канго, рег. № РА0229ВР;
- 9911,00
лв. от продажба на автомобил Пежо Боксер, рег. № РА5841КА.
Отчетените
приходи от „СОН-2010“ ЕООД са както следва:
-
За
2017 г. – в размер на 414 хил. лв.;
-
За
2018 г. – в размер на 289 хил. лв.;
-
Към
30.09.2019 г. – в размер на 18 хил. лв.
Отчетените
задължения от „СОН-2010“ ЕООД са както следва:
-
За
2017 г. общо в размер на 197 хил. лв., в това число 30 хил. лв. данъчни и осигурителни
задължения.
-
За
2018 г. общо в размер на 246 хил. лв., в това число 77 хил. лв. данъчни и осигурителни
задължения.
-
Към
30.09.2019 г. общо в размер на 228 хил. лв., в това число 70 хил. лв. данъчни и
осигурителни задължения.
Отчетените
приходи за 2017 г. и 2018 г. са в по-големи размери от задълженията на дружеството.
За периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г. реализираните приходи са в по-малък
размер от задълженията.
Самостоятелният
анализ на реализираните приходи не е достатъчен, за да се прецени възможността на
дружеството да продължи дейността си и да погасява редовно задълженията си към НАП.
Дружеството,
освен задълженията към НАП, е имало задължения към финансови институции, доставчици,
персонала и други задължения за 2017 г. в размер 167 хил. лв.; за 2018 г. в размер
на 169 хил. лв. и за 2019 г. в размер на 158 хил. лв.
За
длъжниците „Гидо“ ООД; „Моник“ АД; „Дида Т.“ ООД; „Мода Булита“ ООД; „АДИ“ ООД;
„Василис Нуфракис“ ООД; „Данибекс“ ООД; „Пейпърмарт“ ЕООД; „Абонданца“ ЕООД; „Алегро
2001“ ЕООД; „Геран Био“ ООД и „РЕТRIDIS ВROS OЕ“ вземанията са възникнали преди 2019 г., като не е
възможно да бъде определена каква част и в какъв размер е формираната текуща печалба
от продажбите към съответните клиенти, отразена в следващия отчетен период като
неразпределена печалба от минали години.
Вземанията
на дружеството от „Пацони Маркет“ ООД не са включени в отразената в баланса на дружеството
неразпределена печалба от минали години, тъй като са формирани през 2019 г. и реализираният
финансов резултат от съответните продажби се отчита за текущата година.
Експертиза
не може да даде становище каква е действителната стойност на активите на дружеството.
Вземанията
на „СОН-2010“ ЕООД от клиенти и задълженията към НАП, отчетени в баланса на дружеството
по години е както следва:
За
2017 г.
- вземания
от клиенти в размер на 103 136,41 лв.;
- данъчни
и осигурителни задължения в размер на 30 хил. лв.
За
2018 г.
- вземания
от клиенти в размер на 77 514,12 лв.;
- данъчни
и осигурителни задължения в размер на 77 хил. лв.
За
2019 г.
- вземания
от клиенти в размер на 88 08,90 лв.
- данъчни
и осигурителни задължения в размер на 70 хил. лв.
Размерът
на вземанията от клиенти на „СОН-2010“ ЕООД за всяка от годините в проверявания
период е достатъчен за погасяване на задълженията към ***П, отразени в баланса на
дружеството.
Съгласно
Решение № 40 от 26.02.2020 г. по Търговско дело № 235 от 2019 година по описа на
Окръжен съд – Пазарджик, дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата
на неплатежоспособността – 31.12.2018 г.
С.Р.Х.
е получила по банкова сметка ***, открита в „УниКредит Булбанк“ преводи с наредител
„Пацони маркет“ ООД, както следва:
- На
28.01.2019 г. превод в размер на 9660 лв. с основание **********;
- На
13.03.2019 г. превод в размер на 2951,59 лв. с основание **********.
Получените
суми от „Пацони маркет“ ООД по личната банкова сметка на С.Р.Х. общо в размер на
12 611,59 лв. не са достатъчни за погасяване на задължението на „СОН-2010“ ЕООД
към Национална агенция за приходите.
По
делото е разпитан свидетелят З. П. Г., чиито показания съдът възприема като достоверни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят
заяви, че процесният цех се занимава с производство на кутии за обувки и кашони.
През 2019 г. имало складирани кутии, които не били експедирани – кутии за обувки,
материали, които ползвали за производството – хартия и картони, велпапе. След като
са дошли новите собственици, всичко е било изчистено и предадено на отпадъци.
По
делото е разпитан свидетелят К. В. Б., чиито показания съдът възприема като достоверни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят
заяви, че има счетоводна кантора и за периода от 2012 г. до 2018 г. вкл., а може
и от 2011 г., от самото начало на създаване на фирмата „Сон-2010“ до 2018 г. вкл.,
са му били клиенти на кантората. Имали са достъп до масива на НАП, с техни електронни
подписи се подавала цялата налична информация, която касае ДДС справки-декларации,
декларации, свързани с осигуряването на работниците, декларации, свързани със сключването
и прекратяването на договори и други най-различни декларации, които касаят дейността
на дружеството. Самото осчетоводяване ставало веднъж или два пъти месечно по
предоставени от фирмата първични счетоводни документи. До онлайн банкирането имали
достъп дотолкова, доколкото да разпечатват банковите извлечения, месечните, за да
може съответно и те да бъдат осчетоводени, и плащания, които касаят бюджетни плащания
към държавата, основно към НАП за ДДС, осигуровки и данъци също те ги подготвяли.
Свидетелят заяви, че бившето дружество имало задължения към НАП, но не знае какви
са били задълженията, може би в рамките на 30 000 лева или 60 000 лева. Дружеството
нямало други активи, освен МПС-та, които били продадени от НАП. Машините, които
се ползвали, били стари, напълно амортизирани. Свидетелят не си спомня по кое време
се е открила процедура по несъстоятелност. На представители на НАП счетоводната
фирма предоставила всякакви данни, като архиви, файлове и счетоводни справки. Свидетелят
заяви, че до декември 2018 г. вкл. имали задължение да си подадат абсолютно всички
необходими справки. Подавал е ГФО за 2018 г.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА
включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА,
е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка
с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в
предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 от ДОПК, включително разпоредителната
част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По
административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал.
2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите
на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото
писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен
орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от наличието на
процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.
В разпоредбите
на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от ДОПК са регламентирани предпоставките и реда за ангажиране
на особен вид лична имуществена отговорност, предвидена за трети лица – членове
на органи на управление или управители на задължено лице по чл. 14, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК. Материалноправните норми на ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 от ДОПК регламентират
самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя фактически състав.
В случая,
органите по приходите са приели наличие на предпоставките на лична имуществена отговорност
и по двете хипотези на чл. 19 от ДОПК, но предвид изложените мотиви в РД административният
орган правилно е приел, че приложимата хипотеза е тази по чл. 19, ал. 2 от ДОПК,
поради наличие на данни за разпореждане с имущество на дружеството от страна на
неговия управител.
Субект
на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е лице, намиращо се в определена
правна връзка със задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. В
приложимата по време редакция на ДОПК възможни субекти на отговорността са
управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски
пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2. Основание за
отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване
на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени
задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични
задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на
намалението на имуществото.
В
приложимата към спора разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК действието на
имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително
предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително
по-ниски от пазарните. Относима е хипотезата на плащане на пари от имуществото
на главния длъжник, представляващо скрито разпределение на печалбата.
Между
страните не е спорно, че С.Р.Х., в качеството й на управител и едноличен
собственик на „СОН-2010“ ЕООД, е материалноправно легитимиран като субект на
отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за публични задължения на „СОН-2010“
ЕООД, възникнали в периода 2017 г. – 2018 г., в качеството си на негов
управител. Безспорно е още, че задълженията за данъци и за ЗОВ на главния
длъжник съществуват. Те са определени от него по основание и размер по реда на
чл. 105 от ДОПК с подаване на декларации обр. № 6 по чл. 2, ал. 2 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и за самоосигуряващите се лица (отм.). С арг. от чл. 105 от ДОПК
минималното съдържание на декларацията включва посочване на основата и размера
на дължимия данък и/или ЗОВ.
Спорни
са останалите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 19,
ал. 2 от ДОПК, а именно: отчуждил ли е ревизираният имущество на главния
длъжник посредством извършени плащания в натура или в пари от неговото
имущество, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент;
действал ли е ревизираният недобросъвестно и вследствие на отчуждаването
намаляло ли е имуществото на дружеството така, че то да не е в състояние да
заплати публичните си задължения.
