РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 18.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд,
Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №3717 по описа
за 2018г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пред съда е депозирана искова молба от „Д.Е.Х.” ООД
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. „Д.” №**,
представлявано от управителите Д.И.М.и И.М.И., чрез пълномощника – адвокат Е.Т.
от ДАК, съдебен адрес: *** против
“А.Б.Г.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр.В., ул. „О.П.” №**, ет.**, ап.**, представлявано от управителите заедно и поотделно С.Д.Т.
и С.Г.П.. Исковете са с
правно основание чл. 327 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с цена на главния иск 2383.48 лв. и
акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД с цена 272.14
лева.
В исковата молба ищеца твърди, че през
2017г. ищецът е бил в търговски взаимоотношения с ответника, като му продавал
стоки /строителни материали/, за което издал 9 бр. фактури /подробно описани в
ИМ/, но сумите по тях не са платени, т.е. ищцовото дружество не е получило стойността
на материалите по осъществените търговски сделки. По устна договорка между
страните плащането на закупената стока е
следвало да се извърши в 30-дн. срок от издаване на първичния счетоводен
документ. Слез изтичане на този срок, ответникът не е заплатил материалите.
Ищецът многократно му е отправял устни
покани за доброволно уреждане на взаимотношенията по повод неплатените фактури,
но безрезултатно, плащане не е последвало от страна на ответното дружество.
„Д.Е.Х.”
ООД моли съдът, да осъди ответника да му
заплати непогасените парични задължения в общ размер на 2383.48 лв.,
представляващи сбор от непогасени парични задължения по 9 бр. издадени фактури
в периода от м. юни 2017г. до м. август 2017г., възникнали, съгласно сключени между
страните договори за продажба и доставка на стоки /строителни материали/, ведно
със законната лихва от деня на подаване на исковата молба – 18.09.2018г., както
и 272.14 лв. – мораторна лихва, считано от датите на падежите на отделните
фактурите до 17.09.2018г.
Ищецът претендира и сторените съдебни
разноски по делото.
С разпореждане от 18.09.2018г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било връчено на управителя на ответното дружество на
06.11.2018.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Д. районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Разгледани предявените искове са
процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, с
оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор по исковата молба,
неявяването на негов представител в първото и единствено редовно проведено
съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде
разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно
постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене и е
приел, че ще се произнесе с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна с писмена
молба с вх. №5689 от 20.03.2019г. /л.64/.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239,
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни.
С оглед наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични
задължения: в общ размер на 2383.48 лв., представляващи сбор
от непогасени парични задължения по 9 бр. издадени фактури в периода от м. юни
2017г. до м. август 2017г., възникнали, съгласно сключени между страните
договори за продажба и доставка на стоки /строителни материали/, ведно със
законната лихва от деня на подаване на исковата молба – 18.09.2018г., както и
272.14 лв. – мораторна лихва, считано от датите на падежите на отделните
фактурите до 17.09.2018г.
Ищецът е поискал присъждане на
сторените съдебни разноски в установително производство и е представил списък с
такива /л.65/. С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
дължимата държавна такса в настоящото производство в размер на 145.34 лева /л.39/,
адвокатско възнаграждение в размер 420.00 лв. /л.37 - пълномощно от 18.09.2018г./
и 48.00 лв. – такса за образуване на изпълнително производство пред СИС при ДРС
по издадена обезпечителна заповед на осн. чл.389 от ГПК /л.68-69/, или общо
сумата от 613.34 лв.
Водим от горното, на основание чл.238
във връзка с чл.239 от ГПК, Д. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “А.Б.Г.” ООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул. „О.П.” №**, ет.**, ап.**, представлявано от управителите
заедно и поотделно С.Д.Т. и С.Г.П. да заплати на „Д.Е.Х.” ООД с ЕИК **, със седалище
и адрес на управление: гр.Д., бул. „Д.” №**, представлявано от управителите Д.И.М.и
И.М.И., непогасените парични задължения в общ размер
на 2383.48 лв. /две хиляди триста
осемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/, представляващи главница,
която е сбор от вземания по 9 броя издадени фактури от ищеца в периода от месец
юни 2017г. до месец август 2017г., възникнали, съгласно сключени между страните
договори за продажба и доставка на стоки /строителни материали/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба
– 18.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и 272.14 лв. /двеста седемдесет и два лева и четиринадесет стотинки/ –
мораторна лихва, представляваща сбор от мораторните лихви, считано от датите,
следващи падежите на отделните фактурите до датата на подаване на исковата
молба - 17.09.2018г.
ОСЪЖДА “А.Б.Г.”
ООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:
гр.В., ул. „О.П.” №**, ет.**, ап.***, представлявано от управителите заедно и поотделно С.Д.Т. и С.Г.П. да
заплати на „Д.Е.Х.” ООД с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., бул. „Д.” №**, представлявано от управителите Д.И.М.и И.М.И.
сумата от 613.34 лв. /шестотин и тринадесет лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща съдебни разноски в настоящото производството,
от които: държавна такса в размер на 145.34 лева /л.39/, адвокатско възнаграждение
в размер 420.00 лв. /л.37 - пълномощно от 18.09.2018г./ и 48.00 лв. – такса за
образуване на изпълнително производство пред СИС при ДРС по издадена
обезпечителна заповед /л.68-69/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: