Р Е
Ш Е Н
И Е № 147
гр.Кюстендил, 19.10.2022год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Кюстендил в публичното съдебно заседание на двадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 101 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане
на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Н.Д.Д.
***, чрез пълномощника си адв. Д.З., е
подал жалба срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 за кампания 2019 с изх. № 01-6500/339 от 27.01.2022г., издаден от
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Изложени са доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт поради допуснати нарушения на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и
на материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Конкретизирани
пороците на обжалвания акт са: липса на фактически и правни основания /мотиви/ за
постановяването му предвид общата формулировка на изложените такива и
отсъствието на ясни констатации относно обстоятелствата, обосновали приложеното
нормативно основание за прекратяване на биологичния ангажимент; отсъствие на материалноправните предпоставки по
чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4/2015г. предвид издадените от контролиращото
лице „Екогрупо Италия“ ООД (BG BIO 12) документи, а
именно: Сертификат № BG BIO 12 BG KN
218/3-2019/2
от 25.09.2019г. и Приложението към сертификата за съответствие Писмено
доказателство № BG BIO 12 BG KN 218/3от 03.06.2019г. С горните документи оспорващият счита, че
е доказал биологичния статут на
процесните парцели и произведена биологична продукция. Прави се искане за
отмяна на административния акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Наведените в жалбата доводи и искания са
поддържат в съдебното производство от пълномощника на жалбоподателя адв. З.,
включително в представените писмени бележки.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на
Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалния си представител юк Д. Г.,
оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита, че не съществуват основания
за отмяната на оспорвания акт, доколкото са спазени всички изисквания на закона
при постановяването му. Отрича се като
неоснователна защитната теза на жалбоподателя с доводи за неизпълнение на изискванията
на чл.33, ал.1, т.2 и т.3 вр. с чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4/2015г. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното:
Предмет
на оспорване е Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014-2020 за кампания 2019 с
изх. № 01-6500/339 от 27.01.2022г., издаден от Петя Славчева - заместник
изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, с който на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. /наричана Наредбата/ във вр. с чл.63, т.1 вр. с
чл.77, т.4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и Съвета
от 17 декември 2013г. относно
финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика, е прекратен
поетия от Н.Д.Д. ангажимент по Мярка 11, „Биологично земеделие“,
направление „Биологично растениевъдство“ и е отказана финансова помощ по
мярката. Органът е мотивирал издадения акт с констатации за неизпълнение от
страна на земеделския производител, на задълженията по чл.15, ал.3, т.3 от
Наредбата поради неспазване изискванията
на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредбата.
В акта са изложени мотиви за
това, че съобразно чл.6, ал.1 от Наредбата, биологичните направления се
изпълняват за период от пет последователни години, а съобразно чл.33, ал.1, т.2
от Наредбата, подпомаганите лица са длъжни
до 30 октомври на петата година от ангажимента, най-малко веднъж да са получили
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство, като сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична
продукция. От фактическа страна е прието, че в
резултат на извършени административни проверки на осн. 46, ал.1 от
Наредбата е установено, че предоставеният от земеделския производител
документ по §7 от ДР на Наредбата /сертификат или писмено доказателство,
издадено от контролиращо лице/ не
отговаря на условията на чл. 36 от
Регламент № 889/2008
на Съвета и чл. 48, ал. 9 от
Наредба № 5 от 03.09.2018 г. за прилагане на
правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на
разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното
производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица,
а именно всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и
да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на
подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в
годината на издаването на документа. Органът цитира разпоредбата на чл.36 от
Регламент (ЕО) № 889/2008г., в която се съдържат изискванията за да се приеме
растителната продукция за биологична, като допълнително сочи, че приложеното изискване
на чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата е съществувало
при възникването на многогодишния ангажимент, а с изменението на чл. 48, ал.9
от Наредба № 5/2018г., считано от 2018г.
се предвижда, че в издадения от контролиращото лице документ следва да се посочва количеството на
произведената земеделска продукция. Предвид
горното, са формирани изводи за
допуснато нарушение на чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата, с оглед на което ДФЗ е задължен да прекрати биологичния ангажимент и на земеделския стопанин следва
да се откаже финансова помощ по Мярка 11, направление „Биологично
растениевъдство“.
Издаденият Акт е съобщен на жалбоподателя на 23.03.2022г., видно от отбелязването върху
същия, а жалбата е подадена на 28.03.2022г.,
т.е. в срока по чл.149, ал.1 АПК.
За образуваното
административно производство за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“, на осн. чл.26, ал.1 от АПК, жалбоподателя е уведомен с писмо изх. № 01-6500/2395
от 12.05.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Органът сочи, че представеният от земеделския производител документ,
удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата на
биологичното производство не отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4/2015г., всички парцели да
са преминали периода на преход и да е произведената продукция от земеделската
култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в годината на
издаването на документа. Неразделна част от уведомителното писмо е
Приложение № 1 с
резултатите от извършена административна проверка по чл.46, ал.1 от
Наредбата, според които декларираната площ от земеделския производител през последната година, която е 2019г., са
3,52 ха, а обединената площ със сертификати е 3,10 ха, с оглед на което се
установява, че не са представени сертификати за цялата площ, удостоверяващи
произведени биологични растителни продукти /вж. таблица 1 към Приложение № 1/. Видно
от таблица 2 към Приложение № 1 от уведомителното писмо, изложените от органа констатации
са за кампания 2019г., която е последна
в рамките на поетия биологичен ангажимент и към която се извършва проверката за
спазването на чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4/2015г., и касаят парцел 35835-589-1-1 с декларирана площ 0,42ха, за която не са представени
сертификати за съответствие. От административната преписка се установява,
че писмото е получено лично от адресата на 07.06.2021г. Няма данни за подадено
възражение от последния, а на 22.01.2022г. е издаден акта за прекратяване на
биологичния ангажимент.
Както се посочи,
административното производство, приключило с издаване на оспорения акт е
открито във връзка с констатации от извършена административна проверка на осн.
чл.46, ал.1 от Наредба № 4/20015г. на оспорващия Н.Д.. Същият е регистриран с УРН 253647 в Интегрираната система за администриране и контрол
(ИСАК), въз
основа на подадено на 27.05.2015г. заявление за подпомагане с УИН 10/080715/57062 за кампания 2015г., като е предявил искане за
подпомагане по схеми и мерки от ПРСР
2014-2020г., вкл. по Мярка 11 „Биологично
земеделие“. Видно от уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ с изх. №
02-100-6500/164 от 24.02.2016г., получено на 01.03.2016г. от
заявителя Д., същият е одобрен за
участие по Мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“ с площи, надлежно описани в таблица№ 1 към писмото. В последното се сочи, че с поемането на
5-годишен ангажимент за извършване на дейностите по това направление,
земеделският производител се задължава да изпълнява определени изисквания, вкл.
да извършва дейности по това направление върху едни и същи площи за едни и същи
блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на
задължението. Не е спорно по делото, а и от документите е видно, че 2015г. е
първата година от поетия ангажимент. От данните в таблица № 1 към
уведомителното писмо на органа се установява, че одобрените площи за участие по
направлението са следните: парцел 35835-229-2-2
с площ 0,66 ха за декларирана култура - мека пшеница с код на дейността
БРП1, т.е. биологично растениевъдство в преход за полски култури, вкл. фуражни;
парцел 35835-580-4-18 с площ
0,42 ха за декларирана култура – картофи с код на дейността БРП5, т.е.
биологично растениевъдство в преход за зеленчукови култури, вкл.
култивирани гъби и картофи; парцел 35835-580-4-19 с площ 1,15 ха за декларирана култура –
ябълки (семкови овощни видове) с код на
дейността БРП3, т.е. биологично растениевъдство в преход за трайни насаждения,
лозя и маслодайна роза и парцел
35835-380-1-6 с площ 0,48 ха за
декларирана култура – орехи (ядкови,
черупкови видове) с код на дейността БРП3, т.е. биологично растениевъдство в
преход за трайни насаждения, лозя и маслодайна роза , или общата одобрена площ
по направлението е 2,71 ха, а БЗС са в землището на с. Каменичка Скакавица.
От
доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е подавал заявления за
подпомагане по процесната мярка,направление „Биологично растениевъдство“ за
кампании 2016, 2017, 2018 и 2019г., като за кампания 2016г. декларираната площ
е увеличена от 2,71 ха на 3,52 ха, а за кампания 2017г. – на 3,54 ха. Същата
обща площ от 3,54ха
е заявена за кампании 2018г. и
2019г.
За кампания
2019г., във връзка с която са констатациите в оспорения акт, са
включени парцели с №№ 35835-229-1-1 с площ 0,66 ха - орехи;
35835-229-2-1 с площ 0,3ха - орехи; 35835-579-1-1 с площ 0,21 ха – ливади за
косене; 35835-588-1-1 с площ 0,48 ха - орехи; 35835-589-1-1 с площ 0,42 ха с код на дейността БР 14, която според Приложение № 1 към Наредба № 4/2015г. е за биологично растениевъдство за
зеленчукови култури, вкл. култивирани гъби и картофи; 35835-589-1-2 с площ 1,15ха - ябълки и 35835-592-1-1 с площ 0,3ха - орехи.