В
конкретния случай от ревизиращия екип е направено конкретно изследване и
проучване на обстоятелствата за наличие на основание за прилагане на хипотезата
на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за недобросъвестно разпореждане от страна на
управителката С.Х. и отчуждаване на имущество на дружеството, вследствие на
което имуществото на „СОН-2010“ ЕООД е намаляло и по тази причина не са
изплатени дължимите данъци. Доказани са суми, преведени по банковата сметка на
РЛ в размер на 15 169,36 лв.; изплатени дивиденти в общ размер на 50 825 лв. по
6 бр. РКО, като за сумите не са подадени декларации по чл. 55 и чл. 201 от ЗКПО
и удържаният данък върху дивидента на е преведен в приход на Република България;
констатирано е разпореждане с активи в полза на управителя на дружеството в
размер на 224 000 лв. (28 хил. лв. съоръжения, 124 хил. лв. суровини и
материали, 72 хил. лв. парични средства в брой), съгласно счетоводен баланс към
30.09.2019 г., приложен към молбата за обявяване в несъстоятелност на
дружеството. Налице е скрито разпределение на печалбата, в резултат на което е
намаляло имуществото на главния длъжник със стойността на извършените плащания.
Съгласно
§ 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО „скрито разпределение на печалбата“ са сумите,
несвързани с осъществяваната от лицето дейност, начислени, изплатени или
разпределени под каквото и да е форма в полза на акционери, съдружници или
свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. „а“ и „б“.
Скритото разпределение е от изброените в чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК възможни
действия на имуществено разпореждане. Не се твърди и не се установява друга
причина за непогасяването на публичните задължения, с оглед на което е налице
връзка на пряка причинност на процесното релевантно действие на разпореждане с
непогасяването на публичните задължения. Доколкото само от волята на
привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за тяхното
погасяване с наличното и достатъчно имущество на дружеството, то у ревизирания
по хипотеза е съществувало познание за наличието на вече изискуеми публични
задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на главния
длъжник действия, както и за разполагаемото имущество и за естеството на
извършваните действия. Всичко това, наред с продължителния период на
неизпълнение на периодично възникващите публични задължения и то при налично
имущество за пълното им погасяване, изключва добросъвестността на ревизирания.
Решението на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а
вместо това да извърши правно укорими действия, представляващи скрито разпределение
на печалбата.
Относно
недобросъвестното поведение на лицето – според правната теория и съдебна практика,
добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство. Съгласно чл. 19, ал.
10 от ДОПК, в сила от 21.11.2017 г., се смята, че е налице недобросъвестност по
смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване
на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване
на задължението.
Недобросъвестното
поведение на РЛ се състои в неговото знание относно наличието на данъчни задължения
и такива за задължителни осигурителни вноски и въпреки това знание, той е
предприел действия по разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице,
водещи до неговото намаляване, с което е възпрепятствало изпълнението на задълженията.
Като управител на дружеството той следва да е наясно с обстоятелството, че с тези
си действия се извършват нарушения на законови изисквания – относно съществуващите
ограничения за извършване на разплащания в брой, избягването на плащане на данък
върху дивидента и действа в ущърб на дружеството, като се явява пряк участник в
намаляването на неговото имущество.
Гореизложеното
обосновава крайния извод, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки
от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на
ревизирания, в качеството му на управител на задълженото лице, с оглед на което
оспореният РА е законосъобразен както в частта на установената с него главница,
така и относно начислените лихви. Спрямо задължението за лихви следва да бъде съобразено
Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 по тълкувателно дело № 7/2019 г. по описа
на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което отговорността
на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник.
Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 от ДОПК.
Предвид
гореизложеното, съдът намира ревизионния акт в потвърдената му част за правилен
и законосъобразен, а жалбата против него за неоснователна, поради което ще
следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане от ответната страна, на
основание чл. 161, ал.
1, изр. трето от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера
на минималното възнаграждение за един адвокат. Настоящата инстанция, като
съобрази, че делото е с определен материален интерес в общ размер от 77 981,93
лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
размер за юрисконсултско възнаграждение, при интерес от 25 000 лв. до 100 000
лв. възлиза на сумата 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв., или това е
сумата от 6888,55 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Р.Х., ЕГН **********,***, против Ревизионен акт № Р-16001621007323-091-001/04.07.2022
г., потвърден с Решение № 439/21.09.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, за установена отговорност по чл.
19, ал. 2 от ДОПК, за задължения на „СОН-2010“ ЕООД в размер на 55 040,66 лева (петдесет
и пет хиляди четиридесет лева и шестдесет и шест стотинки) – главници и лихви в
размер на 22 941,27 лева (двадесет и две хиляди деветстотин четиридесет и един
лева и двадесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА
С.Р.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, направените по делото разноски в
размер на 6888,55 лева (шест хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и петдесет
и пет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)