Р
Е Ш Е
Н И Е №260089
гр.Шумен
23.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на петнадесети декември две хиляди и двадесета година ,
в
състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1.
Теодора Димитрова
2. мл.с.Соня Стефанова
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№417 по
описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №579/13.08.2020г. по гр.д.№2647/2019г.
по описа на ШРС ,съдът е отхвърлил предявените
от “Ч.транс” ЕООД, ЕИК : със седалище и адрес на управление – гр. Б..., срещу Т.И.Х.,
ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лева – размер на
отговорност за вреди от липса, при отчетническа дейност, и законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по ЧГД № 2034/2019г., по описа
на ШРС, до окончателното плащане, като неоснователни, признал е за установено,
че частен удостоверителен документ – РКО /приложен на л. 6 от ЧГД №
2034/2019г., по описа на ШРС и на л. 37 от настоящото дело, в оригинал/, е
неистински и го е изключил от доказателствата по ГД № 2647/2019г., по описа на
ШРС, осъдил е “Ч.транс” ЕООД, ЕИК : със седалище и адрес
на управление – гр. Б..., да заплати на Т.И.Х., ЕГН : **********, с адрес ***,
сумата от 370 лева, представляващи разноски в производството.
Решението е обжалвано от “Ч.транс”
ЕООД, действащо
,чрез пълномощника си адв.Т.Т. от БАК
като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено
и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи иска .
Въззиваемият Т.И.Х., действащ, чрез пълномощника си адв.Ж.И.П. от ШАК е депозирал отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Втората инстанция има
правомощието по свой, служебен почин да следи за процесуалната допустимост на
атакуваното пред нея първоинстанционно решение, като едва след положителното й
установяване следва да се разгледа постъпилата въззивна жалба по същество. Настоящият
състав намира, че обжалваното решение с което ШРС съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК
,във вр. с чл.207 ал.1 т.2 от КТ за сумата от 2 000лв. размер на вреди за
липса от отчетническа дейност , ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане е недопустимо, тъй като се е произнесъл по непредявен иск. Във въззивната жалба жалбоподателят също не е съгласен с дадената правна
квалификация и твърди ,че основанието на иска му за причинени вреди от
противоправното поведение на ответника е чл.203 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че ответникът
работел при него на длъжност „шофьор“, като дружеството извършвало международни
превози. В дружеството съществувала практиката на шофьорите да се дава парична
сума като служебен аванс преди отпътуване за заплащане на различни такси. Ответникът
трябвало да извърши транспорт и в тази връзка същият получил служебен аванс в
офиса на дружеството няколко дни преди отпътуването му. Ответникът изобщо не се явил на
работа и въпреки телефонните обаждания не бил върнал получената парична сума
като служебен аванс.
Предвид гореизложеното съдът счита ,че по делото е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 203,
ал. 2 от КТ, във вр. с чл.45
от ЗЗД. Каква е
правната квалификация на спорното право се определя от съда съобразно
въведените от ищеца твърдения . В случая ищецът няма твърдения ,че е налице
липса , като тя може да се дължи само тогава когато се касае за едно състояние
на неотчетност и характерното за този недостиг
е неустановеният му произход , невъзможността да се установят причините
на това състояние на неотчетност Установи ли се причината на това състояние
,съставът на увреждането се дисквалифицира като липса. В настоящият случай
ищецът не претедира причинените вреди от ответника на основание чл.207 ал.1 т.2
от КТ като липса , а на основание чл.203 ал.2 във вр. с чл.45 от ЗЗД ,тъй като е установена причината за щетата, която според твърденията на
ищеца е именно противоправното поведение
на ответника , който е получил исковата сума и не я е върнал , като това негово
поведение е умишлено и той следва да
отговаря предвид разпоредбата на чл.203 ал.2 пр.1 от КТ по реда на чл.45 от ЗЗД
. Касае се за два различни иска при които е различна и
доказателствената тежест .
ШРС в нарушение на принципа на
диспозитивното начало се е произнесъл по предмет за който не е бил сезиран и е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства
на които страната не се е позовала , поради това и решението му е недопустимо ,
той като е разгледал непредявен иск.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК
решението на ШРС следва да се обезсили като недопустимо в частта му с която
съдът е отхвърлил предявените от “Ч.транс” ЕООД, ЕИК : със седалище и адрес на
управление – гр. Б..., срещу Т.И.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2000 лева – размер на отговорност за вреди от липса, при отчетническа
дейност, и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по ЧГД № 2034/2019г., по описа на ШРС, до окончателното плащане, като
неоснователни, вкл. и в частта за разноските и делото да се върне за ново разглеждане и
произнасяне по предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
203, ал. 2 пр.1 от КТ, във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000лв.
претърпени вреди ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
депозиране на заявлението до окончателното й заплащане от друг
състав на ШРС.
С обжалваното решение ШРС е признал за установено, че частен
удостоверителен документ – РКО /приложен на л. 6 от ЧГД № 2034/2019г., по описа
на ШРС и на л. 37 от делото на ШРС , в оригинал/, е неистински и го е изключил
от доказателствата по ГД № 2647/2019г., по описа на ШРС. Пред ШРС е била назначена СГЕ според заключението по която подписът под
РКО в графа „получил сумата“ на оспореният документ на стр.37 от делото не принадлежи на
ответника . Следователно оспореният документ е неистински и следва да се
изключи от доказателствата по делото.
Ето защо решението на ШРС в тази му част е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
При новото разглеждане на делото , съобразно
неговият изход и правилата на чл.78 от ГПК първоинстанционният съд ще се
произнесе и по отговорността на страните за разноски в настоящото въззивно
производство.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №579/13.08.2020г. по
гр.д.№2647/2019г. по описа на ШРС в частта му с която ,съдът е отхвърлил предявените от “Ч.транс” ЕООД, ЕИК : със
седалище и адрес на управление – гр. Б..., срещу Т.И.Х., ЕГН : **********, с
адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 207,
ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лева – размер на отговорност за вреди
от липса, при отчетническа дейност, и законна лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по ЧГД № 2034/2019г., по описа на ШРС, до
окончателното плащане, като неоснователни , осъдил е “Ч.транс” ЕООД, ЕИК : със седалище и адрес
на управление – гр. Б..., да заплати на Т.И.Х., ЕГН : **********, с адрес ***,
сумата от 370 лева, представляващи разноски в производството, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№579/13.08.2020г. по гр.д.№2647/2019г. по описа на ШРС в частта му с която ,съдът
е признал
е за установено, че частен удостоверителен документ – РКО /приложен на л. 6 от
ЧГД № 2034/2019г., по описа на ШРС и на л. 37 от делото на ШРС , в оригинал/, е
неистински и го е изключил от доказателствата по ГД № 2647/2019г., по описа на
ШРС.
Връща делото за ново разглеждане в обезсилената му част от друг състав на
Шуменският районен съд .
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.