№ 20538
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110124805 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 140748/29.04.2024г. на СРС,
подадена от А. В. Д. срещу „**************“ ООД. С Определение № 23884/10.06.2024г.
производството по делото е частично прекратено поради оттегляне на част от предявените
искове.
Ищецът А. В. Д. чрез адв. И. Д. – АК-София, е предявил срещу ответника
„**************“ ООД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22
ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗПКр за прогласяване нищожността на клаузата на
чл. 1 и чл. 8 от сключените между страните договори за потребителски кредит с номера
SО 3008/26.04.2022г., SО 3013/27.04.2022г., SО 3015/28.04.2022г. и SО 3087/13.06.2022г., със
съответни анекси към тях, с които е уговорено заплащането на такса за допълнителни услуги
– експресно разглеждане на искане за потребителски кредит и възможност за удължаване на
договора, както и искове с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 4342,05 лева, недължимо платена за
посочените такси по описаните договори, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба /29.04.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с ответника сключили описаните по-горе договори за кредит. По
тях той заплатил главницата и договорната лихва. В договорите било предвидено заплащане
на такси за експресно разглеждане на задължението, както и такси за удължаване срока на
договора, чиято стойност варирала. Тези такси също били заплатени от ищеца. Обосновава
се, че клаузите, според които се дължало плащането им, противоречали на нормите на ЗЗП и
ЗПКр, били с неравноправен характер и в противоречие с изискването за добросъвестност и
спазване на добрите нрави. Неправилно бил посочен и ГПР, тъй като таксите следвало да се
включат в него. Оттук и потребителят не бил получил точна информация за размера на
задълженията си. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява
и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове
се поддържат.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**************“ ООД чрез адв. Б. С. –
АК-Кюстендил, е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 258672/12.08.2024г. на СРС, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че исковете за прогласяване нищожност са
недопустими, тъй като съединяването на установителен и осъдителен иск било недопустимо
поради идентичност на предмета на спора. Сочи се, че ищецът нямал правен интерес от
исковете, тъй като можел да предяви осъдителен иск. По същество исковете се оспорват като
неоснователни. Сключените между страните договори били валидни, а оспорените техни
клаузи – действителни. Ищецът бил запознат с тях при сключването на договора, те нямали
обуславящ и задължителен характер и той доброволно и информирано се съгласил с тях и с
получаването на кореспондиращата им услуга. Уговорките били в съответствие с принципа
на свободата на договаряне. Аргументира се липса на нарушаване на нормативната
регламентация в защита на потребителите. Нямало основание таксите да бъдат включени
при изчисляването на ГПР.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗПКр е
и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор със съответни клаузи/анекси
съществува, че същият съдържа клауза за заплащане на посочената такса, както и наличието
на предпоставките, установяващи недействителността на тази клауза на посочените от него
основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на
сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че
ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.
Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете
страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието
на описаното в исковата молба плащане, че същото е извършено на ответника, наличието на
предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса на основание за
извършеното плащане, включително че същото е недействително. Ответникът следва да
установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях са сключени описаните в исковата молба договори,
както и че са платени в полза на ответника описаните в исковата молба суми, включително
за процесните такси.
Съгласно чл. 1 от сключения между страните Индивидуален договор за
потребителски кредит № SO № 3008/26.04.2022г. е договорено предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението, за което се
дължи такса от 540,00 лева. Съгласно чл. 8 от Договора, на заемополучателя се предоставя
услуга за предоставяне на възможност за удължаване на срока за връщане на кредита, за
което се заплаща такса. Сключен е Анекс № 1/09.06.2022г. за отлагане на падежа на
задължение с 30 дни от 10.07.2022г. за което заемополучателят дължи сумата от 419,40 лева.
2
Съгласно чл. 1 от сключения между страните Индивидуален договор за
потребителски кредит № SO № 3013/27.04.2022г. е договорено предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението, за което се
дължи такса от 510,00 лева. Съгласно чл. 8 от Договора, на заемополучателя се предоставя
услуга за предоставяне на възможност за удължаване на срока за връщане на кредита, за
което се заплаща такса. Сключен е Анекс № 1/09.06.2022г. за отлагане на падежа на
задължение с 30 дни от 11.07.2022г. за което заемополучателят дължи сумата от 396,10 лева.
Съгласно чл. 1 от сключения между страните Индивидуален договор за
потребителски кредит № SO № 3015/28.04.2022г. е договорено предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението, за което се
дължи такса от 480,00 лева. Съгласно чл. 8 от Договора, на заемополучателя се предоставя
услуга за предоставяне на възможност за удължаване на срока за връщане на кредита, за
което се заплаща такса. Сключен е Анекс № 1/09.06.2022г. за отлагане на падежа на
задължение с 30 дни от 12.07.2022г. за което заемополучателят дължи сумата от 372,80 лева.
Съгласно чл. 1 от сключения между страните Индивидуален договор за
потребителски кредит № SO № 3087/27.04.2022г. е договорено предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението, за което се
дължи такса от 750,00 лева. Съгласно чл. 8 от Договора, на заемополучателя се предоставя
услуга за предоставяне на възможност за удължаване на срока за връщане на кредита, за
което се заплаща такса. Сключен е Анекс № 1/28.07.2022г. за отлагане на падежа на
задължение с 30 дни от 11.09.2022г. за което заемополучателят дължи сумата от 873,75 лева.
Според чл. 10а, ал. 1 ЗПКр кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума, дори и експресно,
безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния
предмет на договора разход. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата
на чл. 10а. ал. 1 от ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга за предоставяне на заемни средства. Процесната такса, макар
и представена като поискана от потребителя и с цел ускоряване разглеждането на искането,
продължава да бъде за такива действия, свързани с управление на кредита и част от
дейността на кредитодателя по предоставяне на кредита. Тя реално пряк разход, свързан с
усвояване на кредита, и нейното събиране е изрично забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, което води до нищожност на тази клауза поради противоречие със закона. Тя води до
допълнително увеличаване на размера на разходите по кредита и създава значително
неравновесие между правата на кредитополучателя и кредитодателя с оглед престациите,
които си дължат страните. Единствено от волята на заемодателя и добрата организация на
дейността му зависи времето, за което той ще вземе отношение по отправеното до него
искане за отпускане на кредит, като от потребителя не следва да се изисква да поема
финансовата тежест за бързото изпълнение на задълженията на търговеца-заемодател чрез
генериране на допълнителни плащания. Затова и съдът приема, че тази такса има за цел
единствено да изиска допълнителни суми от заемателя, като прикрие действителния размер
на оскъпяването на кредита и разходите по него. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл.
19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на
разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с
изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр,
тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите,
когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които
обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при
изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг.
Решение от 21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/.
3
Реалното ползване на „услугата“ за удължаване на срока за връщане на кредита
предполага одобрение от страна на заемодателя и подписване на анекс с него, т.е. е
обусловено обективно от съгласие на същия за отлагането и едностранна негова преценка
дали са налице формалните предпоставки за това. Създадената конструкция от договор за
кредит и допълнителни „услуги“ към него на практика съставлява опит за заобикаляне на
законовите норми за защита на потребителите натоварване на заемополучателя с
допълнителни и чрезмерни плащания, като тези плащания не бъдат отчетени в ГПР и така
формално той бъде фиксиран в привидно съответстващ на чл. 19, ал. 4 ЗПКр процент. Така
биват нарушени и принципите на добросъвестността и справедливостта, като се стига до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Затова и чл. 8 от договорите и подписаните въз основа на тях анекси са нищожни.
При това положение, доколкото сумите за такси за експресно разглеждане и за
удължаване на срока за връщане са заплатени въз основа на нищожни договори и анекси,
включително при нищожна на собствено основание уговорка в него, предвиждаща
необходимост от заплащането им, като не съставлява част от чистата стойност на кредита, те
подлежат на връщане (ПП 1/1979г., т. 1).
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Изложените съображения са достатъчни за аргументиране на основателността на
предявените искове, като обсъждането на останалите доводи за това, инвокирани в исковата
молба, се явява безпредметно. Въведените в отговора на исковата молба възражения не
могат да аргументират извод за неоснователност на исковата претенция.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 1430,00 лева, които следва да бъдат
присъдени в негова полза. Заплатеният от ищеца адвокатски хонорар, преценен съобразно
естеството на делото и неговата степен на фактическа, правна и процесуална сложност,
защитаван интерес и необходим интензитет на професионално усилие, не може да бъде
окачествен като прекомерен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22
ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗПКр, клаузите на чл. 1 и чл. 8 на сключените
между А. В. Д., ЕГН **********, от град София, и „**************“ ООД, ЕИК
*********, със седалище в град София, Индивидуален договор за потребителски кредит
SO № 3008/26.04.2022г., Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
3013/27.04.2022г., Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
3015/28.04.2022г. и Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
3087/13.06.2022г., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и такса за
удължаване на срока за връщане на отпуснатия кредит.
ОСЪЖДА „**************“ ООД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на А. В. Д., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата
от общо 4342,05 лева, недължимо платена на основание чл. 1 и чл. 8 от Индивидуален
договор за потребителски кредит SO № 3008/26.04.2022г., Индивидуален договор за
4
потребителски кредит SO № 3013/27.04.2022г., Индивидуален договор за потребителски
кредит SO № 3015/28.04.2022г. и Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
3087/13.06.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /29.04.2024г./
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „**************“ ООД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на А. В. Д., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1430,00 лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. №
24805/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5