О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №570/11.3.2020г.
Ямболският районен съд, гражданско отделение, в закрито заседание
На…единадесети…март……………….две хиляди и двадесета година
В състав: Председател: Г.Вълчанова
Членове: ………………
………………
При секретаря И.Георгиева и с участието на Прокурора..........…..….
Изслуша докладваното от……….Г.Вълчанова…...............гр.д.
№ 382
по описа за 2020 година...……………………………………………….
Съдът констатира, че ищецът Х.К.Х.,
редовно уведомен на 19.02.2020 г. не е отстранил всички от посочените от съда нередовности по исковата молба, а именно – да посочи ответници, срещу които е завел иска си – чл.127 ал.1 т.2 от ГПК; да направи конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава
иска, съгласно чл.127 ал.1 т.4 от ГПК, а именно с какви свои действия или
бездействия органите на съдебната власт и държавни съдебни изпълнители, които
посочи като ответници са нарушили правото му за
разглеждане на кои дела в разумен срок; да посочи в какво конкретно се
изразяват вредите за него – вредите имуществени или неимуществени са; да
конкретизира твърденията си относно причинната връзка между действията/бездействията
на съответния ответник и причинените вреди; да изложи конкретно в какво се
състои искането му /петитум/, съгласно чл.127 ал.1
т.5 от ГПК спрямо всеки от ответниците.
В дадения срок от ищецът е
депозирана молба вх.№ 4288/21.02.2020 г. пред районен съд Сливен за
отстраняване на тези нередовности. В молбата се сочи,
че ответникът, срещу когото е заведена исковата молба е Министерство на
правосъдието. Относно обстоятелствата, на които се основава иска се сочи, че
същите са изложени в допълнителната му молба вх.№ 16933/9.08.2019 г. Съдът е
запознат са тази молба, тъй като същата се намира в кориците на делото, но
именно поради това е счел, че обстоятелствата, на които се основава иска са
неизяснени. Основното оплакване на ищеца Х. още от първоначалната искова молба е
за неразглеждане в разумен срок на две изпълнителни дела в ДСИ при Сливенски и
Хасковски районен съд, както и на административно дело на Административен съд
Сливен и на Окръжен съд Хасково. При така изложените обстоятелства
противоречието между твърдените обстоятелства и заявеното искане продължава да
е налице по следните причини:
Отговорността на съдебния
изпълнител е уредена в чл.441 ал.1 изр.2 от ГПК и по-конкретно, че държавният
съдебен изпълнител отговаря за причинените от него вреди по чл.49 от ЗЗД и
тогава е ответник Министерство на правосъдието. В същото време се излагат
твърдения за разглеждане в извън разумен срок на административно и гражданско
дело, но съответните съдилища не са посочени като ответници.
Посочено е, че искът е за сумата 6000 лв. /завишен по чл.214 от ГПК от
първоначалния от 5000 лв./, но при изложеното за отговорните институции не е
посочено от коя колко се претендира. Уточняването, че претендираните
вреди са имуществени е непълно, тъй като не е изяснено как са формирани –
пропуснати ползи, загуби, лихви и т.н. конкретни имуществени вреди. Отделно от
това, ако се заявява претенция против Административен съд Сливен и Окръжен съд
Хасково, то ответници са самите съдилища, а не
Министерство на правосъдието. Не са представени в тази връзка доказателства за
изчерпване на административната процедура по чл.60а ал.1 от ЗСВ, според която
се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия
или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, след която би могло да бъде
предявен иск.
Настоящият съдия следва да отбележи
още, че не взема предвид депозирани до момента отговори по чл.131 от ГПК от
Административен съд Сливен, Районен съд Хасково, Окръжен съд Хасково и Районен
съд Сливен, тъй като тези съдилища никога не са посочвани от ищеца като ответници. Първоначалната искова молба е с ответник
Република България /държавата/, в допълнителна молба вх.№ 16933/9.08.2019 г. ответници не са посочени, а в последната вх.№
4288/21.02.2020 г. ответник е Министерство на правосъдието. Липсва и надлежен
акт на предходния съд, с който съдилищата да са определени като ответници, поради което съдът не ги приема за такива.
Поради изложеното съдът счита, че са
налице условията на чл.129 ал.3 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната,
а делото прекратено.
На основание изложеното, ЯРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№
382/2020 г. по описа на ЯРС.
ВРЪЩА исковата
молба на Х.К.Х. *** по
иск за сумата 6 000 лв.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ЯОС в едноседмичен срок от съобщението на ищеца и Министерство
на правосъдието.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: