№ 3102
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100514004 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20041304 от 12.02.2021г., постановено по гр.дело №28911/2020г. по описа
на СРС, ГО, 138 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Т.С.” ЕАД срещу М. Г. П. искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2673,99 лв.-
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Красна *******, абонатен
№139975, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №1931/2020г.
по описа на СРС, ГО, 138с-в– 16.01.2020г., до окончателното изплащане, сумата от 338,03
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2017г. до 09.01.2020г., сумата от 66,97 лева- цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
16.01.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 то ГПК по горепосоченото гражданско дело, като искът с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над 2673,99 лв.
до пълния предявен размер от 2674,01 лева и изцяло е отхвърлен искът по чл.86 от ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на
11,73 лева за периода от 31.01.2017г. до 09.01.2020г. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК направени разноски по делото в размер на 595,56лв.,
1
както и направени разноски в заповедното производство в размер на 111,38лв. Ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1,14 лева в заповедното производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „ПМУ И.ООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника М. Г. П..
Жалбоподателят поддържа, че не е в договорни отношения с ищеца- ответник по жалбата,
както и че не му е доставена топлоенергия на твърдяната в исковата молба стойност. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете–
отхвърлени.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е подал в срок отговор на въззивната жалба. С
молба от 04.10.2022г. оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено в
обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо
да се добави и следното:
Ответникът не е подал в законоустановения срок отговор на исковата молба в първата
инстанция, не се е явил и не е изпратил представител в проведените по делото открити
съдебни заседания, не е взел становище по предявените от ищеца искове и направените от
него доказателствени искания, не е предявил възражения, не е представил доказателства и
не е направил доказателствени искания. Поради това направените с въззивната жалба
възражения и искания са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани. Независимо от това
съдът в настоящия му състав намира за необходимо да отбележи следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата– етажна
собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Предвид липсата на изрично оспорване от страна на ответника и представените от
ищеца писмени доказателства следва да се приеме за установено и обстоятелството, че
ответникът е собственик на процесния апартамент №43. Това обстоятелство се установява и
2
от списък на потребителите на топлинна енергия, чиято истинност не е била оспорена в
срока за подаване на писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, нито същият е
предмет на искане на ответника по чл.183 ГПК.
Следователно ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./,
респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. имат
качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012
год., в сила от 17.07.2012 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, като
обстоятелството къде същият е официално адресно регистриран е ирелевантно.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. Липсата на подадена
от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона – В този
смисъл Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр.дело № 3184/2013 г., ІІІ г.о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика. В
случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото
са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ
и Общите условия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано,
че делът на ответника за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в
определено количество за исковия период. В този смисъл СГС счита, че при определяне на
3
дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология
и остойностяването е по нормативно определените цени.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
На основание чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20041304 от 12.02.2021г., постановено по гр.дело
№28911/2020г. по описа на СРС, ГО, 138 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М. Г. П. с ЕГН:********** да заплати на „Т.-С.“ЕАД сумата от 100 (сто)
лева- възнаграждение за защита от юрисконсулт в производството пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„ПМУ И.ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4