О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N
гр. Сливен, 05.03.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито
заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при
участието на прокурора ……...………….и при секретаря , като разгледа докладваното
от Надежда Янакиева въз. ч.гр. д. N
139
по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 418 ал. 4 от ГПК.
Подадена
е частна жалба от Ц.Н.Л. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му
адв. С.П. – К., против разпореждане № 269/03.02.2020 г. постановено по ч.гр.д.
№ 85/2020 г. по описа на Районен съд гр. Нова Загора, с което е отхвърлено
изцяло подаденото от частния жалбоподател заявление по чл. 417 т. 3 от ГПК, за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В
частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като е
постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Районният съд е приел, че заявлението е издадено
преждевременно, като се е позовал на разпоредбата на чл. 3 от Договора от
11.07.2019 г., с нотариална заверка на подписите на страните и е приел, че
макар изпълнението да е на равни месечни вноски - всяка по 450 лв., вземането
ставало изискуемо считано от 11.07.2020 г., когато е падежът на последната
месечна вноска по задължението за парична сума. Твърди се, че страните по
договора са уговорили сумата от 5400 лв. да бъде плащана от купувача на равни
последователни месечни вноски, всяка в размер на 450 лв., до 11-о число на
всеки месец, за периода от м. август 2019 г. до м. юли 2020 г., с падеж на
първата вноска на 11.08.2019 г. Сочи се, че до подаване на заявлението
купувачът е заплатил само една вноска на 15.08.2019 г., като остатъкът от задължението
е в размер на 4955,35 лв. и че купувачът е изпаднал в забава за месечните
вноски за месеците септември, октомври, ноември и декември 2019 г., както и м. януари
2020 г., а към момента на подаване на частната жалба и за вноската с падеж на
11.02.2020 г. Сочи се, че в чл. 3 от Договора от 11.07.2019 г. е уредено, че в
случай, че купувачът изцяло или частично не изпълни задължението си за плащането
на сумите в посочените срокове, той дължи на продавача законна лихва за забава
върху просрочените суми за периода на забавата, както и при неплащане на
дължимите суми в срок, продавачът има право да предяви правата си за заплащане
на неплатените суми по съдебен път, включително по реда на чл. 417 от ГПК. Така
волята на страните е била при забава, на която и да е месечна вноска, продавачът
да има право да предяви правата си по съдебен път. Като е приел обратното районният
съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Незаконосъобразен е и изводът
на съда, че заявителят следва да представи доказателства за неизпълнение на
поетите от страна на купувача задължения да заплати остатъка от продажната цена
по уговорения в договора начин. Неплащането на отделните вноски е отрицателен
факт и ако длъжникът твърди, че е платил, той следва да представи
доказателства, съгласно процедурата по чл. 414 и чл. 415 от ГПК. На последно
място се твърди, че при постановяване на съдебния акт е нарушена разпоредбата
на чл. 418 ал. 2 предл. 1от ГПК, съгласно която съдът следва да провери дали
представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжник. От заявлението се установява, че към
датата на неговото подаване длъжникът не е изпълнил задължението си да плати
няколко месечни вноски и за тези месеци е налице подлежащо на изпълнение
вземане срещу него. Вноските са определени точно по 450 лв. всяка, както и
падежът на всяка една вноска.
Поради
това се иска да бъде отменено изцяло, като неправилно разпореждането и делото
да бъде върнато на Районен съд – Нова Загора, за произнасяне по реда на чл. 417
от ГПК.
С
оглед характера на производството препис от частната жалба не се връчва на
насрещната страна.
Настоящият състав намира
частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.
По силата на изричната
препращаща норма на чл.410, ал.2 ГПК подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение, включително и такава по чл.417 ГПК, трябва да отговаря на изискванията на чл.127,
ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Следователно заявлението трябва да съдържа
изложение на всички обстоятелства, на които заявителят основава вземането си -
посочване на източника му, неговия вид и начина на формиране на размера. Законодателят е приравнил по съдържание
заявлението с това на исковата молба с оглед на защитата на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение и преценката му дали да подаде възражение
срещу вземането на кредитора,
т.е. вземането следва да бъде
индивидуализирано, така че да може да гарантира упражняването на правото на
възражение на ответника. Индивидуализацията е необходима и с оглед
евентуалното предявяване на иска с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, за да може съдът да се произнесе по идентичността на
претенцията по заявлението за издаване на заповед за изпълнение с тази по
установителния иск. При
констатирана нередовност на заявлението съдът следва да откаже издаването на
заповед за изпълнение, без да дължи даване на указания за отстраняване на
нередовностите.
В случая със заявлението се
претендира сума в размер на 4955,35 лв. и се твърди, че купувачът е
изпаднал в забава за месечните вноски за месеците септември, октомври, ноември
и декември 2019 г., както и м. януари 2020 г., а към момента на подаване на
частната жалба - и за вноската с падеж на 11.02.2020 г. Вноските са определени
точно по 450 лв. всяка, както и падежът на всяка една вноска. Следователно
заявлението не страда от нередовности, тъй като е определяем размерът на
дължимата главница, а съгласно уговореното в договора за всяка падежирана
вноска се дължи лихва.
Представеният
документ е от кръга на изброените в нормата н ачл. 417 т. 3 от ГПК - вземането по заявлението произтича от договор с
нотариална заверка на подписите, в който се съдържа задължение за плащане на
парични суми. Така, след като попада в приложносто поле на чл. 417 от ГПК,
редовен е от външна страна, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, то заявлението е следвало да бъде уважено.
Несподелим е доводът,
изтъкнат в атакуваното разпореждане, че между страните е уговорено цената по
договора да се плаща на части, липсва уговорка зо придсрочна изискуемост на
цялото вземане при неплащане на част от месечните вноски, а вземането сатава
изискуемо, тоест – падежът ще настъпи след датата на плащане на последната
месечна вноска, поради което заявлението е порадено преждевременно.
При
тълкуване на волята на страните в чл. 3 от представения договор, е видно, че
при всяко несвоевременно плащане на коя да е от месечните вноски, продавачът
може да поиска снабдяване с изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК.
Вярно
е, че падежът на последната вноска е на 11.07.2020 и към момента на подаване на
заявлението, а и към настоящия момент, той не е настъпил, но това не е пречка
да се издаде изпълнителен лист за вече падежиралите вноски.
Макар
и постановено по друг повод, ТР№
8 от 02.04.2019г. по т.д.№/2017г. на ОСГТК на ВКС намира приложение в случая,
доколкото разглежда тъждествена хипотеза. В него е застъпено виждането, че е „дпустимо предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Предявеният по този ред иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.“ След като дори при
уговорена предсрочна изискуемост, когато тя не е надлежно обявена /тоест –
договорът се счита действащ при първоначалните условия/, се предвижда възможност
за удовлетворяване на тези вземания, чийто падеж вече е настъпил, със същата
сила това важи и при договорите за периодични плащания, в които няма въобще
такава ексклузивна клауза.
Поради това няма пречка
заповедният съд да извърши преценка и да уважи заявлението само по отношение на
тези вноски, чийто падеж е настъпил към момента на издаване на заповедта.
Ето защо частата жалба
следва да се уважи, като атакуваното разпореждане бъде отменено и делото се
върне на заповедния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
отношение на вноските с настъпил падеж и уговореното обезщетение за забава в
размер на законовата лихвавърху тях.
Ръководен
от гореизложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
разпореждане № 269 от 03.02.2020г. по ч.гр.д. № 85/20г. на НзРС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА
ч.гр.д. № 85/20. на НзРС на районен съд – Нова Загора за продължаване на процесуалните действия съгласно горните указания.
Определението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: