Решение по дело №450/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 484
Дата: 11 ноември 2022 г. (в сила от 11 ноември 2022 г.)
Съдия: Емилия Атанасова Кунчева
Дело: 20224400500450
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. П., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-

СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

Е.ИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Е.ИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500450 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 443 от 28.03.2022 г. на Районен съд - П., постановено по
гр.д. № 4766/2021 г., съдът е осъдил на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Ф.Б.“
ЕООД гр. С. да заплати на С. Р.в С., от гр. П., сумата от 149 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
от 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение на
районния съд от „Ф.Б.“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Е. Ц. от
САК. С жалбата се поддържа довод, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и са изложени подробни съображения в
подкрепа на същия. Претендира се отмяната на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба С. Р.в С. изразява становище за
нейната неоснователност чрез пълномощника адв. Г.Ч.. Становището е
обосновано в представения писмен отговор на жалбата.
1
Настоящият състав на П.ски окръжен съд, като взе предвид
доказателствения материал по делото, оплакванията във въззивната жалба и
доводите на страните, намира разглеждането на жалбата за процесуално
допустимо, а по същество жалбата за частично основателна, предвид
следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства и приетото в
първоинстанционното производство заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза се установява по безспорен
начин, че между „Ф.Б.“ ЕООД, като заемодател, и ищеца С. Р.в С., като
заемополучател, на 31.08.2017 г. е бил сключен договор за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние, по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя сумата от 450 лв. Съгласно договора заемът е
отпуснат с падеж 30.09.2017 г., при годишен лихвен процент от 41,12% и
годишен процент на разходите в размер на 49,85%. В договора е посочено
още, че общата сума, която заемателят следва да върне на падежната дата, в
размер на 465,21 лв., представляваща сбор от сумата по отпуснатия заем – 450
лв. и определената лихва в размер на 15,21 лв., както и че заемът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ф.Б.“ в полза на дружеството
/заемателя/, като одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряването на заема и договорът за поръчителство се сключва не по-късно
от края на работния ден, в който е сключен заемът.
От заключението на вещото лице е видно, че на 02.09.2017 г. /т.е.
преди договорения падеж/ заемателят С. Р.в С. е платил на заемодателя
„Ф.Б.“ ЕООД сума в общ размер на 599 лв. по предоставения му заем, с която
са погасени главницата в размер на 450 лв., договорната лихва в размер на
15,21 лв. и сумата за гаранцията, която е в размер на 133,29 лв. Установява се
от заключението, че след извършеното от ищеца плащане заемодателят е
превел сумата от 133,29 лв. на „Ф.Б.“. От заключението се установява още,
че в договорения ГПР от 49,85% не е включена сумата за гаранция от 133,29
лв., както и че при изчисляване на ГПР, използвайки формулата в
приложение към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, с включване на сумата за гаранция,
полученият размер на ГПР многократно надвишава петкратния размер на
законната лихва.
При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция
2
направи следните правни изводи:
Ищецът е предявил иск за парично вземане с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Претенцията е за връщане на суми, платени при начална
липса на основание – по нищожен договор за потребителски кредит.
Безспорно правоотношението между страните в случая следва да бъде
разгледано на плоскостта на ЗПК. Съгласно чл. 9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и вяска друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и
кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност.
В процесния случай са налице условията, визирани в цитираната
разпоредба, за да се приеме приложимостта на ЗПК по отношение сключения
между страните договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние.
Настоящият съдебен състав не споделя решаващия извод на районния
съд, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК, поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
същия закон. С чл. 11, ал. 1 от ЗПК са въведени императивни изисквания
относно съдържанието на договора за потребителски кредит, като в т.10 е
предвидено, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване годишния процент на разходите по
определения в приложение №1 начин. В конкретния случай процесният
3
договор за потребителски кредит съдържа изрично посочен годишен процент
на разходите от 49,85%, както и общия размер на всички плащания по заема.
Установените по делото обстоятелства, съгласно заключението на вещото
лице, че при определянето на посоченият в договора ГПР не е включена
таксата за гаранция в размер на 133,29 лв., както и че ако тази такса бъде
включена, то размерът на ГПР ще надвиши предвидения в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК максимално допустим размер, обосновават извод за нищожност на
клаузата, регламентираща това плащане, в хипотезата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
Ирелевантно за правния спор е обстоятелството, че сумата от 133,29 лв. е
била преведена от заемодателя на гаранта, доколкото същата се явява част от
общия разход по кредита за потребителя по смисъла на легалната дефиниция,
дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но в нарушение изискванията на чл. 19, ал. 1
от ЗПК не е била взета предвид при определянето на ГПР. Отделно от това, с
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В случая заплатената от ищеца такса гаранция по естеството си
представлява такъв вид такса и начисляването й е изцяло в противоречие с
цитираната разпоредба. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел и резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна. В този смисъл се налага извод, че претенцията за
такса гаранция подлежи на отхвърляне, тъй като се основава на нищожна
клауза.
