Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 406 Дата 30.12.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 4 декември 2019 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
търговско дело номер 640 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
От дружеството „В.“ ООД, Република С., е обжалвано Решение № 341 от 24.06.2019
г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 186/2018 г., в частта му,
с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „В.“ ООД, да заплати на „Г.– 2.“ ООД, както следва:
-
сумата
29 879.46 евро, предявена частично, от общо дължима 97 308.99 евро,
представляваща обща стойност на върнати поради лошо качество стоки – матраци и анатомични
възглавници, и заплатената им обратна спедиция, от които 83 601.64 евро –
себестойност на върнатите стоки и 13 707.25 евро – заплатена обратна
спедиция, относно стоки, с количества и при цена, описани подробно във Фактура
№ …/… г.; № …/… г.; № …/… г., издадени от „Г.2.“ ООД на К. Р., както и с № …/…
г., № …/… г.; № …/… г.; № …/… г.; № .../…; № …/… г.; № …/… г., издадени от „Г.2.“
ООД на К. Ч. Р., както и по кредитни известия с № …/… г., ведно с рекламационен
доклад от … г.; № …/… г., ведно с рекламационен доклад от … г.; № …/… г., ведно
с рекламационен доклад от … г.; № …/… г., ведно с рекламационен доклад от … г.;
№ …/… г., ведно с рекламационен доклад от … г.; № …/… г., ведно с рекламационен
доклад от … г.; № …/… г., ведно с рекламационен доклад от … г.; № …/… г., ведно
с рекламационен доклад от … г.; № …/… г., ведно с рекламационен доклад от … г.;
№ …/… г., ведно с рекламационен доклад от … г., както и
-
сумата 644.97
евро, предявена частично, от общо дължима сума в размер на 8 177.40 евро,
представляваща пропусната печалба от реализация на същите стоки, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на насрещната искова
молба на 26.04.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски в размер на 12 643.02 лева.“
Ответникът по жалбата
е без становище.
Апелативният
съд, като прецени развитите в жалбата
оплаквания и данните
по делото, съобразно
правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Уважените от
окръжния съд осъдителни претенции на „Г.– 2.“ ООД против „В.“ ООД са били предмет
на предявен в процеса насрещен иск (л. 76 и сл.). Първоначалният иск на „В.“
ООД против „Г.– 2.“ ООД също е бил уважен, в тази негова част
решението на окръжния съд не е било обжалвано и е влязло в сила. Затова между
страните няма и не може да има (чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК) спор, че ищецът
по първоначалния и ответник по настоящия насрещен иск „В.“ ООД е доставил на „Г.–
2.“ ООД стоката по посочените по-долу фактури, която стока е било получена на
следните твърдяни от доставчика (вж. първоначалната искова молба, л. 3) и
неоспорени от получателя „Г.– 2.“ ООД дати:
по фактура № …/… г. – на датата 13.02.2017
г.;
по фактура № …/… г. – на датата 15.02.2017
г.;
по фактура № …/… г. – на датата 22.02.2017
г.;
по фактура № …/… г. – на датата 22.02.2017
г.;
по фактура № …/… г. – на датата 01.03.2017
г.;
по фактура № …/… г. – на датата 01.03.2017
г.;
по фактура № …/… г. – на датата 02.03.2017
г.;
по фактура № …/… г. – на датата 02.03.2017
г.;
по фактура № …/… г. – на датата 03.03.2017
г. и
по фактура № …/… г. – на датата 08.03.2017
г.
Според
„Г.– 2.“ ООД“, точно стоката (полиуретанова пяна), получена конкретно по тези
фактури, била използвана при изработването (нарязване или само пакетиране) на
готови изделия, които били закупени от третите лица „К. Р.“ и „К. Ч.“. Тези изделия
обаче били върнати на продавача „Г.– 2.“ ООД, като негодни за употреба, единствено
поради лошото качество на материала, от който били изработени – същият, закупен
от „В.“ ООД и доставен на „Г.– 2.“ ООД в посочения по-горе период от 13.02.2017
г. до 08.03.2017 г..
Връщането на
продадените стоки – според насрещната искова молба – станало в периода от 21
март 2017 г. до 3 юли 2017 г., съобразно:
- Рекламационен доклад № … от 21.03.2017
г.;
- Рекламационен доклад № … от 21.03.2017 г.;
- Рекламационен доклад № … от 22.03.2017
г.;
- Рекламационен доклад № … от 06.06.2017
г.;
- Рекламационен доклад № … от 06.06.2017
г.;
- Рекламационен доклад № … от 06.06.2017
г.;
- Рекламационен доклад № … от 13.04.2017
г.;
- Рекламационен доклад № … от 13.04.2017
г.;
- Рекламационен доклад № … от 30.06.2017
г. и
- Рекламационен доклад № … от 03.07.2017
г.
В
тази обстановка предявеният насрещен иск е по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро, във
вр. с чл. 195, ал. 3, предл. 3-то ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ, претенциите са за
плащане на обезщетение по чл. 82 ЗЗД за претърпяната загуба и пропуснатата
полза, причинени от твърдяното неизпълнение на задължението на „В.“ ООД да
достави материал с качество, което да позволи изделията, изработвани (пакетирани)
от „Г.2.“ ООД да са годни за употреба.
Според ищеца, недостатъците на доставения от „В.“ ООД материал били
несвойственият тъмножълт цвят на възглавниците и невъзможността компресираните
и навити на руло матраци да възвръщат формата си и тези недостатъци на
материала (полиуретановата пяна) били скрити – такива, които се проявявали
впоследствие във времето и които било невъзможно да се забележат при обикновен
преглед (чл. 194, ал. 1 ЗЗД).
1. Купувачът „Г.– 2.“ ООД не е заявявал за
знание на продавача за твърдяните в процеса недостатъци на продадената му
стока, а продавачът „В.“ ООД отрича, че тези недостатъци въобще са
съществували. Затова, дори и ако приемем, че в случая наистина е ставало въпрос
за скрити недостатъци – такива, които не са могли да бъдат забелязани при
обикновен преглед, тогава, за да е можело правата на купувача „Г.– 2.“ ООД да
бъдат запазени, той е трябвало „незабавно да уведоми продавача за открития
недостатък (чл. 324, изр. 2-ро ТЗ и чл. 194, ал. 1, изр. 3-то ЗЗД, във вр. с
чл. 288 ТЗ).
Наличието
на „незабавно уведомяване“ на продавача „В.“ ООД за констатирани от купувача
недостатъци обаче, е останало недоказано.
Първо,
както по-горе се посочи, според ищеца, рекламационните писма за връщане на
закупените от него стоки са били издавани от третите лица в периода от
21.03.2017 г. до 03.07.2017 г., тогава най-късно би трябвало, купувачът „Г.– 2.“
ООД да е узнал за вече проявените скрити недостатъци на закупената от „В.“ ООД
стока, по-ранни дати за това „узнаване“ нито са били твърдяни в процеса, нито
са били доказвани. Но сред представените от „Г. – …“ ЕООД, като приложения към
насрещната искова молба, преписи от документи (л. 98 – л. 232) няма нито едно
изявление или поне някакво уведомление, отправено до продавача „В.“ ООД за
констатираните от третите лица недостатъци на изделията, изработени – според
твърденията в исковата молба – от същия материал, който е бил доставен от „В.“
ООД в периода от 13.02.2017 г. до 08.03.2017 г. В разменените между страните
електронни писма (л. 39 – л. 44), изпращани в периода от 02.02.2017 г. до началото
на м. март 2017 г., които „В.“ ООД е представил с първоначалната искова молба,
се говори единствено за закъснение на доставки и за получени през м. януари
2017 г. „дефектни възглавници“, но това е период, който предхожда първата
процесна доставка от 13.02.2017 г. и затова тези електронни писма, включително
и относно изявленията за „дефектни възглавници“, нямат отношение към заявената
от „Г.– 2.“ ООД претенция.
Тоест,
писмени изявления (известявания) от купувача до продавача, за откриването на
скрити недостатъци на доставената му стока, по делото няма.
Второ,
в съдебното заседание от 15.10.2018 г. (л. 597 и сл.) е бил разпитан свидетеля
К. Г. Н., който е твърдял, че на датата 16.03.2017 г. била организирана среща
между представители на двете фирми, на която бил дискутиран въпроса за „цвета
на възглавниците“ и за дефектите при матраците, като представителите на „В.“
ООД били казали, че „ще сконтират фактурите или ще платят неустойките“. Тази
среща обаче, не само предхожда по време първия рекламационен доклад от
21.03.2017 г., но за резултатите от нея не са били съставени никакви документи,
включително и някакво споразумение или поне потвърждение или уведомление за
„известяването“ на продавача за твърдяните от купувача недостатъци на стоката.
Затова не може да се приеме, че както срещата от 16.03.2017 г., така и само
споменатата от свидетеля Н. по-късна среща „през м. ноември“ са били с такова
установено в процеса съдържание, което без съмнения да покрие изискването по
чл. 324, изр. 2-ро ТЗ и чл. 194, ал. 1, изр. 3-то ЗЗД, което предполага точно,
ясно и подробно изявление не само за отправено от купувача и получено от
продавача изявление за конкретните недостатъци на стоката, но и за конкретната
партида от готови изделия, в която те са се проявили.
Трето,
с пряко отношение към въпроса за „незабавното уведомяване“ на продавача по чл.
194, ал. 1, изр. 3-то ЗЗД е било и некоментираното от окръжния съд, представено
от „В.“ ООД с отговора на насрещната искова молба (л. 249 и сл.) и изобщо неоспорено
от „Г.– 2.“ ООД писмо (л. 253), което това дружество – според ответника по
насрещния иск – било изпратило до „В.“
ООД „по повод писмото Ви от 09.08.2017 г.“.
Самото писмо
е без изписана дата на съставянето му, но направеното в началото на текста уточнение
означава, че е било изпратено от „Г.– 2.“ ООД очевидно след датата „09.08.2017
г.“. Писмото не съдържа и името на своя адресат, но е представено от ответника
„В.“ ООД с твърдението, че е било изпратено до него и изявленията в писмото са
адресирани именно до него, а както по-горе се спомена, този документ нито е бил
оспорен от представителите на „Г.– 2.“ ООД, нито е бил дори повърхностно
коментиран. Към датата на изпращането му (след „09.08.2017 г.“) обаче, десетте
Рекламационни доклади, издадени в периода от 21.03.2017 г. до 03.07.2017 г., за
връщане на закупените от третите лица стоки, вече са били известни на „Г.2.“
ООД. И изводът не може да е друг, освен че – към датата на изпращане на
писмото, която е било най-рано на 09.08.2017 г. – дружеството „Г.2.“ ООД, като купувач
на продадената от „В.“ ООД стока, няма как да не е знаело, за вече откритите от
третите лица и вече известни нему скрити недостатъци.
Във
въпросното писмо обаче, въпреки все още неплатената от купувача цена на доставената
му стока, няма и дума за каквито и да било наскоро открити недостатъци или
отклонения от качеството на стоката, в писмото става въпрос единствено за
закъснели във времето доставки и дори е била заявена и готовност „да платим сумата
от до 60 000 евро“ срещу компенсиране на загубите от ненавременните
доставки до крайните клиенти. За компенсиране за загуби от върната стока, не е
даже споменато.
В допълнителната насрещна искова молба (л.
269 и сл.) няма и дума за това писмо и за значението му, нито е оспорено
твърдението на ответника по насрещния иск, че автор на писмото е точно ищецът
по този иск и че писмото, което очевидно е било изпратено след или най-рано на
датата 09.08.2017 г., е било адресирано не до друг, а точно до продавача на
стоката с вече откритите скрити недостатъци „В.“ ООД.
