РЕШЕНИЕ
№ 2326
гр. Варна, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Й.ова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело №
20223110110935 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Г*** срещу Г. Ш. Ш. регресен иск с
правно основание чл. 558 ал.7 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
24268,56 лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение
в размер на 23 218,56 лв. по преписка за щета ***/24.07.2019 г. за неимуществени /23
200 лв./ и имуществени /18,56 лв./ вреди причинени на Н. Д. Н.
в размер на 1050,00 лв. по преписка за щета ***/13.01.2020 г. за неимуществени
вреди, причинени на С. Н. Ю. при настъпило ПТП на 13.11.2016 г. по вина на ответника,
който управлявал л.а.***по пътя от с. *** като при движение на ляв завой със скорост от 110
км./ч преминавайки през низхо-дяща неравност е изгубил контрол над автомобила и
реализирал удар на автомобила в масивна ограда, вляво оъ пътя, от което автомобилът се
завъртяло около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и вторично
се ударил със задната си част в масивната ограда , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че е настъпило ПТП по вина на ответника по посочения
механизъм. Сочи се, че при произшествието ответника е управлявал л.а. „***“ без за-
дължителната застраховка гражданска отговорност. Н. Н. се обърнала към ищеца с искане
за изплащане на обезщетение за претърпени от инцидента имуществени и неимущест-вени
вреди в обща размер на 29 023,20 лв. / от които 23,20 лв.- обезщетение за имуществени
вреди/, като след отчитане на съпричиняване от 20% ищецът заплатил сумата от 23 218,56
лв. с платежно нареждане от 02.08.2019 г. С. Ю. се обърнал към ищеца с искане за
заплащане на обезщетение от 1500,00 лв., като след отчитане на 30% съпричиняване му били
заплатени 1050,00 лв. по адвокатска банкова сметка с платежно нареждане от 21.02.2020 г.
Ответникът бил поканен да заплати задължението, но то е било погасено. Иска се уважаване
на исковата претен-ция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения
му особен представител. Оспорва се факта, че липсва сключена към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника, като факта, че не е платена вноска по
полицата не се приравнява на липса на застраховка, поради което и ищецът е платил
недължимо обезщетение. Оспорва се ответникът да е получавал регресна покана. Твърди се,
че претенцията е силно завишена и не отговаря на реално търпените от пострадалите вреди.
1
Навежда се възражение за погасителна давност. Навежда се възражение за съпричиняване на
резултата от пострадалите лица – обезщетените лица са пътували без поставени
обезопасителни колани. Поддържа се, че ако лицата са били с поставени колани е нямало да
получат вреди от ПТП или поне не в твърдения обем. Твърди се, че размера на
обезщетението не е справедлив и не са отчетени конкретните обстоятелства по търпените
болки и страдания. Счита се, че с оглед съпричиняването размера на обезщетението с 40%.
Иска се отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 558 ал.7 КЗ във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
четири групи материални предпоставки: 1) ***да е платил обезщетение на увредено лице за
причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу
причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3) деликтната отговорност да е възникнала
във връзка с използването на МПС от делинквента и 4) делинквентът да не е обезпечил
своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”. Установяването на
тези обстоятелства е в тежест на ищеца.
Ответникът трябва да установи, че през релевантния период неговата деликтна
отговорност е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, респ., че е заплатил регресното задължение. Той не сочи доказателства
относно тези факти.
По възражението на ответника с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД – в негова тежест
да докаже фактическите твърдения на които ги основава, а именно, че пострадалите лица не
са били с правилно поставени предпазни колани, поради което са получили травми в
обезщетения от ищеца обем.
Като безспорни са отделени обстоятелствата - по вина на ответника е причинено ПТП
на 13.11.2016 г., при управление на л.а. „*** по пътя от с. Гроздево в посока с. Нова Шипка
като при движение на ляв завой със скорост от 110 км./ч преминавайки през низходяща
неравност ответникът е изгубил контрол над автомобила и реализирал удар на автомобила в
масивна ограда, вляво от пътя, от което автомобилът се завъртяло около вертикалната си ос
в посока обратна на часовниковата стрелка и странично се ударил със задната си част в
масивната ограда / авторство и противоправност/.
С доклада по делото като безспорни са отделени обстоятелствата, че вследствие на
ПТП са причинени вреди на пътуващите в л.а. Н. Д. Н. и С. Н. Ю., които ищецът е изплатил
парични обезщетение – на първия -23 218,56 лв. /платежно л.36/ , а на втория -1050,00 лв. /
платежно л.49/
С осъдителната присъда срещу ответника по Н.О.Х.Д. ***/2017 по описа на ВРС, 15
състав имаща обвързващо гражданския съд значение ответникът е признат за виновен за
това при нарушаване правилата за движение по пътя по ЗДвП по непредпазливост е
причинил телесна повреда на пътника в автомобила Н. Д. Н., изразяваща се в счупване на
дясна срамна кост, обусловило трайно затруднение в движенията на долен десен крайник за
период от около 2 месеца и счупване на кръстеца в дясно, което определило трайно
затруднение в движението на снагата за период от около 2 месеца – престъпление по чл.343,
ал.1, б“б“, ап.2 от НК / за което е съставомерно причиняването на средна телесна повреда на
пострадалия/.
Видно от справка в базата данни на Информационния център към Гаранционния
фонд, на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите по регистрационен номер ***/л.21/ е видно, че към датата
на ПТО – 13.11.2016 г. за автомобила не е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че по
заявление на Н. Н. е образувана преписка за щета при ищеца 19-210273/24.07.2019 г., за
заплащане на обезщетение за вреди търпени от процесното ПТП, като в хода на
производството е определено обезщетение от 29000 лв. намалено с 20%, поради
2
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата не е била с поставен
предпазен колан към момента на произшествието; по искане на С. Н. Ю. е образувана
преписка за щета при ищеца 20-210012/13.01.2020 г., за заплащане на обезщетение за вреди
търпени от процесното ПТП, като в хода на производството е определено обезщетение от
1500 лв., намалено с 30%, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тъй като последният не е бил с поставен предпазен колан.
Видно от представен фискален бон и талон за платена такса /л.10/ Н. Н. е заплатила
сума от 23,20 лв.-потребителска такса в отделение „ортопедия и травматология“. За престой
в периода 14.11.2016г.-18.11.2016 г.
В хода на настоящото производство като свидетели са разпитани Н. Н. и С. Ю., от
показанията на които се установява, че двамата свидетели са пътували в л.а. *** на
13.11.2016 г. при настъпване на произшествието. И двамата свидетели сочат, че ответникът
е бил водач на автомобила, като го е управлявал с превишена и несъобразена техническото
състояние на автомобила и пътната обстановка скорост. Свидетелите сочат, че след
настъпване на ПТП са повикали спешна помощ, но медицински екип не е реагирал, като са
организирали свои роднини да ги откарат в болница, където им е указана медицинска
помощ. Свидетелят Н. сочи, че е пътувала в автомобила- на задната седалка без предпазен
колан. По отношение на вредите сочи, че е посещавала един месец рехабилитация, била е
притеснена, че ще „накуцва“, че е и до момента – в студено време усеща болки в частта на
счупванията. Свид. Ю.- сочи, че е пътувал на предната седалка до водача, без предпазен
колан, след настъпване на ПТП-то изхвърчал от колата през страничния прозорец.
Съдът дава вяра на депозираните от свидетелите показания, тъй като те са
последователни, кореспондират помежду си и с други доказателства по делото, отличават се
с достоверност към момента на депозиране с отчитане на дългия отминал период от
произшествието до датата на събирането им. По отношения на относимите за спора
обстоятелства – че лицата са били без предпазни колани и какви вреди са получени-
кореспондират с медицинските документи и комплексната експертиза по делото.
В хода на настоящото производство е приета комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза /КСМАвтЕ/, от която се установява, че на 13.11.2016 г.
посочения по по-горе автомобил, управляван от ответника, е самокатастрофирал, като са
пострадали пътуващите в него Н. Неделчев, С. Ю. и С. И.. Разяснен е механизма на
настъпване на произшествието. Вещото лице инженер е посочило, че автомобила се е
движим с начална за произшествието скорост не по-малка от 136 км/ч. Към момента на
настъпване на самите удари на автомобила в бетонната стена, с която е била
съприкосновението скоростта не е надвишавала драстично 60 км/ч. При настъпилия първи
удар в бетонната стена, при който преместването на телата е било основно напред и леко в
ляво, предпазните колани биха имали предпазваща функция, тъй като няма да позволят
преместването на телата в обема на автомобила при завъртането на автомобила, което се е
получило вследствие на удара. При втория настъпил удар, основаната сила на правилно
позиционирани тела с предпазни колани, би се поела от гърба на седалките, поради което
функцията на коланите би била минимална. Вещото лице –лекар е посочило, че в резултат
на произшествието Н. Н. е получила счупване на дясната срамна кост-горно и долно рамо,
счупване на кръстната кост в дясно, разкъсно-контузна рана в областта на десния горен
крайник. Вещото лице лекар е посочило, че счупването на дясната срамна кост е обусловило
трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 2 месеца, а
счупването на кръстеца в дясно е определило трайно затруднение в движенията на снагата за
период от около 2 месеца. Счупването на двата клина на дясната срамна кост е лекувано с
постелен режим / назначен за 30 дни/ и ограничен двигателен режим в продължение на 3-4
месеца. Втората увреда - фрактура на десния сакрум с дискретна дислокация на фрагментите
е лекувана също с покой с очакван период на възстановяване 2 месеца. Раната на горния
крайник е лекувана за периода от 15-20 дни вкл. чрез поставяне на превръзки. За С. Ю. е
посочено, че е получил контузия на главата и гръдния кос, разкъсно- контузна рана по
лицето. Експертът е посочил, че се касае за три повърхностни наранявания на глава, лице и
гръден кош, с очаквано трайно възстановяване за 10-15 дни. Вещите лица са посочили, че
тези увреждания са в причинно следствена връзка с процесното ПТП. Заключено е,че ако
пострадалата Н. е била с поставен предпазен колан е нямало как да се реализират травмите в
областта на таза, а разкъсно-контузната рана в областта на десния горен крайник може да се
3
получи и при поставен предпазен колан; по отношение на травмите на пострадалия Ю. е
посочено, че могат да се получат и при правилно поставен предпазен колан. Експертите са
посочили, че падането на трето лице върху пострадалата Н. по време на произшествието
няма общо с получените травматични увреждания.
Съдът дава вяра на експертизата като компетентно изготвена, вещите лица са
отговорили последователно, ясно и точно на поставените въпроси.
При така установените факти- виновно причинено от ответника ПТП, при което са
нанесени вреди на пътуващите в автомобила лица, без да е била сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което пострадалите са
отправили претенцията пред ищеца, по всяка от които е заплатено обезщетение в
зависимост от търпените от всяко лице вреди е налице фактическия състав чл. 558, ал.7 КЗ
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и ищецът следва да понесе отговорност за нанесените вреди на
лицата Н. Н. и С. Ю..
Неотносимо съм дължимостта на обезщетението е възражението на ответника, че е
получил регресна покана от ищеца. Поканата има значение и за изпадане на длъжника в
забава, като при липса на такава се замества от исковата молба. В случая обаче, обезщетение
за забава върху главницата въобще не се претендира, при което изцяло ирелевантно е, дали
ответникът е получил изпратената му регресна покана.
Спорен между страните е въпроса за определяне на размера на обезщетението за
всеки от двамата пострадали, обезщетени от ищеца.
Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не
може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП. Съгласно чл. 492, ал. 1 КЗ
(Обн. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) минималната застрахователна сума за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000
000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за търпените неимуществени
вреди съдът съобразява разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и задължителните указания
дадени с ППВС № 4/1968 г. и е длъжен във всеки конкретен случай да съобразява
установените по делото факти. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на критерия
"справедливост" са характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на
увреждащото Д.ие в патримониума на увредените лица, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия "справедливост" на
съответния етап от развитието на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други
негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането / Решение №
28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О/.
Съгласно задължителните указания дадени с ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/14 г.
на ОСТК на ВКС обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако
и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. В конкретния случай твърдението е, че съпричиняването
на резултата от двамата пострадали се изразява в непоставянето на обезопасителен колан.
По този въпрос е формирана константна практика на ВКС, която се възприема изцяло от
настоящия състав. Съобразно същата, само по себе си нарушението на установените в
Закона за движение по пътищата и правилника за прилагането му правила за движение по
пътищата, вкл. и непоставянето на обезопасителен колан не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка
4
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие,
доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
При така приложимите правни норми по отношение на размера на
обезщетението за С. Ю. съдът намира следното: От комплексната експертиза по делото се
установява какви по вид и интензитет вреди е търпяло лицето - контузия на главата и
гръдния кош, разкъсно- контузна рана по лицето. Експертът е посочил, че се касае за три
повърхностни наранявания на глава, лице и гръден кош, с очаквано трайно възстановяване
за 10-15 дни. За тези вреди съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е 1500 лв.,
като съобразява, че се касае за неопасни за живота вреди, които с оглед характера си са
причинили интензивна болка на пострадалия за кратък период от време – няколко дни, а
изцяло са зараснали за около 15 дни. Съдът отчита, че се касае за увреждания на три
различни места по тялото, като броя на нараняванията кумулира болка за увредения. С оглед
приетото експертно заключение по делото, на което съдът посочи, че дава вяра, съдът
намира, че не следва да се отчита процент на съпричиняване на вредите от пострадалия,
доколкото той действително е бил без поставен предпазен колан, но това негово
противоправно бездействие / нарушил чл. 137а, ла.1 ЗДвП/ не е в причинно-следствена
връзка с уврежданията, за които експертите сочат, че биха били налице и при поставяне на
обезопасяващия колан в автомобила. Доколкото съдът е обвързан да се произнесе в рамките
на претенцията на ищеца, същата следва да се уважи изцяло в тази част.
По отношение на размера на обезщетението за Н. Н.
Съдът намира, че справедливия размер на обезщетението за пострадалата Н. е в
размер на 30 023, 20 лв. За да достигне до такъв извод, съдът съобразява, че тя е търпяла
неимуществени вреди за които справедливото обезщетение е 30 000 лв. и имуществени
вреди в доказан размер от 23,20 лв.-разход за такса за медицинска услуга.
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът съобразява медицинската част от изслушаната експертиза, съобразно която Н. е
претърпяла телесни увреждания изразяващи се в 1.счупване на дясната срамна кост-горно и
долно рамо, обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
период от около 2 месеца, лекувано с постелен режим / назначен за 30 дни/ и ограничен
двигателен режим в продължение на 3-4 месеца 2.счупване на кръстната кост в дясно,
довело до трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 2 месеца,
лекувана също с покой. 3.разкъсно –контузна рана в областта на десния горен крайник,
лекувана за периода от 15-20 дни вкл. чрез поставяне на превръзки.
Въпреки, че съдът определя глобално размера на обезщетението за неимуществени
вреди, следва в конкретния случай да посочи, че счита, че за първите две увреждания се
дължи обезщетение от общо 29 000 лв., с оглед разглеждане на възражението за
съпричиняване, а сумата от 1000 лв. се отнася за нараняването на горния крайник, при
съобразяване с период на възстановява, че се касае за разкъсна рана, която неминуемо е
съпроводена с интензивни болки.
По отношение на двете фрактури, съдът отчита, че се касае за увреждания, които са
третирани както в болнични условия, така и в домашни такива. Необходимо е било
обездвижване на пострадалия за около 30 дни / съобразно медицинските документи,
анализирани от вещото лице/ в постелен режим, което логично съдът намира за съпроводено
с изцяло възпрепятстване на лицето да води нормален живот, както и да се грижи само за
себе си вкл. за елементарни дейности като хигиена. Необходимо е да се посочи, че
счупванията са в такива области, че затрудняват едновременно движенията на повече от
една част от тялото – на долен крайни и снага, което допълнително затруднява ежедневието
на пострадалия. Счупванията са зарастнали за около два месеца, като от прегледите на
пострадалата съобразно приложените амбулаторни листи, към януари 2017 г. е наблюдавано
накуцване, т.е. последиците не са били изцяло отшумели. Въпреки, че самият пострадал
изнася данни за възстановителния процес, съдът дава вяра на показанията му по отношение
посещаването на физиотерапията, както и продължителните последици, изразяващи се в
болки при студено време / тези болки са типична последицата от всякакви фактури/,
доколкото тези последици са обичайни за такъв тип травми.
По възражението за съпричиняване:
5
При изложеното по –горе правно разрешение за условията при които следва да се
отчита съпричиняването и като съобрази, че по делото се установява, че пострадалата е
пътувала в автомобила без поставен предпазен колан- нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП,
както и че от експертизата по делото се установява, че счупванията на дясната срамна кост-
горно и долно рамо и счупване на кръстната кост в дясно е нямало да настъпят, ако
пострадалата е била с поставен предпазен колан, съдът намира, че Н. е съпричини
настъпването на тези последици и от определената за тези вреди сума на обезщетение 29 000
лв. и имуществетните вреди – 23,20 лв. следва да се приспадне процент на съпричиняване,
който съдът определя на 25%.
За да процедира по този начин съдът съобразява и че съгласно Тълкувателно
решение 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС от 01.08.2022 г. при прилагане разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите преценката на съда за размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената
претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата
молба.
За определяне конкретния размера на съпричиняването съдът съобразява практиката
на ВКС по приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД именно при нарушаване на задължението на
пътник в превозно средство да постави предпазен колан включително приетото в сходни
случаи - решение по т. д. № 1773/21 г., т. д. № 450/21 г., т. д. № 94/2018 г. на І т. о., т. д. №
1308/2015 г., т. д. № 871/2018 г. на ІІ т. о. / прието 20% съпричиняване, поради непоставен
предпазен колан /, т. д. № 2866/2018 г., т. д. № 1796/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС / 25%
съпричиняване /; Определение № 642 от 7.12.2022 г. на ВКС по к. т. д. № 2326/2022 г.-
/недопуснато до касация решението, с което е прието 20% съпричиняване/, Определение №
50295 от 3.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1277/2022 г., I т. о., ТК / недопуснато до касация
решение с което е прието ¼ съпричиняване/, Определение № 304 от 27.04.2023 г. на ВКС по
к. т. д. № 2347/2022 г. – недопуснато до касация решението с което е прието 15%
съпричиняване; Определение № 67 от 12.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2037/2017 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията *** – недопуснато до касация решението с което е прието 1/3
съпричиняване/.
Случаите в които ВКС е определял окончателен размер на съпричиняването от 50%
са изолирани и те не са сходни с настоящия – напр. Определение № 1553 от 8.06.2023 г. на
ВКС по к. гр. д. № 561/2023 г.- недопуснато до касация на решение с което е приет 50%
съпричиняване от пътник в линейка, която представлява МПС със специален режим на
движение/, по т. д. № 1018/2019 г. съдът е съобразил съпричиняване освен от непоставен
предпазен колан и от самопоставяне в риск, предвид предприето пътуване с водач,
употребил алкохол.
В конкретния случай, съдът не може да преценява дали е налице „самопоставяне в
риск“ от страна на пострадалия, с оглед изложените от него данни, че водачът е бил под
влияние на наркотично вещество, доколкото ответника не е навел такива твърдения с
отговора на исковата молба. Такива обстоятелства не са изследвани и установени и в
наказателното производство. Такива данни са изложени само от свид. Н., но не и от другия
разпитан по делото свидетел.
Съдът не определя по-голям размер на съпричиняването и до колкото намира, че
основа вина за настъпване на вредоносния резултат има водачът, който е управлявал
автомобила нарушавайки ЗДвП по отношение изискванията за скоростта драстично, като
при ограничение от 50км/ч се е движел с повече от 130 км/ч.
При намаляване на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди във
връзка със счупванията /29 023,20/ и без да редуцира обезщетение за вредите касаещи горния
крайник / 1000 лв./, съдът определя обезщетение в общ размер на 22 767,40 лв. / от които
22750,00 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и 17,40 лв.- за имуществените вреди/ за
вредите причинени на Н. Н. при процесното ПТП. Иска над тези суми до в размер на 23
218,56 лв. по преписка за щета 19210273/24.07.2019 г. за неимуществени над 22 750,00 лв.
до 23 200 лв. и имуществени – над 17,40 лв. до 18,56 лв. вреди причинени на Н. Д. Н.
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на разноски имат и двете страни.
Ответникът е бил представляван от особен представител и не е сторил разноски,
6
поради което и не му се присъждат.
Ищецът е доказал заплащане на 970,74 лв.- държавна такса, 700 лв.- депозит за
особен представил, 600 лв.-депозит за експертиза, 30 лв.-депозит за възнаграждение за
разпит на свидетел / останалите 30 лв. за разпит на втория свидетел, подлежат на
възстановяване по молба на ищеца с посочване на банкова сметка, тъй като са останали
неизразходвани/; юрисконсултско възнаграждение за юрисконсулта, изготвил исковата
молба / съобразно списъка по чл.80 ГПК/ в размер на 100 лв. Съразмерно с уважената част
от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 1403,42 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, Г. Ш. Ш., ЕГН: **********, адрес: общ. *** да заплати на **** на
основание чл. 558 ал.7 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 23 817,40 лв. -
представляваща изплатено от ищеца обезщетение включващо
- сума в размер на 22 767,40 лв. -по преписка за щета ****73/24.07.2019 г. за
неимуществени /22 750,00лв./ и имуществени /17,40 лв./ вреди причинени на Н. Д. Н.,
ЕГН:**********
- сума в размер на 1050,00 лв. по преписка за щета ***/13.01.2020 г. за
неимуществени вреди, причинени на С. Н. Ю., ЕГН:********** при настъпило ПТП на
13.11.2016 г. по вина на ответника, който управлявал л.а. „****по пътя от с. Гроздево в
посока с. Нова Шипка като при движение на ляв завой със скорост от 110 км./ч
преминавайки през низходяща неравност е изгубил контрол над автомобила и реализирал
удар на автомобила в масивна ограда, вляво от пътя, от което автомобилът се завъртяло
около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и вторично се ударил
със задната си част в масивната ограда, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска във връзка със щета ***/24.07.2019 г. за обезщетение за
вреди, причинени на Н. Д. Н. за неимуществените вреди за разликата над 22 750,00лв до 23
218,56 лв. и имуществени вреди за разликата над 17,40 лв. до 18,56 лв. или до общия размер
на претенцията от 24268,56 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. Ш. Ш., ЕГН: **********, адрес: общ.
Д*** да заплати на *** адрес: гр. ***представляван заедно от изпълнителните директори***
сумата от 1403,42 лв.- разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7