Решение по дело №500/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 265
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 30 октомври 2019 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20192150200500
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№265                                         04.10.2019г.                         гр.Несебър

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                        НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на четвърти октомври                              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгени Узунов

Секретар:  Мая Деянова

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов

административно наказателно дело № 500 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „П.2.“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията с ЕИК:***със седалище и адрес на управление ***, к.к. Слънчев бряг, к-с „Съни Дей“ №4, представлявано от управители Н.М.Е.и Д.С.Ц.поотделно, чрез пълномощник адвокат М.М.С., ЕГН:********** против Наказателно постановление №402917-F395166 от 02.01.2019г. на Даниел Тодоров Вълканов - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказаниеимуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен, надлежно се представлява от упълномощен представител. Не сочи доказателства.

Процесуалният представител на ТД на НАП – гр.Бургас в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Също не представя нови доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 15.07.2018г. в 19:11часа на търговски обект - магазин „Хляб,Вино,Сирене“, находящ се к.к.“Слънчев бряг“,Апарт Хотел /Дюн Резидънс, стопанисван от „П.2.“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***е установено, че в книгата за дневни финансови отчети липсва месечен отчет за месец юни 2015г.

 Констатираното нарушение е отразено в протокол № 0338346/15.07.2018г. въз основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.

Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.

Независимо от горното, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено.

Съгласно действащата към момента норма, съдържанието на чл.41 ал.1 от Наредбата е следното: В 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период.

Действщата към момента на нарушението норма е със съдържание:“ В 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.“

Съгласно Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г., бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) от Наредбата За целите и „фискално устройство“, „търговски обект“, „интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“, „краен потребител“, „краен разпространител“, „фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)“, „касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон)“, „софтуер за управление на продажби в търговски обект“, „производител на софтуер за управление на продажби в търговски обект“, „разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект“, „електронен магазин“ са тези по § 1, т. 40, 41, 67, 69, 70, 84, 85, 86 и 87 от допълнителните разпоредби и чл. 118, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

(2) Видове фискални устройства:

1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП);

2. фискални принтери (ФПр);

3. (изм. – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите;

Т.е. видно от съдържанието на нормата, задължението по чл.41 ал.1 от Наредбата е относимо единствено към търговците, ползващи ЕСФП, но не и за търговците ползващи електронни касови апарати с фискална памет, какъвто е ползвал търговеца.

Към нарушението е приложим чл.3 ал.2 от ЗАНН.

 Мотивиран от горното и на осн.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ №402917-F395166 от 02.01.2019г. на Даниел Тодоров Вълканов - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „„П.2.“ ООД, с ЕИК:***със седалище и адрес на управление ***, к.к. Слънчев бряг, к-с „Съни Дей“ №4, представлявано от управители Н.М.Е.и Дария Сергеевна Цонева е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.

                        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: