Определение по дело №1310/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3342
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Атанас Иванов
Дело: 20201200501310
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 334217.11.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – Благоевград
На 17.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501310 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Т. Б.“ ЕАД, седалище и адрес гр.
София, чрез пълномощника им адвокат Здравко Цанев против разпореждане
№ 503678/ 24.09.2020 г. по ч. гр. д. № 893/ 2020 г. по описа на РС - Р., с което
е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от „Т. Б.“ ЕАД, седалище и адрес гр. София против Н.Н.Ю, в частта, с която
се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за 204.92 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договора от
09.02.2019 г., равна на 3 месечни стандартни абонаментни такси и 180.00 лева
– неуважена част от реално направени разноски.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно,
защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ
на клаузата по договора. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК изцяло.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл. 275
от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
1
същество.
Първостепенният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител относно
договорна клауза в договор за доставка на мобилни услуги, с която се
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП, като в случая е налице
предвидена неустойка извън обезщетителната си функция.
Тези изводи на РС - Р. са правилни. Съобразно разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е
налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор
сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС - Р., за да откаже частично
издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към
нормите на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно
да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на
такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по
категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност
да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на
част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл. 411, ал. 2, т. 3 от
ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са
напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата
по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде
решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Клаузата не
трябва да е индивидуално договорена. В случая, няма данни, клаузата да е
индивидуална уговорена, както и неустойката превишава пределите на
обезщетителната си функция – неустойката обезпечава изпълнение на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. В случая, неустойката е за прекратен договор, като
чрез нея се пролонгира действието на договора за три месеца, поради което е
извън обезщетителната си функция.
По така изложените съображения, частната жалба е неоснователна.
2
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Относно възражението за неприсъдени разноски в производството,
съдът намира за неоснователно, тъй като са присъдени разноски съразмерно
уважената част от заявлението, по аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК.
Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, поради което и
атакуваното разпореждане следва да се потвърди в атакуваната част, а
частната жалба да се остави без уважение.
С оглед изхода на правния спор искането на заявителя за присъждане
на разноски следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 503678/ 24.09.2020 г. по ч. гр. д. №
893/ 2020 г. по описа на РС - Р., в частта, с която е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Т. Б.“ ЕАД, седалище и
адрес гр. София против Н.Н.Ю, в частта, с която се иска издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за 204.92 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 09.02.2019 г., равна на 3
месечни стандартни абонаментни такси и 180.00 лева – неуважена част от
реално направени разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3