Решение по дело №2465/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 315
Дата: 16 февруари 2023 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20227180702465
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

Номер  315                       16.02.2023г         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета  година в състав :

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря К.Р.,

като разгледа докладваното от съдия  Дарина Матеева  адм. дело № 2465 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на В.А.А., с адрес: ***, чрез адв. С.К.,***, срещу Заповед № 1002/26.08.2022 год. на Кмета на Община Родопи, с която на основание чл.57а,ал.3 от ЗУТ във вр.с чл.57а,ал.1,т.1 и т.2 от ЗУТ е наредено да се премахне обект „Ограда от метални пана“, находящ се в западната част на УПИ 012352-III, жилищно строителство, представляващ ПИ 03304.12.443 по КККР на с. Белащица, Община „Родопи“ област Пловдив, от лицето В.А.А..

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната заповед, като неправилна и незаконосъобразна.Поддържа се,че приетата от органа квалификация на разпоредения за премахване обект е грешна,тъй като в настоящия случай не се касае за преместваем обект,а за ограда.Изграждането на огради  е регламентирано в чл.41  и сл.от ЗУТ,като органът не е констатирал нарушения в тази насока.Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответникът – Кмет на Община „Родопи“, чрез процесуалния си представител по пълномощие, счита жалбата за неоснователна, а оспореният акт – за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

   Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и интерес от обжалването.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С оспорената заповед на основание чл.57а,ал.3 от ЗУТ във вр.с чл.57а,ал.1,т.1 и т.2 от ЗУТ е наредено да се премахне обект „Ограда от метални пана“, находящ се в западната част на УПИ 012352-III, жилищно строителство, представляващ ПИ 03304.12.443 по КККР на с. Белащица, Община „Родопи“ област Пловдив, от лицето В.А.А.,който обект е подробно описан в Констативен акт № 17/12.08.2022 год., съставен от служители на Община „Родопи“.

Безспорно по делото е установено,че УПИ 012352-Ш, жилищно строителство, представляващ ПИ 03304.12.443 по КККР на с.Белащица, община „Родопи", област Пловдив е собственост на: В.А.А. съгласно нотариален акт№ 117, том 93 от 08.11.2019 г. на СВ-Пловдив.

Заповедта е издадена след извършена проверка от служители по строителството в община „Родопи“,които са съставили Констативен акт № 17/12.08.2022 год.

Установено в казания ПИ е наличие на обект „Ограда от метални пана“, находящ се в западната част му част.Констатациите,които са направени са следните:

„На западната вътрешна граница на УПИ 012352-Ш, местност „Грамадите", землището на с.Белащица, с УПИ 012352-П, на около 20см от изградената ажурна ограда с височина около 1,00м, са поставени листове от профилирана ламарина с височина 1,90м. Ламаринените листове са захванати за метални П-образни тръби с болтове, някои от които излизат над 1,90м височина. До ламаринените листове към вътрешността на имота, е оформен жив плет.

Дължината на оградата по Кадастрална карта е около 37,70м.

За поставената ламаринена ограда не е представена нотариално заверена декларация за годината на поставяне.

Обектът е поставен нетрайно към терена, без да променя субстанцията и начина на ползване на земята. Отговаря на условията на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ, във връзка с §5, т.80 от ДР на ЗУТ за преместваемо съоръжение.“

Констативен акт № 17/12.08.2022 г. е връчен на пълномощник адв.С.К., упълномощен от В.А.А.-собственик на обекта, на 22.08.2022г. Срещу констативният акт в законоустановения срок е постъпило възражение от пълномощника адв.К. с вх. №94К-1419-1#12/23.08.2022г.

Възражението не е прието от органа и е издадена оспорената заповед.

Прието от ответната страна е  ,че оградата от метални платна представлява преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ и в конкретния случай преместваемият обект е поставен без разрешение за поставяне и без одобрен проект от Главния архитект, в нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ и чл.9 и чл.10 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община „Родопи".

По делото е приета административната преписка .

За изясняване на делото от фактическа и правна страна ,е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза,която съдът изцяло кредитира като компетентно и обективно изготвена,неоспорена от страните.

Вещото лице констатира,че процесната ограда е изградена изцяло в ПИ 03304.12.443 по КК на с.Белащица. Тя е монтирана във вътрешната страна на имота, като ажурната ограда между ПИ 12.443 и ПИ 12.442 е разположена по страничната регулационна граница. Процесната ограда се намира от изток на ажурната ограда, изградена по границата още при построяването на жилищния комплекс, заедно с всички останали огради на отделните имоти, т.е. тя е разположена изцяло в имота на жалбоподателя.

В съдебно заседание експертът допълва относно вида и характера на оградата следното: „Така посочените пана могат да бъдат разглобени ,без върху тях да се нанесат сериозни поражения и да бъдат сглобени на друго място със същия начин на ползване. Паната са метални покривни. Паната са непрозрачни така, че те представляват плътна ограда. Паната въобще не са закрепени към терена, а към стоманени колони и са хванати с болтове към тези колони. Оградата следва да бъде разглеждана като строеж, тъй като няма по какъв друг ред да бъде разглеждана. Тя не може да бъде от обектите по чл. 56 от ЗУТ. Тъй като все пак това е ограда и е много близо до границата между двата УПИ фактически тя е слята с оградата чисто физически, която е изпълнена вече  и двете представляват една обща ограда. Ламаринените пана и ажурната ограда са една обща ограда по границата, която е с по - голяма дебелина. Оградата изцяло е изградена в имота на жалбоподателя“.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт с оглед препращането от чл. 213 от ЗУТ, по см. чл. 168, ал.1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Видно от текста на чл. 57а ал.3 от ЗУТ компетентен да издаде заповед за премахване на обекти по чл. 56, ал.1 от ЗУТ е Кметът на Общината. Обжалваната заповед № 1002/26.08.2022 год. е издадена от кмета на община „Родопи“.Ето защо, съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.

Видно е,че оспорената заповед е издадена въз основа на констатациите в Констативен акт № 17/12.08.2022г.

Констативният акт по чл. 57а, ал.2 от ЗУТ е акт с две основни функции в административното производство – сезираща и доказателствена. Както следва от чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, констативният акт сезира административния орган да издаде заповед за премахване, но същевременно се явява и доказателство за наличието на обстоятелствата по чл. 57а, ал.1 от ЗУТ както и за осъществените от длъжностните лица процесуални действия, чрез които са установени релевантните за производството факти и обстоятелства. Макар ,че констативният акт по чл. 57а, ал.2 от ЗУТ е основен акт във фазата на производството по издаване на акта по ал.3, той е процесуален акт по смисъла на чл. 21, ал.5 от АПК, поради което пороците при съставянето му не рефлектират върху валидността на заповедта за премахване. Доколкото обаче в качеството на процесуален акт, констативният акт е процесуална предпоставка за издаването на заповедта по чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, то липсата на редовно съставен такъв води до неспазване на процедурата по издаване на индивидуалния административен акт.

Съгласно чл. 57а, ал.2 от ЗУТ, обстоятелствата по ал.1 /при които се премахват обектите по чл. 56, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗУТ/, се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал.2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Компетентни съгласно чл. 223, ал.2 от ЗУТ са служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). В конкретния случай КА е издаден от такива служители.

От гореизложеното следва извод, че в производството по издаване на заповедта са спазени процесуалните правила. Фактическите основания за премахване – в случая това по  чл. 57а, ал.1, т.1 и т .2 от ЗУТ – са установени с констативен акт, като срещу него жалбоподателят е подал възражение,с което е била осигурена възможност да участва в производството.

Оспорената заповед е издадена  и в предвидената от закона писмена форма.

Основният спорен въпрос по делото е дали обектът е преместваем или е строеж. Преместваемите обекти с предназначение търговия или други обслужващи дейности са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, която е императивна по своя характер. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, както и от предназначението му. Според дефиницията, дадена с нормата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, в относимата редакция, обнародвана в ДВ бр. 25 от 2019 г., "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. С разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ е предвидена възможност за поставяне на такива обекти в поземлени имоти, но с конкретно предназначение: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Според ал. 2 на цитираната разпоредба за поставяне на тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. При липса на разрешение за поставянето им, преместваемите обекти се премахват (чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ).

С оглед характеристиките на процесната ограда от метални пана , установени посредством заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът счита, че същата не представлява преместваем обект по смисъла на цитираната норма. Процесният обект не представлява основна ограда за имота по смисъла на ЗУТ, тъй като такава вече е изпълнена по регулационната граница още с построяването на жилищния комплекс. Процесната ограда „допълва" вече изградената с нова дебелина и височина. Разпоредбите на закона за огради са дадени в чл.48 от ЗУТ, като е казано, че „Урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти". Съгласно чл.48, ал.4 от ЗУТ, строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. Измереното на място разстояние от жилищната сграда в съседния имот ПИ 12.442 до съществуващата стара ажурна ограда е най-малко 3,85м., а до процесната ограда то е най-малко 3,85м. Височината на процесната ограда е 2,05м., което е по-малко от разстоянието от нея до жилище в първия етаж в съседния имот, като оградата е разположена изцяло в имота на жалбоподателя. От тези установявания на вещото лице е видно, че няма нарушение на чл.48, ал.4 от ЗУТ. Доколкото в закона няма изискване за дебелините на оградите, може да се приеме, че с процесната ограда общото ограждане между двата имота има дебелина 34см. От тях 25см. са от съществуващата ажурна ограда с височина 1,42м. с плътна част от 40см., изградена с равни части в двата имота и 9см. е допълнителна плътна ограда от стоманени елементи с височина 2,05м., разположена само в имота на жалбоподателя. Височината от 2,05м. не противоречи на чл.48, ал.5 от ЗУТ. В този смисъл оградата представлява „строеж" по определението на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ и за нея важат общите разпоредби на закона за строежи. Местоположението и параметрите й не противоречат на закона.

Или,видно е ,че в настоящия случай се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ може да бъде извършен само ако е разрешен. При липса на разрешение, той подлежи на премахване (чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ), но по реда на чл. 225а от ЗУТ, а не в процедура по чл. 57а от ЗУТ. Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на жалбоподателя сторените разноски по производството в общ размер на  1610, от които адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева,определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8,ал.2 от Наредба № 1/09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 360 лева изплатено възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на В.А.А.,ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. С.К.,***, Заповед № 1002/26.08.2022 год. на Кмета на Община „Родопи“.

ОСЪЖДА Община „Родопи“да заплати на В.А.А., с адрес: ***, чрез адв. С.К.,*** разноски по делото в размер на 1610/хиляда шестотин  и десет/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.

 

 

 

                                    СЪДИЯ: