Решение по дело №10/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  203    /                      23.06.2017 година                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 23.05.                                                                                       2017 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: Даниела Калчева

Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

Търг.д. № 10 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.365 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.

 

Ищецът “Т.К.” ЕООД твърди, че със заповед за незабавно изпълнение №2644 от 27.09.2016г., издадена по ч.гр.д. №4273/2016г. по описа на СтРС, съдът е разпоредил длъжникът ЗП Д.Т.Д., ЕГН-********** да заплати на дружеството-заявител сумата от 66 341,60 лева главница по писмено споразумение с нотариална заверка на подписите, както и законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2012г., до окончателното заплащане на сумата, държавна такса и адвокатско възнаграждение. На същата дата бил  издаден изпълнителен лист, с който ответният ЗП е осъден да заплати на взискателя следните суми:

1) сумата от 66 341,60 лева - главница по писмено споразумение с нотариална заверка на подписите, както и законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2012г., до окончателното заплащане на сумата;

2) сумата от 1326,83 лева, представляваща заплатена държавна такса;

3) сумата от 2560 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар.

Посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело 277/2016г. по описа на ЧСИ Т.К., с район на действие Б.ки ок­ръжен съд, по което изпълнително дело били предприети изпълнителни действия.

Сочи, че с частна жалба от страна на ЗП е обжалвано разпореждането за незабавно изпълнение, а с друга частна жалба е обжалвана заповед №2644 от 27.09.2016г. в частта за разноските, за което било образувано в.т.д. № 1297/2016г. по описа на СтОС.

В исковата молба се посочва, че с възражение по чл.414 от ГПК длъжникът Д.П. била възразила срещу заповедта за незабавно изпълнение, което обуславя правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането на дружеството.

Заявява, че ответницата не плаща задълженията си към ищеца.

Сочи, че със споразумение от 03.02.2016г. страните установили размера на задължението на ЗП Д.П. към „Т.К." по фактури за авансова платена пшеница, реколта 2014г. Подписите на страните в споразумението били заверени от нотариус Б.Г., рег.№ *** на НК и било вписано в книгите на нотариуса с рег.№ 797 от 04.02.2016г. Сочи, че споразумението е крайният акт, с който страните по мирен начин уредили отношенията си по изплащане на задълженията, произтичащи от задължение на ЗП Д.П. за доставка на пшеница от реколта 2014г., за което са издадени данъчни фактури за авансово плащане, подробно описани в чл.1 от споразумението, като страните са се споразумели за разсрочване на задължението. Датата на първият падеж, съгласно чл.5 от споразумението, бил 30.08.2016г., до която дата следвало да се извърши доставка на пшеница на стойност от 33 170,80 лева по пазарни цени към датата на доставка. Съгласно чл.6 от споразумението, при забава повече от 15 дни след падежа, остатъкът от задължението ставал изискуем като парично задължение. Твърди, че до 14.09.2016г. не е извършена доставка на пшеница на стойност 33 170,80 лева, поради което остатъкът от задължението в размер от 66 341,60 лева ставал изискуем. Сочи, че споразумението е с нотариална заверка на подписите относно съдържащото се в него задължение за плащане на парична сума, поради което попада сред документите по чл.417, т.З от ГПК.

Съгласно чл.6 от споразумението, при забава повече от 15 дни след па­дежа, остатъкът от задължението ставал изискуем като парично задължение. Посочва, че по отношение на това, дали цялото задължение става изискуемо, следва да се тълкува волята на страните по споразумението, а именно - дали остатъкът от задължението включва цялата сума от споразумението или само тази част, за която е настъпил падеж. Счита, че Районният съд, предвид издаването на оспореното разпореждане, правилно е тълкувал волята на страните, като е установил, че страните са водили няколко съдебни процеса, които са приключили със споразумение, като заявителят „Т.К." ООД се е съгласил на разсрочено плащане на задължение, възникнало през 2014г. В т.4 от споразумението е уточнен и договорен общия размер на задължението - 66341,60 лева, а в следващата т.5 е определен срока и начина на издължаване. Предвид липсата на предаване на договорените вещи - пшеница с пазарна стойност в размер на 33 170,80 ле­ва на първия падеж - 30.08.2016 г., остатъкът от задължението, определен т.4 от споразумението, ставал изискуем като парично задължение. Сочи, че остатъкът от общия размер на задължението е в размер на 66341,60 лева, поради което по силата на т.6 от споразумението ставал изискуем след изтичане на 15-дневен срок след падежа, т.е. след 14.09.2016г. Твърди, че заявлението за издаване на изпълни­телен лист е подадено в съда след тази дата, т.е. налице били всички законови предпоставки за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение. Посочва, че в чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК е предвидено, че съдът издава изпълнителен лист след като провери редовността от външна страна на документа по чл.417 от ГПК и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжни­ка, чиято изискуемост е настъпила. СзРС е издал заповед за незабавно из­пълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, след като е извършил необ­ходимата проверка и е установил, че са спазени всички изисквания на закона. Твърди, че вземането на заявителя срещу длъжника е установено по основание, размер и изискуемост, представено е споразумение с нотариална заверка на подписите, което съставлявало редовен от външна страна документ. Изискуемостта на цялото задължение произтичало от разпоредбата на т.6 от споразумението, тъй като на 14.09.2016г. била настъпила изискуемостта на целия дълг поради настъпил падеж.

