РЕШЕНИЕ
№ 1059
гр. Пловдив, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20235300501246 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
„************, чрез Е. - управител, против решение № 633 от 14.02.2023 г. по
гр.дело № 10192/2022 г. по описа на РС Пловдив, VII гр. състав, с което се
признава за установено в отношенията между страните, че „***********,
дължи на „***********, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 286, ал.1 ТЗ,
вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 13 920 лева, представляваща
възнаграждение по сключен между страните устен договор за строителни
услуги, а именно: добив и превоз на материали с 40-тонен багер, 20-тонен
камион, комбиниран багер и бобкат през месец декември 2021 г., за която
сума е издадена фактура № 00000000648/10.12.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 2081/22.03.2022 г. по ч. гр. д. № 3784/2022 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
1
Недоволен от така постановеното решение жалбоподателят го обжалва,
като навежда доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, твърди съдът да не е разгледал по същество всички негови
възражения и да е приел дадени обстоятелства, без да прецени тяхната
основателност. Оспорва извода на съда, че спорът между страните се състои в
това дали е изпълнена изцяло възложената на ищеца дейност, като
обосновава, че спорът между страните е за това дали е налице завишаване на
извършените машиносмени, чрез които е извършена възложената работа, като
в тази връзка се счита, че не са правилно възприети и тълкувани показанията
на разпитания свидетел Б. Счита, че броя на извършените машиносмени не е
доказан безспорно от ищеца, поради което и недоказано е останало
количеството и обема на извършените услуги. Оспорва се и приетото от съда,
че осчетоводяването на фактурата е несъмнено признание на ответника
възложител, включително и за размера на възнаграждението, като обосновава
твърдението, че осчетоводяване на задължението не препятства длъжника по
една търговска сделка да упражни процесуалното си право на възражение
срещу размера на възнаграждението, цитира съдебна практика. Моли да бъде
отменено като неправилно и необосновано обжалваното решение и да бъде
потстановено друго, с което да бъдат оставени без уважение исковите
претенции.
С постъпилия писмен отговор на въззивната жалба въззиваемото
дружество **********, чрез адв. Г., счита обжалваното решение за правилно
и законосъобразно, а направените възражения неоснователни. Намира
изводите на съда да са подкрепени от събраните писмени и гласни
доказателства, както и приетата ССЕ, като се позовава на нормата на чл. 182
ГПК, която придава на счетоводните записи особена доказателствена сила.
Сочи, че нито е било направено възражение по отношение на размера на
възнаграждението от страна на жалбоподателя, нито, въпреки, че не оспорва
възможността за последващи корекции и изпращане на кредитни известия,
тази възможност е била използвана от жалбоподателя, а свидетелски
показания за опровергаване на съдържанието на изходящи от страната
писмени документи счита недопустими. Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Налице са и
специалните предпоставки за допустимост на установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2
от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като
въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.
Пред съда е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 422 от
ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 286 ТЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е извършил възложена му от ответното дружество
строителни услуги, а именно: добив и превоз на материали с 40-тонен багер,
20-тонен камион, комбиниран багер и бобкат през месец декември 2021 г., за
която сума е издадена фактура № 00000000648/10.12.2021 г. за сумата от 13
920 лв., работата е приета без възражение, включително била приета
издадената фактура за договорена цена, но задължението да бъде изплатена
не било изпълнено.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, като твърди, че
неправилно са били фактурирани пълни машиносмени за строителни
механизации, като счита, че един човек е работил с машините, поради което
машиносмените се припокриват и моли да бъде отхвърлен иска.
Безспорно е и от приложеното по делото заповедно производство се
установява, че от „**********, е било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу „*********, за сумата
от 13920 лева, представляваща възнаграждение по сключен между страните
устен договор за строителни услуги, а именно: добив и превоз на материали с
40-тонен багер, 20-тонен камион, комбиниран багер и бобкат, за която сума е
издадена фактура № 00000000648/10.12.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Заявлението е било
уважено изцяло, като за претендираните суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2081/22.03.2022 г. по ч.
гр. д. № 3784/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив. Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника, който е възразил в срок, поради
3
което и на основание чл. 415 ГПК са дадени указания на заявителя – кредитор
за предявяване на иск за установяване на вземането. Искът е бил предявен в
законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, за същото
вземане, поради което е допустим.
По делото е прието писмено доказателство – копие на фактура №
00000000648/10.12.2021 г., от която се установява, че е за цена на извършени
услуги с 40-тонен багер, 20-тонен камион, комбиниран багер и бобкат и
транспортна бобкат, на обща стойност 13920 лв. с ДДС. Приетата по делото
без вързаржения на страните ССЕ категорично установява, че фактурата е
осчетоводена в счетоводството на двете страни, ищецът е платил дължимия
данък върху посочената във фактурата сума, а ответникът е ползвал данъчен
кредит за същата сума. Разпитани са свидетели, доведени от страните, като
свидетелят на ищеца, незаинтересован от изхода на делото, чиито показания
съдът кредитира, заявява, че управителят на дружеството е работил 15-20 дни
на обекта в съседен на неговия имот, като е изкопавал изкоп с фандрома и
багер, извозвал баластрата с камион и разстилал баластрата с комбинирания
багер, като работел с всички тези машини, като камиона го карало друго
момче. Разпитан е и доведен като свидетел на ответника негов служител,
чиито показания съдът преценя с оглед заинтересуваността му, който заявява,
че ищецът сам управлявал всички машини и било редно да запише половин
машиносмяна за камион и багер, а не по пет, както са фактурирани, като това
бил единствения спор между страните, работата била изпълнена, но те
смятали, че са написани повече машиносмени, отколкото е необходимо.
При така установената фактическа обстановка, съобразно представените
доказателства по делото, съдът приема за доказано възникналото
облигационно правоотношение между страните, във връзка с неформален
договор за извършване на строителни услуги. С оглед липсата на спор между
страните приема също, че уговорената работа е извършена изцяло и приета
без забележки от възложителя, за което свидетелства и неговият работник.
Спорът е относно размера на дължимата цена, доколкото ответникът оспорва
да са били изпълнени реално посочените във фактурата машиносмени.
Действително, както възразява в жалбата си и в становището си по същество
жалбоподателят следва ищецът да установи предпоставките за възникване на
правото му да получи плащането, а именно сключен договор, уговорена цена,
изпълнена услуга. Няма спор, че е бил сключен договора, че ищецът е
4
изпълнил уговореното, като е предоставил услугата, за която страните са се
договорили. За установяване на съдържанието на договора е представена
приетата по делото фактура, която е подписана и съставена от представителя
на ответника, осчетоводена от двете страни, приета без възражения от
ответника, ползвал данъчен кредит за посочената в нея цена. При това,
носеща подписите на страните, същата обективира договора в неговите
съществени елементи, включително уговорената цена, а също и съгласно чл.
55 ал. 1 ТЗ и чл. 182 ГПК, редовно водените търговски книги и записванията в
тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване
на търговски сделки, а при неоспорена редовност на счетоводните
записвания, които и са с еднаквото им съдържание и при двете страни,
вписванията в счетоводните книги съдът приема като доказателство за
сключения договор, неговият предмет и уговорена цена. Действително
записванията в счетоводните книги не препятстват правото на страната
своевременно да възрази при получаване на фактурата, което не е сторено,
нито да оспори съдържанието и, но тези счетоводни записвания не се
опровергават и от разпитаните по делото свидетели, доколкото доведения от
ищеца такъв се установява, че е имало и втори работник на обекта, като
работата била изпълнена за 15-20 дни, поради което и не е доказано
несъмнено твърдението на ответника. Поради това и като споделя изцяло
изводите на районния съд, изложени в мотивите на обжалваното решение,
съдът приема, че ищецът е установил по необходимия пълен и категоричен
начин с представената фактура, носеща подписите на страните и осчетоводена
и от двете дружества, твърденията си за изпълнение на задълженията си по
процесния договор и уговорената цена, която не е заплатена от страна на
възложителя, която му се дължи, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта, доколкото, съгласно чл. 303а ТЗ, ако не е уговорен срок за
плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок
от получаване на фактурата, изтекъл към датата на подаване на заявлението.
Поради изложените съображения съдът счита, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
постановеното решение потвърдено, като правилно.
С оглед изхода от спора на въззиваемата страна се дължат разноските,
5
които е сторила във възивното производство, а те са претендирани за
адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., представен е договор за
правна защита и съдействие по делото с договорено възнаграждение 1000 лв.,
като у удостоверено в договора и разписка изплащането му на два пъти по
500 лв. Направено е възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение в съдебно заседание от управителя на дружеството -
жалбоподател, като моли същото да бъде редуцирано до минималния размер.
Действително делото е с ниска фактическа и правна сложност, но уговорения
размер на адвокатското възнаграждение е дори под минимално посочения в
приложимия чл. 7, ал. 2, т. 3 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което не подлежи на
редуциране по правилата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това следва да се
присъдят направените от въззиваемото дружество разноски, за които са
представени доказателства за реалното им извършване, а именно 1000 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по
аргумент на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 633/14.02.2023 г., постановено по гр. д. №
10192 по описа за 2022 г. на Пловдивски районен съд, VII граждански състав.
ОСЪЖДА „************* да заплати на ************, сумата от 1000
лв. (хиляда лева) разноски във въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6