Номер 198510.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 08.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Насуф Исмал
Наталия П. Неделчева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Въззивно гражданско дело № 20203100501475
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 30600/26.05.2020 г., депозирана от ГД
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР с адрес гр. София 1715, бул. „Александър Малинов“
№ 1, действащ чрез главен юрисконсулт Габриела Розенова, срещу Решение №
1809/06.04.2020 г., постановено по гр. д. № 17091 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 35-и
съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, въззиникът е осъден да заплати на В. Н. В. с ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 218, вх. 1, ап. 7, сумата от общо 1 640.10 лв. /хиляда
шестстотин и четиридесет лева и десет стотинки/, представляваща сбор от незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 237 часа, за периода от
21.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 21.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 234.24 лв. /двеста тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г.
извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на
дължимото плащане до 21.10.2019г.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 40515/25.06.2020 г. от
въззиваемия В. Н. В. , действащ чрез адв. Симеон Тодоров.
І. По допустимостта на въззивното производство:
1
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
1. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон. Навежда се, че спорът между страните е
изцяло правен, като спор досежно приетите за установени фактически положения не
съществува. Въззиникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно
субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на него
подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ, касателно преизчисляването на нощното
работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззиника и въззиваемия е
учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от
специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него
подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не
е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови
субсидиарното приложение на общите норми. Отделно дори да се приложат последните, то
те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8
часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а 1, доколкото съотношението
между продължителността на дневното работно време (8 часа) и нощно такова (8 часа) дава
този резултат. Твърди се, че по отношение на държавните служители, чиито трудови
правоотношения се уреждат от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима, тъй
като не са налице две от нейните четири предпоставки – продължителност на нощното
работно време по-малко от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. Сочи се, че неправилно съдът е приложил субсидиарно разпоредбите на КТ и
НСОРЗ, тъй като допълнителните възнаграждения на служителите на МВР са изрично
уредени в чл. 178 от ЗМВР, а тяхното изчисляване е уредено в Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., като тези нормативни актове се явяват специални по отношение на общото
трудово законодателство. Въззивникът твърди, че по конкретния казус следва да се приложи
и чл. 46, ал. 1 от ЗНА, като твърди, че за държавните служители в МВР е налице ясна и
2
точна правна регламентация, която урежда отработеното време от 22:00 ч. до 06:00 ч.,
поради което и не е необходимо Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. да се тълкува в смисъла,
който най-много отговаря на други разпоредби. Сочи, че правните изводи на съда не са
мотивирани съобразно с основни принципи на прилагането по аналогия и тълкуването на
правни норми и нормативни актове. Релевира оплакване и относно липсата на обсъждане на
възражението на ответникът в първоинстанционното производство относно прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което въззивникът намира за неоснователно високo,
предвид ниската правна и фактическа сложност на спора.
ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло
и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените
обективно кумулативно съединени осъдителни искове изцяло, както и да присъди в нейна
полза сторените съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за две
инстанции.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият
моли за оставянето и без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение и
́
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че първоинстанционният
съд правилно е приложил общите трудовоправни норми, доколкото в Наредба № 81213з-
776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчислвване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен такъв. Счита, че
е налице непълнота в специалните нормативни актове, които уреждат трудовите
правоотношения на служителите в МВР, която съобразно съдебната практика и ТР 8/2013г.
на ВКС следва да се запълни именно чрез субсидиарното прилагане на КТ. Сочи, че
субсидиарното приложение на общите трудови закони намира още по-голяма необходимост
при наличие на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.
Претендира направените по делото разноски.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящия съдебен
състав.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
3
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 30600/26.05.2020г., депозирана от ГД
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР с адрес гр. София 1715, бул. „Александър Малинов“
№ 1, действащ чрез главен юрисконсулт Габриела Розенова, против Решение №
1809/06.04.2020 г., постановено по гр. д. № 17091 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 35-и
съдебен състав. НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1475/2020 г. на ОС-Варна за
16.09.2020 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4