Моли съда на основание чл.422 от ГПК да приеме за установено, че ЗП Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.К." ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.***сумата от 66 341,60 лева главница по писмено споразумение с нотариална заверка на подписите, както и законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2012г., до окончателното заплащане на сумата, държавна такса в производството по чл.417 от ГПК и адвокатско възнаграждение.

 

Ответницата ЗП Д.Т.Д. оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че не дължи сумата 66 341.60 лв., нито към момента в който е издадена заповедта за изпълнените, нито към датата на предявяване на иска.

Счита за напълно неоснователно оплакването на ищеца, че с подаването на възражението е целено да се бави процеса, като излага съображения в тази връзка.

Според ответницата, видно от т.5 от споразумението, страните са уговорили общият размер на задължението от 66 341,60лв. да бъде платен чрез предоставяне на пшеница в следните срокове: до 30.08.2016г. - количество пшеница, което по пазарни цени, действащи в момента на предаване на стоката да е на стойност - 33 170,80 лв. и до 30.08.2017г. - количество пшеница, което по пазарни цени, действащи в момента на предаване на стоката да е на стойност - 33 170,80 лв.

Сочи, че заявлението е подадено на 20.09.2016г., а задължението да се предаде пшеница на стойност 33 170,80 лв. е уговорено с падеж 30.08.2017г. като твърди, че не е настъпила изискуемостта на цялото задължение в размер на 66 341,60 лв., за да бъде искано със заявлението по чл.417 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 66 341,60 лв. Счита, че настоящият иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на пълния размер на сумата от 66 341,60 лв. е неоснователен.

Заявява, че от представените по делото писмени доказателства -  споразумение от 03.02.2016г. с нотариална заверка на подписите рег.№797/04.02.2016г. на нотариус Б.Г., рег.№ 394 на НК, с район на действие РС Стара Загора, по никакъв начин не се установява падежа (30.08.2017г.) за втората вноска от 33 170,80 лв. да е настъпил, за да се претендира заповедта за изпълнение и изпълнителния лист да бъдат издадени за сумата в размер на 66 341,60 лв.

Ответникът твърди, че в т.6 от горепосоченото споразумение не е посочено, че остатъкът от задължението, който става изискуем в пари обхваща и задължението, чийто падеж не е настъпил, а именно -този на 30.08.2017г. Счита, че от представените по делото документи е видно, че ищецът по никакъв начин не е удостоверил, че цялото задължение за предаване на пшеница на стойност 66 341,60 лв. е станало предсрочно изискуемо в пари, за да бъде основателен искът.

Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, предявеният от “Т.К.” ЕООД установителен иск, като постанови решение, с което да признае за установено, че ЗП Д.Т.П., ЕГН: ********** не дължи посочените в петитума на исковата молба суми.

Претендира направените деловодни разноски, включително адвокатски хонорар.

 

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

 

Не се оспорва обстоятелството, че със споразумение от 03.02.2016г. страните са уредили по доброволен ред предходни свои правоотношения и такива, във връзка с договорена доставка на пшеница, реколта 2014г., като в споразумението подробно са уговорени правата и задълженията на страните по делото. С посоченото  споразумение от 03.02.2016г. страните са установили размера на задължението на ЗП Д.П. към „Т.К." по фактури за авансова платена пшеница, реколта 2014г., както и начина и сроковете за погасяване на задълженията.

Съгласно т.4 от споразумението, ЗП Д.Т.П., в качеството си на задължено лице по издадените фактури за авансово платена пшеница, реколта 2014г. и вместо връщане на дължимата по заема сума, се е задължила да достави пшеница в количество и в срокове, посочени в споразумението  на стойност общо 66 341.60лв.

Съгласно чл.5 от споразумението, до 30.08.2016г., ответницата следвало да извърши доставка на пшеница, чието количество е на стойност от 33 170,80 лева по пазарни цени към датата на доставката, а до 30.08.2017г. количество пшеница, което по пазарни цени, действащи в момента на предаване на стоката да е на стойност от 33 170.80лв.

Съгласно чл.6 от споразумението, при забава повече от 15 дни след падежа, остатъкът от задължението ставал изискуем като парично задължение.

Твърденията на ищеца са, че до 14.09.2016г. не е извършена доставка на пшеница на стойност 33 170,80 лева, поради което остатъкът от задължението в размер от 66 341,60 лева ставал изискуем.

 

Ответницата ЗП Д.Т.П., макар да оспорва иска по основание и размер не представя доказателства във връзка с направеното оспорване, т.е. не установява, че е изпълнила поетите по споразумението задължения да достави на ищеца до 30.08.2016г пшеница, чието количество е на стойност от 33 170,80 лева по пазарни цени към датата на доставката.

Сключеното между страните споразумение от 03.02.2016г. е с нотариална заверка на подписите относно съдържащото се в него задължение за доставяне на  определените количества пшеница, поради което попада в хипотезата на  чл.417, т.З от ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, което също не се оспорва от страните по делото.

 Видно от приложеното ч.гр.д.№4273/16г. по описа на СтРС, ищецът, в качеството си на заявител, е депозирал пред СтРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 66431.60лв. - главница по споразумението, 1326,83 лв. заплатена ДТ за образуване на заповедното производство и 2560лв. заплатен адвокатски хонорар.

СтРС е уважил искането, като е издал заповед №2644/27.09.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за горепосочените суми. Тъй като е постъпило възражение от страна на длъжника по заповедното производство / т.е.от ответницата по делото/, то съдът е указал на заявителя и последният е предявил настоящия установителен иск за установяване на вземането си от ответницата.

 

Съдът намира, с оглед данните по делото, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Безспорно се установи по делото, че страните са постигнали споразумение относно доставката на определени количества пшеница от страна на ответницата и срокове за изпълнение, както и последиците при забава, т.е.  при неизпълнение в срок. От данните по делото се установява, че в случая е налице пълно неизпълнение на договорените задължения за доставка на определените количества пшеница.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата за неоснователност на претенцията, тъй като не бил настъпил падежът за втората  доставка, договорена да се извърши до 30.08.2017г. В т.6 от споразумението страните са посочили, че при забава повече от 15 дни след падежа, остатъкът от задължението става изискуем като парично задължение. Безспорно е налице забава за длъжника, продължила повече от 15 дни след първия  падеж - 30.08.2016г. Съдът счита, че в случая макар да е разсрочено задължението за предаване на пшеницата на два пъти –на 30.08.2016г. и на 30.08.2017г., то общата воля на страните следва да се тълкува в смисъл, че дори  при неточно изпълнение, свързано със срока – забава, продължила повече от 15 дни след първия падеж, то остатъкът от задължението става изискуем  като парично задължение. Тъй като в случая липсват данни за доставяне на каквото и да е количество пшеница, цялото задължение за доставяне на стоки става парично задължение. Или в случая цялото задължение на ответницата – общо за сумата от 66 341,60 лева е станало дължимо.

 

С оглед на гореизложените обстоятелства, съдът намира, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения размер.

 

Съдът счита, обаче, за основателно възражението на ответницата, че не следва да се присъжда законна лихва върху главницата, тъй като в случая, съгл. чл.422 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 и е ограничен от заявеното искане. В заповедното производство ищецът-заявител не е направил искане за присъждане на законна лихва, поради което и в настоящото производство такава лихва не следва да се присъжда.

 

Предвид изхода на спора и съгл. чл.87, ал.1 ГПК, съдът намира,  че следва да присъди на ищеца направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.

Видно от данните по делото, разноските пред настоящата инстанция са в общ размер на 3 656.57лв., като заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца на защитата му е 2250 лв. Посоченият размер е съобразен с разп. на чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно посочената разп., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Или на ищеца следва да се присъди сумата 2250 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

В случая съдът следва да се произнесе и за разноските, направени в заповедното производство. Видно от приложеното ч.гр.д.№4273/16г. по описа на СтРС,  внесената ДТ за заповедното производство е в размер на 1326.83лв., а заплатеният адвокатски хонорар – в размер на 2560 лв. Тъй като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че следва да определи същото съгласно правилата на чл.7, ал.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно посочената разп., за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Определено съобразно правилата на посочената разпоредба, дължимото адвокатско възнаграждение следва да се присъди в размер на 1525.12лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                      Р       Е      Ш    И : 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Т.К.” ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управ­ление гр.Б., ул.***, съдебен адрес:***  чрез адв.С.Е.,*** и ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** , че ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Д.Т.Д., ЕГН ********** дължи на  “Т.К.” ЕООД с ЕИК *** сумата от 66 341,60 лева /шейсет и шест хиляди триста четиридесет и един лв. и 60 ст./, представляваща главница по споразумение от 03.02.2016г. с нотариална заверка на подписите на нотариус Б.Г. , рег.№ 394 на Нотариалната камара с район на действие РС Ст.Загора, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №2644/27.09.2016 г. по ч.гр.д. №4273/2016г. на РС Стара Загора.

 

ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “Т.К.” ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управ­ление: гр.Б., ул.***, съдебен адрес:***, чрез адв.С.Е.,***, направените по ч.гр.д. №4273/2016г. на РС Стара Загора разноски в размер на 1326.83лв. /хиляда триста двадесет и шест лв. и 83 ст. /- ДТ за заповедното производство и 1525.12лв. /хиляда петстотин двадесет и пет лв. и 12ст./ адвокатско възнаграждение .

 

ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “Т.К.” ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управ­ление: гр.Б., ул.***, съдебен адрес:***, чрез адв.С.Е.,***, направените в настоящото производство разноски в размер на 3 656.57лв. /три хиляди шестотин петдесет и шест лв. и 57 ст./.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.  

 

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: