Р
Е Ш Е Н И Е
№
260051 11.10.2023год. Гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, първо гражданско
и търговско отделение,
На
двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година
В закрито заседание в следния състав
Председател:
Мариела Иванова
Секретар: Жана Кметска
Като разгледа докладваното от съдия
Иванова търговско дело № 218 по описа за 2018година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по повод искова молба на „М.А.“ ЕООД с ЕИК *********, с която са
предявени против ответника „СВИНЕКОМПЛЕКС ЗИМЕН“ АД, ЕИК *********, два
осъдителни иска: ответникът да бъде осъден да впише в книгата на акционерите
„М.А.“ ЕООД като акционер, притежаващ самостоятелно 495 бр. акции от капитала
на „СВИНЕКОМПЛЕКС ЗИМЕН“ АД и 1 акция в съсобственост с Юлиана Николова, Боряна
Николова и Георги Николов и да бъде осъден ответникът да издаде временни
удостоверения на името на „М.А.“ ЕООД за притежаваните самостоятелно 495 бр.
акции от капитала на дружеството ответник и 1 акция в съсобственост с Ю. Н., Б. Н. и Г. Н., както и да
предаде на ищеца тези удостоверения.
В исковата молба
се твърди, че с договор за продажба на наследство от 04.01.2018г. с нотариална
заверка на подписите на страните ищецът закупува от Б.
Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани
заедно от законния им представител Аена Пламенова Драгова, притежаваните от тях
наследствени дялове, придобити вследствие на смъртта на техния баща – Б. Г. Н.,
починал на 14.05.2014 г. Твърди се, че след смъртта си наследодателят е оставил
за свои наследници по закон общо шест лица, поради което всеки един от тях
придобива по 1/6 ид.ч. от наследственото имущество.
Твърди се, че
наследството е прието по опис от шестимата наследници. В наследството са
включени 991 броя налични поименни акции, всяка с номинална стойност от 100
лева, представляващи 31,30 % от капитала на дружеството ответник. Според ищеца
всеки един от наследниците е получил в дял по 165 броя акции, а правата по
оставащата една неподелена акция се упражняват по чл.177 от ТЗ.
Посочва се, че
дружеството ищец в резултат на сключения договор за продажба на наследство
придобива качеството акционер в дружеството ответник, поради което изпраща
покана до последното на основание чл.179, ал.2 от ТЗ да предприеме необходимите
действия за отразяване в книгата на акционерите на ответника придобитото от
ищеца акционерно участие, както следва: 495 броя акции, притежавани
самостоятелно, и 1 акция, притежавана от „М.А.“ ЕООД в съсобственост с Ю. П.
Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н.. Със същата покана дружеството ищец кани ответника да
изпрати свой представител в кантора на нотариус, за да представи книгата на
акционерите, в която ищецът да е вписан като акционер, както и да предаде на
представителя на ищеца предвидените в закона документи, от които се установява акционерното
участие. Представител на ответника се явява при нотариуса, но отказва да
изпълни поисканото с нея.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който
ответникът твърди, че искът е недопустим поради липса на активна процесуална
легитимация на ищеца, защото договорът за продажба на наследството е нищожен
поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Изводът
се обосновава с това, че от договора произтичат задължения за малолетните деца,
които значително накърняват интересите им и поради факта, че продажната цена в
размер на 3 099 000 лева е значително по-ниска от нейната пазарна
цена.
Твърди се още,
че договорът за продажба на наследство е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради заобикаляне на закона и поради привидност на договора. Дори и да се
приеме, че договорът за продажба на наследство е валиден, той не поражда
прехвърлително действие, тъй като не е влязъл в сила. Дори и да се приеме, че
договорът за продажба на наследство е валиден и е влязъл в сила, той е
относително недействителен спрямо ответника с оглед разпоредбата на чл.185,
ал.2 от ТЗ – не са спазени изискванията за прехвърляне на акции от капитала на
дружеството, въведени с чл.185, ал.2 от ТЗ, както и от устава на дружеството. На
последно място се твърди, че след смъртта на наследодателя и на основание
чл.177, изр.1 от ТЗ всеки един от наследниците придобива не отделни акции в
съвкупност, а идеална част от правото на собственост върху всяка отделна акция,
притежавана приживе от наследодателя. Следователно ищецът би могъл да придобие
единствено права върху идеални части от акции от дружеството ответник.
В законовия срок
ищецът депозира допълнителна искова молба, в която твърди, че с оглед даденото
разрешение по чл.130 от СК с решение № 279/26.04.2018 г. по гр. дело № 320/2018
г. по описа на РС – Костинброд, договорът за продажба на наследство поражда
прехвърлително действие по отношение на цялото имущество, включително в
наследствените дялове на продавачите, считано от 26.04.2018г. Продажната цена е
платена на малолетните продавачи на 20.08.2018г. Изтъква, че не е налице
нередовност на исковата молба, а цялата дължима държавна такса е платена на
съда.
Твърди, че
предявеният осъдителен иск е допустим, тъй като изборът на вида защита е
предоставен на ищеца и той преценява интензитета на търсената защита.
Осъдителният иск би защитил правата на ищеца в по-пълна степен, отколкото само
установителен иск. Обстоятелството дали ищецът е акционер би имало значение за
основателността на предявените искове, но не и за тяхната допустимост. Набляга,
че договорът за продажба на наследство не е нищожен поради накърняване на
добрите нрави, не е нищожен и поради заобикаляне на закона и привидност. Според
ищеца този договор е влязъл в сила. Той твърди, че акциите се наследяват по
подобие на вземанията – съразмерно на наследствения дял, за което посочва
съдебна практика.
В законовия срок
е подаден отговор на допълнителна искова молба. Ответникът твърди, че
определение № 677/21.12.2016 г., постановено на основание чл.130, ал.3 от СК по
гр. дело № 832/2016 г. по описа на РС – Костинброд е нищожно поради невъзможен
предмет. Дори и това определение да не е нищожно, то наследството се прехвърля
само в неговата цялост, а в случая наследството се прехвърля на дружеството на
два пъти – една част на 08.01.2018 г., а останалата част – на 26.04.2018 г. Не
може да се приеме, че е законосъобразна продажбата на наследство от малолетни
при издадено разрешение по чл.130, ал.3 от СК за продажба на реални части от
наследството, такава продажба ще е незаконосъобразна и при издадено по този ред
разрешение за продажба на всички активи от наследствената маса. Твърди се, че
чл.2 от договора за продажба на наследство е нищожен, което прегражда
възможността му да влезе в сила и да предизвика прехвърлителен ефект по него в
полза на ищеца. Тази нищожност не може да бъде санирана с последващо разрешение
по чл.130, ал.3 от СК. Отново се твърди, че искът е недопустим, защото ищецът
следва да предяви установителен иск по чл.71 от ТЗ, вр. чл.124 от ГПК за
установяване по отношение на ответника на твърдените от ищеца права върху
акции. Потвърждава се възражението, че договорът за продажба на наследство е
нищожен поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на закона и
привидност и недействителен по отношение на ответника.
В
с.з. ищецът е направил изменение на предявените
искове, съгласно което е направено искане да се осъди
ответника да впише в книгата на акционерите на „М. А.“ ЕООД притежаващ 991 броя
акции в „Свинекомплекс Зимен“ АД в съсобственост с Ю.П.Н., Б. Н. и Г. Н. и се осъди ответната страна да издаде временни
удостоверения на името на ищеца като акционер, притежаващ 991 броя акции в
„Свинекомплекс Зимен“ АД в съсобственост с Ю. П. Н., Б. Н. и Г. Н..
Процесуалният
представител на ищеца поддържа исковете.
В с.з. не се
явява представител на ответника, но е депозирано становище във връзка с
направеното изменение и по същество на делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
представеното по делото Удостоверение за наследници, издадено от Община Ловеч, Б.
Г. Н. е починал на 14.05.2014г., като е оставил за свои наследници Ю. П. Н.
/съпруга/, Б. Н. /дъщеря/ и Г. Н. /син/, Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н.-негови
дъщери.
С договор за
продажба на наследство от 04.01.2018г. с нотариална заверка на подписите на
страните ищецът закупува от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани
заедно от законния им представител Аена Пламенова Драгова, притежаваните от тях
наследствени дялове, придобити вследствие на смъртта на техния баща.
С Решение №
385/27.02.2019 г. по т. дело № 176/2018 г. по описа на СГС, в сила от
24.10.2019г., е прогласен за нищожен като привиден – прикриващ договор за продажба
на акции, договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. и анексите към
него, сключен между дружеството ищец, от една страна, и Б.Б. Н., П. Б. Н. и Б.
Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител Аена Пламенова Драгоева, от
друга.
При така установена фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявените
искове са неоснователни, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 71 ТЗ всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на
дружеството да защити правото на членство и отделните членствени права, когато
бъдат нарушени от органи на дружеството. Предвид цитираната разпоредба
определящо за получаването на защита в случай на нарушение е фактът на членство
в дружеството.
С оглед дадените
указания в Определение № 130/21.06.2023 г. по частно търговско дело № 123/2023
г. по описа на АС – Бургас въпросът за придобиването на акции от ищеца е по
съществото на спора, поради което преди съдът да обсъжда извършено ли е
нарушение от страна на дружеството ответник, съдът следва да се произнесе по
въпроса дали ищцовото дружество е придобило акции.
С решение №
385/27.02.2019 г. по т. дело № 176/2018 г. по описа на СГС, в сила от
24.10.2019 г., е прогласен за нищожен като привиден – прикриващ договор за
продажба на акции, договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. и
анексите към него, сключен между дружеството ищец, от една страна, и Б. Б. Н.,
П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител Аена Пламенова
Драгоева, от друга.
Предвид
прогласената нищожност на договора, последният не е прехвърлил права в полза на
ищеца и той не се явява акционер, което от своя страна прави исковете
неоснователни.
Съдът не обсъжда
заявеното с молбата от 15.09.2023г. допълнително основание за основателност на
иска, а именно, че с цитираното решение е разкрита привидността на договор за
продажба на акции. Посочвайки допълнително основание, въз основа на което
ищецът е придобил процесните акции, на практика искът се изменя и се въвежда допълнително
основание, без да е направено нарочно искане в тази насока.
Предвид изхода
на спора ищеца няма право на разноски, но дължи сторените от ответната страна
такива в размер на 2400лв.
Мотивиран от
горното Бургаски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.А.“ ЕООД с ЕИК
********* искове с правно основание чл. 71 ТЗ против „Свинекомплекс Зимен“ АД,
ЕИК ********* да се осъди ответника да впише в книгата на
акционерите „М. А.“ ЕООД като акционер, притежаващ 991 броя акции в
„Свинекомплекс Зимен“ АД в съсобственост с Ю. П. Н. с ЕГН **********, Б. Б. Н.
с ЕГН ********** и Георги Бориславов Николов с ЕГН **********, както и се осъди
„Свинекомплекс Зимен“ АД да издаде временни удостоверения на името на „М.А.“
ЕООД с ЕИК ********* като акционер, притежаващ
991 броя акции в „Свинекомплекс Зимен“ АД в съсобственост с Ю. П. Н. с ЕГН **********,
Б. Б. Н. с ЕГН ********** и Г. Б. Н. с ЕГН ********** и да предаде на „М.А.“ ЕООД с
ЕИК ********* тези удостоверения.
ОСЪЖДА „М.А.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. Джеймс Баучер № 100 да заплати на „Свинекомплекс
Зимен“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Зимен сумата от 2
400лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: