Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 6759 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид:
С.Г.Д.
чрез пълномощника си адвокат Г.Й., е предявил срещу „ОЗК – З.“ гр. София иск с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на обезщетение в размер на
100 000 лева за неимуществени вреди и 1373 лева имуществени вреди,
настъпили вследствие ПТП на 26.09.2017 г., виновно причинено от Д.К. Д..
Пълномощникът
на ищеца С.Г.Д. излага, че на 26.09.2017 г. около 20:30 ч. МПС марка „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № *******, управляван от Д.К. Д., движейки се по път ІІ-37 в посока от
гр. Панагюрище към гр. Пазарджик, до с. Априлци, поради несъобразена скорост,
на ляв завой излязъл от пътното платно, навлязъл в крайпътно дереи след около
200 м преустановил движението си. Непосредствено след ПТП водачът Д. напуснал
произшествието, поради което не бил съставен констативен протокол. Вследствие
ПТП пострадал ищецът Д.. След инцидента той бил откаран в МБАЛ „Уни хоспитал“
гр. Панагюрище, където бил хоспитализиран за периода от 26.09.2017 г. до
29.09.2017 г. Установено било, че ищецът получил тежко компресионно-клиновидна
взривна фрактура на първи поясен прешлен с фрагменти, разположени вентрално и латерално двустранно. При престоя
си в болнично заведение ищецът не могъл да се движи, което налагало обслужване
с чужда помощ. След изписването си, ищецът се оплаквал от силна болка в кръста,
ирадираща към краката, с изтръпване и слабост в прасците и ходилата, изтръпване
към опашната кост, дискомфорт в тазовите резервоари – дискомфорт при уриниране
и дефекация. Оплакванията наложили допълнителни прегледи и изследвания. При
проведеното ядрено-магнитно изследване на 27.11.2017 г. било установено че
тялото на Л1 (първи лумбален прешлен) е полифрагментно фрактуриранои бинонкавно
снишено тип „бисквитка“. Заключението на ЯМР било за наличие на травматична
полифрагментна фрактура на тялото на Л1, с фрагмент, проминиращ в спиналния
канал; фрактура на левия педикул. При извършените прегледи били установени
силни болки в кръста, силно затруднена и болезнена походкакоето наложило
използване на лумбален корсет и ортопедичен матрак. На основание силно влошеното
му здравословно състояние, с експертно решение № 1012 от 23.04.2018 г. на ищеца
била определена пожизнено 50 % трайно намалена трудоспособност. В исковата
молба се твърди, че към настоящия момент ищецът е изцяло лишен от възможността
да се придвижва сам, да стои в изправено състояние, всяко движение било
свързано със силни и постоянни болки и риск за живота и здравето му. Тежкото
състояние на ищеца налагало грижа от близките му за неговите ежедневни и битови
нужди. Това предизвикало у ищеца чувство за несигурност, безизходица и страх,
че ще остане в тежест на близките си. Уврежданията довели до усещания за
постоянен страх от придвижване с автомобилен транспорт и по оживени улици и
кръстовища. Тежкото му състояние го направило емоционално нестабиленпритеснен,
затворен, страдал от безсъниекато му се налагало да приема седативни и
обезболяващи средства.
Към
датата на ПТП, за автомобила, с който е настъпило произшествието, била в сила
застраховка „гражданска отговорност“ в ЗАД „ОЗК – З.“ АД.
На
основание изложените обстоятелства, представителят на ищеца прави искане до
съда да осъди ответника ЗАД „ОЗК – З.“ АД да заплати на ищеца С.Г.Д.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със
законната лихва от 03.01.2018 г. датата на поканата до ответното дружество по
реда на чл. 380 КЗ, до оконачтелното изплащане. Прави искане до съда да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца и обезщетение в размер на 1373 лева за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът
ЗАД „ОЗК – З.“ АД оспорва иска. Оспорва вината на водача, като релевира
твърдение за случайно деяние, поради причиняването на произшествието от т.нар.
