№ ……………………
гр. София, 27.9.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на пети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8434 описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ) във вр. с чл.45
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищците
Л.Н.К., А.Н.Б. и Г.Н.К. твърдят на 22.11.2017 г., по път ІІ-81, с посока на
движение от гр. Монтана към гр. Лом, брат им Ц. К. да е претърпял ПТП, като в
резултат на получените увреждания, несъвместими с живота, на 28.11.2017 г.
починал. Твърди се в нарушение на правилата на движение Б.М., управлявайки л.а.
„Опел“ с рег. № *******да не е пропуснал пресичащия на Т-образно кръстовище в
центъра на селотоЦ.К., с преден десен калник го ударил в областта на дясното
коляно, вследствие на което пострадалият се ударил в дясното огледало и дясната
средна колонка на автомобила.Ц.К. нямал друго семейство освен ищците, с всеки
от които поддържал близка връзка, оказвали си помощ и подкрепа, споделяли
заедно радости и болки. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил „Опел“ е застрахована при ответника, ищите са предявили
претенции за обезщетяване на имуществените вреди от произшествието, но такова
не им било изплатено в срок. При тези
обстоятелства всеки от ищците предявява иск за изплащане на обезщетение от
120000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
01.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно със сторените по
делото разноски.
Ответникът
„З.Д.Е.“ АД оспорва предявените искове.
Оспорва механизмът на ПТП, твърдяните увреждания да са в резултат на
инцидента и в пряка причинно-следствена връзка.Твърди съпричиняване 90%, като
ищецът се е придвижвал в нарушение на чл. 108 ЗДвП, алтернативно – пресичал е
пътното платно в нарушение на установените правила, на необозначено място, при
несъобразяване на приближаващия лек автомобил. Намира за завишен размера на
предявения иск. Твърди да не е налице особено близка връзка на ищците с
починалия. Не оспорва наличието на застраховка Гражданска отговорност с водача
на автомобила.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна
следното:
Ц. Н.К.,
роден на *** г., е починал на 28.11.2017 г. Негови наследници по закон за Л.Н.К.
(брат), А.Н.Б. (сестра) и Г.Н.К. (брат).
Въз
основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства (протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум), както и събраните гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелите Б.В.М., Л.А.А. и А.З.А. съдът приема за установено,
че на 22.11.2017 г., около 20:30 часа, по път ІІ-81, с посока на движение от
гр. Монтана към гр. Лом, при управление на л.а. „Опел“ с рег. № ******от страна
на водача Б.М. е настъпило ПТП с пешеходеца Ц. К..
Свидетелят
Б.М. сочи, че е управлявал автомобила на
къси светлини, като е намалил скоростта за движение, за да направи маневра ляв
завой. В това време срещу него изкочил пешеходец, от дясната страна на пътя. Свидетелят
навил волана на автомобила наляво, задействал спирачка и спрял в насрещната
лента за движение. Инцидентът се случил на неосветено място. Свидетелят
позвънил на тел. 112 и съобщил за инцидента. Изчакал пристигането на Бърза
помощ. Държал устата на пострадалия отворена, за да може да диша. На два пъти
пострадалият спирал да диша и свидетелят го разтръсквал. Помни, че пешеходецът
бил облечен в тъмни дрехи. Свидетелите Л.А. и А.З. не са възприели
непосредствено инцидента. Поради чут шум излезли от къща, която се намирала до
мястото на инцидента. Свидетелят А. сочи, че видял пострадалият до мантинелата,
от дясната страна на пътя, лежал по гръб. Свидетелят не можел да издържи
гледката и застанал от другата страна на пътя, за да спира колите. Чул водачът
на автомобила да казва, че е шофирал със 100 км/ч. Свидетелят А. посочва, че
чувайки за инцидента видял пострадалия на 1 м. от мантинелата. Колата била
40-50 м. напред в насрещното движение. Пострадалият лежал по гръб на асфалта, облян
в кръв. Свидетелят го държал между краката си, защото се бил задавил. Дошъл
шофьорът и извадил езика на пострадалия. Чакали в тази поза 30-40 минути
пристигането на линейката. Помни, че водачът на автомобила споделил, че е
управлявал с висока скорост и е не е видял пешеходеца, тъй като бил заслепен от
фаровете на насрещен автомобил.
По
делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. К.Г.. Анализирайки събраните по делото доказателства експертът
посочва, че ударът е настъпил на пътно платно с обща широчина 13,6 м.,
хоризонтален пътен участък с три пътни ленти за движение: дясна – за движение в
посока към гр. Лом, широка 3,5 м., средна – за завиване към центъра на с.
Церовене, с широчина 3 м., и лява – за движение в обратна посока, с широчина 5
м. ПТП е настъпило при сухо време с ограничена видимост поради часа на
денонощието. Мястото на удара е на около 6,0 - 6,5 м. след линията на приетия
ориентир, считано за посока на движение на автомобила и на около 1,0 – 1,5 м.
вляво от десния край на пътното платно, считано в същата посока. Спирачни следи
не са регистрирани. Според експерта критичната скорост за извършване на ляв
завой следва да е не повече от 52 км/ч. Лекият автомобил към момента на удара
се е движил със скорост от порядъка на не повече от 50 км/ч. Опасната зона за
спиране при тази скорост е 35 км/ч. Пешеходец, движещ се срещу автомобила, е
попаднал в осветената зона на дясната оптична ос на разстояние, не по-малко от
70 м. Т.е. опасната зона за спиране е по-малка от осветеността от късите
светлини на лекия автомобил. Вещото лице посочва, че пешеходецът се е движел на
разстояние около 1,0 – 1,5 м. от десния край на пътното платно. Водачът на
автомобила не е възприел пешеходеца и между тях е настъпил сблъсък. Пешеходецът
е бил ударен с външната част на преден десен калник по дясната странична част
на тялото, от което е последвало завъртане в посока обратна на часовниковата
стрелка. Тялото му е достигнало с глава до дясното странично огледало за
обратно виждане, счупил го е, след което се е наклонил към автомобила и при
допир със задната дясна врата е счупил и нейното стъкло. След това тялото е
отблъснато от задната дясна врата и е паднало на терена вдясно от автомобила.
От техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е от субективен
характер – отклоняване на вниманието на водача от измененията в пътната
обстановка. Пътният участък преди мястото на ПТП е прав в продължение на 94 м.,
поради което двамата участници в ПТП са разполагали с видимост един към друг.
ПТП е предотвратимо от страна на водача на лекия автомобил при следене на
измененията в пътната обстановка и реакция при появата на пешеходеца, а за
последния – при движение в крайно възможно положение на пътната лента, считано
за посока на движение между автомобила или в пространството между дясната
мантинела и дясната ограничителна линия на пътното платно.
В
заключение по приетата и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от
в.л. д-р М.Г. се сочи, че в резултат на процесното ПТП Ц. К. е получил:
политравма, контузия на главата, счупване на черепа, контузия на мозъка,
разкъсно контузна рана на черепа, лезия на черния дроб, лезия на панкеаса,
разкъсване на мезентериума, разкъсване на оментума, разкъсно контузна рана на
лявата подбедрица. Тези увреждания са характерни при ПТП – блъскане на
пешеходец. Непосредствена причина за смъртта на Ц. К. е остра сърдечно съдова
недостатъчност, която е настъпила въпреки проведените диагностично-лечебни,
консервативни и инвазивни, вкл. реанимационни мероприятия.
За
установяване на претърпените от ищците болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.Л.Н.. Свидетелят сочи, че е син
на Л.К.. Баща му, чичо му и леля му били в много близки отношения с починалия и
м брат. Помагали си един на друг, виждали се. А.Б. живее в с. Михайлово, а Л.К.
и Г.К. – в собствени жилища в с. Долно Церовене. Ц. К. живеел в едно
домакинство с леля сиГ.. Ц. К. имал семейство, но преди години настъпила
раздяла. За чичо му се грижели братята му, сестрата и лелята. Според свидетеля
ищците приели тежко смъртта и още не можели да преживеят загубата на брат си.
Бащата на ищеца се разболял, получил високо кръвно, оттогава започнали болести
и ядове. Всяка седмица ходя на гробища. В хода на разпита посочва, че често
ходят на гробища, но не всяка седмица. След смъртта всички заедно споделят
мъката си.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът
е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил „Опел“ с рег. №*****. В това си
качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за
които последният би отговарял по българското законодателство. Този риск
ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото
при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено
увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите.
Противоправното
деяние – причиняване на пътно-транспортно произшествие, съдът приема за
доказано от представените писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на Автотехническата експертиза. Изводът, който се налага при
преценка на тези доказателства е, че водачът на лекия автомобил „Опел“ е
допуснал настъпване на произшествието, поради управление на автомобила със
скорост, несъобразена с характера и интензивността на движението, за да спре
пред всяко предвидимо препяствие. С това, водачът на лекия автомобил е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, уредени в чл.
20, ал.2 ЗДвП, изискваща при избиране скоростта на движението да се съобразява
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението,
с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. По делото не се доказват обстоятелства, които да
оборват презумпцията за вина на водача на лекия автомобил „Опел“. Ето защо
съдът приема, че той виновно е допуснал настъпването на пътно-транспортното
произшествие.
Съдът
намира за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пешеходеца Ц. К., тъй като се е движел по пътното платно в нарушение
на правилото на чл. 108, ал. 1, т. 2 ЗДвП, задължаващо го да се движи по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. В случая това
не е сторено, като пешеходецът се е движел на разстояние около 1,0-1,5 м. от
границата на платното за движение.
От
въпросното произшествие братът на ищците е починал. Съгласно Тълкувателно
решение 1/2016 на ОСГТНК на ВКС възможността за обезщетяване на други лица,
извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г. (т.е. низходящи
(деца), съпруг и възходящи (родители), отглежданото, но неосиновено дете,
съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия, без да е бил сключен брак, ако това съжителство
не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала) следва да
се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации
са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Приема се, че особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. От разпита на
свидетеля Н. Н. не се установи наличие на особена близост, която да е породила
за ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и време нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Доказа се, че страните са живеели в
различни домакинства, като са поддържали близки отношения. Не се установи
характерът на тези отношения да съответства на цитираната особена близост,
поради което съдът приема, че връзките на всеки един от ищците с починалия са били
типичните семейни отношения. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в
частта, в която сочи Л.К. да е получил хипертония в следствие смъртта на брат
му Ц. К.. В тази част показанията не са подкрепени с писмени доказателства от
лекар, а и дори да се приеме заболяването за налично – не може да се обоснове
със свидетел наличието на пряка причинно-следствена връзка между смъртта на
пострадалия и твърдяното заболяване.
По
тези съображения съдът намира, че няма основание за ангажиране на отговорността
на ответника за обезщетяване на неимуществени вреди от настъпилия деликт.
По отговорността за разноски:
Предвид
установения изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва
да се присъдят разноски в общ размер 700 лв. – разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Л.Н.К., А.Н.Б. и Г.Н.К. искове с правно основание чл. чл.
432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД – за заплащане на всеки един от ищците на сумата от 120000 лв., ведно
със законната лихва от 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата –
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие на смъртта на Ц. К., настъпила на 28.11.2017 г. в резултат на ПТП
ОСЪЖДА Л.Н.К., ЕГН **********,
А.Н.Б., ЕГН ********** и Г.Н.К., ЕГН ********** да заплатят на З. „Е.“ АД, ЕИК *****
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 700 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия: