№ 9
Гр. Перник, 29.01.2021
година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание
проведено на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 655 по описа за 2020
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано
е по жалба на „***” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ж.к. „***“ № *** представлявано
от управителя К.С.Ш.К. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-С672-0405928 от 28.09.2020 година издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ София, в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството
му е наложено принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – бърза закуска – дюнер, находящ се в гр. Перник, пл. „***“ № 21,
стопанисван от „***” ЕООД и забрана
за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при невярно и
непълно установена фактическа обстановка. Моли съда
да я отмени.
В проведеното открито съдебно заседание на 18.01.2021 година жалбоподателят
„***” ЕООД редовно призован не изпраща процесуален представител.
В проведеното открито съдебно заседание на 18.01.2021 година ответникът по
жалбата – началник
на отдел Отдел „Оперативни дейности – София“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява, представлява се от главен
юрисконсулт П.П., който оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да
отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 20.09.2020 година, в 12:55 часа служители
на ГДФК в ЦУ на НАП, в присъствието на К.С.Ш.К. – управител и К.Т.Г. – чистач, извършили проверка на търговски обект по смисъла на
§ 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС – бърза закуска – дюнер,
находящ се в гр.Перник, пл. „***“ № 21, стопанисван от „***“ ЕООД. При
проверката било установено, че в обекта се продават дюнери. Обектът разполагал
с монтирано и функциониращо фискално устройство (ФУ) модел „TREMOL M20” с инвентарен номер (ИН) на ФУ ZK133551 и фискална памет (ФП) с № 50170660, регистрирано в НАП с потвърждение № 4274601 от
25.06.2019г. Преди легитимирането си проверяващите извършили контролна покупка на
1бр. дюнер на обща стойност 2.50 (два лева и петдесет стотинки), заплатена в
брой от Людмил Йорданов Димитров – инспектор по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП.
Сумата била приета от К.Т.Г. от името и за сметка на „***“ ЕООД на длъжност чистач. За покупката
не била издадена фискална касова бележка. След легитимиране на проверяващите от
ФУ бил разпечатан дневен финансов отчет „Х” и КЛЕН и двата от 20.09.2020 година
е установено наличие на касова разлика в размер на 132.00 лева между наличните
в касата парични средства и тези на ФУ. При проверката е изброена касовата
наличност в касата на обекта и ФУ с № ZK133551 и е съставен
опис на парите, от който се установява, че парите в касата са в размер на
135.00 лева. Разпечатаната касова наличност от монтираното в обекта ФУ,
съгласно дневен финансов отчет”Х” от дата 20.09.2020 г. е в размер на 3.00 лева.
При съпоставка на двете стойности се установавя положителна разлика в касовата
наличност, в размер на 132.00 лева повече.
За
резултатите от проверката проверяващите инспектори съставили Протокол за
извършена проверка серия АА № 0405928/20.09.2020 година. Протоколът бил
съставен в присъствието на К.С.Ш.К. – управител и К.Т.Г. с ЕГН:********** – на
длъжност чистач, надлежно връчен. Със съставения протокол е установено, че не е
спазен реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба.
Със Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-С672-0405928/28.09.2020
година, издадена от Л.П.Х. –
началник на Отдел „Оперативни дейности – София“ в ГДФК при ЦУ на НАП, е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект
–бърза закуска – дюнер, находящ се в гр. Перник, пл. „***“ № 21, стопанисван от
„***“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. от ЗДДС. В
заповедта са изложени установените при проверката факти и направен извод, че
търговецът, като е бил длъжен, не е изпълнил задължението си, при направеното в
стопанисвания от него търговски обект плащане в брой на стойност 2.50 лева, да
издаде фискална бележка за извършената продажба на стоки при получаване на
плащането, с което не е спазен реда и начина на издаване на съответен документ
за продажба по установения за това ред, съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл.
25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2016 година за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2016 година),
поради което е приложен чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка
за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната
административна мярка. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. С оглед
на това е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт и следва да отговаря на
изискванията на чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за
Националната агенция за приходите (ЗНАП). Издателят на заповедта е оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 година
на изпълнителния директор на НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ-1157 ОТ 28.08.2020
година, като същият заема длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С оглед на това не се
констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение, срок и ред за обжалване
и подпис на издателя. Издаденият административен акт препраща и към съставения
протокол за проверка. В акта се съдържат фактическите основания, обусловили
издаването му, доколкото същият е мотивиран с неиздаване на фискална касова
бележка за извършена продажба на стойност 2.50 лева в обекта, стопанисван от
жалбоподателя, в който е било монтирано и функциониращо ФУ, както и с липсата
на отразяване на извършената продажба и в разпечатания от ФУ дневен финансов отчет.
Заповедта съдържа и правните норми обосновали издаването й. Изложени са
подробни мотиви и относно продължителността на мярката – запечатване на обекта
за срок от 14 дни. С оглед на това не се констатират отменителни основания по
чл. 146, т. 2 от АПК.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да обосновават отмяна на оспорвания административен акт по чл.
146, т. 3 от АПК.
Заповедта
е издадена и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта на закона.
Правното
основание за постановеното запечатване на обекта е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС. Според посочената правна норма запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за продажба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
Редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки е регламентиран в Наредба №
Н-18/13.12.2016 година. Съгласно чл. 3, ал. 1, предл. първо от Наредбата всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ – фискален бон, или на касова бележка ИАСУТД – системен бон. Не се изисква
регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки и услуги във или от
търговски обект в изрично посочени в закона случаи – чл. 3, ал. 1, предл. второ
от Наредбата – когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Не е задължено да регистрира извършваните от
него продажби в търговски обект чрез ФУ/ ИАСУТД и лице, което извършва някоя от
дейностите по чл. 4 от Наредбата. Не се издават фискални касови бележки от ФУ
или касов бележки от ИАСУТД и в случаите по чл. 5 от Наредбата. В настоящия
случай не се твърди, както и от данните по делото не се установява, да е налице
някоя от хипотезите на чл. 3, ал. 1, предл. второ от ЗДДС, респективно чл. 4 и ч.
5 от Наредбата.
Съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2016 година фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава за всяка продажба на лицата по чл.
3, ал. 1 и за всяко плащане в брой, като в ал. 4 се конкретизира, че фискалната
касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ се забранява и достъпът до обекта.
Предвид
съдържанието на цитираната нормативна рамка, с оглед установеното от фактическа
страна, съдът намира, че в случая са били налице материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ на посоченото основание.
Без
основание са оплакванията в жалбата. При наличие на установените в нормата на
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предпоставки принудителната административна мярка „Запечатване
на обект“ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката, нито
такова условие е издаването на наказателно постановление. За издаването на
индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице
неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските
обекти. От друга страна, в случай на издаване на наказателно постановление, т.
е. ако това неспазване на установения законов ред за отчитане на продажби
съставлява и административно нарушение, то плащането на санкцията по НП има
отношение към прекратяване на мярката – освен с изтичането на срока, посочен в
заповедта, също и в условието на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Заплащането на наложената имуществена санкция не води до
отпадане на нарушението, следователно не влияе върху законосъобразността на
заповедта за налагане на мярката и не може да обоснове нейната отмяна.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че обектът,
стопанисван от жалбоподателя, е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на ЗДДС, в който контролните органи са установили
извършването на продажба от името на жалбоподателя, без същата да бъде
регистрирана посредством издаването на фискален бон от монтираното и работещо в
търговския обект фискално устройство. Това нарушение безспорно обуславя
приложението на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Издаването на заповедта на това основание се извършва в условията на обвързана
компетентност, т. е. при установено нарушение административният орган не
разполага с възможност за преценка дали да наложи или не ПАМ, каквито доводи
излага жалбоподателят.
На
следващо място настоящият съдебен състав намира, че определеният срок на ПАМ не
ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел. Прилагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни е мотивирано и
фактически обосновано от конкретните обективни дадености. Така определения срок
е в размер под средния към установения максимум от 30 дни, като при
определянето му са взети предвид тежестта на нарушението, неговите последици,
видът и характерът на търговската дейност. Неизпълнението на законовото
задължение за регистриране на извършваните продажби безспорно засяга държавни
интереси, свързани с отчитане на приходите на задължените лица и плащането на
данъци върху действително реализираните обороти. Предвид това наложената ПАМ не
е несъразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК, тъй като не надхвърля
необходимото за осъществяване на целите
по чл. 22 от ЗАНН.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №
ФК-С672-0405928 от 28.09.2020 година, издадена от Л.П.Х. – началник на Отдел „ОД“ в
ГДФК при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
бърза закуска – дюнер, находящ се в гр. Перник пл. „***“, № 21, стопанисван от
„***“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. от ЗДДС, за
неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на ответника
по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради
което и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ (НЗПП),
жалбоподателят „***“ ЕООД следва да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, ж.к „***“ бл. 10, ап .8 представляван от управителя К.С.Ш.К.
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С672-0405928 от 28.09.2020 година, издадена от Л.П.Х. – началник на Отдел
„Оперативни дейности – София“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Националната агенция за приходите, с която е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бърза
закуска – дюнер, намиращ се в гр. Перник
пл. „***“, № 21, стопанисван от „***“ ЕООД и е забранен достъпът до него за
срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. от ЗДДС, като неоснователна.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ж.к „***“, бл. 10, ап. 8 , представляван от управителя К.С.Ш.К.,
да заплати на Национална агенция за приходите съдебни разноски в размер на
100.00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/