№ 222
гр. Пазарджик, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201101 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ф. ХР. ДЖ., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Н.В.“
№ 15, против Наказателно постановление № 21-1006-001321 от 07.06.2021 г., издадено
от Началник Група към ОДМВР- Пазарджик, Сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 100 лева и за нарушение на чл.104а от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50 лева на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП.
В жалбата бланкетно се твърди, че НП е незаконосъобразно, поради което се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументи в
подкрепа на становището си за незаконосъобразност на НП, като пледира за неговата
отмяна. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна- АНО, не се явява. Не се явява и процесуалният му
представител. От по следния по делото е постъпило писмено становище, в което са
изложени обосновани доводи за законосъобразност на НП, издадено в пълно
съответствие с относимите материално правни и процесуални разпоредби, с което се
иска потвърждаване на същото и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
1
представителство и възражение за прекомерност на евентуално претендирания
адвокатски хонорар.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 23.05.2021 г., в 20,40 часа,
в гр. Пазарджик, на кръстовището на ул. „Ц.Ш.“ и бул. „Б.“, управлявайки лек
автомобил „П.“ с рег. № *****, извършвайки маневра завой наляво е преминал на
червен забранителен сигнал на нормално работеща светофарна уредба, като по време
на управление на МПС е използвал мобилен телефон без наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Всичко това било възприето от автопатрул на РУ- Пазарджик в състав св. М.Е. и
М.У.. Поради тази причина за съдействие бил извикан патрул на Сектор ПП при
ОДМВР- Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителя- св. Л.П.. Той съставил срещу
жалбоподателя АУАН с бл. № 441452/23.05.2021 г. за извършените от него нарушения
на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.104а от ЗДвП, след което го предявил на Д. и връчил
екземпляр срещу подпис. При предявяване на акта жалбоподателят заявил, че имал
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН на 07.06.2021 г. било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 25.06.2021 г.,
видно от разписката към НП. Жалбата срещу последното била подадена лично от
санкционираното лице чрез АНО до съда на 29.06.2021 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, показанията свидетелите Л.П. и М.Е., частично от
показанията на с. Васил В. и обясненията на жалбоподателя.
При така установената фактология от правна страна съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както и показанията
на свидетелите П. и Е., които по съществото си са достоверни, ясни, непротиворечиви
и взаимно допълващи се, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка. Съдът даде вяра на показанията на тези свидетели, макар
същите да се намират в служебни отношения с АНО, т.к. по делото липсват каквито и
да е доказателства, че те са заинтересовани от изхода на делото от една страна, а от
2
друга нямат какъвто и да било личен мотив да уличават жалбоподателя в нарушение,
което да не е извършил.
От всички доказателства по делото се установява безспорно, че на кръстовището
на бул. „Б.“ и ул. „Ц.Ш.“ в гр. Пазарджик има пешеходната пътека, урегулирана със
светофар. Установи се също, че на посочената в НП дата, св. Е. и Колегата му М.У. са
се движили по ул. „Ц.Ш.“ в посока към посоченото кръстовище. Няма спор и за това,
че по същото време, по посочената пътна лента в същата посока, непосредствено пред
полицейския автомобил се е движел автомобилът, управляван от жалбоподателя. а от
пешеходната пътека. Св. Е. бе категоричен в показанията си, че при приближаването на
кръстовището, светофарната уредба светела в червена светлина за МПС завиващи
наляво. Въпреки това жалбоподателят продължил движението си и завил наляво по
бул. „Б.“ преминавайки на червен забранителен сигнал. Поради тази парична той бил
застигнат и спрян за проверка. В този смисъл са и показанията на св. П., който заяви, че
е бил извикан за съдействие от колегите си от РУ, от които разбрал, че водачът е минал
на червен светофар и че докато е управлявал МПС е държал в ръцете си телефона и е
разговарял. Вярно е, че св. Е. не посочи в показанията си последното обстоятелство,
което е нормално, тъй като е изминал един продължителен период от време от случая
и освен това, той е възприел и запомнил основното нарушение на ЗДвП, извършено от
жалбоподателя, което е дало и повод на полицейския АП да застигне автомобила и да
го спре. Това обстоятелство се установява и от изготвените докладни записки от св. П.
и М.У., в които е отразено, че водачът е говорел по телефон, докато е управлявал МПС.
В този смисъл са и показанията на св. В., който е пътувал в автомобила на
жалбоподателя на мястото до водача и заяви, че приятел на Д. му е звъннал по
телефона, когато са били на светофара и той е говорил с него. Самият Д. в обясненията
си също заяви, че докато чакал светофара да светне зелено говорел по телефона.
Спорният момент се изразява в твърдението на жалбоподателя, че е е пресякъл
кръстовището и е завил наляво по бул. „Б.“ на зелена светлина на светофара. Съдът
обаче не даде вяра на тези негови твърдения, макар че те бяха подкрепени от
показанията на св. В., който заяви че автомобилът тръгнал на зелена светлина на
светофара, като поясни, че изчакали пешеходец, който пресичал на пешеходната
пътека на червен за него светофар и тогава потеглили. В този смисъл са и обясненията
на жалбоподателя, който също заяви, че изчакал пешеходец, който пресичал на
пешеходната пътека, но докато пресичал неговият светофар светнал червена светлина
и затова го изчакал да пресече и след това потеглил, но на зелена за него светлина на
светофара. Жалбоподателят обаче заяви и това, че дори се разправял с пешеходеца, че
пресичал на червено, както и че докато го изчаквал „можело и да го е хванало вече
червено“. Дори само това изявление на жалбоподателя е достатъчно показателно, че
той въобще не се е убедил на какъв сигнал е навлязъл в кръстовището и завил наляво.
Освен това твърдението му, че е преминал на зелена светлина на светофара се
3
опроверга и от показанията на свидетелите П. и Е., както и от писмените доказателства
по делото- двете цитирани докладни записки.
При това положение съдът намира, че е безспорно установено, че
жалбоподателят е навлязъл във въпросното кръстовище и завил на ляво на забранен
червен сигнал на светофара, както и че по време на управление на МПС той е
използвал мобилен телефон, без устройство позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна стана състава на административните нарушения
по чл.6 т.1 и по чл.104а от ЗДвП. Безспорно се установиха всички елементи на
административните нарушения. Преминаване на забранен светлинен сигнал на
светофара при нормално работеща светофарна уредба, представлява нарушение на чл.6
т.1 от ЗДвП, който вменява задължение на участниците в движението, какъвто е
водачът на МПС да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали.
Разпоредбата на чл.104 а от ЗДвП пък забравя на водача на МПС да използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В случая държейки в
ръката си мобилния телефон и разговаряйки по него, жалбоподателят е нарушил
именно визираната разпоредба, макар и разговорът да е бил кратък, макар и МПС да е
било в покой докато е изчаквал на пешеходната пътека. Всички тези обстоятелства не
изключват признака „управление на МПС“.
Независимо, че възражения в тази насока не са били направени с жалбата, съдът
при служебната си проверка не констатира допуснати СПН в хода на
административнонаказателното производство. АУАН и НП са съставени от
компетентни органи и в законоустановените срокове. Проведеното против
жалбоподателя АНП е започнало със съставяне на АУАН в негово присъствие и в
присъствието на свидетел. Надлежно му е бил предявен и връчен екземпляр. В това
производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Налице е
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушенията. Вменените във
вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е дата, време и
място на нарушението, както и качеството и действията на субекта на нарушението и
всички съставомерни обстоятелства.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя чрез налагане на глоба в размер на 100 лв. на основание чл.183 ал.5 т.1
от ЗДвП за извършеното нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева,
наложена на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104а от ЗДвП. АНО
4
правилно е приложил материалния закон с налагане на глоби съгласно правилно
определените санкционни норми. Глобите са в твърд размер и няма основание за
тяхното изменение.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
предвид обществената опасност на деянията и дееца. Самото естество на описаните
нарушения е показателно за тяхната тежест и не биха могли да се третират като
маловажен случай. Напротив, случаят е с по-висока степен на обществена опасност
спрямо други случаи на нарушения от същия вид, още повече че с поведението си
жалбоподателят е поставил в риск живота и здравето на другите участници в
движението и на пътника в неговия автомобил. Освен това обществената опасност на
дееца също е завишена предвид обременения му статус като водач- санкциониран е
многократно за нарушение на ЗДвП- с 4 НП и 5 ЕФ, както и са му налагани ПАМ. При
това положение случаят не може да бъде определен като маловажен.
Въз основа на изложеното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, е основателна. В процеса тя е представлявана от
юрисконсулт, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР- Пазарджик да
представлява органът издал обжалваното НП. Искането е направено своевременно в
хода на съдебното производство, преди обявяване на делото за решаване. На основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР- Пазарджик- учреждението към което принадлежи наказващия орган. С оглед
разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено
съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита
в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в
няколко съдебни заседания с разпит на 3 свидетели, в които обаче не участваше
процесуалния представител на АНО, като единствено от същия е представено
аргументирано писмено становище. Поради това и съдът счита, че следва да присъди
минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултското възнаграждение, а
именно 80 лева
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик,
в настоящия си състав
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1006-001321 от
07.06.2021 г. , издадено от Началник Група към ОДМВР- Пазарджик, Сектор „Пътна
полиция”, с което на Ф. ХР. ДЖ., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Н.В.“ № 15, за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 100 лева и за нарушение на чл.104а от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50 лева на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Ф. ХР. ДЖ., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Н.В.“ № 15, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик, представлявана от
директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6