Изводът
дотук е, че поради липса на установено по делото надлежно „незабавно
уведомяване“ на продавача за откритите от купувача в периода от 21.03.2017 г.
до 03.07.2017 г. недостатъци на стоката, доставена му в периода от 13.02.2017
г. до 08.03.2017 г., тази стока – според законовата фикция по чл. 194, ал. 1,
изр. 3-то, във вр. с изр. 2-ро ЗЗД – се смята одобрена от купувача.
Затова
предявените с насрещния иск претенции по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро, във вр. с
чл. 195, ал. 2 ЗЗД, са бил неоснователни и са подлежали на отхвърляне.
2. Претенциите на „Г.– 2.“ ООД, предявени с насрещния иск, са останали
недоказани и от чисто фактическа страна. Заключението на назначената в процеса
техническа експертиза (л. 573 и сл.) е имала за предмет на изследване налични,
но родово определени изделия, за които е можело да се предполага, че са точно онези,
които са били върнати от купувачите „К. Р.“ и „К. Ч.“ лица на продавача (производителя)
„Г.– 2.“ ООД, но това не предпоставя извод, че изследваните от вещото лице некачествени
изделия са били изработени (дори само чрез нарязване и/или опаковане) наистина от
материала, доставен от „В.“ ООД на „Г.– 2.“ ООД, точно в периода от 13.02.2017
г. до 08.03.2017 г. Материалната връзка между доставения от ответника материал
и изследваните от вещото лице възглавници и матраци е бил твърдян в процеса
положителен факт, на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК) подлежащ на доказване
от ищеца по насрещния иск „Г.– 2.“ ООД.
Но установени
в процеса факти, които да подкрепят това твърдение или поне да обуславят
предположение за неговото наличие, по делото няма.
На
техническата експертиза били предоставени за изследване „ядра дунапрен, листи,
детайли дунапрен“, които представител на ищеца показал на вещото лице в
собствения склад на „Г.– 2.“ ООД, от тях вещото лице Х. К. си избрал детайли за
извършване на изследването и въпреки, че „идентификации върху тях не видях
никакви, но от посочения дунапрен си взех“, както се е изразил вещото лице в
съдебното заседание от 10.06.2019 г. (л. 576 и сл.).
При тази
пълна липса на проведено от ищеца по насрещния иск доказване на идентичността между
материала, доставен му от ответника и материала, от който били изработени
върнатите от третите лица изделия, не е било в тежест на ответника „В.“ ООД“ да
установява факта, че „през същия период „Г.– 2.“ ООД е закупувало същата пяна, идентична
като състав и характеристики с вложената във върнатите му продукти, но от друг
продавач, а не от „В.“ ООД“ – вж. в този смисъл и постановеното от окръжния съд
Определение № 1176 от 26.06.2018 г. (л. 286 и сл.), в частта му по чл. 146, ал.
1, т. 5 ГПК.
Заключението
е, че – в обжалваната му част – решението на окръжния съд е незаконосъобразен
отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, това решение
подлежи на отмяна, а предявените с насрещния иск осъдителни претенции на
дружеството „Г.– 2.“ ООД против дружеството „В.“ ООД – като неоснователни –
подлежат съответно на отхвърляне.
На
осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на жалбоподателя ще се
присъдят поисканите и доказано направени разноски пред настоящата инстанция, в
размер на сумата 3 876.64 лева.
Ето
защо Апелативният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 341 от 24.06.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. №
186/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „В.“
ООД, рег. № *, данъчен № …, Република С., седалище и адрес на управление: … П. Ч., К., съдебен адрес:***, чрез адвокат Д. Н. А., да заплати на „Г.– 2.“
ООД, ЕИК …, както
следва:
-
сумата
29 879.46 евро, предявена частично, от общо дължима 97 308.99 евро,
представляваща обща стойност на върнати поради лошо качество стоки – матраци и
анатомични възглавници, и заплатената им обратна спедиция, от които 83 601.64
евро – себестойност на върнатите стоки и 13 707.25 евро – заплатена
обратна спедиция, относно стоки, с количества и при цена, описани подробно във
Фактура № …/… г.; № …/… г.; № …/… г., издадени от „Г.2.“ ООД на К. Р., както и
с № …/… г., № …/… г.; № …/… г.; № …/… г.; № …/…; № …/… г.; № …/… г., издадени
от „Г.2.“ ООД на К. Ч. Р., както и по кредитни известия с
№ …/…
г., ведно с рекламационен доклад
от 21.03.2017 г.;
№ …/…
г., ведно с рекламационен доклад
от 21.03.2017 г.; № 453/27.03.2017 г., ведно
с рекламационен доклад от 22.03.2017 г.;
№ …/…
г., ведно с рекламационен доклад
от 06.06.2017 г.;
№ …/…
г., ведно с рекламационен доклад
от 06.06.2017 г.;
№ …/…
г., ведно
с рекламационен доклад от 06.06.2017 г.;
№ …/…
г., ведно с рекламационен доклад
от 13.04.2017 г.;
№ …/…
г., ведно с рекламационен доклад
от 13.04.2017 г.;
№ …/…
г., ведно с рекламационен доклад
от 03.07.2017 г.;
№ …/…
г., ведно с рекламационен доклад
от 30.06.2017 г.,
както
и
-
сумата 644.97
евро, предявена частично, от общо дължима сума в размер на 8 177.40 евро,
представляваща пропусната печалба от реализация на същите стоки, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на насрещната искова
молба на 26.04.2018 г. до окончателното плащане, както и
- направените по делото разноски в размер на
12 643.02 лева.“
ОТХВЪРЛЯ предявените от дружеството „Г.– 2.“ ООД, ЕИК …,
искове против дружеството „В.“ ООД, рег. № *, данъчен № …, Република С.,
седалище и адрес на управление: … П. Ч., К., съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.
Н. А., за заплащане на:
-
сумата
29 879.46 евро, предявена частично, от общо заявена като дължима сума от 97 308.99
евро, представляваща обща стойност на върнати поради лошо качество стоки –
матраци и анатомични възглавници, и заплатената им обратна спедиция, от които
83 601.64 евро – себестойност на върнатите стоки и 13 707.25 евро –
заплатена обратна спедиция, относно стоки, с количества и при цена, описани
подробно във Фактура № …/… г.; № …/… г.; № …/… г., издадени от „Г.2.“ ООД на К.
Р., както и с № …/… г., № …/… г.; № …/… г.; № …/… г.; № …/…; № …/… г. и № …/…
г., издадени от „Г.2.“ ООД на К. Ч. Р., както и по следните кредитни известия:
№ …/…
г., ведно с рекламационен доклад
от 21.03.2017 г.;
№ …/… г., ведно с рекламационен доклад от
21.03.2017 г.;
№ …/… г., ведно
с рекламационен доклад от 22.03.2017 г.;
№ …/… г., ведно
с рекламационен доклад от 06.06.2017 г.;
№ …/… г., ведно
с рекламационен доклад от 06.06.2017 г.;
№ …/… г., ведно
с рекламационен доклад от 06.06.2017 г.;
№ …/… г., ведно
с рекламационен доклад от 13.04.2017 г.;
№ …/… г., ведно
с рекламационен доклад от 13.04.2017 г.;
№ …/… г., ведно
с рекламационен доклад от 03.07.2017 г.;
№ …/… г., ведно
с рекламационен доклад от 30.06.2017 г.,
както и
-
сумата 644.97
евро, предявена частично, от общо заявена като дължима сума в размер на 8
177.40 евро, представляваща пропусната печалба от реализация на същите стоки,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
насрещната искова молба на 26.04.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА дружеството
„Г.– 2.“ ООД, ЕИК …, да заплати на дружеството „В.“ ООД, рег. № *,
данъчен № …, Република С., седалище и адрес на управление: … П. Ч., К., съдебен адрес:***,
чрез адвокат Д. Н. А., сумата 3 876.64 лева (три
хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и 64 ст.) разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.