Р Е Ш Е Н И Е
N……….
гр. Варна………………2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Варна, ІІІ касационен състав, в
публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова, с участието
на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Силвиян И , изслуша докладваното от
съдията Ганчева, кас.адм.нак. дело № 737 по описа за 2022 г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, подадена чрез ст. юрисконсулт Б. Н. , срещу
Решение № 72/17.01.2022г. постановено по НАХД №20213110204505/2021г. на Районен
съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-013939/07.07.2021г.
на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „Крепес
2017“ ЕООД, ЕИК ********, гр. Варна, за нарушение на чл.264 от КТ, вр. чл. 128,
т.2 и чл. 154, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.414, ал.1 от
Кодекса на труда е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1600 /хиляда и
шестстотин/ лева.
Касаторът оспорва въззивното Решение като
издадено в нарушение на чл. 348, ал. 1 и ал. 2 от НПК във вр. чл. 209 т. 3 от АПК,
като сочи, че при произнасянето си съда неправилно е тълкувал и приложил
материалноправните разпоредби с оглед установените факти и обстоятелства по
делото, поради което обжалваното съдебно решение се явява неправилно, като постановено
в противоречие с материалния закон. Твърди, че правилно от АНО са посочени
нарушените разпоредби на КТ. Сочи, че от АНО правилно е определена датата на
извършеното нарушение. Възнаграждението за месец март 2021 г. следва да бъде
изплатено в края на месец април 2021 г., т.е. на дата 30.04.2021 г., но тази
дата се явява неприсъствен ден и официален празник. Първият следващ присъствен
ден е 05.05.2021 г., до края на който ден задължението все още е било
изпълняемо, както е приел и наказващият орган. След изтичането на този ден
задължението за изплащане на паричната сума е станало изискуемо. Доколкото
вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез
бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на
срока, до който е следвало и можело да се предприемат действия по изплащането
му, който е 07.05.2021 г. По въпроса за различното описание в АУАН и НП относно
това до кога е следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение, съответно
изписването на месец март 2021 г. и месец април 2021 г. твърди, че независимо
от посоченото разминаване НП е издадено правилно, тъй като е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, както е приел и първоинстанционният съд. Сочи,
че е ясно, че обвинение е повдигнато за неизплатено в срок допълнително трудово
възнаграждение за положен труд на официален празник през месец март 2021 г. и
че то се гради на базата на трудово правоотношение, положен труд за процесния
период, този труд е в дни на официален празник, за което не е заплатено в
съответния размер възнаграждение в срок по постигнато между страните по
правоотношението съглашение. Намира, че в случая не може да намери приложение
института на „маловажност" заложен в чл. 28 ЗАНН. По изложените доводи моли да се отмени
решението на ВРС и да се потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В с.з. процесуалния представител на касатора
поддържа жалбата и моли да се отмени решението на ВРС.
Ответникът по жалбата, чрез адв. М. моли
решението на ВРС да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане и на сторените по делото разноски. В представена писмена защита
поддържа, че решението на ВРС е обосновано, постановено при изяснена фактическа
обстановка. Налице е различно описание на деянието в АУАН и НП, като по този
начин е изменено повдигнатото административно обвинение. Налице е липса на реквизити
в АУАН и НП, те не могат да бъдат извличани по пътя на формалната логика и по
тълкувателен път от съдържанието на други документи. Правилно съдът е преценил
допуснато нарушение на чл. 53 от ЗАНН.
Представителят на ВОП намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в
сила.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба
на „Крепес 2017“ ЕООД, против Наказателно постановление № 03-013939/07.07.2021г.
на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Варна, с което на
дружеството, за нарушение на чл.264 от КТ, вр. чл. 128, т. 2 и чл. 154, ал. 1
от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1600 лева. За да отмени НП съдът е
приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 07.06.2021 г. в обект – щанд за палачинки/понички в гр.
Варна, Морска гара /пред Клуб на докера/ е установено, че „Крепес 2017“ ЕООД в
качеството си на работодател не е изплатило не по-малко от удвоения размер на
трудовото възнаграждение за отработеното време на официален празник - 3 март
2021 г. - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален
празник, на В. Д. Н. на длъжност „продавач-консултант“ в щанд за палачинки, в
който ден лицето е положило 7 часа труд. За нарушението бил издаден АУАН, въз
основа на него е издадено и НП. АНО изцяло възприел констатациите, описани в
акта, както и правната квалификация на нарушението- по чл.264 от КТ, вр. чл. 128,
т. 2 и чл. 154, ал. 1 от КТ.
При постановяване на решението си ВРС е
приел, че при издаването на НП формално са спазени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото наказателно постановление съдържат всички изискуеми реквизити.
Административнонаказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от
материалноправна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране
на обективната отговорност на „Крепес 2017“ ЕООД, като на дружеството е
наложено административно наказание имуществена санкция в законоопределения
размер. За да отмени НП въззивният съд приел, че в АУАН е посочено, че
нарушението е извършено на 07.05.2021 г., до който ден е следвало на лицето да
бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец март 2021 г., а в НП е
посочено, че нарушението е извършено на 07.05.2021г., до когато е следвало на
лицето да бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец април 2021 г. По
отношение на датата на извършване на нарушението съдът е приел, че същото е
извършено на 05.05.2021г., а не на 07.05.2021г. Въззивния съд е приел, че
извършеното нарушение е маловажно, отчитайки факта, че за месец март 2021 г., В.
Д. Н. е работила за дружеството само един ден на официален празник и въззивникът
е изплатил дължимото възнаграждение за този труд непосредствено в хода на
проверката. Липсват настъпили вредни последици от деянието за лицето,
дружеството и държавата, поради което АНО не е следвало да издава НП, а да
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Като не е направил това, АНО не е обосновал
упражняването на предоставените му правомощия в съответствие с целите на
закона, поради което издаденото НП се явява постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Варна намира решението на ВРС като краен резултат за
правилно, макар да не споделя изцяло изложените от районния съд мотиви.
Правилно въззивният съд е преценил, че съгласно чл. 128, т. 2 от КТ,
за нарушаването, на който е санкциониран ответникът в настоящото производство,
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената от работника работа. Изплащането на уговореното
трудово възнаграждение следва да става в установените срокове. Неизпълнението
посоченото задължение е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 414, ал. 1 от КТ,
като законът предвижда отговорност, както за работодателя , така и за виновното
длъжностно лице. В случая законосъобразен е изводът на въззивния съд за
допуснато съществено процесуално нарушение при ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството, изразяващо се в
противоречие между описанието на нарушението в АУАН и описанието на нарушението
в НП. В АУАН е посочено, че не е изплатено възнаграждението за месец март 2021г.,
а в НП това за месец април 2021г.
Описанието на нарушението е задължителен
реквизит както на АУАН, така и на НП по арг. от чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. Недопустимо е да има разлика между посоченото в АУАН и в НП.
Неспазването на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е винаги съществено
нарушение на административнонаказателното производство, като същото води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, както и затруднява
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП. АУАН
има обвинителна функция, очертава предмета на защита на обвиненото в
извършването на административното нарушение лице. Описанието на нарушението в
НП следва да отговаря на отразеното в АУАН, за да е гарантирано, че
санкционираното лице се е защитавало срещу повдигнатото му обвинение, а в
случая е налице разминаване между АУАН и НП относно извършеното нарушение –
неясен е месецът, за който не е изплатено уговореното трудово възнаграждение.
Съдържанието на НП като правоохранителен акт е
единственото указание за това, каква е действителната воля на решаващия орган,
как са формирани неговите изводи по фактите и приложимия закон и дали
съответстват на реално установената от доказателствения материал фактическа
обстановка. Именно с него се очертават окончателно параметрите на
претендираната отговорност, по отношение на които не съществува правен ред за
изменение. По тези причини при съдебното обжалване на НП съдът не разполага с
компетентност да изменя и по този начин да подменя изразеното властническо
изявление на наказващия орган, още по-малко да го тълкува или извежда от
събрания по делото доказателствен материал, доколкото противното разбиране би
поставило правомощията на контролиращата инстанция в противоречие с принципа
reformatio in peius и по съществото си би представлявало изземване на
компетентност.
В тази връзка неоснователен е доводът на касатора,
че наказаното лице е разбрало в извършването на какво нарушение е обвинено и че
не е нарушено правото му на защита. Точното описание на извършеното нарушение в
АУАН и НП е в тежест на административнонаказващия орган и е без значение дали
лицето може по пътя на тълкуването да разбере в извършването на какво точно
нарушение го обвиняват.
По доводите за определяне на датата на
извършване на нарушението, съдът намира същите за основателни. Въззивният съд
неправилно е приел, че нарушението е извършено на 05.05.2021г. В настоящия
случай възнаграждението за месец март 2021 г. следва да бъде изплатено в края на
месец април 2021 г., т.е. на дата 30.04.2021 г., която се явява неприсъствен
ден и официален празник. Първият следващ присъствен ден е 05.05.2021 г., до
края на който ден задължението все още е било изпълняемо, както е приел и
наказващият орган. След изтичането на този ден задължението за изплащане на
паричната сума е станало изискуемо. Доколкото вмененото на дружеството
административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се
счита довършено в първия ден след изтичането
на срока, до който е следвало да се предприемат действия по изплащането му.
Отнесено към фактите по казуса, това е именно датата 07.05.2021 г. - присъствен
ден, определена като дата на нарушението.
Предвид изложените съображения, касационният
състав намира, че жалбата е неоснователна, а решението на въззивния съд като
краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид заявеното
от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН на ответника се следва да се присъди сумата от
300 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2
от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 72/17.01.2022г.
постановено по НАХД №20213110204505/2021г. на Районен съд - Варна, с което е
отменено Наказателно постановление № 03-013939/07.07.2021г. на Директора на
Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Варна.
ОСЪЖДА Дирекция
”Инспекция по труда” гр. Варна да заплати на „Крепес 2017“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „*****“ № *, ет.*, ап.*
сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: