№ 2134
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110132614 по описа за 2021 година
при секретаря М.А. като разгледа докладваното гр. дело № 32614/2021 г. за да се произнесе,
взе предвид следното:
ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД е предявило регресен иск с правно основание чл.
411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от 1660.03 лв. срещу Столична община.
Ищецът твърди, че на пътното платно, намиращо се в гр. София, на Околовръстен
път е съществувала необезопасена и несигнализирана дупка, в която на 10.03.2020 г. ., е
попаднал описания в исковата молба автомобил.
Поддържа, че собственикът на увредения автомобил е бил страна по договор за
имуществено застраховане „Автокаско” с ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, като след
настъпване на твърдяното застрахователно събитие застрахователят заплатил
застрахователно обезщетение в твърдения от него размер. и е понесъл ликвидационни
разноски в размер на 15 лв.
Ответникът, получил препис от исковата молба и приложенията към нея на
02.08.2021 г., н е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
изразява становище за неоснователност на исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
От представените по делото доказателства се установява, че при настъпване на
процесното ПТП между ищеца и увреденото лице и ищеца е съществувало застрахователно
1
правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане “Автокаско”.
Относно възражението на ответника, че процесният застрахователен договор не е
влязъл в сила поради Неизпълнението на предвиденото в застрахователния договор
изискване за представяне на автомобила за оглед и заснемане, следва да се има, предвид, че
съгласно утвърдената съдебна практика Неизпълнението на предвиденото в
застрахователния договор изискване за представяне на автомобила за оглед и заснемане,
само по себе си, не се отразява на влизането в сила на застрахователния договор по
имуществена застраховка "Каско", щом цялата дължима премия или първата вноска от нея,
при разсрочено плащане, са надлежно престирани и приети от застрахователя / в този
смисъл Решение № 147 от 6.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2481/2015 г., II т. о., ТК, Решение
№ 147 от 6.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2481/2015 г., II т. о., ТК/.
В случая, видно от представената на л. 16 от делото сметка за платена
застрахователна премия, премията по процесния договор в размер от 3265.68лв. е заплатена
от застрахования на 25.04.2019г., от което следва, съгласно цитираните по-горе разяснения,
че дори и да не е изпълнено предвиденото в раздел I, т. 3., изискване за представяне на
автомобила за оглед и заснемане, както твърди ответникът, само по себе си това, не се
отразява на влизането в сила на застрахователния договор по имуществена застраховка
"Каско", щом цялата дължима премия или първата вноска от нея, при разсрочено плащане,
са надлежно престирани и приети от застрахователя, каквато е настоящата хипотеза. .
От представените по делото доказателства се установява, че въз основа на
уведомление от собственика на увреденото имущество при ищеца е образувана
ликвидационна преписка, назовавана „щета № 44012132002411, по която ищецът е заплатил
в полза на дружеството, извършило ремонтните дейности сума в размер на 1645.03 лв. с
платежно нареждане от 24.03.2020 г.
Между страните е безспорно, че по процесната регресна преписка ищецът е понесъл
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
По делото е обявено с проекта на доклада по делото от 15.06.2021 г.., за безспорно
обстоятелството, че процесният пътен участък част от общинската пътна мрежа,
стопанисвана от Столична община.
Определението, обективиращо проекта на доклада по делото, съдържащ изявление, с
което горното обстоятелство е обявено за безспорно, е връчен на представител на ответника
на 24.06.2021 г./л.61 от делото/, като в първото открито съдебно заседание, проведено по
делото на 12.11.2021 г. процесуалният представител на ответникане направи възражение
срещу проекта на доклада по делото и същият бе обявен за окончателен с нарочно
определение, постановено в тази насока.
По силата на императивната разпоредба, уредена в § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, във вр. с
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната
община, в чиито населени места се намират тези улици. От друга страна, тази улица не е
2
обявена за част от републиканските пътища с Решение № 945/01.12.2004 г. на МС за
утвърждаване на списък на републиканските пътища. Следователно, процесният участък от
пътя, намиращ се в гр. София не е път от републиканската пътна мрежа.
Съгласно чл. 31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, като собственикът на процесната улица – Столична община, е
бил длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като направи
ограждения и прелези, постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението
и други, както и да осигури чрез свои служители и работници поддържането на уличното
платно в изправност, т. е. да отстрани съществуващите неравности (дупки). Тъй като
общината като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена
работа на определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са
взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по улици и
пътища, общинска собственост.
От разпита на свидетеля А.К., , управлявал процесния автомобил към датата на
реализиране на описаното по –горе ПТП, се изяснява, че е управлявал последното при
настъпване на релевантното събитие, като автомобилът се е движел в гр. София, по
Околовръстен път в светлата част на деня, при което превозното средство е попаднало в
неравност на пътя, означена от свидетеля като „дупка”.
От свидетелските показания се установява, че на мястото около пътната неравност не
са били поставени обозначителни знаци за нейното съществуване като същата не е била
обезопасена.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като преки и непосредствени като с оглед
събраните гласни доказателства по делото и неоспорената от страните и приета като
компетентно изготвена САТЕ се установява, че описаните в протокола за ПТП и в Опис-
заключението вреди съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно
попадането на лекия автомобил в необезопасена неравност на пътя (дупка).
Следователно, по несъмнен начин е установено в процеса на доказване в настоящата
съдебна инстанция, че е настъпило процесното застрахователно събитие. От друга страна, от
неоспорената от страните и приета като компетентно изготвена САТЕ се установява, че
описаните в протокола за ПТП вреди съответстват на механизма на настъпване на
процесното ПТП, а именно попадането на лекия автомобил в необезопасена неравност на
пътя (дупка).
Непосредственото задължение на служител на общината е било да следи за
изправността на всички надземни и подземни съоръжения на техническата инфраструктура
на процесната улица, включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране
на неравността (дупката), която не трябва да създава опасност за движението по улицата.
Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите
от общината за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по
платното за движение представлява противоправно деяние (действие или бездействие) което
3
е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Вината на съответното длъжностно лице,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело
обратно доказване не е проведено. В този смисъл са и мотивите към Решение №
1809/7.12.99 г. по гр.д. № 654/99 г., IV г.о.
Тъй като съответното лице, на когото ответникът е възложил изпълнение на
задължението за поддържане изправността на съоръженията на техническата
инфраструктура (пътното платна), виновно не е изпълнило тези свои задължения
(бездействал е), със своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди на
собственика на процесното застраховано имущество, поради което е възникнала
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа – Столична
община, по чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за увредения се е породило право на вземане на извъндоговорно
основание срещу Столична община. Тъй като причинените вреди са закономерна,
необходима последица от противоправното поведение на работници или служители при
Столична община при или при повод на извършваната от тях работа, настоящата съдебна
инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения от процесното ПТП, са
осъществени в обективната действителност.
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищцовото дружество установи чрез главно и
пълно доказване и четвъртата материална предпоставка, обуславяща възникването на
спорното регресно вземане - заплащането на застрахователното обезщетение на увреденото
от процесното ПТП лице.
От посоченото заключение от САТЕ, което съдът кредитира като обективно, вярно и
компетентно, се установява, че размерът на разходите, необходими са отстраняване на
щетите, нанесени на процесния автомобил в резултат на процесното ПТП, възлиза на сумата
от 1595.05 лв.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения)
са причинили процесните вреди.
Следователно регресното право на ищцовото дружество срешу ответната община по
процесната ликвидационна преписка е възникнало в размер на сумата от 1610.05 лв.., която
сума представлява стойностен израз на сбора от възстановителното обезщетение в размер от
1595.05 .и паричната равностойност на обичайните ликвидационни разноски по процесната
преписка, чийто размер възлиза на сумата от 15 лв., каквото е и заключението на вещото
лице по САТЕ.
По отношение направеното от ответника възражение за съпричиняване съдът намира
следното:
От представените по делото доказателства се установи, че на процесното пътно плано
4
е съществувала дълбока неравност към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие.
В действащото законодателство не съществуват разпоредби, вменяващи задължения
на водачите на МПС да извършват маневри, които застрашават безопасността на
движението по скоростните пътища, като заобикалят несигнализирани и необезопасени
неравности по пътния участък. Именно правният субект, на който е възложено
поддържането и ремонта на пътищата от общинската пътна мрежа, е следвало чрез своите
органи и служби да поддържа в изправност автомагистралата, а в случай че тя е негодна – в
определени участъци, за нейното безопасно ползване, да ограничи движението по нея, като
постави съответните предупредителни или забранителни знаци, респ. да сигнализира и
обезопаси неравностите по пътя. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства
бездействието на служителите при ответната агенция представлява единствената причина за
настъпване на процесния вредоносен резултат, поради което следва да бъде ангажирана в
пълен обем нейната обезпечително-гаранционна отговорност за репариране на процесния
вредоносен резултат.
По делото не се ангажириха доказателства в подкрепа на твърдението на ответната
община, че застрахованият при ищеца водач е допринесъл със своето поведение за
настъпване на процесния вредоносен резултат.
От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че за наличието на
въпросната дупка не е са били поставени обозначения или маркировки.
Както вече се изясни в действащото законодателство не съществуват разпоредби,
вменяващи задължения на водачите на МПС да извършват маневри, които застрашават
безопасността на движението по скоростните пътища, като заобикалят несигнализирани и
необезопасени неравности по пътния участък.
При така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция
приема, че са налице всички материални предпоставките ищецът да встъпи в правата на
увредения срещу Столична община, поради което предявеният главен иск е основателен за
сумата от 1610.05 лв., до която сума следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от
1610.05 лв. ата до пълния предявен размер от 1660.03 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно иска с правно основание чл. 86 ЗЗД съдът намира следното:
Регресното право на застрахователно дружество, което е заплатило застрахователно
обезщетение и е встъпило в правата на удовлетворения кредитор, не става изискуемо в
момент на заплащане на застрахователното обезщетение и тъй като това задължение не е
срочно, като по отношение на застрахователя лицето по чл. 49 ЗЗД изпада в забава едва след
получаване на покана, съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД.
От представените по делото доказателства /л.39 от делото/ Столична община е
получила покана от застрахователя да заплати процесното регресно задължение на
05.06.2020 г. /л. 31 от делото/. с даден 15 дневен срок за доброволно изпълнение , като от
5
21.06.2020 г.. ответникът е изпаднал в забава на ответника да изпълни задължението си към
ищеца за заплащане на претендираното от него главно регресно вземане.
Съдът, съобразявайки се с определения от БНБ основен лихвен процент за процесния
период и правилата, уредени в чл. 86, ал. 1 ЗЗД и принципа на диспозитивното начало е
изчислил мораторната законна лихва, изтекла за периода от 21.06.2020 г. до 08.06.2021 г.
която възлиза в размер на 157.89 лв.., като искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен за тази
сума и да бъде отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 162.79лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените от него разноски по делото в размер общо на 828.38лв., представляващи сборът от
заплатената държавна такса, възнаграждение за вещо лице, платен депозит за призоваване
на свидетел, както и разноски за адвокатско възнаграждение.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 3 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. “Московска” № 33 да
заплати на ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, ЕИК *********, сума в размер на 1610.05 лв. по иск с правно
основание чл. 411 КЗ, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
щета № 44012132002411, ”, образувана при ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно с
мораторната законна лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 09.06.2021
г.до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск 1610.05 лв. за разликата до
пълния предявен размер от 1660.03 лв.; да заплати по иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
сума в размер от 157.89 лв.., представляваща мораторна лихва, изчислена за периода
21.06.2020 г. до 08.06.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ този иск 1610.05 лв. за разликата до пълния
предявен размер от 162.79лв.както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от
него разноски по делото в размер общо на 828.38лв., представляващи сборът от заплатената
държавна такса, възнаграждение за вещо лице, платен депозит за призоваване на свидетел,
както и разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да запллати на основание чл. 78, ал.
3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 Задв, вр. чл. 25 от наредбата за заплащане на правната помощ,
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 3 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от получаване на преписи от него от страните.
6
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7