Решение по дело №7589/2019 на Софийски градски съд

         Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е     №…...

            Гр. София, 21.04.2021 г.

 

                       

 

                               В       И   М   Е   Т   О       Н  А       Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                           ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                Мл. съдия : Мария Малоселска

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 7589 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 43353/18.02.202019 г. на СРС, 166 с - в, по гр. д. № 79161/2017 г. „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******е осъдено да заплати на В.Б.М., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2 585, 90 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение вследствие на ПТП от 08.06.2017 г. на главен път I - 1, около 193 км., общ. Ботевград поради виновното противоправно поведение на водача на МПС „Ивеко" с peг. № ******, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба 06.11.2017 г. до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 108, 44 лв. - разноски по делото.

Решението се оспорва от ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, в срока по чл. 259 ГПК, с доводи че е неправилно и необосновано в частта, в която искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен над размер от 1 292, 95 лв. до присъдените 2 585, 90 лв. - т. е. за сумата от 1 292, 85 лв. Поддържа се основно, че неправилно СРС не е уважил възражението на ответника за 50 % съпричиняване на резултата от ПТП от страна на ищеца. Излагат се съображения, че ищецът е нарушил нормата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, като ако водачът на т. а. МАН беше изпълнил задължението си да се движи най - вдясно на пътното платно е нямало да се достигне до причиняване на ПТП. Поддържат се доводи, че в случая е установена пряка причинна връзка между поведението на водача и настъпилия вредоносен резултат. Ответникът се позовава на заключенията на основната и допълнителна САТЕ, според които ищецът, като водач на т. а. МАН, е предприел маневра на ляво, като е навлязъл в насрещното платно на движение, вместо на дясно, с което би предотвратил ПТП. Моли да се отмени първоинстанционното решение над размер от 1 292, 95 лв. до присъдените 2 585, 90 лв. - т. е. за сумата от 1 292, 95 лв., ведно със законните лихви и да се отхвърли претенцията за този размер. Претендира разноски за двете инстанции. Моли адвокатския хонорар на ищеца да бъде съобразен с минималните размери на НМРАВ.

Ищецът В.Б.М., чрез представителя си, изразява   становище за неоснователност на въззивна жалба, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че СРС е постановил правилно и законосъобразно решение в оспорената част, при съобразяване на установените по делото факти и събраните доказателства в тяхната съвкупност. Излага доводи, че по делото са установени всички предпоставки за присъждане на застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ, включително и тези по чл. 45 ЗЗД. СРС е преценил правилно всички относими към спора факти на база събраните писмени и гласни доказателства и е обсъдил всички доводи на страните. Съдът е приложил законосъобразно нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като е приел, че не са събрани доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Обоснован е извода на СРС, че в конкретния случай не е доказано поведението на  пострадалия да е допринесло за настъпване на ПТП. От заключенията на САТЕ се установява, че дори ако МПС „МАН“ не е напуснало своето платно на движение и се е движело в своята лента, удар пак би настъпил поради извънгабаритния товар на т. а. „Ивеко“. Възразява се среща доводите в жалбата за принос на ищеца, като се поддържа, че по делото е установено, че ненадлежното обозначаване на извънгабаритния товар на МПС „Ивеко“ е препятствало възможността на водача на т. а. МАН да възприеме своевременно опасността на пътя и да съобрази действията си с нея. Констатациите на експертизата кореспондират напълно с показанията на свидетеля И., според които товарът е навлизал с около 70 см. в насрещното платно и не е бил обозначен. Според тези показания т. а. Ивеко се е движен по осевата линия, а автомобилите на са можели да се движат по – вдясно поради дупки в пътното платно от тази страна. Показанията на този свидетел са подкрепени и от показанията на свидетеля Васил Петков, според който е имало дупки по целия път. Ищецът поддържа освен това, че като водач на т. а. МАН е съобразил поведението си и движението на МПС с видимите препятствия по пътното платно. От заключението е установено, че и при движение в средата на платното съприкосновението между МПС не е можело да се избегне. Поддържа се, че СРС обосновано е приел, че вина за настъпване на ПТП е на водача на т. а. Ивеко, в нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗДвП и  чл. 127, ал. 3 ЗДвП и ищецът е бил в обективна невъзможност да избегне ПТП. Правилен е и извода на съда, че поведението на ищеца не се намира в пряка причинна връзка с настъпване на резултата и ответникът не е доказал съпричиняване на ПТП по реда на чл. 154 ГПК. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски. Моли да се съобрази възнаграждението за адвокат на ищеца с НМРАВ.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод на страните за до пуснати нарушения на императивните материалноправни норми.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички писмени и гласни доказателства събрани в производството и установената от тях фактическа обстановка, поради което настоящият състав  не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях, съгласно възможността, уредена в чл. 272 ГПК.

Решението се оспорва само от ответника в частта, в която претенцията по чл. 432 КЗ - за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е уважена над размер от 1 292, 95 лв. до присъдените 2 585, 90 лв. - т. е. за сумата от 1 292, 95 лв. Срещу решението на СРС не е подадена въззивна жалба в частта, с която претенцията е уважена до размер от 1 292, 95 лв., поради което то е влязло в законна сила в тази част.

Предмет на разглеждане в производството e иск за обезщетение за имуществени в резултат на ПТП срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ - по чл. 432, ал. 1 КЗ на виновния водач.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са : валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което застрахованият е отговорен, както и че твърдените вреди са настъпили в патримониума на ищеца и са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.

Предвид липсата на оспорване на решението в частта, в която е уважена претенцията на ищеца за имуществени вреди за 1/2 част от претенцията следва да се приеме за установено, че процесното ПТП е настъпило по установения от писмените доказателства, подкрепени от заключението на основната и допълнителна САТЕ и свидетелските показания механизъм.

Освен това с доклада на делото пред СРС са приети за  безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 08.06.2017 г. е настъпило ПТП между МПС „Ивеко АД“ модел „260Т31“ с peг. № ******и МПС влекач, марка „МАН", модел „ЮТГХ184404х2БЛС" с peг. № ******, както и че за МПС „Ивеко АД" има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на процесното събитие.

От констативния протокол за ПТП се установява, че на 08.06.2017 г. около 15: 20 часа на главен път 1-1 около 193 км е настъпило ПТП с участници МПС „Ивеко" с peг. № ******управляван от В.Н.П.и МПС „Ман" с peг. № ******, управляван от В.Б.М. и други паркирани автомобили. В протокола е посочено, че водачът на МПС „МАН“, peг. № ****** се блъска с МПС „Ивеко“ с peг. № *****, който превозва извънгабаритен товар, като вследствие на удара водачът на МПС „МАН“ - ищецът В.Б.М. изпада от автомобила, а автомобилът продължава на собствен ход и блъска останалите МПС - паркирани извън платно за движение.

От основното и допълнително заключение на съдебно - автотехническата експертиза се установява, че причината за настъпване на процесното ПТП е наличие на необозначен извънгабаритен товар на т. а. „Ивеко“ - от около 70 см, навлизащ в лентата за насрещно движение, както и отклоняването на товарен автомобил „Ман“ наляво и частично (около 10 - 20 см) навлизането му в лентата за насрещно движение. Вещото лице е дало заключение, че след възприемане на опасността, водачите на двата автомобила предприемат маневри за отклоняване в дясно с цел да избегнат удара, но настъпва удар между предната лява част на кабината на МПС „МАН" и извънгабаритния товар натоварен автомобил „Ивеко“. Според експерта, само в случай на движение и на двата автомобила плътно вдясно удар не би настъпил. В съдебно заседание вещото лице е изяснило, че дори ако МПС „МАН“ се е движило в средата на своята лента на движение пак би настъпило съприкосновение при разминаване на двата автомобила, но в по - малка степен – т. е. ПТП не би могло да се избегне.

Предвид изложеното, въззивният състав споделя изводите на СРС, че както  настъпването на ПТП, така и механизмът му се установяват от събраните пред СРС писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, в това число от САТЕ - зи и свидетелските показания, обсъдени подробно от СРС.

Обоснован и в съответствие с доказателствата е и извода на СРС, че вследствие поведението на застрахования при ответника делинквент ищецът е претърпял претендираните за обезщетяване имуществени вреди.

Презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновното причиняване на вредите от застрахования при ответника водач не е оборена в производството. Основателно СРС е приел, че поведението на Васил Петков, водач на МПС „Ивеко“ е противоправно, поради допуснато нарушение на правилата на чл. 127, ал. 3 ЗДвП и чл. 44, ал. 1 по ЗДвП. Водачът не е изпълнил вмененото му от посочените норми задължение за обозначаване, с червен флаг при движение през деня, на извънгабаритния товар на МПС, излизащ отстрани на най - издадената част от превозното средство с повече от 0, 20 м. и не е осигурил достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства, знаейки че превозва извънгабаритен товар. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетеля И.П.И., които са логични, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал и протокола за оглед на местопроизшествие. Според показанията, при настъпване на процесното ПТП е имало необозначен извънгабаритен товар на т. а. „Ивеко“ около 70 см. навлизащ в платното за насрещно движение. Свидетелят е посочил още, че МПС с този товар се е движило до осевата линия, като колите не са могли да се движат по - вдясно на пътното платно, понеже платното е било тясно и цялото в дупки. Според този свидетеля при удара, водачът на срязаната кола (ищецът) е паднал след сблъсъка, а автомобилът е продължил да се движи сам.

По отношение вида на настъпилите за ищеца имуществени вреди и техния размер, СРС основателно е съобразил приетото без възражения заключение на СМЕ. Според тази експертиза получените от ищеца наранявания, гръдна травма и травма на ляв долен крайник, са в резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удара върху такива и могат да се получат при посочения вид ПТП - изпадане на пострадалия ищец от МПС. Посочените травми са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота и трайно затруднение в движенията на левия долен крайник. Вещото лице сочи, че извършените от ищеца разходи, за които са представени фактури, обсъдени от СРС, са в пряка връзка с проведеното лечение на получените от процесното ПТП травми. Предвид изложеното въззивният състав споделя изводите направени от СРС, че разходите, за които ищецът е претендирал обезщетяване са в причинна връзка с ПТП.

По основното оплакване на ответника във въззивната жалба, което касае наличието на 50 % съпричиняване на вредоностния резултат от ищеца, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, настоящият състав намира следното : 

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени на увредения може да се намали, ако той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

Подобно разбиране, свързано с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, макар и в различни от разглежданата хипотези, е застъпено в множество решения на ВКС : решение № 39 от 16.07.2010 г., по т. д. № 551/2009 г. на ІІ - ро т. о.; № 25/2010 г., по т. д. № 211/2009 г.; решение № 97/2009 г., по т.д. № 745/2008 г. на ІІ - ро т. о., решение № 59/2011 г., по т. д. № 286/2010 г. на І - во т. о., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ІІ т. о. и т. н. Такова е становището на ВКС и в последното ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК на ВКС.

Следователно съобразно трайно установената практика на ВКС, съпричиняването има обективен характер. Такова ще е налице само когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно. (Решение № 78 от 10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС)

В заключение, за да се приеме, че е налице съпричиняване, което да обоснове намаляване на застрахователното обезщетение, ответникът следва да  докаже, пълно и главно, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите от произшествието. Връзката между поведението на пострадалия и настъпването на вредите следва да е пряка.

Във връзка възражение на ответника за съпричиняване на резултата от ищеца, настоящият състав споделя изводите на СРС, че в производството не се установява вредите от ПТП за ищеца да са настъпили в резултат негово поведение или нарушение на правилата на ЗДвП. Не се установява конкретно обективно поведение на ищеца, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, нито се установява причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на пострадалия, поради което твърдяният от ответника принос е останал изцяло недоказан.

Според заключението на САТЕ и двата автомобила са се движили до осевата линия, а сблъсък е настъпил между предната лява част на кабината на МПС „МАН“ и извънгабаритния товар на товарен автомобил „Ивеко". Установява се, че товарът на т. а. Ивеко не е бил надлежно обозначен, съгласно изискванията на ЗДвП, с лента в червен цвят, което е попречило на ищеца да възприеме своевременно опасността и да предприеме маневриране крайно вдясно в лентата за движение или намаляване и спиране на автомобила. Установява се освен това, от показанията на свидетеля И., че движение в крайната дясно част на платното е било невъзможно поради наличие на дупки на пътния участък. При това единствената възможност на т. а. МАН е бил движение в средата на неговата лента, като според вещото лице, при това движение пак би настъпило съприкосновение между двете МПС при разминаването им.  

Следователно обосновано СРС е направил извод, че не се установява пряка причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на ищеца, като водач на МПС „МАН", поради което твърдяното от ответника съпричиняване е останало недоказано.

Въззивният състав също намира, че не е налице основание за намаляване на застрахователното обезщетение с 50 % поради съпричиняване на вредоностният резултат от ищеца.

При неоснователност на възражението за съпричиняване, застрахователното обезщетение за имуществени вреди законосъобразно е присъдено в целия претендиран и установен в производството размер, без да се приспада процент съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат изцяло с тези на СРС, решението в частта, в която иска по чл. 432, ал. 1 КЗ - за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен над размер от 1 292, 95 лв. до присъдените 2 585, 90 лв. - т. е. за сумата от 1 292, 95 лв. е съобразено с материалния и процесуален закон и следва да се потвърди. Този извод се отнася и до решението в частта по присъдените в полза на ищеца разноски пред СРС.

Решението е влязло в сила в частта, в която искът е уважен за сумата до размер от 1 292, 95 лв.

По разноските пред СГС :

Доколкото жалбата няма да бъде уважена право на разноски за настоящата инстанция има ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В негова полза следва да се присъдят разноски в размер 380 лв. с ДДС адвокатски хонорар, за които има доказателства, че са реално направени в производството.

По възражението на въззивника – ответник по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав намира, че не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение в полза на ищеца. Същото е съобразено с материалния интерес по делото, както и с фактическата и правна сложност на спора съгласно НМРАВ.

Воден от горното, Софийският градски съд    

                                                          

    Р    Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 43353/18.02.202019 г. на СРС, 166 с - в, по гр. д. № 79161/2017 г., в частта, в която „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******е осъдено да заплати на В.Б.М., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над размер от 1 292, 95 лв. до присъдените 2 585, 90 лв. (т. е. сумата от 1 292, 95 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение вследствие на ПТП от 08.06.2017 г. на главен път I - 1, около 193 км., общ. Ботевград поради виновното противоправно поведение на водача на МПС „Ивеко" с peг. № ******, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба 06.11.2017 г. до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 108, 44 лв. - разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорените от ответника част, в която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата до размер от 1 292, 95 лв.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ******, с адрес : гр. София, ул. ***** да заплати на В.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.  Х., разноски в размер на 380 лв. с ДДС - адвокатски хонорар за СГС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                               

 

 

 

 

  2.