„аквапланинг“. Твърди съпричиняване на резултата от ищеца, поради непостаовяне
на обезопасителен колан. Твърди наличието на предходни и придружаващи заболявания, допринесли за
вредоносния резултат и продължителността на възстановителния период. Оспорва
причинната връзка между настъпилото ПТП и уврежданията. Претендира приспадане
от олезщетението по застраховка „гражданска отговорност на обезщетение по
застраховка „трудова злополука“, в случай че такова е било получено. Оспорва
иска и в частта му за претенцията за имуществени вреди по основание и размер.
Като
трето лице помагач на страната на ответника е конституиран Д.К.Д., който е бил
водач на МПС, с което е настъпило ПТП. Третото лице помагач лично и чрез
процесуалния си представител адв. Манчев, оспорва иска.
От
доказателствата по делото се установява, че на 26.09.2017 г. ищецът Д. пътувал
с автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *******, управляван от Д.К.Д., по път
ІІ-37 от гр. Панагюрище към гр. Пазарджик. При километър 110, на около 2 км
преди разклона за с. Априлци, автобусът навлязъл в кривата на ляв завой, като
водачът не успял да преодолее завоя. В резултат на това, автобусът напуснал
пътното платно и навлязъл на около 180-190 м в терена вдясно от пътя. Поради
промени в положението на тялото на ищеца при излизане на автобуса от пътя,
ищецът получил амиелично счупване от компресионен тип на краниалната дискална
повърхност на първи поясен прешлен с малки фрагменти, разположени вертикално и
встрани двустранно, по цялата циркумференция на тялото на прешлена и пукване
фисура навътре страничното ставно краче (ставен израстък) на прешлена.
Механизмът
на ПТП и полученото травматично увреждане се установяват от изготвената
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, и отделно от
автотехническата експертиза. Съгласно заключението на вещото лице в
автотехническата част на КСМАТЕ и в САТЕ, причината за ПТП е поведението на
водача на автобуса, който напуснал платното за движение вдясно от асфалтовото
покритие. По делото няма доказателства за обективни причини за промяна в
посоката на движение на автобуса, като няма данни в подкрепа на твърдението за
т.нар. „аквапланинг“. Поради това и с оглед описания механизъм на ПТП и
установената скорост на движение на автобуса – 94-95 км/ч (отговор на зад. 7 –
л. 178, САТЕ л. 195), съдът намира, че причината за произшествието е управление
на автомобила от водача с несъобразена с пътя и потните условия скорост и
последвала от това загуба на контрол върху управляваното от него МПС. С горното
водачът на МПС е нарушил разпоредбите на чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП,
задължаваща водача при избора на скоростта на движение да се съобразява със
състоянието на пътя (ляв завой преди мястото на произшествието) и чл. 20 ал. 1
от ЗДвП, задължаваща водача да контролира непрекъснато ППС, което управлява. По
делото не са събрани доказателства, които изключват вината на водача за
претърпяното ПТП, поради което презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД не е
оборена.
Полручените
травматични увреждания се установяват от приложената медицинска документация,
комплексната СМАТЕ и съдебно-медицинската експертиза (л. 184-190). Съгласно
заключението на вещото лице, ищецът е получил следните травматични увреждания:
гръбначно-мозъчна травма в поясната област, изразяваща се в компресионна
фрактура на тялото на първи поясен прешлен (Л1) с фрактура на лявото краче на
прешленовото тяло (педикул) контузия на подлежащите неврални елементи (конус
медуларис и влакна от конската опашка), проявяваща се клинично с болка в кръста,
с излъчване към краката, изтръпване и слабост в прасците и ходилата, силно
затруднена и болезнена походка, отслабени рефлекси вдясно, хипестезия по Л5
дерматом вдясно, изтръпване на опашната кост, дискомфорт при уриниране и
дефекация. Вещите лица по СМЕ и КСМАТЕ (медицинска част) са категорични, че е
налице причинна връзка между настъпилото ПТП и получените от ищеца увреждения. Според
отговора на вещото лице на въпрос 14 от СМЕ (л. 189), наличната остеопороза при
ищеца е допринесла за допълнителна деформация на прешленовото тяло с нарушена
конфигурация на гръбначния канал и увреда на неврални елементи. В резултат на
увреждането, ищецът е изпитвал болки и страдания за период около 12 месеца, от
които интензивни първите 2-3 месеца (СМЕ зад. 3 л. 188). Към момента на
изготвяне на експертизата двигателната и рефлекторната функция на долните
крайници на ищеца била възстановена, но са налице тазово-резервоарни нарушения
(зад. 5, л. 188).
С
доклада на съда е прието за безспорно установено наличието на правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност“ между сочения от ищеца деликвент и
ответното дружество.
Виновно
причиненото ПТП от водача на МПС, за което е сключена застраховка „гражданска
отговорност“ с ответника и настъпилите
при това произшествие травматични увреждания са застрахователно събитие по
смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за пораждане
на задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за
настъпилите вреди. Претенцията на ищеца е за обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се определи според характера и тежестта на телесните увреждания,
продължителността на възстановителния период и интензивността и
продължителността на претърпените през този период болки, страдания,
затруднения в движението и дискомфорт. Размерът на обезщетението за имуществени
вреди следва да се прецени според представените доказателства за направени от
ищеца разходи и тяхната причинна връзка с увреждането, лечението и
здравословното състояние на лицето.
От заключението
на съдебно-месдицинската експертиза, изготвена от вещо лице – неврохирург, се
установява, че възстановителният период от описаното травматично увреждане е
12-18 месеца, при постелен режим до 30 дни и външна имобилизация с
гръдно-поясен корсет до 12 месеца (л. 188). През възстановителния период ищецът
е търпял болки и страдания, затруднения в движението на тялото. Тези
обстоятелства се установяват и от събраните гласни доказателства. От показанията
на свидетелката И.Р.(л. 197) е видно, че през възстановителния период ищецът е
изпитвал силни болки, не е можел да става от леглото и се нуждаел от
обезболяващи лекарства и помощ и обслужване от близките си. По време на
лечението си ищецът на два пъти заболял от бронхопневмония, което било причина
за непровеждане на оперативно лечение. Тежкото здравословно състояние на ищеца
довело и до промени в личния живот на ищеца, тъй като не му позволявало да се
движи активно, да пътува и да работи. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че ищецът е известен неврохирург, с над 40-годишен стаж, който
до произшествието е работил активно в УМБАЛ „Св. Анна“ и Неврохирургична
клиника в Панагюрище (л. 197). Тези
обстоятелства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на
съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди
е 70 000 лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му за
обезщетение за неимуществени вреди, е основателен до този размер.
Искът
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му за обезщетение за
неимуществени вреди е неоснователен над сумата от 70 000 лева, до пълния
предявен размер от 100 000 лева. От заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че по време
на изготвяне на експертизата ищецът е възстановил напълно двигателната и
рефлекторната функция на долните крайници. Налице са тазово-резервоарни
нарушения като следствие от претърпяното травматично увреждане, но те не дават
основание за присъждане на по-висок размер на обезщетение от приетия от съда
като справедлив.
Върху
сумата от 70 000 лева ответникът дължи заплащане на законна лихва от 06.03.2018
г. – датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ (първият
работен ден след 03.03.2018 г.) за произнасяне по извънсъдебната претенция за
застрахователно обезщетение, до окончателното изплащане. Неоснователна, с оглед
разпоредбата на чл .497 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 496 ал. 1 от КЗ, е претенцията
за лихва в частта й за периода от 03.01.2018 г. до 06.03.2018 г.
Искът
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е изцяло основателен в частта му за
претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1373 лева. От
приложените от ищеца фактури и съдебно-медицинската експертиза (л. 188) е
видно, че направените от ищеца разходи са били необходими за неговото лечение и
възстановяване и са в причинна връзка с процесното ПТП. Върху тази сума
ответникът дължи законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Няма
основание за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Недоказано е твърдението на представителя на
ответника, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Не са настъпили
увреждания от контакт с части от вътрешността на автобуса, които да са
специфични при липса на поставен предпазен колан. Следва да се вземе предвид и
факта, че по време на инцидента ищецът е останал на заеманото от него място в
автобуса, докато част от останалите пътници са „изпопадали на пътеката“ (л.
29). Това обстоятелство също не е в подкрепа на твърдението на представителя на
ответника, че ищецът е бил без предпазен колан. Освен това, според заключението
на вещите лица в конкретния случай не се касае за увреждане, което може да се
предотврати при поставен предпазен колан, като то би настъпило и при правилно
поставяне на колана. Поради тези съображения, не е налице съпричиняване от
стана на пострадалия на вредоносния резултат.
Изцяло
неотносимо към отговорността на ответника и размера на обезщетението е наличието
на остеопоротични промени в телата на прешлените на гръбначния стълб на
пострадалия, които оказали влияние върху лечението и възстановяването на ищеца.
Допълнителните усложнения при лечението и възстановяването не биха настъпили
без претърпяното от ищеца травматично увреждане. Не е налице и връзка между
размера на обезщетението, който се следва, и непровеждането на оперативно
лечение. За същото е имало противопоказания, с оглед здравословното състояние
на ищеца.
Не са
представени доказателства в подкрепа на твърдението на ответника за получаване от ищеца на
застрахователно обезщетение по застаховка „трудова злополука“.
Според
уважената част от иска, следва ответникът да заплати на ищеца разноски в размер
на 472,50 лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 2854,92 лева.
Ответникът следва да заплати на адвокат Г.Й. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 във
вр. с ал. 1 от ЗА в размер на 2490,22 лева, според уважената част от иска.
Ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 175,30 лева, според
отхвърлената част от иска. Съдът по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
37 от ЗПП и чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, като свледва ищецът да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, според
отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – З.“ гр. София, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***,
да заплати на С.Г.Д. ЕГН **********, съдебен адрес: *** сумата от 70 000
лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от С.Г.Д. вследствие гръбначно-мозъчна
травма в поясната област, изразяваща се в компресионна фрактура на тялото на
първи поясен прешлен (Л1) с фрактура на лявото краче на прешленовото тяло (педикул)контузия на подлежащите неврални
елементи (конус медуларис и влакна от конската опашка)проявяваща се клинично с
болка в кръстас излъчване към кракатаизтръпване и слабост в прасците и
ходилата, силно затруднена и болезнена походка, отслабени рефлекси вдясно,
хипестезия по Л5 дерматом вдясно, изтръпване на опашната кост, дискомфорт при
уриниране и дефекация, претърпени при ПТП на 26.09.2017 г. на път ІІ-37
Панагюрище – Пазарджик, виновно причинено от Д.К. Д., ведно със законната лихва
от 06.03.2018 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от С.Г.Д. срещу
ЗАД „ОЗК – З.“ АД гр. София иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта
му над сумата от 70 000 лева до пълния предявен размер от 100 000
лева, както и искането за законна лихва в частта му за периода от 03.01.2018 г.
до 06.03.2018 г.
Осъжда ЗАД „ОЗК – З.“ гр. София да
заплати на С.Г.Д. сумата от 1373 лева обезщетение за имуществени вреди,
претърпени при ПТП на 26.09.2017 г. на път ІІ-37 Панагюрище – Пазарджик,
виновно причинено от Д.К. Д., ведно със законната лихва от 21.05.2018 г. до
окончателното изплащане.
Осъжда ЗАД „ОЗК – З.“ гр. София да
заплати на С.Г.Д. разноски в размер на 472,50 лева, а по сметка на СГС държавна
такса в размер на 2854,92 лева.
Осъжда ЗАД „ОЗК – З.“ гр. София да
заплати на адвокат Г.Й. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗА в
размер на 2490,22 лева.
Осъжда С.Г.Д. да заплати на ЗАД „ОЗК
– З.“ гр. София разноски в размер на 175,30 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Делото е разгледано при участие на
трето лице помагач Д.К. Д..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: