Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………….
……………… г., гр. Варна
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично заседание на седемнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ Д.А
при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора при Окръжна
прокуратура – Варна, Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 951/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДР на ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на И.А.Р., лишен от
свобода (л.св.), изтърпяващ наказанието в Затвора Варна (понастоящем настанен в
Затвора Ловеч), срещу Заповед № 266 от 22.03.2021 г. на
Началника на Затвора Варна, с която за нарушение на чл. 96, т. 3, чл. 97,
т. 2, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС на оспорващия е наложено дисциплинарно
наказание по чл. 101, т. 4 ЗИНЗС „забрана за участие в колективни мероприятия в
местата за лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца.
С жалбата се настоява, че оспорваната
заповед е незаконосъбразна като постановена в противоречие с материалноправните
норми и при допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените
правила. Изтъква се, че отразените в заповедта фактически основания и
неспазването на установената форма я правят неблагоприятен за оспорващия акт.
Конкретно се твърди, че начинът на издаване на заповедта е в разрез със закона,
доколкото на жалбоподателя не е дадена възможност да се запознае с всички
образувани срещу него дисциплинарни преписки и така е нарушено правото му на
защита. На следващо място се сочи, че не са обсъдени обясненията и възраженията
на Р.. Искането е за отмяна на заповедта, като алтернативно се иска
прогласяването ѝ за нищожна. В съдебно заседание жалбоподателят И.Р. поддържа
жалбата и направените с нея искания. В хода по същество се излагат и следните
доводи: заповедта е издадена на 22.03, а медицинското направление на 24.02,
като според чл. 102, ал. 1 се взема под внимание и здравословното състояние;
изложените мотиви не съответстват на фактическата обстановка по случая и
докладните записки, изготвени от инспектор „Социална дейност“, като се излагат
подробни доводи в този аспект; оспорващият не е уведомен за започване на
административнодисциплинарното производство, не му е дадена възможност да
изложи доводи и възражения, да представи доказателства, да преглежда документи
по преписката, да си прави бележки и извадки, да бъде информиран за характера и
причината за обвиненията.
Ответникът – Началникът на Затвора Варна, представляван
от инспектор А. А. „Инспектор V-та степен“ в Затвора Варна, лице с юридическа
правоспособност застъпва становище за неоснователност на жалбата. Настоява се,
че оспорената заповед е законосъобразна – издадена е от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон.
Участващият в производството представител
на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира
за отхвърлянето ѝ.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
И.А.Р. понастоящем е лишен от свобода и
изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ при първоначално определен специален режим по присъда на
ОС – Плевен по НОХД № 127/2004 г. Към датата на постановяване на оспорената
Заповед № 266/22.03.2021 г. на Началника на Затвора Варна Р. е бил настанен за
изтърпяване на наказанието си в Затвора Варна, ІІІ група, зона със засилен
контрол и охрана, в сп. помещение 127 (самостоятелно).
Дисциплинарната отговорност на л.св. Р. е
ангажирана за това, че при извършена проверка в Затвора Варна е установено, че
в определен период от време през 2021 г. и на 10.02.2021 г. същият е бил страна
в неправомерни отношения, като е осъществил такива с възмезден характер с л.св.
К.Г.Д. с ЕГН ********** – ЗТРц, специален режим, наказван, настанен в 122 сп.
помещение, ІІІ група, І В коридор, в нарушение на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 2,
чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС. Вмененото дисциплинарно нарушение се
изразява в следното: л.св. Р. е продал на л.св. К. Г. Д. вещи и по-конкретно 2
бр. кутии цигари от неустановена марка и 50 гр. кафе, предназначени за
удовлетворяване на негови лични потребности. Като насрещна престация по
възмездното правоотношение с К. Д. оспорващият Р. е определил срок за
погасяване на поетото задължение и размера на предварително уговорената между
тях разплата - 6 /шест/ бр. кутии цигари, което включва и лихва за просрочие.
Установено е, че К. Д. е погасил „задължението“ си към дисциплинарно наказания,
съгласно предварително направената между тях уговорка, на два транша – първоначално
е дадена само 1 бр. кутия цигари и още 5 бр. кутии
цигари, марка „Карелия“ 100 мм. /синя/, закупени от л.св. Д. на 10.02.2021 г.
от затворническата лавка. Като гаранция, че ще получи договорената
разплата, л.св. И. Р. е взел в залог лични вещи на „длъжника“ К. Д. – маратонки
марка „Адидас“ и зимно яке.
На 24.02.2021 г. е съставена докладна
записка от Н. Б. Г., ИСДВР на 3 гр. в Затвора – Варна относно извършената
проверка по жалбата на л.св. К. Д. с рег. № 670/02.02.2021 г. В докладната
записка подробно е описана установената фактическа обстановка във връзка с
извършване на нарушението, както и извършените действия по установяването му и
доказателствата - Протокол за иззети вещи № 0004109/ 10.02.2021 г., писмени
обяснения на лишени от свобода, протокол за разчитане на записи от системата за
видеонаблюдение, изготвен на 17.02.2021 г., докладни записки и др.
На 22.03.2021 г. е издадена процесната
Заповед № 266, с която на л.св. И.Р. е наложено дисциплинарно наказание
„забрана за участие в колективни мероприятия в местата за лишаване от свобода“ за
срок от 3 /три/ месеца. Заповедта е съобщена на оспорващия на 22.03.2021 г.,
предвид отбелязаното върху самия акт.
Дисциплинарнонаказаното лице е оспорило
заповедта по административен ред пред Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/. Производството по реда на чл. 110 ЗИНЗС
е приключило с постановяване на Заповед № Л-1394 от 22.04.2021 г., с която
жалбата на л.св. И.Р. срещу Заповед № 266 от 22.03.2021 г. е отхвърлена.
Предприето е оспорването ѝ по
съдебен ред.
По делото са приобщени като доказателства дисциплинарната
преписка, както и доказателства за обжалването на заповедта по административен
ред и доказателства за правомощията на лицето, постановило оспорваната заповед
- Заповед № Л-149/16.03.2021 г. на Началника на Затвора Варна, Заповед №
Л-1027/18.03.2021 г. на гл. директор на ГДИН, заповеди за делегиране на
правомощия от Началника на Затвора Варна на други служители - Заповеди № Л-655,
656 и 657 от 27.11.2020 г., Заповед № 347/16.06.2021 г. и Заповед № Л-370/22.06.2021
г. всички на Началника на Затвора Варна. Приобщени са и доказателства от трето,
неучастващо по делото лице - Началника
на Затвора Ловеч, а именно 4 бр. молби, подадени от л. св. И.А.Р..
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в настоящото производство е Заповед № 266 от 22.03.2021 г. на
Началника на Затвора Варна, с която за нарушение на чл. 96,т. 3, чл. 97, т. 2,
чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС на лишения от свобода И.А.Р. е наложено
дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС „забрана за участие в
колективни мероприятия в местата за лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
месеца.
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което е адресат на оспорената
заповед, поради което за него е налице правен интерес да я оспори. Заповед №
266 от 22.03.2021 г. на Началника на Затвора Варна първоначално е оспорена по
административен ред пред Главния директор на ГДИН, който със Заповед №
-1394/22.04.2021 г. е отхвърлил жалбата на л.св. И.Р. като неоснователна. По
аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК в случая на обжалване пред съда подлежи
първоначалният административен акт. Предвид съобщаването на Р. на 27.04.2021 г.
на заповедта на горестоящия орган (л. 50-51 от делото), оспорването от
05.05.2021 г. е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. с § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Заповедта се оспорва с доводи за нейната
незаконосъобразност, а така също и като нищожна. Във връзка с искането за
прогласяване нищожността на Заповед № 266 от 22.03.2021 г. на Началника на
Затвора Варна съдът намира следното:
Нищожността на административния акт предполага наличие
на толкова съществен и тежък порок, че актът да се приравнява на „правно нищо“,
да не поражда целените от него правни последици. За
да не се създаде привидност за съществуването им в правния мир, когато в
производството по оспорване на административния акт съдът установи нищожността
му, следва изрично да я обяви в диспозитива на решението, дори да не е сезиран
с изрично искане за това (чл. 168, ал. 2 АПК). В АПК не са регламентирани
основанията за нищожност на административните актове. В теорията и в съдебната
практика е прието, че такива са основанията за незаконосъобразност на
административните актове по чл. 146 АПК, но в случаите, в които порокът, от
който е засегнат актът, е толкова тежък и съществен, че води до невъзможност
актът да прояви правните си последици. Некомпетентността на издателя на
административния акт /по материя, по място и степен/ е винаги основание за
неговата нищожност. Такова основание е и издаването на акта при неспазване на
задължително изискуемата от закона форма, както и когато, макар и формата да е
привидно спазена, материализираното в съдържанието й волеизявление на
компетентния административен орган е толкова неясно или противоречиво, че
изпълнението на акта е напълно невъзможно. Съгласно чл. 146, т. 3 АПК основание
за отмяна на незаконосъобразен акт е и допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, но не всяко нарушение, а само такова,
което се явява съществено. С оглед изложеното дотук, наличието на съществено
нарушение на административнопроизводствените правила ще представлява основание
за нищожност на административния акт само в краен случай – когато разписаната
административна процедура за издаването му до такава степен е опорочена, че на
практика е липсваща, при което волеизявлението на административния орган е
опорочено до степен, че липсва волеизявление. Противоречието на акта с
материалноправните разпоредби е основание за нищожността му единствено в
случаите, в които изобщо отсъства нормативна опора за издаването му, изпълнението
на акта е юридически невъзможно, както и когато с издаването му са погазени
основополагащи правни принципи. Това налага в мотивите към настоящото решение
да се коментира законосъобразността на оспорения административен акт и през
призмата на изложените от жалбоподателя доводи за нейната нищожност.
Между страните в производството липсва
спор досежно обстоятелството, че в периода от 18.01.2018 г. до 06.08.2021 г.
жалбоподателят л.св. И.Р. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от
свобода без замяна“ в Затвора Варна. Съгласно чл. 104, ал. 1, предл. І ЗИНЗС,
дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на
затвора. В разглеждания случай атакуваната заповед е издадена от главен
инспектор в Затвора Варна Михаил Петров, в условията на надлежно делегирани
правомощия, предвид Заповед № Л-149/16.03.2021 г. на Началника на Затвора
Варна, л. 138 от делото, и предвид нормата на чл. 15, ал. 2 ЗИНЗС, предоставяща
възможност на началника на затвора да делегира правомощията си на определено от
него длъжностно лице. Оспорваната заповед е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган и не е нито унищожаема, нито
нищожна.
Заповедта е издадена в предписаната от
закона писмена форма и съдържа необходимия минимум от реквизити, съгласно
установеното в чл. 59, ал. 2 АПК. От посочените в нея фактически и правни
основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от
него публично субективно право. Изложените в жалбата на л.св. И.Р. аргументи са
адекватни и напълно кореспондират с изложените от ответника мотиви към
заповедта, от което логично се налага изводът, че волята на ответника е
формулирана ясно и недвусмислено, което позволява на дисциплинарнонаказаното
лице да организира защитата си. Следователно оспореният административен акт не
страда от формални пороци по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, които да са толкова
съществени, че да налагат отмяната му като незаконосъобразен, а още по-малко да
бъде прогласен за нищожен.
Процесната заповед основно се атакува с
доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати от ответника в хода на проведеното дисциплинарно производство. Като
такива се сочат неуведомяването на л. св. И.Р. за откритите срещу него 4 /четири/
на брой дисциплинарни производства, както и невъзможността му да се запознае
със съдържанието на дисциплинарните преписки. Дисциплинарнонаказаният сочи, че
по този начин са нарушени негови законови права, закрепени в чл. 8, чл. 26, чл.
34, чл. 35 АПК и тези по чл. 56 от Конституцията на Република България.
Горните твърдения са неоснователни. Разпоредбите
на АПК регулират в най-общ вид административните
производства като цяло. Специалните закони доразвиват, имат специфични
области на приложение и предвиждат различен ред за всяко административно
производство в зависимост от сферата, която регулират. С оглед на това нормите
на АПК биват дерогирани от нормите на специалния закон /който и да е той/, ако
в съответния специален закон е предвиден специален ред за конкретното
производство. В разглеждания случай с обжалваната Заповед
№ 266 от 22.03.2021г. на Началника на Затвора Варна е финализирано не типично
административно производство, а дисциплинарно такова. Предвид спецификата
на урежданата правна материя, правилата за провеждането му са разписани в
специалния закон – ЗИНЗС. Разпоредбите на ЗИНЗС се отнасят към разпоредбите на
АПК като специални към по-общи и дерогират тяхното действие /lex specialis derogat legi generali/. Редът за провеждане на
дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода е указан в Глава
ІХ, Раздел ІІ от ЗИНЗС, именуван „ Мерки за поощрения и дисциплинарни
наказания“ и в Глава ІІ, Раздел ІІ на Правилника за прилагане на ЗИНЗС,
озаглавен по същия начин. В чл. 105, ал. 1 ЗИНЗС, законодателят е вменил в
задължение на дисциплинарнонаказващия орган да изслуша нарушителя преди да му
наложи наказание. В пледоарията си по същество оспорващият сам заявява, че е
бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган, както и че му е дадена
възможност за около десет минути да се запознае с преписката. От съдържанието
на молбите му за предоставяне на преписи и достъп до преписките във връзка с
наложените на оспорващия няколко наказания, се установява, че поисканият достъп
е във връзка с упражняване на правото му на обжалване на заповедите за налагане
на наказания, а не за организиране на защитата му в хода на дисциплинарното
производство преди издаване на оспорваната заповед. Дали същият е бил запознат
със съдържанието на останалите три дисциплинарни преписки, образувани срещу
него, е въпрос, който е извън предметния обхват на настоящото съдебно
производство. Негов предмет е единствено и само законосъобразността на Заповед № 266 от 22.03.2021 г.
След като в специалния закон не е изрично предвидено
лицето, посочено за нарушител, да бъде уведомявано за откриване на
дисциплинарното производство, както и не е предвидена възможност на същия да се
предоставят копия от документите по дисциплинарната преписка, очевидно
твърдението на оспорващия за допуснати в хода на дисциплинарното производство
съществени нарушения се явява необосновано и неоснователно. Освен това към
момента на даване на писменото обяснение от 15.02.2021 г. от л.св. И.Р.,
предвид и заявеното от Р. в хода по същество, за Р. е била налице яснота за
провеждането на процесуални действия във връзка с установяване деянието, респ.
за започване на разследване във връзка с дисциплинарно нарушение.
Видно от текста на чл. 89, ал.3, изречение
първо ППЗИНЗС, със заповедта за наказание лишеният от свобода се запознава
срещу подпис върху нея, като се отбелязва и датата. А съгласно изречение първо
на следващата алинея (4) на правната новела, екземпляр от всяка заповед се
връчва на лишения от свобода. В разглеждания казус това е сторено и не е спорно
между страните в съдебното производство.
Изложеното по-горе налага извод, че в хода
на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати процесуални нарушения
от категорията на съществените, които да водят до незаконосъобразност на административния
акт или до извод за неговата нищожност.
Дори да се приеме, че е допуснато
процесуално нарушение, то същото не може да бъде определено като съществено,
доколкото по делото оспорващият не установява фактическа обстановка във връзка
с дисциплинарното нарушение, различна от приетата от органа. Тоест не е налице
вероятност за решение на органа, различно от взетото. Последното се отнася и до
твърдението на оспорващия, че не са обсъдени обясненията и възраженията на И.Р..
Следва да се посочи и че пълното отричане от Р. на фактите, във връзка с
дисциплинарното нарушение, не кореспондира с фактите, установяващи се от
доказателствата по дисциплинарната преписка.
Не се установява нарушение на
производствените правила, което да води до липса на волеизявление. Оспорваният
акт не е нищожен или унищожаем.
Оспорената в настоящото съдебно
производство заповед е и материалнозаконосъобразна.
Съгласно чл. 96, т. 3 ЗИНЗС лишените от
свобода са длъжни да спазват установените за тях правила, а нормата на чл. 97,
т. 2 ЗИНЗС въвежда изрична забрана лишените от свобода да вземат, заемат,
продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат.
От страна на л.св. И.Р. не са ангажирани
доказателства, които да оборват изложените от ответника в Заповед № 266 от
22.03.2021 г. факти, послужили като основание за налагане на дисциплинарното
наказание, а именно, че същият е влязъл във взаимоотношения, имащи характер на
възмездна сделка с л.св. К. Г. Д. – продал е 2 кутии цигари и 50 гр. кафе на
л.св. К. Д.. Не е оборено обстоятелството, че, за да гарантира получаване на
уговорената между двамата насрещна престация – 6 кутии цигари, жалбоподателят е
взел в залог лични вещи на Д. – маратонки и зимно яке. Установява се от доказателствата
по дисциплинарната преписка – докладни записки, обяснения, протоколи за
изземване, протокол за разчитане на записи от системата за видеонаблюдение и
др., че на 10.02.2021 г. л.св. И.Р. е получил от л. св. Д. 5 бр. кутии цигари,
марка „Карелия“ 100 мм /синя/, закупени от Д. на 10.02.2021 г. от
затворническата лавка. Всички действия на жалбоподателя са заснети от
видеокамерите, разположени в затворническите помещения, и потвърждават
изложеното в заповедта.
Дисциплинарното нарушение според чл. 100,
ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС е деяние (действие или бездействие), извършено
виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се
имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители
или лишени от свобода, като в случая е налице неизпълнение на задълженията или
неспазване на ограниченията, предвидени в този закон. Безспорно се установява
по делото извършването от оспорващия на вмененото дисциплинарно нарушение.
Не е налице разминаване, противоречие или
липса на логична връзка между посоченото в докладните записки и дадените във
връзка с установяване на дисциплинарното нарушение писмени обяснения.
В докладната записка от 05.02.2021 г. на Н.
Г., ИСДВР в Затвора Варна, с която се прави предложение да бъдат описани с
протокол цигарите на К Д., които ще бъдат получени на свиждането на 06.02.2021
г., Н.Г.изрично се позовава на постъпилата жалба от л.св. К Д., от която е
установил, че Д. е взел на лихва две кутии цигари и един пакет кафе от л.св. И.Р..
Именно във връзка с жалбата на л.св. Кр. Д. са дадени впоследствие писмени
обяснения и са събирани доказателства.
Обстоятелството, че при извършеното
претърсване и обиск на 10.02.2021 г. не са открити цигарите в спалното
помещение и у лишения от свобода, не оборва приетото от органа, че всъщност
намерените в хладилника цигари са предназначени именно за л.св. И.Р.. Изводът,
че л.св. Р. влязъл в неправомерни отношение в
нарушение на чл. 97, ал. 2 ЗИНЗС, се основава на установяващото се от
доказателствата по дисциплинарната преписка разгледани в съвкупност. Не се
установява да не си кореспондират установяващите се обстоятелства с фактите,
които се извеждат от доказателствата, разгледани и поотделно.
Съдът съобрази, че в производства по
налагане на дисциплинарни наказания дисциплинарнонаказващият орган действа в
условията на обвързана компетентност, т.е. винаги при установяване на деяния
(действия или бездействия), притежаващи белезите на дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл. 100, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС, е длъжен да наложи на нарушителя
дисциплинарно наказание, освен ако е изтекла една година от извършване на
нарушението или два месеца от откриването му – по аргумент от чл. 106, ал.1 ЗИНЗС. Дисциплинарнонаказващият орган не разполага с правото на свободна
преценка дали във всеки конкретен случай да наложи съответстващото на
констатираното нарушение дисциплинарно наказание или не. В разглеждания казус
не са налице материалните предпоставки на цитираната по-горе норма за
неналагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. От това следва, че за
ответника не е имало друга законова възможност да приключи дисциплинарното
производство, освен да издаде процесната заповед.
С оперативна самостоятелност органът
разполага само при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание,
но дори и по този въпрос е длъжен да действа в рамките, определени от закона –
чл. 102, ал. 1 ЗИНЗС. Според цитираната разпоредба, при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на
извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението
му преди това и здравословното му състояние. Констатираното нарушение правилно
е квалифицирано от ответника като такова по т. 5 на ал. 2 на чл. 100 ЗИНЗС
- неизпълнение на задълженията или
неспазване на ограниченията, предвидени в този закон. Не се установява по
делото здравословното състояние на л.св. Р. да изключва възможността за
налагане на процесното наказание. Като се има предвид и това, че от страна на дисциплинарнонаказаното
лице е направен опит да прикрие доказателствата за извършеното дисциплинарно нарушение,
както и това, че същият се отнася безкритично към постъпката си, ответникът правилно
му е наложил наказание по т. 4 на чл. 100 ЗИНЗС - забрана за участие в колективни мероприятия
във и извън местата за лишаване от свобода.
В допълнение към горното може единствено
да се добави, че изобилно цитираните в жалбата и в допълнително представените
от л.св. И.Р. уточнителни молби членове, алинеи и др. от различни нормативни
актове (а в някои случаи и без да е посочен конкретен нормативен източник) –
национални и международни, не я правят нито по-мотивирана, нито по-основателна.
Правата на гражданите, дори и на тези, които не са настанени да изтърпяват
наказание в местата за лишаване от свобода, също не са неограничени. Задача на
законодателя е да ги постави в такава правна рамка, която не дава предимство на
правата на дадена група или групи от гражданскоправни субекти (физически или
юридически лица) в ущърб на други такива. Именно този принцип е спазен в ЗИНЗС
и в Правилника за неговото прилагане.
Оспорената Заповед № 266 от 22.03.2021г. е
и в съответствие с целта на закона – осигуряване на ред в затвора и осигуряване
поправително и превъзпитателно действие спрямо нарушителя и спрямо останалите
лишени от свобода. Преследваната със заповедта цел не е различна от
законоустановената, респ. не е налице превратно упражняване на власт.
Оспорената заповед не е незаконосъобразна
на нито едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК, нито е нищожна. Изложените
в жалбата на л.св. И.Р. доводи в обратен смисъл са недоказани, и съответно
неоснователни.
Предвид измененията на ЗИНЗС, публикувани
в ДВ, бр. 105 от 2020 г., решенията на
първоинстанционния съд са окончателни.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК, във вр. с
§ 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС, Административен съд – Варна, ХХV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.Р., лишен от свобода, понастоящем настанен в Затвора Ловеч,
срещу Заповед № 266 от 22.03.2021 г. на Началника на Затвора Варна, с която на Р.
е наложено дисциплинарно наказание „забрана за участие в колективни мероприятия
в местата за лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: