РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Бургас, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20242120201757 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от А. С. М. с ЕГН********** против
Наказателно постановление №8587/21.03.2024г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция “Пътна инфраструктура” гр.София, е което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2,
предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал.1, т.4, б. „а“ и чл. 7, ал.1, т.З, б. „б“ от Наредба №11 за
движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ, на основание
чл.177, ал.З, т.1, пр.З от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000лв.
В жалбата се сочат нарушения на материалния и процесуалния закон, оспорва се
компетентността на актосъставителя и АНО. Твърди се, че нарушението е останало и
недоказано, тъй като везната, която е извършила замерването не е преминала техническа
проверка.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но изпраща представител, който
поддържа направеното с жалбата искане. Претендира за разноски, съобразно приложен
списък.
АНО оспорва жалбата и моли за постановяване на решение, с което да се потвърди
1
наказателното постановление.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН и е процесуално допустима.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2024г. на път III-5392, км. 9+500 в посока с.Кръстина – гр.Камено - главен
инспектор в отдел Контрол по републиканската пътна мрежда“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура” гр.София, спира за
проверка съчленно ППС с пет оси – Волво с рег.номер ***************** управлявано от
жалбоподателя.
В хода на проверката е извършено замерване на масата и поосовото натоварване на
ППС с електронна везна и ролетка, при което е установено, че натоварването на
задвижващата втора единична ос на ППС е 13.400т. при максимално допустимо съгласно чл.
7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба №11 натоварване от 11, 500т. , т.е. превишението е с 1,9 т.
Натоварването на тройната ос на полуремаркето, при измерено разС.ие между осите
1, 40м. е 27.350т. при максимално допустимо съгласно чл. 7, ал.1, т.З, б. „б“ от Наредба №11
натоварване на оста от 24т., т.е. превишението е с 3.350т.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания по
делото свидетел М., както и от писмените доказателства по делото.
От правна страна съдът приема следното :
В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Съображенията за това са следните:
На първо място административно-наказателната компетентност по различните
закони е предвидена за различни лица, а видно от приложената към преписката Заповед №
РД-11-247/31.03.2022г. на председателя на УС на АПИ, св. М. няма компетентност да
установява нарушения по ЗДвП в настоящата хипотеза – чл.139 ЗДвП.
На следващо място издателят на наказателното постановление - в случая началник
отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" при Агенция Пътна инфраструктура", също не разполага с
административно-наказателна компетентност да налага санкции за нарушения на чл. 139, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
Анализирайки разпоредбите на чл. 189, ал. 1 ЗДвП, чл. 167а ЗДвП и чл. 189е, ал. 12
ЗДвП, съдът намира, че контролните функции, съответно административно-наказателната
2
компетентност на органите на АПИ по ЗДвП, се изчерпват с осъществяване на контрол за
платена винетна и ТОЛ такса, съответно контрол за осъществени нарушения на чл. 139, ал. 5
от ЗДвП, наказуеми по чл. 179, ал. 3 - Зв с.з. Така е наказателното постановление е наложена
санкция за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от длъжностно лице, което не разполага
с административно-наказателна компетентност да налага санкции за такова нарушение - в
този смисъл и Решение № 44 от 19.01.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2736/2022 г.
Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП, наказателни постановления за нарушения по този
закон се издават от Министъра на вътрешните работи, от Министъра на отбраната, от
Министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията и от кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии
и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира
спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на
пътници и товари, в т. ч. и на правилата за максимално допустима маса на превозните
средства). Така по арг. от чл. 189, ал. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 8 ЗДвП, компетентни да
установяват и санкционират нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП са длъжностните
лица при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а не тези при Агенция
"Пътна инфраструктура".
Налице е и неправилно приложение на материалния закон. Видно от описателната
част на нарушението следва да се приеме, че правилната правна квалификация следва да се
приеме като такава по чл. 26, ал. 2, т. 1,6. "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата и
нарушителят следва да бъде наказан в съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от
ЗП. Съдът обаче няма как да извърши преквалификация, тъй като тази норма се явява по
тежка и биха се нарушили правата на санкционираното лице с оглед разпоредбата на чл.63,
ал. 7, т.1 ЗАНН.По тези съображения обжалваното НП подлежи на отмяна.
Съгласно чл. 143 АПК, във вр. с чл. 77 и чл. 81 ГПК, съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В случая са ангажирани доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 500
лв. По тази причина съдът намира, че следва да осъди наказващия орган да заплати
сторените в настоящото производство разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №8587/21.03.2024г. на Началник отдел
3
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура” гр.София, с което на А. С. М. с ЕГН
********** за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал.1, т.4,
б. „а“ и чл. 7, ал.1, т.З, б. „б“ от Наредба №11 за движение на тежки и/или извънгабаритни
ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.177, ал.З, т.1, пр.З от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” гр.София да заплати на А. С. М. с ЕГН
********** сумата от 500лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4