Р Е Ш
Е Н И Е
№ 740
гр. П., 16.10.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Божура Антонова, като разгледа гр.дело № 2807 по описа за 2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Г.Н.Л. ***, в която
са изложени твърдения, че ищецът в резултат на подхлъзване на непочистен от
сняг и лед, неопесъчен и необезопасен тротоар, намиращ се в началото на подлеза
на Автогара гр. П. е претърпял травматично увреждане, изразяващо се в счупване
на лявата ръка и засягане на нервни окончания на счупения крайник. Ищецът
поддържа, че в следствие на получената травма е преживял интензивни болки и
страдания, направил е разходи за лечението си и не е могъл да работи. Предвид
наведените твърдения е направено искане Община П. да бъде осъдена да заплати на
Г.Н.Л. сумата в размер на 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в
следствие на инцидента неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
сумата в размер на 2800 лева, представляваща пропуснати ползи, изразяващи се в
разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца ако бе работил
и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от
29.01.2017г. до 02.06.2017г. и сумата в размер на 1346.28 лева обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, съставляващи извършени разходи за
лечение, ведно със законна лихва за забава върху сумите от датата на увреждане
до окончателното им заплащане.
С протоколно определение от 14.09.2017г. е допуснато
изменение на предявения иск за неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи за периода от 29.01.2017г. до 02.06.2017г., като претенцията се счита
заявената за сумата в размер на 2827.24 лева.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва размера на предявените искове, тъй като
претендираното от ищеца обезщетение се явява прекомерно спрямо действително
претърпените от лицето болки и страдания. С отговора е заявено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който не е съобразил
поведението си с атмосферните условия.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема от фактическа и страна следното:
В конкретния случай се претендира заплащане на
обезщетение за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества на една вещ
– тротоар – чл. 50 ЗЗД, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно
състояние на вещта, поради което отговорността на нейния собственик е по чл.
45, съответно 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняването на повредите и
възстановяването на типичното състояние на вещта. Основателността
на предявен осъдителен иск с правна квалификацията чл. 49 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: причинени в правната сфера на ищеца вреди, причинна връзка между
вредите и противоправно, виновно поведение на лице, на което от процесуално
легитимирания ответник е възложена работа, което именно лице – изпълнител на
възложената работа е осъществило по отношение на ищеца граждански деликт.
Отговорността на възложилият работата е обективна, с гаранционно –
обезпечителна функция, като субективното отношение на възложителя не е елемент
от фактическия й състав. Субективният елемент от състава на деликта – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето – изпълнител към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Ответникът
не оспорва, че е задължен да поддържа пътната мрежа, в това число и пешеходните
тротоари, в състояние позволяващо безопасната им експлоатация. Единствено за
пълнота следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 ЗП
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, като
лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по
тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване
на околната среда. Съгласно чл. 5, ал.1
и 2 ЗП
пътищата имат следните основни елементи: обхват на пътя, пътни съоръжения и
пътни принадлежности, а според §1, т.2 от ДР
на ЗП „земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху
която са разположени и тротоарите. От анализа на цитираните разпоредби следва,
че поддръжката на конкретния път, в това число ремонтиране, обезопасяване и
поддържане на тротоара е в тежест на ответника. По делото не е спорно, че
процесният тротоар до подлеза на Автогара гр. П. е част от пътната мрежа на
територията на гр. П., поради което в тежест на Община П. е поддръжката му.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът е материално правно легитимиран
да отговаря по предявените срещу него искове на увреденото при експлоатация на
вещта лице.
От
показанията на свидетелката И.Р.И.се установява, че на 29.01.2017г. около 15.00
часа получила обаждане от приятеля си Г.Н.Л., който й споделил, че се намира до
подлеза на Автогара гр. П. и си е счупил ръката. Свидетелката сочи, че веднага
след телефонния разговор отишла при приятеля си, който лежал на тротоара,
подпирайки се на едната си ръка. От показанията на И.И.се установява, че
предвижването по улиците на града било затруднено, тъй като имало много сняг и
лед, който не бил почистен. Свидетелката сочи, че пешеходците трябвало да се
движат по непочистения тротоар, тъй като имало интензивен трафик на пътното
платно. И.И.е категорична, че в деня на инцидента ищецът не е употребявал
алкохол. От показанията на И.И.се установява, че заедно с родителите си и ищеца
отишли с такси до болница „***“ в гр. П., където Г.Н.Л. бил прегледан и било
установено, че лявата му ръка била счупена. Свидетелката сочи, че лекуващият
лекар им казал, че трябва спешно да бъде направена на увредения крайник. От
показанията на И.И.се установява, че на следващия ден ищецът бил опериран, след
което се наложило да остане в болничното заведение около седмица. Свидетелката
разкрива, че непосредствено след инцидента и по време на хоспитализирането му Г.Н.Л.
изпитвал интензивни болки и страдания, като дори не можел да спи от болки в счупената
ръка. След изписването му от болницата ищецът се прибрал вкъщи, където разчитал
на помощта на близките си за елементарни битови нужди. И.И.разкрива, че Г.Н.Л.
изпитвал болки в ръката и неудобство от изтръпването на увредения крайник.
Свидетелката е категорична, че освен физически болки ищецът изпитвал силни
емоционални страдания, в резултат на обстоятелството, че трябвало да си стои
вкъщи, а здравословното му състояние не позволявало нито да полага труд, нито
да танцува. Съдът цени показанията на И.И.като последователни, логични и
разкриващи в детайли непосредствено възприети от лицето обстоятелства. От
анализа на показанията на свидетелката не би могло да бъде направен извод, че е
налице опит за преиначаване на релевантни за спора обстоятелства. Напротив,
разкритите от И.И.детайли както относно инцидента, така и по отношение на
последвалите събития се подкрепят от останалите ангажирани по делото доказателства.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника, че
поради емоционалната връзка между свидетелката и ищеца И.И.преиначава спорните
по делото факти. Близките отношения между свидетелката и Г.Н.Л. именно са
причината И.И.в детайли да разкрие непосредствено възприети обстоятелства
относно здравословното и емоционалното състояние на ищеца, но както бе посочено
в показанията не се съзира опит за заблуждаване на съда. В действителност
свидетелката не е очевидец на инцидента, но И.И.непосредствено след настъпване
на вредоносното събитие е отишла при приятеля си, който е лежал в безпомощно
състояние на тротоара. Свидетелката е категорична, че тротоарът не е бил
почистен и всички пешеходци са срещали затруднение при придвижването си.
От
показанията на свидетеля Н. Л.Н. ( ***) се установява, че на 29.01.2017г.
следобед получил обаждане от приятелката на сина му, която му казала, че ищецът
е паднал и си е счупил ръката. По – късно същия ден получил обаждане от
лекуващия Г.Н.Л. лекар, който му казал, че се налага да бъде извършена операция
на счупената ръка. Свидетелят разкрива, че на 30.01.2017г. била направена
операция за наместване на счупената кост на крайника, като костните сегменти са
фиксирани чрез плака и винтове. Н. Н. сочи, че след операцията ищецът следвало
да остане в лечебното заведение около десет дни, след което бил изписан и се
прибрал вкъщи. Свидетелят разкрива, че непосредствено след инцидента в периода
на болничното лечение синът му изпитвал интензивни болки и страдания, който не
му позволявали да спи. След като се прибрал вкъщи ищецът следвало всеки ден да
ходи до болницата за смяна на превръзка на раната от операцията. Свидетелят
разкрива, че в период около 5 – 6 месеца след инцидента увредената ръка била
обездвижена, поради което Г.Н.Л. се нуждаел от помощта на близките си за
задоволяване на битовите си потребности. Н. Н. сочи, че здравословното
състояние на сина му не позволявало да работи, нито да танцува. Свидетелят
разкрива, че в емоционален план ищецът също изпитвал страдание, тъй като бил
обездвижен, което довело до нарушаване на обичайния му ритъм на живот. Съдът
цени показанията на Н. Н. като достоверни и разкриващи в детайли непосредствено
възприети от лицето обстоятелства независимо от близката му родствена връзка с
ищеца. Изнесената от свидетеля информация намира подкрепа както в показанията
на свидетелката И.И., така и в останалите ангажирани по делото доказателства.