Следва да бъде посочено също така, че нито от договора за
потребителски заем, нито от приложените общи условия на кредитора и
тарифа към същите, може да се извлече някакъв регламент за определяне и
заплащане на такса гаранция. По делото не е приложен договор за
поръчителство, по силата на който посоченият в договора за заем поръчител
„Ф.Б.“ да е поел задължение спрямо кредитора на С. Р.в С. - „Ф.Б.“ ЕООД да
отговаря за изпълнението на задължението му. Ищецът е заплатил
възнаграждение за поръчителство, чийто размер е оповестен на интернет
страницата на заемодателя, според изложеното в писмения отговор на
ответника, каквото поръчителство на практика не е реализирано.
Извършеното в случая плащане на гаранция за поръчителство от страна на
ищеца е изцяло лишено от основание и води до неоснователно обогатяване на
третото лице „Ф.Б.“ за сметка на кредитополучателя, с оглед на което
4
платената сума за гаранция подлежи на връщане.
В този смисъл до размера на фактически платената сума за такса
гаранция от 133,79 лв. исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена.
След като процесният договор не е недействителен на основание чл. 22
от ЗПК, то погасената от ищеца-въззиваем договорна лихва, която според
заключението на вещото лице е в размер на 15,21 лв., не се явява недължимо
платена. От приложените писмени доказателства е видно, че годишният
лихвен процент по отпуснатия кредит е определен по размер /фиксиран
лихвен процент/ в договора. Съгласно разпоредбите на Общите условия, за
ползвания кредит кредитополучателят заплаща на „Ф.Б.“ ЕООД лихва по
заема, чийто конкретен размер се договаря при подписването на договора за
заем. Следователно касае се за възнаградителна лихва, която по естеството
си е граждански плод, който се дължи поради обстоятелството, че за
определен период от време се ползва заета парична сума и в този смисъл
възнаградителната лихва се явява дължимо периодично плащане за главница,
наред със задължението за връщане на дадената в заем сума.
Предявеният осъдителен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне
за сумата от 15,21 лв., представляваща дължимата договорна лихва по
отпуснатия потребителски заем.
Това налага отмяната на първоинстанционното решение в частта му, в
която ответникът е осъден да върне на ищеца сумата от 15,21 лв.,
представляваща лихва по кредита, като въззивната инстанция се произнесе по
същество в посочения по-горе смисъл.
В останалата му обжалвана част, с която ответникът е осъден да върне
на ищеца сумата от 133,79 лв., решението е правилно и подлежи на
потвърждаване.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му
за присъдените разноски в полза на ищеца С. С.. С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция на ищеца-въззиваем следва да бъдат присъдени
разноски по компенсация за двете съдебни инстанции в общ размер на 97,83
лв.
В полза на процесуалният представител на въззиваемия - адв. Г.Ч.
5
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатно процесуално представителство на страната пред въззивната
инстанция в минимален размер от 300 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, П.ският окръжен
съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 443 от 28.03.2022 г. на Районен съд – П., постановено
по гр.д. № 4766/2021 г., В ЧАСТТА, в която „Ф.Б.“ ЕООД гр. С. е осъдено на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да заплати на С. Р.В С. сумата от 15,21 лв.,
представляваща разликата над 133,79 лв. до 149 лв., както и В ЧАСТТА, с
която „Ф.Б.“ ЕООД гр. С. е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на С. Р.В С. деловодни разноски в размер на сумата от 250 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. Р.В С., от гр. П.,
ЕГН **********, против „Ф.Б.“ ЕООД, със седалище гр. С., ЕИК ***, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15,21 лв. /петнадесет лева
двадесет и една стотинки/, представляваща разлика над 133,79 лв. до 149 лв. и
съставляваща дължимата договорна лихва по договор за потребителски заем
от 31.08.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 443 от 28.03.2022 г. на Районен съд – П.,
постановено по гр.д. № 4766/2021 г., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ф.Б.“ ЕООД, със
седалище гр. С., ЕИК ***, да заплати на С. Р.В С., ЕГН **********, сумата
от 97,83 лв. /деветдесет и седем лева осемдесет и три стотинки/,
представляваща направени разноски по компенсация за двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Ф.Б.“ ЕООД, със седалище
гр. С., ЕИК ***, да заплати на адвокат Г.Г. Ч., с ЕГН **********, като
процесуален представител на С. Р.в С., сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред
въззивната инстанция.
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7