Р Е Ш Е Н И Е № 201
Гр. Сливен, 30.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора ………………………
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 206 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „С. Ко“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Сава Филаретов“ № 26А,
представлявано от у. С.И.Д. срещу Решение рег. № 32-134909/12.05.2020 г. на
Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, с което е прието
следното: 1. Отказано е да се приеме митническата
стойност на декларираната стока с № 1 по митническа декларация MRN:
18BG002002Н0015751/29.01.2018 г.; 2. Определена е митническата стойност на
внасяната от „С. Ко“ ЕООД стока № 1 по същата митническа декларация, както
следва: „Спортни обувки с ходила от
пластмаси и горна част от текстил – размер 30-35 – 864 чифта – 389,00 кг. Нетно
тегло в размер на 3 231,36 лв. (864 чифта х 3,74 лв.); 3. Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN: 18BG002002Н0015751/29.01.2018
г., като за стока № 1 е внесена корекция в кл. 43 „Код-МО“ – вместо 1 да се
чете като : 3 – Договорна стойност на сходни стоки, стойността в кл. 46
„Статистическа стойност“ да се чете като: 3 231,36 лв., стойността в кл.
47 „Изчисляване на вземанията“ да се четат като: Мито в с основа за изчисляване
3 231,36 лв., ставка 16,90 % - сума от 546,10 лв.; ДДС с основа за
изчисляване 3 835,97 лв. при ставка 20,00 % - сума от 767,29 лв., или обща
сума 1 313,29 лв.; т. 4 разпоредено е да се
вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания; по т. 5
са определени като начислени и взети под отчет мито в размер на 422,09 лв. и
ДДС в размер на 595,64 лв; по т. 6 са определени за
досъбиране следните дължими суми: мито в размер на 124,01 лв. и ДДС в размер на
171,55 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на
основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114 пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г.
Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 44 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за
митниците, като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и
сл. от АПК.
В жалбата си оспорващото дружество излага доводи за материална и
процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Заявено е,
че процесният внос е от м. януари 2018 г. и визираната от административния
орган норма на § 1 т. 40 от Закона за митниците (ЗМ) не може да намери
приложение. От значение било обстоятелството, че тези „справедливи цени“ са на
килограм – неприложимо в настоящия случай, където стоките са индивидуално
определени и имат стойност на единица бройка. Това сочело на невъзможност при
покупка на стоки при цена на единица бройка да се съпоставят със „справедливи
цени на килограм“, което от своя страна противоречало на чл. 70 и чл. 74 от МК.
Позоваването от страна на органа на решение по дело № 291/15 на СЕС било
некоректно, доколкото в същото се визирала „договорна стойност, която е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
на сходни стоки“. Необоснован се явявал и изводът на административния орган, че
основателни съмнения съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по
– ниска от определената рискова прагова стойност. В тази връзка счита, че
определената рискова прагова стойност, изчислена на базата на тези „справедливи
цени“ представлява минимална митническа стойност, забрана за каквито е
регламентирана в чл. 144 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС. Възниквал
въпрос как е определена като стойност тази „справедлива цена“. Не отговаряло на
истината и изложеното в решението, че дружеството не е депозирало отговор на
уведомлението по чл. 22 от МК, тъй като такъв имало и същият не бил обсъден. Твърди
се още, че не е ясно защо органът е пристъпил към прилагане на чл. 74 параграф
2 б. „б“ от МК, доколкото дружеството е представило фактура, платежни документи
за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи, с което е
доказал декларираната митническа стойност. Счита, че решението е немотивирано,
а търговецът не е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават
съмненията, в която връзка пък е следвало да се изиска обосновка на договорната
стойност. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 141 параграф 1 от
Регламент за изпълнение 2015/2447, като органът се задоволил само с упоменаване
на митническата декларация, послужила му като основание за определяне на по –
високата митническа стойност. Това нарушавало правото на защита на
жалбоподателя и обуславяло невъзможност съдът да провери дали са били налице
предпоставките на закона при определяне на по – високата митническа стойност точно
по чл. 74 параграф 2 б. „б“ от Регламент 952/2013 г. Твърди още, че към
настоящия момент не може да се установи дали стоките, внесени от третото лице,
които митническите органи са ползвали за определяне на по – висока митническа
стойност отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като липсват и не са
представени придружаващите тази декларация документи и както е вписано в
решението няма мостри нито от процесната стока, нито от третото лице. Не било
отчетено и обстоятелството, че декларацията на третото лице е подадена в София,
което означавало, че към митническата стойност са добавени транспортни разходи
във вътрешността на страната. От значение било и обстоятелството, че на
дружеството е извършена проверка от ТД „Южна морска“ в Агенция „Митници“,
приключила с Доклад № BG001000/14.05.2020 г., съгласно чиито изводи – няма основания за
определяне на нов размер на митническата стойност за стоките, допуснати за
свободно обръщение за проверявания период 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г., в
който попада и процесната митническа декларация. Моли съда да отмени атакувания
акт с претенция за разноски.
В с.з. дружеството – жалбоподател се представлява от надлежно
упълномощен адв. С. Ж. ***, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита,
че административният орган не е доказал законосъобразността на своя акт.
Прилагането на рискова прагова стойност означавало, че няма значение на каква
стойност дружеството придобива стоките. Такава стойност на практика означавало
минимална митническа стойност, което е забранено от закона. Това обезсмисляло
търговското договаряне и цената, която търговецът се бори да постигне в едни
търговски преговори. Приложените справедливи стойности били въведени в
българското законодателство в началото на 2020 г., а процесната декларация била
за внос от 2018 г. Същите съставлявали статистически данни на ЕС за четири
години назад и не фигурирали в дефиницията на митническа стойност. В тази
връзка отбелязва, че процесните стоки са закупувани на единични бройки, а не на
килограм. Нито за справедливите стойности, нито за рисковите прагови стойности
съществувал нормативен акт, който да ги определя. Заявява още, че ползваната
декларация от третото лице е за стоки, които са претоварвани в Г., а оттам има
транспортиране до С. и всички тези разходи се включват в митническата стойност,
докато в процесния случай стоките са транспортирани директно до В. По-важно
било, че стоките на третото лице носят търговска марка „Е.“, а всяко наличие на
търговска марка следва да бъде отчетено. Моли съда за отмяна на оспореното
административно решение, с претенция за разноски.
В с.з. административният орган се представлява от надлежно упълномощен
гл. юрк. А. Ш., която оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Заявява, че определената справедлива цена за тази стока била 16,55
лв., а декларираната 6,42 лв., което било над 8 пъти разлика в стойността. На
дружеството била предоставена възможност да представи документи, с които да
докаже декларираната стойност. Счетоводната експертиза не доказвала какво е
платило дружеството, тъй като било възможно плащане по друг начин. Възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, с претенция за юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
С Митническа
декларация с MRN: 18BG002002Н0015751/29.01.2018 г. „С. Ко“ ЕООД декларирало
данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение, както
следва: Стока 1 - Спортни обувки с ходила от пластмаси и горна част от текстил
– размер 30-35 – 864 чифта, Код по ТАРИК **********, 486 кг бруто тегло; 389 кг
нето тегло, в кл. 42 е посочена цена на стока 1 468, 80, в кл. 46 е
посочена статистическа стойност 2 497,59, в кл. 47 е посочено изчисляване
на вземанията: при основа за изчисляване 2 497,59 – при ставка 16.90 мито
в размер на 422,09 и ДДС при ставка от 20 % и основа за изчисляване
2 978,19 – в размер на 595,64, условия на доставка FOB,
износител EAST SHING LIMITED HK 1 HONG KONG 145. KING`S ROAD
NORTH POINT,
К. Сума в размер на 1 468,80 щатски долара е
заплатена по банков път на EAST SHING ENTERPRISES LTD ПО СМЕТКА
№ *** BIC *** С ОСНОВАНИЕ НА ПЛАЩАНЕТО INVOICE
ES057-17127 с наредител
„С. Ко“ ЕООД на 29.12.2017 г.
На 23.03.2020 г.
Началник сектор „Митнически процедури“ в отдел „Митническа дейност съставил
становище рег. № 32-91935, адресирано до Началника на МП Пристанище В. Запад, в
което заявил, че в търговската фактура към процесната МД липсва информация
относно условията и сроковете за разплащане по сделката, вносителят не е
представил търговски договор, от който да са видни условията по сделката, нито
сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи
издаването на търговската фактура; липсата на такива допълнителни сведения
налагала извода, че не се потвърждава обстоятелството, че декларираната
стойност представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при
продажбата им за износ за Съюза; извършен бил сравнителен анализ на база
наличната информация в митническата информационна система, при която
митническите органи установили, че за стоки със същия код по ТАРИК са
декларирани по – високи стойности, които съществено се отличават от
декларираната в случая стойност; в тези случаи следвало да се определи нова
митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Заявено било, че след направен анализ в митническата
информационна система MIS3A за оформяне митнически декларации за
допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на
сходни стоки със стоката по цитираната МД, са намерени резултати за декларирани
и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски,
същите са декларирани приети в
съответствие с чл. 70 и на основание чл. 74 от Регламента следва да бъдат база
за определяне на нова митническа стойност на стоката по процесната МД, а
именно: нова митническа стойност 3,74 лв. на чифт. С писмо рег. № 32-95265/26.03.2020
г. Директор на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ изискал от „С. Ко“
ЕООД за нуждите на допълнителна проверка по горецитираната декларация становище
в 30-дневен срок по изложени в писмото мотиви. Дружеството депозирало отговор
(обяснения и документи), видно от съдържанието на оспорения акт, но същите не
са представени по административната преписка.
В хода на съдебното
дирене към доказателствата е приобщена МД № 18BG005808Н0003124/10.01.2018 г., с
която трето лице е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за
свободно обращение детски обувки тип гуменки с изкуствени ходила и горна част
от текстилни материали ном. 19/24, 25/30, различни
видове и модели – 450 каш., 5400 чифта, тарифен код 64041990
– с цена на стоката и обща фактурна стойност 11 550,00, статистическа
стойност 20 205,70, условия на доставка FOB, износител ШЕНЗЕН РУИКСИН ИМП
КО ЛТД, К., с получател гр. С., с товарен камион от гр. С., РГ.
По делото е назначена, изслушана и приета като
неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като изготвена компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението на същата, след
проверка на доказателствата по делото и такава в счетоводството на оспорващото
дружество е установено, че платената от дружеството за процесните
стоки по фактура № ES057-17127/11.12.2017 г., приложена към
митническа декларация MRN 18BG002002Н0015751/29.01.2018
г. е в размер на 1 468,80 щатски долара, като сумата по доставката е
платена изцяло на 29.12.2017 г. с нареден валутен превод с референтен номер
********* в размер на 1 468,80 щатски долара в полза на EAST SHING ENTERPRISES LTD по сметка № *** BIC ***с
основание на плащането INVOICE ES057-17127. Според експертизата, налице е
съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната
митническа стойност на същите в процесното ЕАД.
На 12.05.2020 г.
Директорът на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ издал Решение рег. № 32-134909,
с което е прието следното: 1. Отказано е да се приеме митническата стойност на
декларираната стока с № 1 по митническа декларация MRN:
18BG002002Н0015751/29.01.2018 г.; 2. Определена е митническата стойност на
внасяната от „С. Ко“ ЕООД стока № 1 по същата митническа декларация, както
следва: „Спортни обувки с ходила от
пластмаси и горна част от текстил – размер 30-35 – 864 чифта – 389,00 кг. Нетно
тегло в размер на 3 231,36 лв. (864 чифта х 3,74 лв.); 3. Разпоредено
е да се коригира митническа декларация MRN: 18BG002002Н0015751/29.01.2018 г.,
като за стока № 1 е внесена корекция в кл. 43 „Код-МО“ – вместо 1 да се чете
като : 3 – Договорна стойност на сходни стоки, стойността в кл. 46
„Статистическа стойност“ да се чете като: 3 231,36 лв., стойността в кл. 47
„Изчисляване на вземанията“ да се четат като: Мито в с основа за изчисляване 3
231,36 лв., ставка 16,90 % - сума от 546,10 лв.; ДДС с основа за изчисляване 3
835,97 лв. при ставка 20,00 % - сума от 767,29 лв., или обща сума 1 313,29 лв.;
т. 4 разпоредено е да се вземе под отчет начисленият
с решението размер на държавните вземания; по т. 5 са определени като начислени
и взети под отчет мито в размер на 422,09 лв. и ДДС в размер на 595,64 лв; по т. 6 са определени за досъбиране следните дължими
суми: мито в размер на 124,01 лв. и ДДС в размер на 171,55 лв., ведно с лихва
за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114 пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Към доказателствата
е приобщен и Доклад № BG001000/1/1/14.05.2020 г. от проверка на „С. Ко“ ЕООД,
извършена от митнически орган за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. с
предмет установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице
при прилагане на митническия режим допускане за свободно обращение и на режим
митническо складиране, мерките на търговската политика в ЕС, както и изпълнение
на задължението му за заплащане и обезпечаване на дължимите вземания при
поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение. От доклада се
установява, че обект на проверка е била и процесната митническа декларация,
ведно с приложените към същата документи, а изводите на ревизиращия орган са за
неспазени при някои от проверените 120 МД разпоредби от Закона за
счетоводството, която констатация не води до нов размер на митническата
стойност на стоки, допуснати за свободно обращение през проверявания период.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради
своите изводи от фактическа страна на база всички приети по делото
доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в
закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата, като подадена
от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в
законоустановените срокове, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата
се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага както предвид нарочно
въведеното в жалбата отменително основание по чл. 146
т. 1 от АПК, така и поради принципа на служебното начало в административния
процес, регламентиран с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е постановен от материално,
териториално и персонално компетентен орган, по
арг. от чл. 19 ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. решения, взети
без предварително заявление, се издават
от началника на митницата, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи
вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен
когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5,
6
и 7,
член 23, параграф 3 и членове 26, 27
и 28
се прилагат и за решения, взети
от митническите органи, без съответното
лице да е подало предварително заявление. Следователно,
оспореното решение е издадено от Директор на ТД Северна морска при
Агенция „Митници“
при спазване пределите на предоставените му от закона
правомощия и в предписаната от закона форма. Актът, като постановен от компетентен орган и
в надлежната нормативно определена форма и съдържание, се явява валиден. Макар
валиден, при преценка на приобщените по делото писмени доказателства,
съставляващи част от административната преписка, допълнително представените
такива и с оглед относимите правни норми, съдът
преценява атакуваното решение като постановено в противоречие с материалния
закон. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Митническата стойност е
определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на
деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса
митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за
определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, МК,
Регламента за изпълнение и вътрешното митническо законодателство, въвеждат
редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане,
гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите
към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на
действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се
прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а
друга - след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70, §1 и §2 от
МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост, като действително платената или подлежаща на плащане цена е
общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или
която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача
за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат
платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Освен това митническата стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември
2006г., Compaq Computer
International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716,
т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на
чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74
от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви а) до г),
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на
стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на
чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи,
при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от МК,
да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след
предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи
не отпаднат, съгласно чл. 140, §2 от Регламента за изпълнение те могат да
отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с
коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи,
следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност
по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на
приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността
на процесните стоки. С процесното решение е определен нов, по – висок размер на
дължимите публични вземания по митническа декларация MRN: 18BG002002Н0015751/29.01.2018 г. за
поставяне под режим „допускане за свободно обращение на стоки“ – спортни обувки
с ходила от пластмаси и горна част от текстил, с произход К. с декларирана обща
фактурна стойност 1 468,80 щ.д., 2,89 лв. за чифт и 6,42 лв. за кг. Митническият орган приел, че основателни
съмнения могат да съществуват, когато декларираната стойност е по – ниска от
определена рискова прагова стойност, като за целите на управление на риска,
рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на справедливи
цени, които се предоставят на разположение на държавите – членки на ЕС чрез
системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния изследователски център на ЕК. Прието е още, че
когато декларираната стойност на стоката по МД е по – ниска от справедливата
цена, валидна за тях в ЕС и на база извършен сравнителен анализ възникват
съмнения относно декларираната митническа стойност. Съгласно чл. 140 пар.
1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията, когато митническите органи
имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, пар. 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да
представи допълнителна информация. В процесния случай това е сторено, а
съгласно приетата по делото като неоспорена съдебно – счетоводна експертиза, от
представено банково извлечение от сметка на дружеството в Прокредит
банк (България) ЕАД е видно, че на 29.12.2017 г. с референтен номер ********* е
нареден превод в размер на 1 468,80 щ.д. в полза на EAST SHING ENTERPRISES LTD по сметка № *** BIC ***с основание на
плащането INVOICE ES057-17127. Органът приел, че при
извършване на проверка на декларираната митническа стойност, същата следва да
бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система
„ТЕЗЕЙ“, а не с рисковия праг, като в тези случаи следва да бъде определена
нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите по чл. 74
от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съгласно правилото на чл. 74, § 1
от МК, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно
чл. 70, тя се определя при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2,
букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 141, §1 от Регламента
за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по
реда на чл. 74, §2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, §2, т.4) и
т.14) от Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето на
митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните
различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение
отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са
стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми
в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни,
са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
В настоящия случай административният орган е приел в оспорения акт, че
разпоредбата на пар. 2 б. „а“ не може да се приложи,
тъй като описанието на стоките в кл. 6/8 на митническите декларации за допускане
за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период е
недостатъчно, тъй като не включва качеството на изделията, описание на
артикулите, състава на материала и пр., което не позволява прилагане на метода
за идентичност на стоките. Така изложеното от органа обаче не е подкрепено с
никакви доказателства и от същото не става ясно по какви причини е приложен
именно методът по чл. 74, пар. 2, буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ стоки. Тоест липсват доказателства, а и
изложените от органа доводи за идентични стоки не съответстват на заложения в пар. 2 б. „а“ смисъл. Предвид това не може да се приеме, че
правилно и законосъобразно е пристъпено към прилагане
разпоредбата на чл. 74 § 2 б. „б“ от МКС. Възможността на митническата
администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки,
когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че
декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда
на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата администрация от
задължение да мотивира решението си. Според чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) №
952/2013, всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде
мотивирано.
На следващо място настоящата
съдебна инстанция намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго
нарушение. При прилагане на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от
МКС административният орган се позовава на МД MRN: 18BG005808Н0003124/10.01.2018 г. за
извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата
стойност на процесните стоки, без посочването на други данни за този анализ и
без мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките,
декларирани от дружеството-вносител, по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013 или по реда на чл. 74, пар. 2, буква „а“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013. В хода на съдебното дирене е установено, че с ЕАД № 18BG005808H0003124/10.10.2018
г. е извършен внос на стоки, различни от процесните, при които доставката е
чрез РГ., а не директно до пристанище В., както в процесния случай. Според чл.
71 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., при определяне на митническата стойност по
чл. 70, към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните
стоки се прибавят и други разходни елементи, а именно: комисионни,
посредничество, контейнери, опаковане, художествено оформяне, дизайн, планове,
чертежи, лицензни такси, транспорт, товарене, разтоварване, обработване и
застраховка на внасяните стоки до мястото на въвеждане на стоките на
митническата територия на ЕС. Както се отбеляза по – горе, налице е съществена
разлика както във вида на самите стоки, така и в начина на тяхното
транспортиране до получателя. На следващо място съдът намира за неправилен
подходът на органа по прилагане на цитираната норма и предвид обстоятелството,
че липсва пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция
за това в чл. 1 § 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. Съобразно тази норма, сходни
са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във
всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите,
които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията
им и съществуването на търговска марка. В тази връзка следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна
стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се
определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и
съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и
количеството на стоките дисквалифицира
съпоставените стоки като сходни, поради което настоящата съдебна инстанция
приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната
стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на
материалния закон.
На следващо място, не без
значение е и обстоятелството, че съгласно извършената и приета като неоспорена
съдебно – счетоводна експертиза, след извършена справка в счетоводството на
дружеството е установено, че по фактура № ES057-17127/11.12.2017 г. реално е
заплатена цена за доставка на спортни обувки от 1 468,80 щ.д., като
преводът на сумата е извършен от банковата сметка на „С. Ко“ ЕООД в „Прокредит банк“ ЕАД на 29.12.2017 г., която обща цена
напълно съответства на декларираната такава пред митническия орган.
В противоречие с процесните установявания и доводи на административния
орган са и изводите от приобщения по доказателствата Доклад
№ BG001000/1/1/14.05.2020 г. от проверка на „С. Ко“ ЕООД, извършена от
митнически орган за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. с предмет
установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагане
на митническия режим допускане за свободно обращение и на режим митническо
складиране, мерките на търговската политика в ЕС, както и изпълнение на
задължението му за заплащане и обезпечаване на дължимите вземания при поставяне
на стоките под режим допускане за свободно обращение. От доклада се установява,
че обект на проверка е била и процесната митническа декларация, ведно с
приложените към същата документи, а изводите на ревизиращия орган са за
неспазени при някои от проверените 120 МД разпоредби от Закона за
счетоводството, която констатация не води до нов размер на митническата
стойност на стоки, допуснати за свободно обращение през проверявания период.
При изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция
намира, че оспореният административен акт – Решение към MRN: 18BG002002Н0015751/29.01.2018
г., съставено с рег. № 32-134909/12.05.2020 г. на Директора на ТД Северна
морска при Агенция “Митници“ е незаконосъобразен, като постановен в нарушение
на материалния закон и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на
делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на
разноски. Реално извършените такива по делото възлизат общо на 610,00 (шестстотин
и десет) лева, от които внесена държавна такса в размер на 50,00 (петдесет)
лева, внесен депозит на експертиза в размер на 200,00 лв. и заплатено по банков
път адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева. Същите
следва да се възложат в тежест на ответния административен орган.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
към MRN: 18BG002002Н0015751/29.01.2018 г., съставено с рег. № 32-134909/12.05.2020
г. на Директора на ТД Северна морска при Агенция “Митници“, с което е
определена нова митническа стойност за внасяните от „С. Ко“ ЕООД стоки по MRN 18BG002002Н0015751/29.01.2018
г., като е увеличена митническата им стойност и дължимото ДДС, като е
определена сума за довнасяне, както следва: мито в размер на 124,01 лв. и ДДС в
размер на 171,55 лева, ведно с лихви за забава.
ОСЪЖДА ТД
Северна морска при Агенция “Митници да заплати на „С. Ко“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Сава Филаретов“ № 26А,
представлявано от С.И.Д. разноски в размер на 610,00 (шестстотин и десет) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: