№ 758
гр. Велико Търново, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110103682 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЕТ „Р.Х. - И.Т.“ срещу Д. БЛ. Р., с
която се иска осъждането на ответника за сумата от 250.00 лева, представляваща умишлено
причинена вреда, ведно със законната лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че страните са се намирали в трудово правоотношение, като в периода
от 1.11.2020 г. до 31.12.2020 г. ответникът е заемал длъжността „мениджър логистика“.
Заявява, че на 18.11.2020 г. „С.“ ООД е отправило заявка за транспорт до ЕТ „Р.Х. - И.Т.“
при посочена цена от 3 700.00 лева без ДДС, която тази заявка е приета от ответника, но
вместо да довърши същата, последният е използвал служебното си положение и я е
възложил на „Е.“ ЕООД – дружество, чиито едноличен собственик е самият той. Сочи, че
„Е.“ ЕООД, на свой ред, е възложило въпросната заявката на „Ф. Л.“ ООД, а последното
дружество е възложило същата на ЕТ „Р.Х. - И.Т.“, като самият ответник я е приел от „Ф.
Л.“ ООД. Заявява, че тъй като възлагането не е станало пряко към него, а е било опосредено
от други две възлагания, възнаграждението е намаляло със сумата от 250.00 лева, имайки се
в предвид, че при възлагането на заявката на „Е.“ ЕООД цената за услугата е намалена до
3 600.00 лева без ДДС, а при възлагането от „Ф. Л.“ ЕООД към ЕТ „Р. Х.“ същата вече е
3 450.00 лева без ДДС, платена на 24.02.2021 г. Твърди, че по описания начин - чрез
превъзлагане на процесния транспорт през две фирми, които нямат нито кадрова, нито
материална обезпеченост да извършат същия, с ясното съзнание у ответника, че изпълнител
на транспорта, така или иначе, ще бъде работодателят му ЕТ „Р.Х. - И.Т.“, от първоначално
договорената за транспорта сума от 3 700.00 лева е получил 3 450.00 лева.
Ответникът оспорва иска, като определя за невярно твърдението, че в обхвата на
задълженията му е влизало получаването на заявки за транспорт и представителство на
ищеца по договори в тази връзка. Оспорва също, че е бил едноличен собственик или
управител на „Е.“ ЕООД, за да може да сключва сделки от името и за сметка на това
дружество. Оспорва още, че е възлагал заявка за транспорт на „Е.“ ЕООД, като твърди, че не
се установява връзка между изпълнението на заявката от ищеца и изпращача „Ф. Л.“ ЕООД,
както и че заявката от „С.“ ООД не е приета и подписана от ищеца. Счита, че ако
1
ограничена имуществена отговорност въобще съществува, то правото на иск за същата е
погасено по арг. от чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ, а ако се приеме, че отговорността е пълна, то
следва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликта, които според
него в случая не са налице.
В проведените открити заседания процесуалните представители на ищеца поддържат
предявения иск и молят за неговото уважаване, а процесуалните представители на ответника
поддържат заявеното оспорване и молят за отхвърляне на претенцията. В писмени защити
същите излагат допълнителни аргументи в подкрепа на поддържаните от тях позиции.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 2/6.1.2015 г.,
последно изменен с допълнително споразумение № 437/28.1.2021 г. Не е спорно също, че в
периода от 1.11.2020 г. до 31.12.2020 г., по силата на допълнително споразумение №
316/31.7.2021 г., ответникът е заемал в ищцовото дружество длъжността „мениджър
логистика”. По делото не е представена характеристика за посочената длъжност, но според
показанията на св. П.Д., заемащ длъжността „спедитор на товари“ при „С.“ ООД, именно
ответникът Д.Р. е служителят при ЕТ „Р.Х. - И.Т.“, с който свидетелят е комуникирал във
връзка с изпращаните поръчки към едноличния търговец.
От представената ел. кореспонденция се установява, че на 18.11.2020 г. на служебната
електронна поща на ответника romanov@ rumianahinkova.com е постъпило писмо от
електронна поща „petar. *******@******.***, използвана от св. П.Д. в качеството му на
„спедитор на товари“ при „С.“ ООД. Към въпросното писмо е приложена заявка по
направление „Добрич-23611 Германия“ при следните условия: място на товарене: гр.
Добрич, кв. Рилци, бул. „Добруджа“ № 213, „М. Ф.“ ЕООД; място на разтоварване: Rudolff
Feldsaaten GmbH, Sereetzer Feld 8, 23611 Sereetz, Germany; дата на товарене: 20.11.2020 г.;
дата на разтоварване: 25.11.2020 г.; товар – 23 палета х 1 000 кг. всеки, 24 000 кг. бруто,
слънчогледово семе; договорена цена: 3 700.00 лева без ДДС; плащане: до 5 дни след
получаване на копия от ЧМР и фактура, като със заявката е поискано посочване номер на
превозното средство. На същата дата от служебната електронна поща на ответника към
електронна поща „petar. *******@******.*** е изпратен отговор, с който са дадени номерата
две превозни средства – СВ 7829 МС и СВ 0174 ЕА и е посочено, че „фактурата ще е за
еол. ако може за там заявка“. Последвал е положителен отговор от „С.“ ООД, след което
файлът „Заявка Добрич-23611 Германия“ е препратен от служебната електронна поща на
ответника към електронните пощи ********************@*****.*** и **********@***.**.
От своя страна, впоследствие „ЕОЛ“ ООД, гр. Павликени е изпратило на „Ф. Л.с“ ООД
заявка-договор № 0327 при следните условия: място на товарене: гр. Добрич, кв. Рилци, бул.
„Добруджа“ № 213, „М. Ф.“ ЕООД; място на разтоварване: Rudolff Feldsaaten GmbH,
Sereetzer Feld 8, 23611 Sereetz, Germany; дата на товарене: 20.11.2020 г.; дата на
разтоварване: 25.11.2020 г.; товар: 24.000 кг. бруто; договорена цена: 3 500.00 лева без ДДС;
плащане: до 30 дни след получаване на оригинална фактура и 3 броя подпечатани ЧМР;
номера на превозните средства: СВ 7829 МС и СВ 0174 ЕА.
На свой ред, „Ф. Л.с“ ЕООД е изпратило на ЕТ „Р. Х.“ заявка за транспорт при следните
условия: място на товарене: гр. Добрич, кв. Рилци, бул. „Добруджа“ № 213, „М. Ф.“ ЕООД;
място на разтоварване: Rudolff Feldsaaten GmbH, Sereetzer Feld 8, 23611 Sereetz, Germany;
дата на товарене: 20.11.2020 г.; дата на разтоварване: 25.11.2020 г.; товар: FTL 24 t;
договорена цена: 3 450.00 лева без ДДС; плащане: до 45 дни след получаване на фактура и
ЧМР.
2
За така извършените услуги „Е.“ ЕООД е издало на „С.“ ООД фактура № 343/25.11.2020
г. на стойност 3 600.00 лева без ДДС, „Ф. Л.с“ ЕООД е издало на „Е.“ ООД фактура №
31004/25.11.2020 г. на стойност 3 500.00 лева без ДДС, а ЕТ „Р. Х.“ е издал на „Ф. Л.с“
ЕООД фактура № 32758/7.12.2020 г. на стойност 3 450.00 лева без ДДС.
Според представената международна товарителница, на 25.11.2020 г. на получателя
Rudolff Feldsaaten GmbH са доставени 23 големи чувала слънчоглед от по 1000 кг., с общо
бруто тегло на товара от 23 500 кг., като в товарителницата е посочено, че изпращач на
товара е Gustav Schiele Import-Export GmbH, а превозвач - ЕТ „Р. Х.“. В документа са
посочени също и регистрационните номера на автомобилите, с които е извършен
транспортът, а именно - СВ 7829 МС и СВ 0174 ЕА.
След извършена служебна проверка в Търговския регистър съдът установява, че към
18.11.2020 г. ответникът е бил съдружник в „Е.“ ООД, чиито управител към този момент е
била Преслава Емилова Кирова, като от 11.1.2021 г. Д. БЛ. Р. е едноличен собственик е
управител на посоченото дружество.
В показанията си св. Петър Д. заявява, че във връзка с работата си като спедитор на
товари при „С.“ ООД многократно е отправял поръчки за транспорт към ЕТ „Р. Х.“, както и
че името на служителя, с когото е контактувал при едноличния търговец, е Д.Р.. Св. Д. сочи,
че въпросната комуникация се е осъществявала чрез телефон и имейл, като след предявяване
на поръчката от „С.“ ООД към ЕТ „Р. Х.“ от 18.11.2020 г. и на товарителницата, находяща
на л. 19 от приложеното гр. д. № 705/2021 г. на Районен съд – Павликени, същият заявява,
че въпросната поръчка се отнася за предявеното му ЧМР. Св. Д. сочи, тази поръчка е била
отменена и заменена с поръчка към „Е.“ ООД, с което той се е съгласил. Твърди, че не е
искал да използва услугите на „Е.“ ООД, като това му е било предложено от Д.Р., който му е
казал да фактурира транспорта именно на „Е.“ ООД, а не на ЕТ „Р. Х.“. Заявява, че в
периода 2017-2018 г. „С.“ ООД е започнало да получава фактури за транспорт от „Е.“ ООД,
респ. че преди процесната заявка е имало и други такива, като сочи, че възражения от ЕТ „Р.
Х.“ към „С.“ ООД не е имало и че според ответника на едноличния търговец е било
известно възлагането към „Е.“ ООД.
В своите показания си св. Я.Х. – управител на „Ф. Л.с“ ЕООД, заявява, че при
дружеството не е открита кореспонденция, водена между електронните адреси
********************@*****.*** и ********************@***.**, от една страна, и office@flex-
bg.com, от друга, за периода 1.11.2020 г. - 31.12.2020 г. Твърди, че в сектора на транспорта и
спедицията под договорно отношение се разбира телефонният разговор и последващата
кореспонденция по имейл в изпълнение на конкретна заявка, като сочи, че с „Е.“ са имали
именно такива отношения и че кореспонденцията е водена по същия начин. Заявява, че нито
той като управител, нито служителите на представляваното от него дружество могат да
знаят дали преди дадена фирма да им отправи определена заявка същата тази заявка вече е
била възложена на друг превозвач. Сочи, че в представляваното от него дружество се знае
кое лице от фирмата, на която се възлага съответната поръчка, приема въпросната поръчка.
При предявяване на заявката от „С.“ ООД към ЕТ „Р. Х.“, датираща от 18.11.2020 г., и на
заявката от „Е.“ ООД към „Ф. Л.с“ ЕООД, находящи се съответни на л. 11 и 15 от
приложеното гр. д. № 705/2021 г. на Районен съд – Павликени, св. Х. заявява, че според него
входящата заявка от „Е.“ към представляваното от него дружество и заявката от „Ф. Л.с“
ЕООД към ЕТ „Р. Х.“ съвпадат.
Според заключението по изготвената компютърно-техническа експертиза, електронни
съобщения между ел. адресите *******@**************.***,
********************@*****.***, **********@***.** и *************@******.*** в периода
м. ноември – м. декември 2020 г. действително съществуват, но кореспонденция между
електронните адреси ********************@*****.***, **********@***.**, от една страна, и
******@*******.***, от друга, в този период липсва, като ако такава кореспонденция е
3
налице, то тя е с друга пощенска кутия, различна от ******@*******.***.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 203, ал. 2, вр. чл. 212 КТ, вр. чл. 51
ЗЗД.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения за умишлени действия на ответника
при наличие на трудово правоотношение между страните към момента на причиняване на
вредата, като за да бъде основателен предявеният иск с посоченото правно основание, по
делото следваше да се установи именно наличието на трудово правоотношение към момента
на причиняване на вредата, както и всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност - деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
включително че ответникът е причинил твърдяната вредата умишлено. Тежестта за
установяване на посочените елементи при условията на пълно и главно доказване е върху
работодателя.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в периода
от 1.11.2020 г. до 31.12.2020 г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на
което ответникът заемал длъжността „мениджър логистика“ при ищеца. Съдът намира за
доказано и обстоятелството, че в обхвата на задълженията на ответника е влизало
получаването на заявки за транспорт от контрагенти на едноличния търговец, както и
представителство на последния във връзка с конкретните договорни отношения. Тук следва
да се отбележи, че разглежданата понастоящем хипотеза не касае представителство в
широкия смисъл на това понятие, а касае представителство именно във връзка с конкретните
договорни отношения по обработваните от ответника заявки за транспорт. По този повод
съдът приема, че макар по делото да не е представена характеристика за длъжността
„мениджър логистика“, беше безспорно установено - както от приложената електронна
кореспонденция, така и от показанията на св. Д., че именно ответникът е бил лицето (или
поне едно от лицата), което в посочения период от приемало заявки за транспорт от името
на ЕТ „Р. Х.“ във връзка изпълняваната от него работа.
Съдът намира за установено от събраните писмени и гласни доказателства – най-вече
от приложената електронна кореспонденция и от показанията на св. Д., че на 18.11.2020 г.,
при изпълнение на трудовите си задължения, ответникът е получил на служебната си
електронна поща заявка за транспорт от „С.“ ООД (чрез св. Д.), която е била насочена към
работодателя му ЕТ „Р. Х.“, но вместо да предприеме действия по приемане и по-нататъшна
обработка на заявката, Д.Р. е пренасочил и на практика е възложил същата заявка на „Е.“
ООД – дружество, в което е бил съдружник към този момент. В случая именно
изпълняваните от ответника трудови функции и длъжността, която същият е заемал при
едноличния търговец, са му дали възможност да узнае обстоятелството, че към посочената
дата „С.“ ООД търси транспорт за определен товар и по определена дестинация, както и да
превъзложи съответната заявка към посоченото трето лице. Обстоятелството дали към този
момент ответникът е бил едноличен собственик, съдружник или управител на „Е.“ ООД,
респ. дали е можел да сключва сделки от името на това дружество, е ирелевантно, тъй като
решаващото в случая е, че заявката за транспорт е била насочена към трето лице, а не към
работодателя на Д.Р., към когото всъщност е била отправена първоначално. По този повод
не може да бъде възприет като основателен аргументът на ответника, че приложената
електронна кореспонденция удостоверява единствено факта на изпращането на заявката, но
не и нейното приемане – било то от работодателя, или от ответника. Действително, заявката
не е приета от ответника, като същата няма как да бъде приета и от самия работодател,
доколкото в комуникацията със съответния контрагент едноличният търговец действа чрез
конкретен служител (в случая – чрез ответника). Но именно в неприемането на заявката,
адресирана до работодателя, съчетано с последващото й пренасочване към трето лице, се
изразява деянието на ответника, като същото се явява противоправно.
4
По повод противоправността на деянието следва да се отбележи, че същата при
деликтите се изразява в накърняване предписанията на императивна правна норма -
независимо дали се касае до нарушение на общата забрана да не се вреди другиму, или до
специален деликтен състав. В настоящия случай деянието на ответника е противоправно,
защото освен нарушение на общата забрана по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, представлява и
дисциплинарно нарушение. Това е така, доколкото с неприемането на заявката за транспорт
и с пренасочването й към трето лице, в което, освен това, е имал дялово участие, и
използвайки възможностите, които му е дала заеманата от него длъжност, Д.Р. е нарушил
свои основни трудови задължения, които е следвало да спазва, независимо дали са били
включени в длъжностната му характеристика, или не, а именно – да пази грижливо
имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената
работа, както и да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото
доверие (чл. 126, т. 8 и т. 9 КТ). Не може да бъде споделено възражението на ответника, че
не се установява връзка между изпълнението на заявката от ЕТ „Р. Х.“ и изпращача „Ф. Л.“
ЕООД, т.е. че става дума за две различни заявки. Това е така, доколкото от доказателствата
по делото е видно, че е налице очевидно съответствие между заявката от „С.“ ООД към ЕТ
„Р. Х.“ и тази от „Е.“ ООД към „Ф. Л.“ ЕООД – както по отношение на товара, мястото и
датата на товарене, място и датата на разтоварване, така и по отношение и на превозните
средства, с които е осъществен транспортът. Въпросното очевидно съответствие беше ясно
потвърдено както от св. Д. – лицето, подало първоначалната заявка, така и от св. Х. –
управител на дружеството, подало крайната заявка.
Съдът намира за доказан и следващият елемент от фактическия състав на отговорността
- наличието на вреда. Имуществените вреди, каквато се претендира понастоящем,
представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и
имуществото, което би имал, ако нямаше такова засягане. Предвид това уточнение и с оглед
спецификата на настоящия казус в случая е налице вредата, тъй като неприемането на
заявката от „С.“ ООД несъмнено е намалило имуществото на ищеца, който е лишен от
възможността да получи цената за транспорта такава, каквато е била съгласно офертата на
посоченото дружество. Но доколкото същият транспорт в крайна сметка все пак е изпълнен
от ЕТ „Р. Х.“, вредата се съизмерява с цената на транспорта, която работодателят е щял да
получи, ако ответникът беше приел заявката от „С.“ ООД от 18.11.2020 г. и цената, която
едноличният търговец е получил след насочването на заявката към него от страна на „Ф.
Л.с“ ЕООД. Без значение за наличието на вредата е обстоятелството дали с посочената сума
(или с част от нея) се е обогатил ответникът или трето лице, както и дали изобщо някой се е
обогатил от действията му, тъй като вредата за работодателя е настъпила със самото
намаляване на неговото имущество. По този повод не може да бъде споделен и аргументът
на ответника, че ако работодателят му не е бил съгласен да извърши възложения му от „Ф.
Л.с“ ЕООД транспорт, е можел изобщо да не го изпълнява. На първо място, по делото не са
налице данни, че към датата на приемане на заявката от „Ф. Л.с“ ЕООД работодателят е
знаел за насочването на същата към „Е.“ ООД, а оттам - и към „Ф. Л.“ ЕООД. Но в случая
това обстоятелство е и без значение, тъй като дали е знаел, или не, работодателят, така или
иначе, е можел да приеме или да откаже поръчката, което обстоятелство обаче не променя
извода за наличието на вреда, като същото е могло да укаже влияние само върху нейния
размер, доколкото ако въпросната заявка в крайна сметка не е достигнала за изпълнение от
ЕТ „Р. Х.“, размерът на вредата можеше да се съизмерява не в разликата между цената по
първоначалната и последващата заявка, а в цялата цената по заявката на „С.“ ООД.
Налице е и следващият елемент от фактическия състав на отговорността - наличието на
пряка причинна връзка между вредата и конкретното противо-правно поведение, т.е. връзка,
при която вредата е типична, нормално настъпваща и необходима последица от
противоправното поведение на делинквента. От представените по делото писмени
доказателства се установява, че първоначално подалото заявката дружество „С.“ е искало да
5
полза услугите на ЕТ „Р. Х.“ и да заплати дължимата сума за тези услуги, като единствената
причина това да не се случи е поведението на ответника, който не е приел заявката за
изпълнение от работодателя си, а е пренасочил същата към трето лице.
Съдът намира за доказан и последният елемент от фактическия състав на отговорността
– че вредата е била причинена умишлено. Тук следва да се има в предвид, че законодателят
е въвел оборима презумпция за вината при деликтната отговорност (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), но
също и че не всяка вина, а само небрежността се предполага, поради което при твърдения за
умишлено причинена вреда страната, навела съответното твърдение, следва да го установи
пълно и главно. В случая от събраните доказателства безспорно се установява, че
ответникът е причинил вредата умишлено, като за този извод, сочи самият механизъм на
деянието – съзнателното пренасочване на заявката за транспорт, изпратена към
работодателя, на трето лице при наличие на знание у ответника, че подобно действие
очевидно ще доведе до вреда за неговия работодател, който няма да получи цената за
транспорта. Въпреки това знание, ответникът е предприел съответното противоправно
действие, който факт предпоставя и умисъла в поведението му. Но дори да се приеме, че
ответникът не е целял пряко увреждането на работодателя си, същият несъмнено е допускал
и се е съгласил с настъпването на тази вреда.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание,
като при определяне размера на вредата следва да бъде взето в предвид, че при пълната
имуществена отговорност работникът дължи пълно възстановяване на причинената вреда.
Както вече беше посочено, в случая вредата се съизмерява с цената на транспорта, която
работодателят е щял да получи, ако ответникът беше приел изпратената на 18.11.2020 г.
заявката от „С.“ ООД, и цената, която е получил в крайна сметка след насочването на
заявката от „Ф. Л.с“ ЕООД. И тъй като първоначалната заявка е била на стойност 3 700.00
лева без ДДС, а последващата на стойност 3 450.00 лева без ДДС, разликата от 250.00 лева е
паричната равностойност на вреда.
Следователно, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът търси и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
24.2.2021 г., като в хипотезата на непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. С оглед спецификата на разглеждания казус, съдът приема, че вредата е настъпила в
момента, в който ищецът е получил възнаграждението за извършения от него транспорт, а в
случая плащането е извършено на основание фактура № 32758/7.12.2020 г., издадена от ЕТ
„Р. Х.“ към „Ф. Л.с“ ЕООД, с посочена в същата падежна дата 21.1.2021 г. Т.е. най-късно до
тази дата ищецът е получил възнаграждение за извършения от него транспорт, което поради
действията на ответника е било в по-нисък размер, с оглед на което последният се явява в
забава именно от 21.1.2021 г. Ето защо и доколкото искането на ищеца е за присъждане на
обезщетение за забава, считано от 24.2.2021 г., т.е. от по-късна дата, и с оглед
диспозитивното начало, същото следва да бъде уважено.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има правно на направените от него разноски за
държавна такса, депозити за свидетели и вещо лице, както и за адвокатски хонорар в общ
размер от 760.00 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. БЛ. Р., ЕГН ********** да заплати на ЕТ „Р.Х. - И.Т.“, ЕИК *** сумата
от 250.00 (двеста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за умишлено причинена
имуществена вреда, изразяваща се в разликата между получената от ищеца сума въз основа
6
на заявка за транспорт по направление Добрич, България – Sereetz, Germany, подадена му от
„Ф. Л.с“ ЕООД, и сумата по заявка за транспорт по направление Добрич, България – Sereetz,
Germany, подадена му от „С.“ ООД, ведно със законната лихва от 24.2.2021 г. до изплащане
на сумата, както и сумата от 760.00 (седемстотин и шестдесет) лева – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7