№ 15780
гр. С, 18.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20241110103020 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц,против О А на област С,ЕИК *****,с адрес
гр.С,*****,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 7125,99 лева главница
за топлинна енергия за периода м.11.2020 г. до м.04.2021 г.,1575,70 лева лихва
за забава за периода 31.12.2020 г. до 24.08.2023 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните не е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди,поради което ищецът
претендира вземанията,за да бъде избегнато неоснователно обогатяване –
обогатяване на ответника за сметка обедняване на ищеца относно
топлоснабден имот в гр.С на *****,абонатен № *****. Твърди се,че за
процесния период в имота е консумирана топлинна енергия на стойност
7125,99 лева,а предвид това,че същата не е заплатена ищецът е начислявал и
мораторна лихва. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането
е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед депозирано
възражение срещу заповедта за изпълнение е налице правен интерес от
предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника О
А на област С със становище,че исковете са недопустими и неоснователни.
Твърди се,че предвид липсата на сключен договор между страните не е
допустимо паричните суми да бъдат претендирани от ответника. Сочи се,че
1
ответникът не е получавал фактури,нито изравнителни сметки. Твърди се,че
липсва основание за начисляване на топлинна енергия,защото имотът е бил
необитаем,поради което ответникът не е спестил разходи за сметка на ищеца.
Оспорена е дължимостта на мораторна лихва. Ответникът моли съда да
отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД изразява становище,че дяловото
разпределение е реализирано в съответствие с нормативната уредба.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление от 15.09.2023 г. „Т С“ЕАД претендира от О А – област С
сумите от 7125,99 лева главница за топлинна енергия за периода м.11.2020 г.
до м.04.2021 г.,1575,70 лева лихва за забава за периода 31.12.2020 г. до
24.08.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането като паричните
суми са претендирани на основание неоснователно обогатяване – обогатяване
на длъжника за сметка обедняване на заявителя. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 51217/2023 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди.
Видно от договор от 22.06.2017 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Т
С“ЕООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договорно
правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а „Т С“ЕАД се задължава да заплаща възнаграждение.
С договор от 31.10.2001 г. „Т С“ЕООД,като изпълнител,и етажните
собственици в бл.3 на *****,като възложители,са постигнали съгласие да
бъдат обвързани от договорно правоотношение,според което дружеството
приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните
собственици се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.
Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на
етажните собственици.
Видно от писмо от 12.03.2019 г.,“Т С“ЕАД е поканила областния
управител на област С да бъде сключен договор за топлоснабден имот *****.
Установява се,че със заявление от 08.02.2019 г. до „Т С“ЕАД е поискано
закриване на партида за имот ***** от Н А М О.
Представен е акт за частна държавна собственост за недвижим имот
ап.31 в сградата на *****.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че за процесния период не е осигурен достъп за отчет на
уредите,поради което е начислена топлинна енергия при максимален
специфичен разход на сградата,общият топломер е отчитан на първо число
всеки месец,след което са приспадани технологичните разходи,които са за
сметка на доставчика,главницата за топлинна енергия без задължения извън
2
процесния период възлиза на 7798,93 лева.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза за
процесния период има частични плащания в размер от 664,85
лева,неиздължената главница възлиза на 7112,70 лева,а лихвата за забава
върху тази главница е 1547,33 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение. Това означава,че този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,за което е издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай
дружеството ищец следва да докаже,че има вземане,с което се е обеднило за
сметка обедняването на ответника. Регламентирането на иска като
положителен установителен иск обуславя разбирането,че е възложено в
тежест на ищеца да проведе доказването за наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска. В хипотезата,когато е предявен иск по
чл.59 от ЗЗД,ищецът следва да проведе доказване за своето обедняване,за
обогатяването на ответника,както и да установи,че обедняването и
обогатяването произтичат от общо основание. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако
исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с
указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 15.09.2023 г.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция за главница за
топлинна енергия подлежи на отхвърляне като недоказана по основание. В
настоящия случай дружеството ищец претендира паричната сума за топлинна
енергия за имот ***** от ответника на основание неоснователно обогатяване
като сочи,че между страните не е сключен в писмена форма договор за
доставка на топлинна енергия за стопански нужди,съответно за потребената в
имота топлинна енергия ответникът се е обогатил за сметка на ищеца като
доставчик на топлинна енергия. Искът по чл.59 от ЗЗД е субсидиарен иск,с
който страната се защитава,когато липсва друг ред за реализиране на своите
права. Софийският районен съд намира,че предявената по реда на чл.422 от
ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД искова претенция следва да бъде отхвърлена като
недоказана по основание. Съдът намира за недоказани твърденията на
ищеца,че между страните към процесния период е следвало да бъде сключен в
писмена форма договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди,респективно предвид липсата на такъв договор настъпва необосновано
от гледна точка на закона имуществено разместване,поради което вземането за
доставена топлинна енергия е основано на плоскостта на неоснователното
обогатяване. Съдът,съобразявайки легалната дефиниция на понятието небитов
клиент на топлинна енергия,регламентирана съгласно § 1,т.33а от ДР на
ЗЕ,както и с оглед чл.3 от общите условия на дружеството ищец за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди,приема,че качеството потребител на
топлинна енергия за стопански нужди е обусловено от ползването на
топлинна енергия не за домакинството,а за реализиране на стопанска
3
дейност,както и за използване на топлинната енергия за технологични нужди.