Във връзка с
поетия биологичен ангажимент и на осн. чл. 21, ал.1 от Наредба № 4/2015г., на
28.11.2014г. жалбоподателят е сключил
Договор за контрол и сертифициране в
областта на биологичното земеделие
(Регламент (ЕО) № 834/07 и последващите изменения и допълнения) № BIO-218 с „Екогрупо Италия“ ООД – клон България в качеството му на
сертифициран орган, осъществяващ контрол и сертификация на продукти от биологично
производство, т.е. контролиращо лице по смисъла на Наредбата. От данните в
Приложение № 2 към договора е видно, че стопанството на земеделския
производител включва осем имота в парцел
с ЕККАТЕ 35835 в землището на с. Каменичка Скакавица с обща площ от 3,52
ха, два от които са за производство на
ябълки / 051003 и 151027/ , един - на
пшеница / парцел 051003/35835-589-1-1 / , четири - на
орехи /001012, 002085, 001046 и
001033/ и един имот е ливада /076030/.
В съответствие
със сключения договор, в процесния
период 2015г.-2019г. контролиращото лице
е извършвало проверки на
декларираните имоти, резултатите от които са обективирани в изготвени
Инспекционни доклади /Доклад за
инспекция/ от производствена дейност /л.203 и сл. от делото/, съотв. от: 11.09.2015г.;
05.09.2016г.; 31.10.2017г.; 25.10.2018г. и 17.12.2018г. и 26.04.2019г. Видно е, че според инспекторите
при проверките не са установени несъответствия.
Относими за
спора по делото са констатациите от доклада за инспекциите, проведени на 31.10.2017г., 25.10.2018г.
и 26.04.2019г.. При инспекцията
от 2017г. е установено, че използваната
земеделска площ е 3,54 ха, а произведената продукция е само 300кг тикви от
0,4200 ха площ. При инспекцията от 2018г. е установено, че използваната
земеделска площ е 3,54 ха, а произведената продукция е 5 тона ябълки от 1,1574 ха
площ
и 300кг- 420кг тикви от 0,4200 ха
площ, като от другите площи, съотв. 1,76 ха
са заети с орехи – няма
производство и 0,2045 ха - е ливада. Според констатациите от инспекцията от
2019г., използваната земеделска площ е 3,54 ха, а произведената продукция е 1,5
тона ябълки от 1,1574ха площ, като от другите площи, съотв. 1,76 ха
са заети с орехи – няма
производство, 0,42 ха - е угар / за
отглеждане на едногодишни култури/ и 0,2045 ха
- е ливада.
Съобразно резултатите от извършената на 26.04.2019г.
инспекция, контролиращото лице е издало
Сертификат за съответствие № BG BIO 12 BG KN 218/3-2019/2 от
25.09.2019г., в който има списък на продуктите съответстващи на изискванията на
Регламент (ЕО) № 834/07 и националното законодателство, а именно: ябълки
със статус „биологичен“ в парцел
051003/35835-589-1-2 с площ 0,6798 ха
и произведено количество от
8,810тона; угар със статус „биологичен“
в парцел 051003/35835-589-1-1 с площ 0,4200 ха; ябълки със статус „биологичен“ в парцел 051027/35835-589-1-2 с площ 0,4776 ха и
произведено количество от 6,190тона; орехи със статус „биологичен“ в парцел 001012/35835-229-1-1 с площ 0,6599
ха и
произведено количество от 0,00тона; орехи със статус „биологичен“ в парцел 002085/35835-588-1-1 с площ 0,5000
ха и
произведено количество от 0,00тона; ливада със статус „биологичен“ в парцел 076030/35835-579-1-1 с площ 0,2045
и произведено количество от 0,00тона; орехи със статус „биологичен“ в парцел 001046/35835-592-1-1 с площ 0,3001
ха и
произведено количество от 0,00тона; орехи със статус „биологичен“ в парцел 001033/35835-229-2-1 с площ 0,3000
ха и
произведено количество от 0,00тона.
Горният
сертификат е приложен към Писмено доказателство /по смисъла на чл.29, пар.1 от
Регламент ЕО 834/2007/ Документ № BG BIO 12 BG KN 218/3 от 03.06.2019г.,
валидно до 02.06.2022г., издадено за следните растения и растителни
продукти: 0,000 тона орехи, произведени
при биологичен метод върху площ от 1,7600 ха; 1,500 тона ябълки, произведени при биологичен метод върху площ
от 1,1574 ха; угар върху площ от 0,4200 ха и
0,000 тона от ливада върху площ
от 0,2045 ха. Видно от съдържанието на
издадените документи е, че същите удостоверяват, че земеделският производител е
подложен на проверки на дейността си и отговаря на изискванията за биологично
производство на Регламент (ЕО) № 834/07
и Регламент (ЕО) № 889/2008.
В Приложение към
Сертификат за съответствие № BG BIO 12 BG KN 218/3-2019/2 от
25.09.2019г. се съдържа списък на продуктите, съответстващи на изискванията на
Регламент (ЕО) № 834/07, както следва: ябълки
със статус „биологичен“ в парцел
051003/35835-589-1-2 с площ 0,6798 ха
и произведено количество от
8,810тона; угар със статус
„биологичен“ в парцел
051003/35835-589-1-1 с площ 0,4200 ха; ябълки със статус „биологичен“ в парцел 051027/35835-589-1-2 с площ 0,4776
ха и
произведено количество от 6,190тона; орехи със статус „биологичен“ в парцел 001012/35835-229-1-1 с площ 0,6599
ха и
произведено количество от 0,006 тона; орехи със статус „биологичен“ в парцел 002085/35835-588-1-1 с площ 0,5000
ха и
произведено количество от 0,005 тона; орехи със статус „биологичен“ в парцел 001046/35835-592-1-1 с площ 0,3001
ха и
произведено количество от 0,003 тона; орехи със статус „биологичен“ в парцел 001033/35835-229-2-1 с площ 0,3000
ха и
произведено количество от 0,003 тона ; ливада със статус
„биологичен“ в парцел 076030/35835-579-1-1
с площ 0,2045 и произведено количество
от 0,100тона.
От документите по делото - на л.35 и сл. е видно, че при административната проверка по чл.46, ал.1 от Наредбата е установено,
че липсват документите по чл.33, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 4/2015г. и до
заявителя е изпратено писмо изх. № 02-100-6500/599 от 17.07.2020г. на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ, което същият е получил на 21.07.2020г., с
указания за представяне на необходимите
документи. Следва искане с №
02-100-6500/616 от 27.07.2020г. на Д., с
което представя пред ОД на ДФЗ – Кюстендил Писмено доказателство, издадено на
03.06.2019г.; Приложение към Сертификат за съответствие, издадено на
25.09.2019г. и Сертификат за съответствие, издаден на 25.09.2019г., чието съдържание е описано коректно по-горе в
настоящото решение.
С писмо изх. №
01-2600/5382 от 21.10.2020г., органът е уведомил контролиращото лице „Екогрупо Италия“ ООД - клон България за
установени различия в документите по мярка 11 за земеделския производител Н.Д.,
които различия са свързани с разминаване в добива между издадения сертификат
или писмено доказателства за съответствие на произведените растителни,
животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство и
приложените към него допълнителни документи (приложения). Изпратен е отговор от „Екогрупо Италия“ ООД с писмо изх. № 589/04.11.2020г., видно от който
при декларирана от оператора по
мярката продукция, която е минимална и/или некачествена, съответно без
стопанско значение и не е предназначена за потребителя, същата не се описва в
годишната производствена програма, въз основа на която се издава сертификат за
съответствие. В отговора си контролиращото лице сочи, че е поискана декларация от земеделския производител Д., въз основа на която е издадено Приложение към Сертификата за съответствие.
Касае е за декларация от 22.07.2020г. на Н.Д. с данни за това, че през 2019г.
са получени минимални количества продукция – 17 кг орехи и 100кг сено, които са
използвани за лични нужди, т.е. че продукцията е без стопанско значение, поради
което не е описана в сертификата за съответствие, издаден от „Екогрупо Италия“.
Въз основа на декларацията, „Екогрупо Италия“ издава нов Сертификат за
съответствие № BG BIO 12 BG KN 218/3-2020/1 от
20.10.2020г., в който има списък на продуктите съответстващи на изискванията на
Регламент (ЕО) № 834/07 и националното законодателство, а именно: орехи със
статус „биологичен“ в парцели
001012/35835-229-1-1 , 002085/35835-588-1-1, 001046/35835-592-1-1 и 001033/35835-229-2-1 с площ общо 1,7600
ха и
произведено количество от 0,017тона; ябълки със статус „биологичен“ в парцели 051003/35835-589-1-1 и 051027/35835-589-1-1
с площ общо 1,1574 ха и произведено количество от 9,000тона; угар със статус „биологичен“ в парцел 051003/35835-589-1-2 с площ 0,4200
ха и ливада със статус „биологичен“ в
парцел 076030/35835-579-1-1 с площ 0,2045 и
произведено количество от 0,200тона.
Сочи се, че сертификата е приложен към Писмено доказателство № BG BIO 12 BG KN 218/3 от 03.06.2019г.
Към делото, жалбоподателят е приложил издадена
от „Екогрупо Италия“ – клон
България служебна бележка № 387/14.05.2019г.
/ л.146/, от която се установява, че
предмет на контрол и сертификация по метода на биологичното производство,
съгласно сключения с Н.Д. договор, са следните площи по номера на земеделските
имоти в землището на с. Каменичка Скакавица: имот 051003/35835-589-1-2
с площ 0,6798 ха за култура ябълки и произведена продукция от 0,880тона със статус
„биологичен“; имот 051003/35835-589-1-1
с площ 0,4200 ха - угар без произведена
продукция със статус „биологичен“; имот
051027/35835-589-1-2 с площ 0,4776 ха за
култура ябълки и произведена продукция от 0,620тона със статус
„биологичен“; имот 001012/35835-229-1-1
с площ 0,6599 ха за култура орехи и произведена
продукция от 0,000тона със статус
„биологичен“ ; имот 002085/35835-588-4-2 с площ 0,5000 ха за култура орехи и произведена продукция от 0,000тона със статус „биологичен“ ; имот
076030/35835-579-1-1 с площ 0,2045 - ливада
и произведена продукция от 0,000тона със
статус „биологичен“; имот 001046/35835-229-1-1 с площ 0,3001 ха за култура
орехи и произведена продукция от
0,000тона със статус „биологичен“; имот 001033/35835-592-1-1 с площ 0,3000
ха за култура орехи и произведена
продукция от 0,000тона със статус
„биологичен“.
По делото
жалбоподателят е представил и следните документи: Писмено доказателство /по смисъла на чл.29,
пар.1 от Регламент ЕО 834/2007/ Документ
№ BG BIO 12 BG KN 218/1
от 22.12.2017г., валидно до 21.12.2020г., издадено от „Екогрупо Италия“ въз
основа на извършената инспекция от 31.10.2017г. за следните растения и
растителни продукти: 0,000 тона орехи,
произведени при биологичен метод върху площ от 1,7600 ха; 0,000 тона ябълки, произведени при биологичен метод върху площ
от 1,1574 ха; 0,300 тона тикви, произведени при биологичен метод върху площ от
0,4200 ха и 0,000 тона
от ливада върху площ от 0,2045 ха, както и Писмено доказателство /по смисъла на чл.29,
пар.1 от Регламент ЕО 834/2007/ Документ
№ BG BIO 12 BG KN 218/2 от 27.12.2018г., валидно до 26.12.2021г.,
издадено от „Екогрупо Италия“ въз основа на извършената инспекция от
25.10.2018г. за следните растения и растителни продукти: 0,000 тона орехи, произведени при биологичен
метод върху площ от 1,7600 ха; 6,000 тона ябълки, произведени при биологичен метод върху площ
от 1,1574 ха; 0,420 тона тикви, произведени при биологичен метод върху площ от
0,4200 ха и 0,000 тона
от ливада върху площ от 0,2045 ха.
Органът е
представил Заповед № 03-РД/2891#2
от
16.06.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на осн. чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1,2 и 4 от ЗПЗП и чл.10 т.1, т.2, т.7 и т.13 чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, са делегирани
правомощия на П.Д.С– заместник изпълнителен директор, да издава и подписва актове за прекратяване ангажименти,
вкл. по мярка 11 „Биологично земеделие“
/т.7/.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от представител на активно
легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл.149,
ал.1 АПК и отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Проверен
изцяло съгласно
изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК и по критериите на чл.146 от АПК, оспореният акт е валиден
административен акт, издаден в писмена форма и с необходимото съдържание,
при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Следва отхвърляне на жалбата по следните съображения:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия. Съгласно чл. 15, ал.3, т.3
от Наредбата, Държавен фонд „Земеделие“ едновременно прекратява ангажимента и
предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по
съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не
са спазили изискванията на чл.
33, ал. 1, т. 2,
3 и 5. Видно е, че липсват специални правила в Наредбата, уреждащи
компетентността, поради което правомощието за издаване на акт за прекратяване
на ангажимент по схеми и мерки от ПРСР се извежда от общата компетентност на
изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, организира и
ръководи дейността и я представлява. В разпоредбата на чл.11, ал.2 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие“, съответстваща на законовата норма на чл.20а, ал.3
и ал.4 от ЗПЗП, е предвидена възможност
изпълнителният директор да делегира част от предоставените му правомощия за
вземане на решения на заместник-изпълнителните директори. Уредената законова
делегация отговаря на постановките в ТР № 4/2004г. на ВАС по тълк. д. №
4/2002г. на ОС на съдиите. В случая със Заповед
№ 03-РД/2891#2
от
16.06.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на П.Д.С– заместник изпълнителен директор, са делегирани правомощия за издаване и
подписване на уведомителни писма за
образуване на производства за прекратяване на поети ангажименти , както и за
издаване и подписване на актове за
прекратяване на ангажименти, вкл. по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР /т.7/. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на
делегираните му правомощия, поради което е валиден административен акт.
Страните не спорят по компетентността.
Актът е издаден в писмена форма и с необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК, а обратните доводи на жалбоподателя са неоснователни. Същият съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни последици. Прекратяването на поетия от жалбоподателя ангажимент е на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4/2015г. и е мотивирано от преценката на събраните относими доказателства, респ. от констатациите за това, че същите не доказват изпълнение на изискванията по чл.33, ал.1, т.2 и 3 от Наредбата.
Извън горното,
във връзка с правилото, установено с тълкувателен акт /ТР № 16/31.03.1975 г.
на ОСГК на ВС/, според което мотивите на административния акт могат да се съдържат в документи, предхождащи
или съпътстващи издаването на последния,
в случая следва да се акцентира на уведомителното писмо с изх. № 01-6500/2395
от 12.05.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, което е изпратено на
жалбоподателя. В съдържанието на същото, възпроизведено в настоящото изложение,
има конкретни фактически констатации, обосноваващи приложението на правомощието
на органа по чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата. Прието е, че от страна на земеделския производител не са представени сертификати за съответствие
за парцел 35835-589-1-1 с декларирана площ
0,42ха, което е квалифицирано
като неспазване на изискванията на чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредбата,
установено при административната проверка за кампания 2019г. /вж. таблица 1 и таблица 2 към Приложение № 1 от уведомителното
писмо/.
Съдът не
констатира допуснати съществени нарушения
административнопроизводствените правила.
Спазени са изискванията по чл.26, ал.1 от АПК за уведомяване на
жалбоподателя за образуваното административно производство. Както се посочи
по-горе, уведомяването на същия е извършено чрез връчване на писмо изх. № 01-6500/2395
от 12.05.2021г. на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ. От доказателствата по преписката е видно и че преди издаване
на акта и въз основа на събраните в хода
на извършената административна проверка по чл.46, ал.1 от Наредбата, писмени
доказателства са установени относимите
за случая факти и обстоятелства съгласно правилата на чл.35 и чл.36 от АПК.
Съдът приема, че оспорения административен акт е материалноправно законосъобразен. Както се посочи, същият е издаден на основание чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б.“в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Според разпоредбите на посочения акт на правото на ЕС, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично, а когато секторното законодателство предвижда това, държавите членки налагат и административни санкции, вкл. под формата на изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане. Според чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4/2015, Държавен фонд „Земеделие“ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Видно от мотивите на органа, неспазените изисквания са тези по чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредбата. Визираните разпоредби в приложимата им редакция предвиждат задължения за подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията, както следва: по т. 2. - до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция; по т. 3 да предоставят документите по т. 2 и 5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент.
Следва да се посочи, че изискванията по чл.33, ал.1, т.5 от Наредбата, който се цитира в акта, са неотносими за спора по делото, тъй като процесния ангажимент не е при условията на чл. 6, ал. 4 от Наредбата, поради което съдът не ги обсъжда.
С оглед на горното, фактическият състав на прекратяването предполага поет от
жалбоподателя многогодишен ангажимент по реда и условията на Наредбата и липса
на сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените
продукти с правилата за биологично производство, получен до 30 октомври на
петата година от ангажимента, отговарящ на изискванията на Регламент (ЕО) №
889/2008г.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства
приема, че са осъществени горните материалноправни предпоставки за упражняване на правомощието
на органа по чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата. Съображенията са следните:
Безспорно е, че като земеделски производител жалбоподателят е поел ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата, биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като в случая първата година на периода е 2015г., а последната е 2019г. Според цитираните разпоредби на чл.33, ал.1,т.2 и т.2 от Наредбата, в рамките на визирания период най-малко веднъж, до 30.10. на петата година, т.е. до 30.10.2019г. жалбоподателят следва да е получил и да е представил сертификат или писмено доказателство за съответствие с правилата на биологично производство, удостоверяващо произведена биологична продукция, т.е. задължението за получаване на сертификата/писменото доказателство е това да стане "най-малко веднъж" до края на ангажимента, а задължението за представяне по т. 3 е относимо към годината на издаване на самите документи.
Съгласно § 1, т. 7 от ДР на Наредба № 4/2015 г., в редакцията му както към 2015 г., така и към датата на издаване на оспореният акт, "Сертификат" или "Писмено доказателство" е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Писменото доказателство следва да е изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008. Изисквания относно сертификата предвижда и разпоредбата чл.48, ал.9 от Наредба № 5/03.09.2018г., цитирана в оспореното писмо, според която контролиращото лице издава писмено доказателство, което трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008, а във връзка с писменото доказателство по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 контролиращото лице следва да издаде приложение, съдържащо справка за количеството произведена първично земеделска продукция през съответната година, площите, животните и/или пчелните семейства, от които е произведена, както и наличната на склад продукция от предходни години.
Предвид
цитираните нормативни разпоредби и при анализ на събраните по делото
доказателства, съдът счита за безспорно установено, че жалбоподателят не е
изпълнил изискванията на чл.33, ал.1,
т.2 и т.3 от Наредбата. Същият е
представил Сертификат
за съответствие № BG BIO 12 BG KN 218/3-2019/2 от 25.09.2019г.,
който е приложен към Писмено
доказателство № BG BIO 12 BG KN 218/3 от 03.06.2019г., издадени
от контролиращото лице „Екогрупо Италия“ ООД. С горните документи земеделският
производител счита, че доказва надлежно
изпълнение на задълженията по поетия биологичен ангажимент. Доводите са
неоснователни. От съдържанието на Сертификата и Писменото доказателство е видно, че не удостоверяват произведена
/налична по см. на чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата/ биологична продукция от
парцел 051003/35835-589-1-1 с площ 0,4200 ха, който е заявяван за подпомагане по процесната мярка
през целия период на ангажимента, вкл. и през 2019г., когато парцела
е заявен с код на дейността БР 14, т.е.
за биологично растениевъдство за зеленчукови
култури, вкл. култивирани гъби и
картофи, а не като угар, когато би отпадно изискването за сертификат. Според
данните в Сертификата и Писменото доказателство, парцела, деклариран от земеделския производител с код БР14, е угар със статус „биологичен“. По идентичен
начин същият е отразен и в списъка на
продуктите, съответстващи на изискванията на Регламент (ЕО) № 834/07 в Приложение към Сертификат за съответствие № BG BIO 12 BG KN 218/3-2019/2 от 25.09.2019г. Горното потвърждава
правилността на констатациите в оспорения акт и в уведомителното писмо
за отсъствие на сертификати за цялата площ, удостоверяващи произведени
биологични растителни продукти, според правилото на чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от
Наредбата.
От друга страна, според данните в Сертификата и Писменото доказателство от 2019г., в парцели 001012/35835-229-1-1, 002085/35835-588-1-1, 001046/35835-592-1-1 и 001033/35835-229-2-1, всички със статус „биологичен“, произведеното количество продукти – орехи е 0,00тона, т.е. документите не удостоверяват произведени биологични продукти. От изложеното следва, че административният орган законосъобразно е приел че представеният документ (сертификат) не удостоверява, че всички одобрени земеделски площи са преминали периода на преход и че е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа, каквито са условията на чл. 36 от Регламент № 889/2008 на Съвета и чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5/2018г. Липсата на сертификат за цялата декларирана площ и установеното в сертификатите нулево количество биологична продукция за част от декларираните парцели, води до извод за наличие на предпоставките за прекратяване на поетия ангажимент на осн. чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата. Извършено е нарушение на задължението за представяне на документите, изискуеми в чл. 33, ал. 1, т.2 и т. 3 от Наредбата, удостоверяващи произведена биологична продукция от декларираните парцели. Приложените от оспорващия сертификат / писмено доказателство не съответстват на изискването на закона относно удостоверяване на производството. При горните фактически установявания, законосъобразно органът е приел, че доколкото до посочения в чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата срок, подпомаганото лице не е получило сертификат или писмено доказателство за съответствие на цялата декларирана площ с правилата на биологичното производство, както и за удостоверяване на произведена биологична продукция, който документ да представи по реда на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредбата, то е налице основанието по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата за прекратяване на ангажимента по процесната мярка 11. Посочените от ответника норми на чл. 15, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4/2015г. отговарят на описаните в акта фактически основания, което сочи на правилно приложение на материалния закон.
За пълнота и с оглед дължимата проверка по чл.146, ал.4 от АПК, следва да се посочи, че действително, условието за спазване на изискванията на Наредба № 5 от 03.09.2018 г., цитирана в оспорения акт, е въведено в Наредба № 4/24.02.2015 г. през 2020 г. (обн. ДВ бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.) и за жалбоподателя не е съществувало задължение да съобразява поведението си с разпоредбите й към датата на представяне на сертификата. Това обстоятелство обаче в случая е без правно значение, доколкото изискването за получаване на сертификат, в които да е удостоверено количество произведена биологична продукция е съществувало и към момента на поемане на ангажимента. Условието, според което сертификатът издаван от контролиращото лице следва да съдържа и количество продукция е видно и от образеца на сертификат въведен с приложение XII от Регламент № 889/2008 г., действащ към 25.09.2019 г. (отм. с чл. 11 от Регламент за изпълнение (ЕС)2021/1165 на комисията от 15 юли 2021 година за разрешаване на някои продукти и вещества за употреба в биологичното производство и за съставяне на техните списъци). Предвид изложеното, съдът счита издадения административен акт за законосъобразен.
Относно наведените от жалбоподателя доводи, констатациите на съда са за неоснователност на същите. Липсата на произведена биологична продукция от орехи, каквито данни има в издадените сертификати, оспорващият обосновава с вида на растителната култура, която е многогодишна. Видно е, че в поетия ангажимент със заявлението за подпомагане още през 2015г., е включена култура – орехи. Видно е, че в Сертификата и Писменото доказателство, издадени от контролиращото лице през 2019г., е отразено нулево количество произведена продукция от този вид, от което следва, че е налице неизпълнение на ангажимента относно одобрената площ за производство на орехи към 30.10.2019 г., както е приел органът с оспорения акт. При поемане на ангажимента жалбоподателя на свой риск е приел да произведе продукция от орехи, за които е подал заявление и следва да понесе последиците от непредставяне на изискуемия сертификат. В оспорения акт е посочено, че представеният от жалбоподателя документ не отговаря на изискването всички площи да се преминали период на прехода и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера за подпомагане за всички площи към момента на подаване на заявлението, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на в издаване на документа. От горното следва, че административният акт е издаден не поради непреминали периода на преход площи /преминаване към биологично земеделие/, а защото до 30.10.2019 г. не са представени документите по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Приложеният по делото Сертификат за съответствие от 20.10.2020г. е извън срока по чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата и не доказва надлежно изпълнение на задълженията по чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата от страна на жалбоподателя.
По отношение
на фактическото основание за
прекратяване на биологичния ангажимент, а именно липсата на сертификат за
съответствие за парцел 38535-589-1-1, т.е. за цялата декларирана площ, следва да се обсъдят
представените от жалбоподателя Писмено доказателство от 22.12.2017г. и Писмено доказателство от 27.12.2018г.,
издадени от „Екогрупо Италия“ ООД. Действително в същите има данни за произведени
при биологичен метод върху площ от
0,4200 ха, количества тикви – 300кг. и
420кг., но не се съдържат данни за номера на парцела, което не позволява да
бъде идентифициран, а и към посочените документи няма сертификат за съответствие
и приложение със списък на продуктите, поради което обсъжданите писмени доказателства не удостоверяват надлежно произведена биологична продукция.
По изложените съображения съдът счита оспорения акт за законосъобразен, поради което оспорването му с жалбата е неоснователно и следва да се отхвърли.
Предвид изхода по спора деловодни разноски на
жалбоподателя не се следват, а на осн.
чл.143, ал.4 от АПК съдът го осъжда да заплати на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв.,
определено на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд - Кюстендил
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Н.Д.Д. с ЕГН **********, от гр. Кюстендил, кв. „Запад“ № 60, вх. В,
ет.1, ап.48, срещу Акт за прекратяване
на биологичен ангажимент по Мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания
2019 с изх. № 01-6500/339 от 27.01.2022г., издаден от заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Н.Д.Д.
с ЕГН **********, от гр. Кюстендил, кв.
„Запад“ № 60, вх. В, ет.1, ап.48 да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №136, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00лв.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: