№ 142
гр. Айтос, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110100816 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба oт „А.Х." — частно капиталово дружество з транспортни
дейности,със седалище и адрес a управление в Република Г., представлявано от И.Е.А. Чрез
Адвокат Ж. Г. Ж. — САК, с адрес: ***, срещу "Р.К." ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: БЪЛГАРИЯ, Област: Б., Община: Р. ,Населено място: с. ***,
представлявано от управителя Я.И.Г..
В исковата молба се сочи, че ищецът наел ответника да извърши превоз на стоки от
Република Г. до *** ***, като му е заплатил сумата от 6400 евро, за извършване на два
курса, първият от които е изпълнен. Вторият курс обаче, пo вина на ответника, не е
изпълнен, тъй като в камиона мy ca намерени мигранти на пристанището в гр. ***,
Република Г.. Поради това, MПC-то е било спряно, имало е забрана за пътуване и е било
образувано наказателно производство. B тази връзка, вследствие неизпълнението на
задължението от страна на длъжника, ищецът е бил принуден, за да извърши процесния
превоз, да ангажира друга транспортна фирма за разтоварване и товарене на стоките от
камиона на длъжника. За тази услуга, на ищеца се е наложило да заплати на Е.Ю." товаро-
разтоварни услуги и общи пристанищни услуги, офис в гр. ***, Република Г., данъчно
регистрационен номер ***, допълнително сумата от 500 евро, видно от представените с
настоящата искова молба фактури.
По заявление на ищеца било образуваното ч.гр.д. № 473/2022 г пo опиca на 2 c-в на Районен
съд - Айтос и издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца
срещу ответника "Р.К." OOД зa следните суми: главница в размер на 3 700 евро (три хиляди
и седемстотин евро); мораторна лихва за периода от 30.09.2021 г. до 19.05.2022г. B размер
1
на 403,33 лв., както и законна лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
B хода на заповедното производство длъжникът " Р.К." OOД заплатил на ищеца част от
главницата, a именно - 3200 евро, като възрази частично срещу така издадената заповед зa
изпълнение и съгласно указанията на съда, за ищеца възниквa правният интерес от
предявяване на настоящите искове както следва:
- 500 евро (петстотин евро) или 977,91 лева (деветстотин седемдесети и седем лева и
деветдесет и една стотинки) — главница пo 2 бр. фактури, които ищецът е заплатил на трето
лице —„ Е.Ю." товаро-разтоварни услуги и общи пристанищни услуги, офис в гр. ***,
Република Г., данъчно регистрационен номер ***, за разтоварване и натоварване на стоките
на друго МПС, поради невъзможността на длъжника да изпълни възложения превоз, тъй
като в неговото превозно средство са намерени мигранти на територията на Република Г.;
- 403,33 лева - мораторна лихва за периода от 30.09.2021 г. до 19.05.2022 г.;
- законна лихва върху главницата от 3700 евро от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
вземането.
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът
да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че
по отношение на ответника "Р.К." OOД, съществува изискуемо вземане на ищеца,
произтичащи от неизпълнен договор за превоз на товари, a именно: 500 евро (петстотин
евро) или 977,91 лева (деветстотин седемдесети и седем лева и деветдесет и една стотинки)
— главница пo 2 бр. фактури, които ищецът е заплатил на трето лице - Е.Ю." товаро-
разтоварни услуги и общи пристанищни услуги, офис в гр. ***, Република Г., данъчно
регистрационен номер ***, за разтоварване и натоварване на стоките на друго МПС, поради
виновното неизпълнение на задължението на длъжника да изпълни възложения превоз;
403,33 лева (четиристотин и три лева и тридесет и три стотинки) - мораторна лихва за
периода от 30.09.2021 r. до 19.05.2022 г.;законна лихва върху главницата в размер на 3700
евро от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
"Р.К." OOД чрез адв.Х. Т.. В отговора на ИМ адв.Т. не оспорва , че в хода на производството
по чл.410 ГПК ответникът е възстановил сумата от 3200евро, но твърди че в ИМ не е
посочено на коя дата е станало това, което не е без значение за определяне размера на
претендираната лихва. В тази връзка моли съда да задължи ищеца да представи писмени
доказателства, от които да е видна датата на възстановяване на сумата от 3200евро. На
следващо място навежда се възражение, че водача на товарния автомобил не е бил длъжен
да присъства на товарене и пломбиране на товара, а това е бил длъжен да направи ищеца,
следователно отговорността за забавянето поради открити емигранти в камиона е на ищеца.
2
Ответника прави възражение и в насока, че товарът е бил застрахован и претоварването на
товара (претендираната сума от 500евро) е било покрито от задължителната застраховка, за
което не са представени доказателства от ищеца(нито за налична застраховка на товара,
нито дали тази застраховка е била използвана). В тази връзка ответникът твърди, че
единственото доказано от ищеца вземане е в размер на 3200евро и то е погасено от него
доброволно. Вземането от 500евро не е дължимо, т.к. е покрито от застраховката на товара,
а вземането за лихва е недоказано по размер, т.к. не е ясно от коя дата и върху каква сума се
дължи претендираната лихва и на това основание искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и
изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено
и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са
положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно
основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на
съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№473/2022г. по описа на РС-
Айтос, по което има издадена срещу ответника Заповед №214/03.06.2022 за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 21.09.2022г., т.е. в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално
допустими.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в
уговорените срокове и размери.
По делото има спор между страните относно дължимостта на претендираните
500евро или 977,91 лева (деветстотин седемдесети и седем лева и деветдесет и една
стотинки) — главница пo 2 бр. фактури. Ответникът твърди , че е дължал връщане на сумата
от 3200евро, което е сторено от него доброволно. Този факт не е отречен от ищеца по
делото. Последния твърди, че сумата по иска е разход, който е направен от него за
претоварване на стоката, което се наложило поради откриването на нелегални мигранти в
камиона на ответника в гр.***, Г.. Ответника от своя страна отрича тези разходи да са
сторени от ищеца, като навежда доводи, че стоката е била застрахована, факт който ищеца е
скрил, и разходите по претоварването всъщност са били покрити от застраховката.
Съдът , като се запозна с приложените по делото материали , прецени предявения иск
3
по чл.422 ГПК за недоказан по следните съображения: ищецът твърди, че вземането
произтича от договор за превоз на стоки, който не е приложен по делото, така щото да
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение. От там следва , че недоказани
са и твърденията на ищеца, че претоварването на стоката при нужда е уговорено да бъде за
сметка на ответника. Твърдението, че водача на товарния автомобил е бил длъжен да
присъства на пломбирането на автомобила, също остана недоказано, поради липсата на
приложен договор, от който това произтича. Единственото доказателство, което ищецът е
представил в подкрепа на твърденията си са 2бр.фактури ,издадени на 12.10.2021г, в които е
посочено като основание „претоварване от камион на камион“ без да е посочено каква е
причината, която налага претоварването , нито рег.номер на камиона, който е претоварен
или характера на стоката/товара. При положение, че ответника се занимава основно с
транспортна дейност причината за издаване на приложените фактури може да е била най-
различна / свързана с дейността на ищеца / и да няма отношение към твърдените в ИМ
факти. Не на последно място в ИМ са изложени твърдения, че в камиона на ответника са
установени мигранти и това е наложило задърЖ.о на каниона и претоварване на стоката.
Тези факти също следва да бъде доказан по съответния законоустановен ред –с писмени
доказателства, каквито в случая липсват. При този анализ на доказателствата съдът прецени
иска като недоказан при условията на пълно и главно доказване и на това основание следва
да бъде отхвърлен.
При този изход от спора издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение
№214/03.06.2022г, издадена по ч.гр.д.№473/2022г. по описа на РС-Айтос, следва да бъде
обезсилена.
Сторените по делото и в заповедното производство разноски следва да останат в
тежест на ищеца.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Х." — частно капиталово дружество за транспортни
дейности,със седалище и адрес a управление в Република Г., представлявано от И.Е.А. ,Чрез
Адвокат Ж. Г. Ж. — САК, с адрес: ***, срещу "Р.К." ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: БЪЛГАРИЯ, Област: Б., Община: Р. Населено място: с. *** , представлявано
от управителя Я.И.Г. иск с правно основание по чл.422 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника "Р.К." OOД, съществуването на изискуемо вземане
на ищеца, произтичащи от неизпълнен договор за превоз на товари, a именно: 500 евро
(петстотин евро) или 977,91 лева (деветстотин седемдесети и седем лева и деветдесет и една
стотинки) — главница пo 2 бр. фактури, които ищецът е заплатил на трето лице - Е.Ю."
товаро-разтоварни услуги и общи пристанищни услуги, офис в гр. ***, Република Г.,
данъчно регистрационен номер ***, за разтоварване и натоварване на стоките на друго
МПС, поради виновното неизпълнение на задължението на длъжника да изпълни
4
възложения превоз; 403,33 лева (четиристотин и три лева и тридесет и три стотинки) -
мораторна лихва за периода от 30.09.2021 r. до 19.05.2022 г.;законна лихва върху главницата
в размер на 3700 евро от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на вземането, като
НЕДОКАЗАН.
ОБЕЗСИЛВА издадената в полза на „А.Х." — частно капиталово дружество за
транспортни дейности,със седалище и адрес a управление в Република Г., представлявано от
И.Е.А. Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №214/03.06.2022г, издадена по ч.гр.д.
№473/2022г. по описа на РС-Айтос срещу "Р.К." ООД, ЕИК: ***
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Б. в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5