Съдът приема,че в хипотезата,когато се касае за имот – апартамент,т.е. за
обект за жилищни нужди,който е държавна собственост,не може да бъде
възприето,че е необходимо и задължително сключването на договор за
топлинна енергия за стопански нужди,тъй като апартамент в жилищна сграда
не може да обоснове извод,че топлинната енергия в имота би била ползвана за
реализиране на стопанска дейност. В тази насока съдът намира,че следва да
бъде посочено,че липсва проведено доказване имотът да е имал промяна в
предназначението – от жилищен в такъв за нежилищни нужди,а и предвид
това,че на ответната страна е възложено да управлява имота,без да са налице
данни,че ответникът е реализирал стопанска дейност в имота към процесния
период. С оглед това,че преценката дали клиентът е битов или небитов следва
да бъде извършена при съобразяване за какви цели и нужди се ползва
имотът,както и дали топлинната енергия се потребява за стопански
нужди,съдът приема,че в конкретния случай следва да бъде възприето,че
липсват предпоставки относно сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди,а между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за битови
нужди. Изводът на съда за наличието на неформално договорно
правоотношение относно продажба на топлинна енергия за битови нужди
обосновава разбирането,че исковата претенция,предявена по реда на чл.59 от
ЗЗД подлежи на отхвърляне. Както беше посочено,защитата чрез иск по чл.59
от ЗЗД е субсидиарна и ако страната разполага с друг ред за защита,съдът
следва да отхвърли искова претенция,предявена с правно основание чл.59 от
ЗЗД. С оглед това,че ищецът би могъл да предяви иск за изпълнение на
договорни задължения за заплащане на топлинна енергия за битов
клиент,искът по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване за стойността на
доставена топлинна енергия,подлежи на отхвърляне.
Изводът на съда за неоснователност на иска за главницата обосновава и
извод за неоснователност на иска за мораторна лихва предвид акцесорния му
характер. Ако не е доказана по основание главницата,недължима се явява и
мораторната лихва върху същата главница. Самостоятелен аргумент за
отхвърляне на исковата претенция е и липсата на проведено доказване от
страна на дружеството ищец да е отправил покана до ответника,с която да го
постави в забава. Когато изпълнението на главното задължение няма срок или
падеж,за да бъде поставен длъжникът в забава е необходимо да му бъде
отправена покана. Вземанията,основани на неоснователно обогатяване,нямат
падеж или срок,поради което дължимост на мораторна лихва възниква
единствено,ако бъде проведено доказване,че е била отправена покана за
изпълнение на конкретното задължение,а в настоящия случай ищецът нито
твърди,нито доказва да е канил ответника.
Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковете
подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответната страна е
представлявана от юрисконсулт,в полза на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявени от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против О
А на област С,ЕИК *****,с адрес гр.С,*****,за признаване за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 7125,99 лева ( седем хиляди
главница за топлинна енергия за периода м.11.2020 г. до м.04.2021 г.,1575,70
лева лихва за забава за периода 31.12.2020 г. до 24.08.2023 г.,относно което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 51217/2023 г. по описа на
СРС,42 състав.
ОСЪЖДА „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на О А на област С,ЕИК *****,с адрес гр.С,*****
сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5