ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………/ 31.10.2023 г., гр. Добрич
Административен съд - Добрич, в закрито
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година,
като разгледа докладваното от съдия Ивелина Велчева административно дело № 153 по описа на
Административен съд - Добрич за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба от адв. Е.Ф., като
проц. представител на жалбоподателите Д.В.Д. ЕГН ********** *** и А.В.А. ЕГН **********
*** за изменение на Решение № 342/03.10.2023 г. по адм.д. № 153/2023 г. по
описа на Административен съд – Добрич в частта му на разноските.
Настоява се, че заплатените адвокатски
възнаграждения не са прекомерни предвид материалния интерес на жалбоподателите по
делото и разпоредбите на Наредба №1/2004 г. за минималния размер на
адвокатското възнаграждение за административно дело с материален интерес. Добавя
се, че възнаграждението следва да бъде съобразено и с начисления размер ДДС. Иска
се присъждане на направените пътни разходи на основание чл. 2, ал. 8 от цитираната
наредба и стандартите от практиката на ЕСПЧ, където разходите се считат за
направени не само, когато са действително заплатени, но и в случаите, когато са
платени, но са дължими в един следващ момент. Под „разходи и разноски“, според
молителя, ЕСПЧ включва разходи за правна помощ, такси за съдебна регистрация и
превод, пощенски разходи, разходи за пътуване и престой, ако са били направени
във връзка с участието в съдебните заседания по делото.
Ответникът по жалбата намира молбата за
неоснователна.
Съдът като разгледа доводите в молбата,
становището на ответника и Решение № 342/03.10.2023 г. по адм. д. № 153/2023 г.
по описа на Административен съд – Добрич прие за установено следното:
Искането е допустимо. Подадено е от лице
с правен интерес, в преклузивния законен срок – срока за обжалване, при връчено
на молителя решение на 04.10.2023 г. и отправена до съда молба на 14.10.2023 г.
Към делото е приложен списък на разноските – л. 118 от делото.
По отношение на основателността на
искането:
Според чл. 143 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт.
В приложения по делото списък на разноските,
представен от проц. представител на жалбоподателите фигурират заплатени
държавни такси, адвокатски възнаграждения на адвокат Е.Ф. и пътни разходи на
адвоката.
С Решение № 342/03.10.2023 г. по адм.д.
№ 153/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич са присъдени заплатените
от лицата държавни такси и адвокатско възнаграждение съответно: за
представителство на Д.В.Д. в размер на 800 лева и за представителство на А.В.А.
в размер на 360 лева. При определяне размера на сторените разноски са съобразени
размерите на заплатеното адвокатско възнаграждение, нормата на чл. 8, ал. 2, т.
7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, направеното
възражение от страна на ответната страна по жалбите за прекомерност на
адвокатския хонорар и правната и фактическа сложност на делото.
Прието е, че разходите за производството
по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК са разходите, свързани с исканията за
събиране на доказателства по повод установяването на обстоятелствата, от
значение за изхода на правния спор, каквито са изплатените възнаграждения за
вещи лица, разноски по призоваването на свидетели и т. н. т., но не и направени
пътни разходи от ангажирания по делото адвокат. В този смисъл е Определение №
8382 от 07.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7342/2008 г., IV о. Това разбиране,
съдът намира, че не противоречи на нормата на чл.2, ал. 8 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
С Решение от 05.12.2006 г. по обединени
дела С-94/2004 и С-202/2004, Съдът на Европейския съюз е приел, че когато
държава член на ЕС делегира на частноправен субект (какъвто е Висшият
адвокатски съвет) правомощия във връзка с определяне на икономически условия (в
настоящия случай – приложими минимални адвокатски възнаграждения), то тя
осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.
101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема
съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда, чл. 10
ЕО ( сега чл. 4, ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ) са нарушени,
когато държава членка изисква или насърчава сключването на споразумения,
приемане на решения или съгласувани практики, противоречащи на чл. 81 ЕО ( сега
чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния ефект, или лишава от законодателен характер
собствените си правила, като делегира на частни икономически оператори
отговорността да вземат решения, засягащи икономическата сфера.
С Решение от 23.11.2017 г. по съединени
дела С – 427/2016 и С- 428/2016 Съдът на
ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава
конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1
ДФЕС.
Съдът на ЕС е извел задължение за
националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като
при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба
на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да
е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело
106/1977 на Съда на ЕО.(Определение № 194/13.03.2019 г. по в.ч.гр.д. №136/2019
г. по описа на Окръжен съд-Добрич)
Изложените по-горе обстоятелства дават
право на настоящия съдебен състав да определи размера на разноските, като
отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан
нито от уговорения от жалбоподателите и процесуалния им представител размер на
адвокатското възнаграждение, нито и от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата.
Искането като неоснователно следва да се
остави без уважение.
Воден от изложените съображения,
Административен съд–Добрич, II
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от адв. Е.Ф.,
като проц.представител на жалбоподателите Д.В.Д. ЕГН ********** *** и А.В.А.
ЕГН ********** *** за изменение на Решение № 342/03.10.2023 г. по адм.д. №
153/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич в частта му на разноските.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:……….