№ 285
гр. Смолян, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500228 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 21/17.03.2022 г. по гр. д. № 158/2021 г.
Златоградски районен съд е осъдил на основание чл. 200 от КТ „Родопи Еко
Проджектс“ ЕООД гр. Златоград да заплати на А. С. Д. сумата от 17 672, 83
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука, настъпила на 10.06.2020 г. в с. Ерма река,
рудник – участък „Мързян“, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 10.06.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлен
иска за разликата над сумата от 17 672, 83 лева до сумата от 18 000 лева като
погасен чрез плащане в хода на процеса, а до пълния предявен размер от
30 000 лева – като недоказан; осъден е ответника да заплати на адв. С.Д.
сумата в размер на 978 лева адвокатско възнаграждение; осъден е ищецът да
заплати на ответника сумата в размер на 332 лева адвокатско възнаграждение;
ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – Златоград сумата от 720
лева ДТ, както и сумата от 180 лева разноски за СМЕ. Решението е
постановено при участието на „ЗАД Алианц България“ АД.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответникът „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД, чрез пълномощник адв. К. в
осъдителната част за разликата от 10 000 лева до сумата от 17 672, 83 лева, с
оплаквания, че е неправилно.
Във въззивната жалба на ответника се твърди, че неправилно е
приложена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като следва да се отчетат характера
и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет,
възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение. В тази
връзка се прави позоваване на заявеното от вещото лице д-р Д., че има
завършеност на оздравителните процеси, че не може да има болки и
1
неудобства в крака на ищеца, може да куца, но практически изпълнява
основната функция – ходенето.
Твърди се във въззивната жалба, че отчитайки обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди, справедливо обезщетение за тези вреди е в размер на
10 000 лева.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
първоинстанционното решение в осъдителната му част, за разликата над
сумата от 10 000 лева до сумата от 17 672, 83 лева. Претендират се разноски.
От ищецът А. С. Д., чрез пълномощник адв. С.Д., в срок е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответника „Родопи Еко
Проджектс“ ЕООД.
С отговора на ищеца се изразява становище за неоснователност и
недоказаност на въззивната жалба на ответника и се прави искане да бъде
потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната от ответника
осъдителна част като правилно и законосъобразно. По повод позоваването на
заявеното от вещото лице д-р Д. се сочи, че според становището на д-р Д.
макар кракът на ищеца да изпълнява основната функция ходенето, то ищецът
продължава да търпи болки, неудобства и дискомфорт, както и да куца, дори
и към датата на самото заседание, което обстоятелство се констатира и от
свидетелските показания.
Излагат се доводи за установеност на всички предпоставки за
уважаване на иска по чл. 200 от КТ в признатия от районния съд размер, като
се прави позоваване на административната процедура по признаване на
злополуката за трудова, на медицинските документи и на заключението на
съдебно-медицинската експертиза. Прави се искане за присъждане на
разноски пред двете инстанции, в това число за адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 от ЗА.
В осъдителната част първоинстанционното решение е обжалвано
и от третото лице – помагач ЗАД „Алианц България“, чрез пълномощник адв.
Б., с оплаквания, че в тази част решението е неправилно, необосновано,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в
противоречие със задължителната съдебна практика.
Излагат се твърдения за допуснати от районния съд процесуални
нарушения – неизпратен своевременно отговор на исковата молба в цялост; в
деня преди първото съдебно заседание в телефонен разговор със секретар от
съда пълномощник на третото лице бил уведомен, че делата няма да се
проведат, защото делата физически ги няма в съда /те са при вещото лице/,
второто съдебно заседание не било проведено поради отсъствието на адвоката
на ищеца, а в третото съдебно заседание на 21.12.2021 г. съдът отхвърлил
всички оспорвания, възражения и доказателствени искания, като
преклудирани. Твърди се, че са нарушени процесуалните права, дадени с
редица разпоредби в ГПК, на третото лице-застраховател, като се сочи, че
като първо заседание може да се счете само това, при което са спазени точно
изискванията за неговата редовност; не е първо по делото заседание това, за
което страна не е била редовно призовани, а също така и това, при което са
нарушение права на страна за участие в делото, какъвто е настоящия случай.
Твърди се, че във връзка с изложеното и направените възражения, оспорвания
и доказателствени искания, делото не е било изяснено от фактическа страна и
при извършени нарушения на съдопроизводствените правила е даден ход по
същество, поради което се правят доказателствени искания, които са били
оставени без уважение от първоинстанционния съд.
Твърди се във въззивната жалба на третото лице-помагач, че в
обжалваното решение не са обсъдени нито едно от възраженията и
оспорванията на третото лице; не се споменава становището на третото лице
2
във връзка с исковата молба, не се споменава неговото участие в делото,
липсват мотиви във връзка с направените изводи.
От третото лице-помагач се излагат съображения за
неоснователност на исковата претенция по основание и по размер, изложени в
становище по исковата молба.
В тази връзка се оспорват изцяло обстоятелствата относно
механизма на трудовата злополука. Твърди се, че в разпореждането на НОИ
липсват данни, от които да се направи обоснован извод за механизма на
злополуката – не се сочат очевидци на инцидента; разпореждането на НОИ
касае единствено обстоятелството дали злополуката е трудова, като
проверката на НОИ няма за предмет установяване механизма на злополуката.
Твърди се, че механизмът на злополуката, сочен от ищеца „паднала метална
част върху ходилото“ не кореспондира с данните от първичния медицински
преглед, извършен в болнично заведение.
Прави се възражения за проявена груба небрежност, като се
счита, че ищецът сам е ударил с крака си въпросният инструмент /чук/ или с
друг инструмент или кракът му е бил наранен /ударен, затиснат/, отново при
проявена груба небрежност при други обстоятелства и по друг начин.
Изразява се становище, че твърдения механизъм не кореспондира с
представената към исковата молба медицинска документация, поради което
се правят редица доказателствени искания.
Третото лице прави възражение за
самопричиняване/съпричиняване, в резултат на проявена груба небрежност от
страна на работника – ищецът сам е допринесъл за вредоносният резултат и
инцидентът е станал по изключителна вина на ищеца.
Твърди се, че ищецът не е спазил инструкциите и правилата за
работа по ЗБУТ, като не е проверил безопасността на работното му място
предвид характера на заеманата длъжност, както и не е проверил
надеждността на инструментите и техниката, с които работи. Алтернативно
се заявява, че ищецът не е имал необходимата квалификация за заеманата
длъжност.
Третото лице-помага твърди, че ищецът сам е допринесъл за
претърпените болки и страдания, като не се е подложил на назначената му
терапия и рехабилитация, назначена му от ЛК с удължаване на болничния с
15 дни.
Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка
между твърдените в исковата молба претърпени вреди с трудовата злополука;
оспорва се вида, интензитета и продължителността на твърдените
имуществени и неимуществени вреди – претърпени болки и страдания при
все, че ищецът е бил в отпуск по общо 45 календарни дни, при режим на
домашно лечение; ищецът не ангажира доказателства за провеждано лечение,
включително и не само за: проведени интервенции и терапии,
медикаментозно лечение. С твърденията за рязко понижение на самооценката
и самоувереността, притъпено усещане за значимост, лесна уморяемост и
намалена енергичност, ищецът навежда доводи за проблеми с психическото
здраве в резултат на трудовата злополука, като се сочи, че не всяко увреждане
на здравето при трудовата дейност може да се приравни на трудова
злополука, а само това, което е станало внезапно, като в тази връзка се
оспорва претендираните неимуществени вреди да са в резултат от трудовата
злополука, а са резултат на други причини и събития при ищеца.
При условията на евентуалност се твърди, че претенциите са
завишени по размер, като в тази връзка се иска да се отчете обстоятелството,
че основното трудово възнаграждение на ищеца съгласно представения
трудов договор е 400 лева, поради което в исковата молба липсват правни и
фактически основания за претендираната сума. Сочи се, че ищецът не е бил
3
неработоспособен 32 работни дни; ищецът е получил обезщетение по КСО и
обезщетение от застрахователя, поради което претендираната сума в размер
на 10 000 лева е силно завишена. Прави се възражение за прихващане
исковата претенеция с всички обезщетения, получени от ищеца във връзка с
трудовата злополука – от НОИ по време на отпуск по болест и обезщетение
от застрахователя.
По повод размера на присъденото обезщетение се сочи
установеното от СМЕ, че оздравителният процес е приключил в рамките на
45 дни; на ищеца не са правени операции, а единствено обработка на раната с
превръзка. Твърди се, че въпреки това, съдът в противоречие със съдебната
практика за справедливост е приел, че дължимото обезщетение на ищеца
възлиза на сумата в размер на 18 000 лева, при все че същият е бил с брутна
месечна заплата в размер на 3 271 лева, както и е получил обезщетение от
НОИ и от застрахователя. Съдът обосновава изводите си за доказани болки и
страдания единствено чрез кредитиране свидетелските показания на
съпругата на ищеца, като в решението си е посочил, че кредитира показанията
й „през призмата на чл. 172 от ГПК“, без да се обоснове извод защо се
кредитират тези показания. Твърди се, че тези свидетелски показания са в
противоречие не само със заключението на СМЕ, а и с представените
болнични листа за общо 45 дни.
Във въззивната жалба на третото лице-помагач се правят
твърдения, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с
практиката на ВКС, както и със задължителната такава, като се прави
позоваване на Постановление № 2/30.11.1967 г. на Пленума на ВС, Решение
№ 60139/09.11.2021 г. по гр. д. № 1703/2020 г., Решение № 60119/08.11.2021 г.
по гр. д. № 1449/2020 г., Решение № 207/17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г..
В заключение се твърди, че с оглед доказателства исковите
претенции не са доказани и по основание и по размер. Твърди се, че поради
допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, поради неправилна
преценка на всички събрани по делото доказателства, поради неизясняването
на делото от фактическа страна, съдът е извел неправилни изводи, което е
довело до неправилно, необосновано и незаконосъобразно решение,
постановено в противоречие със задължителната съдебна практика;
неправилната преценка на всички събрани доказателства по делото са довели
и до неправилно отсъждане и размера на дължимото обезщетение.
Прави се искани за отмяна на решението в обжалваната и част и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените претенции като
неоснователни. Заявява се претенция за разноски, прави се възражение по чл.
78 ал. 5, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК.
От ищецът А. С. Д., чрез пълномощник адв. С.Д. е депозиран в
срок отговор на въззивната жалба на третото лице ЗАД „Алианц България“, с
който се оспорва същата като неоснователна и недоказана и се прави искане
да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част.
В отговора на ищеца се възразява срещу твърденията на трето
лице за допуснати от районния съд нарушения на съдопроизводствените
правила; сочи се, че за първо съдебно заседание третото лице е редовно
призовано, като му е връчен и отговора на исковата молба на ответника,
поради което направените с молба от 08.11.2021 г. твърдения и възражения,
както и доказателствени искания, са преклудирани. Изразява се становище, че
възраженията в молбата от 08.11.2021 г. са преклудирани и с оглед
обстоятелството, че подобни възражения не са прелевирани в отговора на
исковата молба от ответника. Освен като преклудирани, се оспорват и като
неоснователни доводите на третото лице. Твърди се, че по отношение
механизма на възникване на трудовата злополука са налице многобройни
доказателства, в това число и разпореждане на НОИ за признаване на
злополуката за трудова, така и декларация на работодателя и протокол за
4
резултати от разследването на трудовата злополука. По отношение
твърденията за груба небрежност и за самопричиняване се сочи, че липсват
каквито и да е доказателства в подкрепа на тези твърдения. Твърди се, че
плащането от застрахователя представлява извънсъдебно признание относно
основателността на заявената пред застрахователя претенция.
По-нататък в отговора се излагат доводи и се проследява
фактологията, обосноваващи според ищеца размера на така присъденото
обезщетение. Възразява се срещу довода на застрахователя, че следва размера
на обезщетението за неимуществени вреди да се съобрази с получаваното от
ищеца трудово възнаграждение и с евентуално получавани суми от
общественото осигуряване, като се сочи, че обезщетението следва да се
определи съобразно критериите за справедливост и съобразно вида и
интензитета на проявление на вредите. Оспорва се и възражението за
прихващане на получени суми по реда на КСО и НОИ, доколкото то е
преклудирано, а по същество неоснователно и недоказано. Излагат се и
доводи в посока кредитира показанията на свид. В. Д.а.
В съдебно заседание за жалбоподателя „Родопи Еко Проджектс“
ЕООД пълномощникът му адв. К. поддържа въззивната жалба на
дружеството-работодател.
Жалбоподателят ЗАС „Алианц България“ АД не изпраща
представител в съдебно заседание. От пълномощникът му адв. Б. е постъпило
писмено становище, с което поддържа въззивната жалба на третото лице;
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца.
Въззиваемият А. Д. не се явява и не изпраща представител.
Пълномощникът му адв. С.Д. в писмено становище оспорва двете въззивни
жалби, претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивните жалби и в отговорите и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивните жалби за процесуално допустими
като депозирани в законно установения срок от надлежни страна, ДТ са
внесени, а по същество съобрази следното:
Преди всичко, за да се определи обхвата на въззивната проверка,
следва съдът да обсъди доводите за допуснати от районният съд процесуални
нарушения, изложени във въззивната жалба на третото лице – помагач ЗАД
„Алианц България“:
За първо съдебно заседание на 21.10.2021 г. ЗАД „Алианц
България“ е призовано с призовка, връчена на 05.10.2021 г., видно от отрязъка
от призовката, приложен на л. 77 от делото. Видно от описаните в този
отрязък приложения, с тази призовка на третото лице – помагач са връчени
копия от исковата молба, доклада на съда от 10.09.2021 г. и отговора на
исковата молба. Поради това твърденията, че не е връчен с призоваването за
първото по делото заседание отговора на исковата молба на ответника, се
опровергават.
На 20.10.2021 г. в деня преди първото заседание, от третото лице
по електронен път е постъпила молба със заявление за достъп до електронно
дело и електронно призоваване; видно от резолюцията, съдията-докладчик е
разрешил достъп на същата дата – 20.10.2021 г.
Чрез ССЕВ от третото лице на 21.10.2021 г. в 00:34 ч. е
депозирана молба с искане да му бъде изпратен отговора на исковата молба с
твърдения, че на 05.10.2021 г. е получило само искова молба, доказателствата
към нея и доклада по чл. 140 от ГПК. С тази молба се прави искане да не са
5
дава ход на делото, докато ЗЛ не се запознае с отговора и представените
доказателства към него и не представи становище по конституирането му,
както и произнасянето на съда по молбата по чл. 213 от ГПК. В молбата се
сочи, че при извършена справка по телефона е установено, че СМЕ не е
изготвена, като се заявява, че в случай че такава бъде представена в с.з., се
прави възражение за изслушването й на основание чл. 199 от ГПК. С молбата
се сочи, че в случай, че се даде ход на делото, се прави искане да бъде
отложено изслушването на свидетелските показания за следващо съдебно
заседание и пред вещото лице, доколкото ЗЛ също ще постави въпроси към
ВЛ със становището по исковата молба и отговора на исковата молба. По
нататък се развиват доводи за искането по чл. 213 от ГПК.
Видно от съдържанието на тази молба, не се съдържа твърдение,
че пълномощника на ЗЛ е бил уведомен от служител на съда, че делото няма
да се гледа на 21.10.2021 г. поради отсъствие от съда на делото на хартиен
носител.
Разпореждане на съда да се уведомят страните, че делото няма да
се гледа на 21.10.2021 г., липсва, което страната е могла да установи и чрез
предоставения й електронен достъп до делото.
Неоснователни са твърденията, че на третото лице не е връчен
отговора на исковата молба на ответника. Такова отбелязване за липса на част
от приложенията към призовката не е направено при връчване на призовката,
нито пък ЗЛ е информирало съда своевременно, че не му е връчен отговора на
ответника.
Поради това за първото съдебно заседание на 21.10.2021 г. третото
лице-помагач е било редовно и своевременно призовано, връчени са му
всички съдебни книжа, поради което е налице редовно първо съдебно
заседание с всички произтичащи от това последици съгласно чл. 143 ал. 3 от
ГПК. Поради това след приключване на редовното първо заседание на
21.01.2021 г. се преклудират правата на страните да правят възражения и
доказателствени искания, които са могли да направят своевременно в първо
съдебно заседание. Поради това са преклудирани възраженията и
доказателствените искания на третото лице както по молбата от 08.11.2021 г.,
така и възраженията и доказателствените искания по въззивната жалба.
Отделно от това, ответникът-работодател не е въвел възражение
за съпричиняване, не е оспорил както документите, свързани с признаване на
злополуката за трудова, така и медицинските документи относно
извършените манипулации и лечението на ищеца, също така и документите за
временна нетрудоспособност /болнични листове/. В Решение № 68/15.07.2014
г. по гр. д. № 5985/2013 г. по ІІІ г.о. на ВКС, Определение № 420/26.06.2017 г.
по т. д. № 547/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС се застъпва становище: Законът дава
право на привлеченото трето лица да извършва всички процесуални действия
в защита на страната, на която помага, с изключение на действията,
представляващи разпореждане с предмета на спора, към което изключение, с
оглед действащата уредба на чл. 133, във вр. с чл. 131 ал. 2 т. 5 от ГПК следва
да се прибавят и действия, представляващи предявяване на преклудирани за
ответника възражения; на подпомагащата страна не може да се даде
възможност да го упражни, щом за самия ответник не съществува
възможност да въведе възражението си в отношенията с ищцовата страна;
обратното разрешение би довело до една неравнопоставена привилегия за
този ответник, посредством последици, свързани с бездействието му, а
подобен резултат ще е в разрез с целите на института по чл. 218 и следващите
от ГПК /В друга посока Решение № 163/24.09.2013 г. по т. д. № 82/2012 г. на
ІІ т.о. на ВКС/.
В Решение № 134/18.11.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г. на ІІ т.о. на
ВКС е допуснато касационно обжалване по въпроса „Може ли обезщетението
за имуществени вреди да бъде намалено от съда по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД в
6
хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за
съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които
пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на
основание, че ответната страна е участвала в процесуални действия, свързани
с доказване на такива конкретни действия или бездействия?“, на който въпрос
е даден отговор: "Не може обезщетението за неимуществени вреди да бъде
намалено от съда по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е
направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи
конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за
реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е
участвала в процесуални действия, свързани с доказване на такива конкретни
действия или бездействия.“ В настоящия случай, ако биха подлежали на
разглеждане възраженията на третото лице като своевременно направени, то
същите не биха довели до приложение разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД,
тъй като третото лице не сочи по какъв начин ищецът е проявил груба
небрежност според него – кой е този друг начин, по който е настъпила
злополуката. От третото лице се твърди самопричиняване, съпричиняване и
че инцидентът е станал по изключителна вина на ищеца, без да се сочат какви
конкретния действия е извършил ищецът, съответно какви действия, които е
следвало да извърши, не е извършил, които да са довели до вредоносния
резултат. Твърди неспазване на инструкциите и правилата за работа по ЗБУТ,
като отново не се сочат нарушения на конкретни правила и норми.
Поради гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че
обхвата на въззивното производство е размера на дължимото обезщетение.
По силата на Трудов договор № 102/23.11.2010 г. между ищеца Д.
и „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД съществува трудово правоотношение,
според което Д. е заемал длъжността „подземен миньор І ст“. С Разпореждане
№ Ц104-20-23/18.06.2020 г. на ТП на НОИ – Смолян по реда на чл. 60 ал. 1 от
КСО злополуката с ищеца на 10.06.2020 г. е призната за трудова по чл. 55 ал.
1 от КСО. Касае се за акт, с който по установения административен ред – чл.
12 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки – злополуката е призната за трудова.
В посоченото разпореждане е посочено, че злополуката е станала
през време и във връзка с извършваната работа – щангово пробиване на
сондажни дупки, като на 10.06.2020 г. в 13, 30 ч. в участък „Мързян“,
хоризонт 465, бл. 11-12-12а, при избиване на щанга от сондаж, дръжката на
чука, с който си служи миньорът, се чупи, вследствие на което металната част
от инструмента пада върху ходилото му.
От представените медицински документи и от заключението на
основната и допълнителна съдебно-медицинска експертиза се установява, че
при трудовата злополука ищецът е получил следните увреждания: открито
счупване на 2-ри пръст на дясното стъпало, с налична разкъсно-контузна рана
в тази анатомична структура, както и закрити счупвания на 3-ти и 4-ти пръст
на дясното стъпало. СМЕ дава заключение, че травматичните увреждания,
причинени на ищеца при трудовата злополука на 10.06.2020 г. са причинени
от действието на твърд тъп предмет – удар или притискане с или върху такъв,
както и че тези увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
трудовата злополука с ищеца на 10.06.2020 г.
В допълнителното заключение на СМЕ се сочи, че спрямо ищеца е
било провеждано комплексно лечение: хирургично лечение, включващо
дезинфекция, хирургическа обработка на раните, зашиване, превръзка на
ходилото, което се е повтаряло многократно при смяна на превръзката през
един – два дни с цел да се поддържа стерилност на раните; медикаментозно
лечение – ищецът е приемал обезболяващи, аналгетици; ХДР – хигиенно-
диетичен режим – режим на покой, частично обездвижване с повдигащи
материали /възглавници/, в пасивно положение – леглови режим, какъвто е и
7
предписан от лекарите – специалисти; използване на чужда помощ при
обслужване, при придвижване дори и за елементарни лични хигиенно-
биологични нужди.
Според СМЕ срокът на възстановяване на една такава травма е 2 –
2, 5 месеца при обичаен ход на болестта и на оздравителните проси; с оглед
данните процесът на домашно лечение е продължил около 45 дни, от които
острият период е бил 20 – 30 дни. В конкретния случай е напълно възможно
срокът за пълно възстановяване на засегнатата основна функция на десния
долен крайник – движенията, да е срока от 2 – 2, 5 месеца предвид
морфологията и характеристиката на тежката травма. Сочи се, че е напълно
възможно и след този средностатически период при ищеца да са налични
определени болки и дискомфорт, но те не са от степен и характер, които да
нарушават и засягат трайно основната функция на долния крайник, която
законодателят защитава – ходенето.
Настоящата инстанция счита, че определения от районният съд
размер на обезщетение за причинените в резултат на трудовата злополука на
10.06.2020 г. неимуществени вреди съответства на критерия за справедливост,
въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и указанията, дадени с
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и актуалната съдебна практика.
Отчетен е не малкия период на лечение и възстановяване, при който болките,
страданията, дискомфортът и неудобствата са значително по-силни, мощни, в
първите часове и дни от злополуката, като острият период е бил около 20 – 30
дни, а с напредването на оздравителния процес те намаляват. От показанията
на свид. Д.а – съпруга на ищеца, се установява, че през първия ден от
злополуката ищецът е имал много силни болки и не е можел да спи, като най-
силните болки продължили около 20 – 30 дни след увреждането.
Свидетелката установява, че през този период ищецът не е бил в състояние да
стъпва на пострадалото си стъпало поради силните болки, които изпитвал,
поради което през по-голяма част от времето се налагало да лежи, като за
тоалет и хигиенни нужди бил обслужван от съпругата си и по-голямата им
дъщеря. Свидетелката сочи, че и към момента съпругът й периодично и при
промяна на времето изпитва болки, както и изпитва болки когато стъпи рязко
на пострадалия крак.
Вещото лице д-р Д. заявява пред районния съд, че е възстановена
основната функция на пострадалия крак – ходенето, като допълва, че кракът
фактически клинично е оздравял, което не значи, че не може да има болки и
неудобства, може да куца, но изпълнява основната функция – ходене. Вещото
лице сочи, че ищецът е носил шина от неопрен „Ортеза“, като без тази шина
болките биха били неимоверни, като тази шина спомага за обездвижване и
укрепване. Вещото лице сочи, че на ищеца е проведено адекватно лечение,
тъй като при липса на адекватно и навременно лечение би получил инфекция
и има опасност да загуби крака си.
При определяне размера на обезщетението се съобразява и
немалкия период на временна неработоспособност – 45 дни, така и
преживения от ищеца стрес, неудобствата от социално-битов и личен
характер. В този значителен период от време ищецът е бил изцяло зависим от
помощта на близките си, което е оказало отрицателно въздействия върху
неговата самооценка и самоувереност. Касае се за мъж, който към момента на
трудовата злополука е на 36 годишна възраст, съпруг и баща на две деца; за
немалък период от време злополучният инцидент е лишил ищеца от
възможност да работи и да издържа и да се грижи за семейството си, като в
същото време се е наложило съпругата и голямата му дъщеря в този период
от време да го обгрижват постоянно.
Неоснователни са възраженията във въззивните жалби за завишен
размер на присъденото от районния съд обезщетение. Освен гореизложените
съображения, не би могло да не се отчетат и настъпилите в страната ни резки
8
инфлационни процеси и икономическата конюнктура, които се отразяват на
номиналната величина на репарацията. Следва да се вземат предвид
настъпили промени в общественото разбиране за справедливост по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД, които са обусловени от тенденциите в икономическото
развитие на страната. В този смисъл Решение от 08.02.2006 г. по гр. д. №
1575/2003 г. на ІІІ-то гр. о. на ВКС, Определение № 92/01.03.2012 г. по гр. д.
№ 1323/2011 г. на ІІІ-то гр. о. на ВКС. Претърпяното от ищецът увреждане,
спрямо икономическата конюнктура към момента на неговото настъпване и
отчитайки инфлационните процеси междувременно, предпоставят справедлив
размер на обезщетението от 18 000 лева /намален с изплатената от
застрахователя сума в размер на 327, 17 лева/.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят
„Родипи еко проджектс“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на въззиваемия А. С. Д. адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 714 лева.
Поради горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 21/17.03.2022 г. по гр. д. №
158/2021 г. на Златоградски районен съд.
ОСЪЖДА „“Родопи еко проджектс“ ЕООД гр. Златоград, ЕИК
***, да заплати на адвокат С.Ц.Д – АК гр. Смолян сумата в размер на 714 лева
– адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10