От
приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата комплексна съдебно
– медицинска експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено,
се установява, че ищецът е претърпял травматично увреждане, изразяващо се в
напречно счупване на лявата ръка. Експертите разясняват, че непосредствено след
инцидента Г.Н.Л. е изпитвал интензивни болки и страдания, като е било
невъзможно да си служи с увредения крайник. Вещите лица сочат, че след извършената
операция ищецът е продължил да изпитва силни страдания. От приетото заключение
се установява, че Г.Н.Л. е следвало да носи имобилизираща шина, която обхваща
целия горен крайник до зарастване на счупването. Експертите разясняват, че в
резултат на притискане на костни фрагменти и получения кръвоизлив в областта на
счупването е получено увреждане на лъчевия нерв, като първоначално ищецът не е
могъл да изправя дланта и пръстите на ръката. Независимо от проведеното лечение
и физиотерапия към момента на извършения от вещите лица преглед на 07.09.2017г.
е налице слабост на изправянето на пръстите и дланта, което нарушава нормалното
боравене с крайника. Експертите разясняват, че на ищеца е предписана и
медикаментозна терапия. Вещото лице М. сочи, че най – ранният период за
отшумяване на последствията от увреждането на нерва е една година от момента на
счупването на ръката. Вещото лице М. разяснява, че не е било възможно поставяне
на по – евтина плака от тази поставена в ръката на ищеца.
От
приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно –
икономическа експертиза, което съдът цени като обосновано и компетентно дадено,
се установява, че разликата между трудовото възнаграждение, което би получил
ищеца ако бе работил и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за
периода от 29.01.2017г. до 02.06.2017г. възлиза на 2817.24 лева. Вещото лице
разяснява, че направените от ищеца разходи за оперативно лечение, болничен
престой и медикаментозна терапия възлиза на 1346.28 лева.
Предвид
ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че ответникът не е изпълнил
законовото си задължение да поддържа в изправност
пътната мрежа в това число и пешеходните тротоари в безопасно за придвижване
състояние. Доколкото Община П. като
юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени
от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са
извършили необходимите действия за почистване и обезопасяване на настилката на
тротоарите в състояние, годно за поемане на обичайния трафик на пешеходци още
повече, че на 29.01.2017г. в града е имало маскарадни игри, които се посещават
от множество хора, и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната
сфера на ищеца, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя –
Община П. за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от
ответника лица по аргумент на чл. 45, ал.2 ЗЗД
се презюмира да е виновно. Така обоснованият правен извод за осъществен
фактически състав, придаващ на Община П. качеството лице, отговарящо на
деликтно основание, не би се променил, ако са налице различни хипотези на
възлагане на определената работа – на пряк изпълнител, с възложено му
задължение за поддържане на пътната мрежа или с предоставяне на компетентност
на съответно длъжностно лице, като договорен или законов представител на
юридическото лице ответник да сключи договор за поддържането на пътна мрежа.
Ирелевантни за отговорността на ответника са конкретните метеорологични условия
в деня на инцидента, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на Община
П. да поддържа пътната мрежа и пешеходните тротоари, без значение под
въздействие на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване
на безопасен пътен трафик и придвижване.
Причинно – следствената връзка между установеното неизпълнение на
вменено нормативно задължение от страна на Община П. и претърпените вреди, се
установява от приетото и неоспорено заключение на комплексната съдебно –
медицинска експертиза и показанията на свидетелите И.И.и Н. Н..
Неоснователно е въведеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства в
подкрепа на поддържаното възражение, а напротив от показанията на свидетелката И.И.се
установява, че останалите пешеходци в процесния участък също са срещали
затруднение при придвижването си.
Разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в
ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.
От
приетата и неоспорена от страните комплексна съдебно – медицинска експертиза се
установява, че ищецът е изпитвал силни болки непосредствено след инцидента и по
време на болничното му лечение. Характера на увреждането, необходимостта от
извършването на спешна операция, последвалото болнично и домашно лечение
разгледани в съвкупност обуславят извода, че претърпените от Г.Н.Л. физически
страдания са с висок интензитет. Обстоятелството, че към момента на изслушване
на експертното заключение ищецът не е възстановил в пълнота движението на
ръката си сочи, че претърпяното от пострадалия увреждане е сериозно. Вещото
лице М. разяснява, че в конкретния случай е налице значително подобрение в
здравословното състояние на ищеца, като към момента на изслушване на експертиза
Г.Н.Л. не е изпитва болки в увредения нерв. Вещото лице М. също сочи, че към
момента на приемане на експертизата ищецът не изпитва болка в лявата ръка.
Не следва да бъде пренебрегнато и
обстоятелството, че ищецът е млад човек с все още неукрепнала психика, който е
изживял силни негативни емоции в резултат на инцидента. От показанията на
свидетелите И.И.и Н. Л. се установява, че Г.Н.Л. е изживял тежко
обстоятелството, че не може да работи и да танцува народни танци, което е
довело до нарушаване на обичайния ритъм на живот на страната. Констатираните
различни по вид и характер увреждания водят до извода, че справедливото
обезщетение за претърпените физически и емоционални страдания възлиза на сумата
в размер на 10 000 лева, като за разликата над пълния заявен размер от
15000 лева исковата претенция е неоснователна. Както бе посочено налице е
значително подобрение в здравословното състояние на ищеца, което следва да бъде
отчетено при определяне на размера на обезщетението.
Съдът
намира за основателна и претенцията за обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяваща се в направени разходи за лечение. От приетото и неоспорено
от страните заключение по допуснатата съдебно – икономическа експертиза и
представените писмени доказателства се установява, че цената на проведеното
лечение в резултат на процесното увреждане възлиза на сумата в размер на
1346.28 лева. Направените разходи са в пряка – причинно следствена връзка в
следствие на счупването на ръката на ищеца. От приетата комплексна съдебно –
медицинска експертиза се установява, че Г.Н.Л. е претърпял спешна операция, при
която му е поставена специална плака, бил е настанен в болнично заведение и му
е изписана медикаментозна терапия.
Основателна
се явява и претенцията за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което би получил Г.Н.Л. ако бе работил и полученото обезщетение
за временна нетрудоспособност за периода от 29.01.2017г. до 02.06.2017г. От
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
здравословното състояние на ищеца не му е позволявало да работи. От приетото
заключение по допуснатата съдебно – икономическа експертиза се установява, че разликата
между изплатеното на Г.Н.Л. обезщетение за времена нетрудоспособност и нетното
трудово възнаграждение за процесния период възлиза на 2827.24 лева.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е
делинквентът, тъй като вредите са причинени от негово виновно и противоправно
поведение. Задължението е изискуемо веднага /от момента на настъпването на
вредите/ и от същия момент изпълнението на това задължение се счита за
забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима –
длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/.
От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато
главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД
до окончателно изплащане на вземането.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на сторените от ищеца съдебни разноски в
настоящото производство пропорционално на уважената част от исковата претенция
в размер общо на 1182.75 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и внесени депозити
по допуснатите експертизи.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК Община П. следва да заплати по сметка на Районен
съд – гр. П. сумата в размер на 566.94 лева, представляваща дължима държавна
такса.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати
сторените от ответника съдебни разноски пропорционално на отхвърлената част от
исковата претенция в размер на 287.99 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на Община П..
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община
П., с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ да заплати на Г.Н.Л., ЕГН **********,***
на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 10000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на настъпило на 29.01.2017г. на тротоара до
подлеза на Автогара – гр. П. увреждане в следствие на подхлъзване и падане на
заледена настилка на тротоара, сумата в размер на 2827.24 лева, представляваща пропуснати
ползи в резултат на вредоносното събитие, изразяващи се в разликата между
трудовото възнаграждение, което би получил ищеца ако бе работил и полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 29.01.2017г. до
02.06.2017г. и сумата в размер на 1346.28 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди в следствие на увреждането, съставляващи
извършени разходи за лечение, ведно със законна лихва за забава от датата на
увреждането 29.01.2017г. до окончателно изплащане на вземанията, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата
над уважената част до пълния заявен размер от 15000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Община П., с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ да заплати на Г.Н.Л., ЕГН **********,***
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1182.75 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Община П., с
адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
по сметка на Районен съд – гр. П. сумата в размер на 566.94 лева,
представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА Г.Н.Л., ЕГН **********,***
да заплати на Община П., с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 287.99 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението:
16.10.2017г.
Съд. деловодител: