Присъда по дело №526/2017 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 69 от 12.12.2017 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 526 по описа за 2017 година.

          Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия Р.Ж.А. *** обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 11.10.2014г. в град Хасково, по хулигански подбуди, чрез намушкване с нож, причинил на В.И. *** средна телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението против подсъдимия във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин. Намира, че следвало по делото да се отбележат няколко момента, които били от значение за обосноваване на наказателната отговорност на подсъдимия и конкретно за обосноваване, както на извършеното деяние – причиняване на средна телесна повреда, така и хулиганските мотиви и подбуди при извършването му, като излага подробни съображения в тази насока, основани на осъществената фактическа обстановка. По отношение на хулиганските подбуди, представителят на държавното обвинение акцентира, че деянието било осъществено от подсъдимия в състояние на обикновено алкохолно опиване, в състояние което психолого-психиатричната експертиза посочила, че не води до невъзможност същият да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но което поведение в отношението си, както чрез носенето на ножове, така и поведението му спрямо таксиметровия шофьор, конкретно удрянето на самата кола, слизането вече на адреса в близост до свид. Д.Ч., сочело, че всъщност във въпросния ден, освен самото деяние, което бил извършил и към което бил привлечен към наказателна отговорност, а именно причиняване на телесна повреда, обосновавало наличието на хулигански мотиви и подбуди. Счита, че обществената опасност на дееца и деянието била значителна, като излага конкретни съображения по всеки пункт от застъпената теза и прави анализ на установените отегчаващи отговорността обстоятелства. Въз основа на тях представителят на държавното обвинение предлага на съда да бъде наложено наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок към установения специален максимум, при първоначален „строг“ режим, което щяло да способства за възпиране на дееца от нови противообществени прояви и по този начин щели да  бъдат изпълнени целите на наказанието по чл. 36 от НК, да се превъзпита подсъдимия. Пледира и на основание чл. 68, ал. 1 от НК да се приведе в изпълнение и отложеното наказание със Споразумение № 954/2012 г., одобрено от РС – Хасково. Заявява се от страна на прокурора и становище относно приобщените в хода на наказателното производство веществени доказателства, а в тежест на подсъдимия следвало да бъдат възложени всички направени разноски по наказателното производство.

          Защитникът на подсъдимия Р.Ж.А. *** – адв. Д.С. *** пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че при обосноваване на обвинението се стигнало до там, че дори обстоятелства, които не били тълкувани в обвинителния акт, били изведени като едва ли не едно продължавано престъпление, една хулиганска дейност още в по - ранни моменти, преди инцидента, заради който било повдигнато обвинение. Това тълкувание на тези факти и доказателства единствено и само целяло да докаже направената правна квалификация в обвинителния акт на самия инцидент. Излага подробен анализ на осъществената фактическа обстановка по случая и на доказателствата, въз основа на които се установява и подлага на критичен анализ интерпретацията на прокуратурата по този въпрос. Изразява съгласие единствено с проявлението на един обективен факт, а именно, че не пострадалото момче били нанесени прорезни рани и не можело да се отрече, че му била нанесена тази телесна повреда. Проблемът бил дали процесната телесна повреда била нанесена безпричинно, без каквото и да е значение поведението на единия или другия, дали това нанасяне на телесната повреда било само за да наруши обществения ред и спокойствие, без каквато и да е причина, характерно за хулиганството. Или, тази телесна повреда била получена вследствие на нападение от страна на пострадалия над близък човек, в каквато насока излага подробни и конкретни съображения, при обосноваване тезата за наличие на афект. Счита, че неговият подзащитен бил нанесъл инкриминираната телесна повреда, възприемайки поведението на пострадалия като заплашващо живота или здравето на брат му и затова бил реагирал. При това положение и с оглед на установени негови психични заболявания и данни, у подсъдимия бил възникнал този гняв, тази ярост в неговото поведение, което на юридически език означавало „афект”, специално разгледан от закона в следващия текст на чл. 132 от НК. Набляга и на обществената опасност на дееца от гледна точка  съдебното му минало и липсата на осъждания в последните години, след грешката от 2012 г. Счита, че нямало как заболяванията на подсъдимия да бъдат отчетени  като отегчаващи вината обстоятелства, а тъкмо напротив, защото той не бил отговорен, нито бил допринесъл за тях. Подлага на критичен анализ и юридическата стойността на изготвените по делото характеристични данни, като обобщава, че обвинението било стигнало до една крайност като поискало максималния срок „лишаване от свобода” при строг режим по онова обвинение, което било повдигнато. Защитата обаче счита, въз основа на изложеното, че не било необходимо неговият доверител да бъде изпращан в затвор, защото в последните години същият имал типичното за възрастта и образованието си поведение и нямал съприкосновение със закона, т.е. не се налагало ефективна присъда. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 132 от НК, като наказание по вид „Пробация”, наложено дори с повече от двете задължителни мерки, което според защитника било напълно достатъчно, защото подсъдимият разбирал, осъзнавал за какво е изправен пред съда и не бил допускал от инкриминирания случай насам каквото и да било нарушение на закона или морала и нравите.

          Подсъдимият Р.Ж.А. *** заявява, че разбира обвинението, но не се признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие не дава обяснения за случая, а в своя защита се придържа изцяло към изложеното от неговия защитник. В даденото му право на последна дума изразява позицията си, че съжалява и моли да му бъде наложено наказание „пробация“.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият Р.Ж.А. е роден *** ***, същият е български гражданин, българин по произход, с основно образование, неженен, безработен, живущ ***.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 856, издадена от Районен съд – Хасково на 14.10.2014 г. подсъдимият Р.Ж.А. *** е осъждан, като от значение за произнасянето по делото е осъждането му с Определение от 18.10.2012 г., с което на същата дата е одобрено споразумение по НОХД № 954/2012 г. по описа на PC Хасково, за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 2, 4 и 5 от НК, извършено на 14.06.2012г., му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 5 месеца, чието изпълнение, на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години и с присъда по НЧХД 614/2013г. по описа на PC Хасково - за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, извършено на 24.03.2013 г., като му е наложено наказание „Пробация“ за срок от 8 месеца, с двете задължителни пробационни мерки.Присъдата е влязла в сила на 11.03.2014г.. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият има криминални регистрации, известен е на органите на МВР и поддържа връзки с лица от криминалния контингент и лица склонни към извършване на престъпление, но няма данни да е склонен към злоупотреба с алкохол. В попълнената от него Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, е посочил, че не получава доходи от трудова дейност и не притежава моторни превозни средства, регистрирани на негово име.

          Установено е в хода на съдебното следствие, че на 10.10.2014г. пострадалият В.И.И., разпитан в хода на разследването, а след това и в съдебна фаза в качеството на свидетел гостувал в жилище на адрес: град Хасково, ул. „***********“ № **, където в присъствието на свидетелите П.Х.Б., негова съпруга, Д.Г.Б., С. Г.С., Г.С. *** празнували рождения ден на съпругата на свид. Г.И. - М.И.. Същата се вечер се състояла и футболната среща, като част от квалификационния цикъл за европейско първенство между националните отбори на България и Хърватия, която била излъчвана по телевизията и проследена от събралата се компания. Всички употребявали различни по вид алкохолни напитки, но в умерени количества, като в един момент от вечерта, след приключване на футболния мач, пострадалият В.И.И. изпитал желание да изпуши една цигара и поискал от присъстващите. Поискал от бащата на своята съпруга П.Х.Б., който не можал да му предостави, тъй като и неговите били свършили, но му дал пари, за да отиде да купи от намиращия се наблизо денонощен магазин. Свидетелят В.И.И.  излязъл от жилището, намиращо се на ул. „***********“ № 15 в около 00:30 часа, вече  на 11.10.2014г., и се отправил магазин „Цветелина“

          Същата вечер на 10.10.2014г. братята – подс. Р.Ж.А. и свид. А. Ж.А.,***, били в жилище, намиращо се на ул. *************, обитавано от тях, като в периода от 16:00 часа до около 22:00 часа, заедно с техен приятел – свид. Д.А.Ч., на когото викали „*******“ или „*******“ изпили значително количество алкохол, но по някое време, свид. Ч. си тръгнал и се прибрал в квартирата си на адрес: град Хасково, ул. „***********“ № **. Подсъдимият Р.Ж.А. и свид. А. Ж.А. пък се отбили до заведение намиращо се близо до дома им - кафе  „Клипс“ на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ в кв. „Куба“, където продължили да пият алкохол. Носели със себе си бутилка с водка, от която пиели, тъй като барманът в заведението им съобщил, че собственикът не позволявал те да бъдат допускани и обслужвани, но въпреки това по някое време им дал чаши за алкохола. Подсъдимият Р.Ж.А. и свид. А. Ж.А. били във видимо нетрезво състояние. Р.А. носел със себе си найлонова торба, в която били обвити няколко ножа, като единият извадил в заведението - нож с дължина на острието около 10 — 12 см с черна дръжка. Размахвал го и обяснил, че цял ден го бил острил.

          В около 22:40 подс. Р.А. и брат му – свид. А. А. тръгнали от заведението и се отправили към дома си. Малко по - късно около полунощ приключвайки работа свидетелят Г.Д.Г. се срещнал отново с подсъдимия Р.А., който държал в ръцете си същата торба, от която извадил същия нож, който вадил преди това в заведението. Двамата братя поискали Г.Г. да им повика такси, тъй като решили да не се прибират, а да слизат към центъра на град Хасково. Обадили се и на свид. Д.Ч. и го поканили да продължат да пият. Автомобилът пристигнал в рамките на 3-4 минути - около 00:20 часа, като шофьор бил свидетелят Й.Е.А.. Преди качването си в автомобила Р.Ж.А. без причина ударил с ръка по предния капак на автомобила и едва тогава влезнал вътре. Свидетелят Й.А. превозил подсъдимия и неговия брат до ул. „***********“ № ** в рамките на не повече от 8 - минути. Свидетелят Й.А. паркирал на улицата, като подс. Р.А. слязъл и влязъл в двора на съседната къща, за да повика Д.Ч. съгласно предварителната им уговорка, а свид. А. А. останал вътре в автомобила, като платил курса. След това таксиметровият автомобил потеглил. Подсъдимият Р.А. и Д.Ч. излезли на улицата и се намирали на няколко метра от свид. А. А..

          Междувременно, свид. В.И., след като излязъл от входа на жилището, в което бил на гости, тръгнал в посока ОУ „Климент Охридски“ - гр.Хасково, в каквато посока се намирал и денонощният магазин. На ул. „***********“ № ** бил спрян от свидетеля А. А. - брат на подсъдимия Р.А.. А. А. поискал от свид. В.И. цигара, който отговорил отговорил че няма цигари, и че отива до магазина за да купи, и на връщане щял му даде цигара. Тогава свид. А. А. предложил на пострадалия водка, но последният отказал, заявявайки че не му се пие водка. Тогава към разговарящите се приближил подсъдимият Р.А. и докато брат му разменял репликите с посоченото съдържание с пострадалия В.И., нанесъл удар с ръка в лицето на последния , при което носените от него очила отхвръкнали и паднали на терена, а В.И. се обърнал с гръб към него и приклекнал. Тогава с носения нож, подс. Р.А. намушкал отзад лявото бедро на свид. В.И.И.. Пострадалият започнал да се обръща по гръб, когато подсъдмият нанесъл втори удар с ножа, в средната част на бедрото по предно вътрешната му повърхност, при което почти напълно прерязал бедрената артерия на левия му крак. Накрая, нанесъл и трети удар с нож, с който причинил прободно - порезна рана под гънката на слабините. От увредената артерия започнало да тече обилно количество кръв. Този факт бил забелязан както от подсъдимия Р.А., така и от останалите присъстващи – свидетелите А. А. и Д.Ч.. Подсъдимият предложил на свид. Д.Ч. да закарат пострадалия в спешна помощ, но свид. Ч. бил употребил значително количество алкохол и отказал. Предложил на двамата братя да се оттеглят, а той самият съобщил за инцидента по телефона на ЕЕН 112 в около 00:30 часа на 11.10.2014 г. и изчакал идването на линейката, като опитал да намали загубата на кръв притискайки прободната рана. Първоначално, както на лекарския екип, така и на дошлите на място полицейски служители заявил, че бил намерил пострадалия в безпомощно състояние и не знае, кой му бил причинил увреждането. Впоследствие обаче споделил отчасти истинно пред  Д. Ж.Ж.за случилото се, а именно, че именно подсъдимият Р.А. бил причинил увреждането, че го причинил с нож, както и характера на увреждането.

          В даден момент от вечерта на 11.10.2014 г., свид. П.Х.Б. се притеснила, тъй като свид. В.И. не се връщал от магазина, макар да бил близо. Позвънила на мобилните му телефони, но никой не отговорил. Излязла пред блока и на улицата видяла полицаи и така разбрала, че свид. В.И. бил пострадал.

          Впоследствие, след стабилизирането си в болничното заведение, пострадалият разказал и на баща си – свид. И.Х.И., за обстоятелствата при които му било причинено нараняването.

          След като било установено,че Р.Ж.А. и А. Ж.А. са съпричастни към извършеното престъпление, те били установени и доведени в РУ на МВР - Хасково, където с тях работил свид. А.Д.А., полицейски служител в РУ на МВР – Хасково към онзи момент. Той разговарял с двамата поотделно и им снел обяснения. Не установил никакви наранявания по който да било от тях. Липсата на увреждания установили и П.М.К. и П.С.Б., двамата полицейски служители от състава на РУ на МВР Хасково, които имали съществен принос в установяването на автора на увреждането. Те били установили също така, че няколко седмици преди инкриминираната дата, подс. Р.А. и брат му- А. А., участвали в сбиване в района на бар „Джой“ в град Хасково. Двамата били получили множество увреждания, включително и кървящи. От сбиването били изцапани дънките на А. А., както и дясната му маратонка. Липсата на травматични увреждания към инкриминираната дата били констатирани и от лекар на 11.10.2014г. при прегледа на Р.А. преди задържането му.

          Според заключението на вещото лице по назначените съдебно - медицински експертизи на пострадалия В.И.И. са причинени три прободно - порезни рани на лявото бедро. Една рана под гънката на слабините. Една рана в средната част на бедрото по предно вътрешната му повърхност съпроводена от травматична лезия на повърхностната бедрена артерия. Кръвотечение от раната. Тромбоза на лявата хълбочна артерия. Една прободно - порезна рана по задната повърхност на лявото бедро. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от остър предмет (нож) и могат според вещото лице да се получат по начина и при обстоятелствата отразени в производството. Причинено е разстройство на здравето временно опасно за живота, което се дължи на кръвозагубата породена от прекъсването на бедрената артерия. Останалите две рани са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

          От заключението на вещите лица по назначената комплексна психолого - психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият Р.Ж.А. ***, страда от Органично разстройство на личността. Декомпенсация с ефективен облик. В периода 10.10.2014г. - 11.10.2014г. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, което допълнително е отслабило задръжките му и е улеснило импулсивността на действията. Към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Би следвало да се има предвид, че установеното органично личностово разствойство е фактор, улесняващ извършването на деянието. С оглед психическото и физическото му състояние, е способен правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях. Към момента на проведеното изследване, освидетелстваният Р.Ж.А. страда от Органично разстройство на личността, което е посочено от вещите лица, че не го прави неспособен правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях. На етапа на изготвяне на заключението и на изслушването в съдебна фаза не се нуждае от болнични грижи и принудително лечение. Същият е провел лечение в стационара на ЦПЗ-Стара Загора от 13.12.2014 г. до 29.12.14 г. и има препоръчано лечение. Интелектът на подсъдимия е оценен в нормални граници. Личностовата структура се характеризира с интровертност. Същият е импулсивен, склонен към дисфорични отреагирания. Ригиден, застоен, мнителен. Емоционално - с нисък праг на фрустрация и лесни преходи към раздразнителност, изблици на гняв и агресивност по незначителни поводи. Проявява импулсивност в решенията и действията си. Според вещите лица, подсъдимият Р.А. е емоционално лабилен, с нисък праг на фрустрация и склонен към експлозивни отреагирания при определени ситуации, свързани с ограничаване на личното му пространство и себеотносно възприемане на околните и действията им. Инкриминираното деяние е извършено на терена на променена когниция, характеризираща се с повишена мнителност и себеотносност, които повлияват мисленето му и го карат да възприема поведението на околните като застрашаващо. За извършване на деянието има значение една от основните характеристики на органичното разстройство на личността, свързана с бърз и лесен преход от нормално ниво на афекта към раздразнителност, изблици на гняв до агресивност, застойност и ригидност. Инкриминираното деяние е посочено в заключението по назначената комплексна психолого – психиатрична експертиза, че е улеснено от употребата на алкохол.   

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетин за съдимост, от заключението на вещото лице, по назначената съдебномедицинска експертиза, касаеща свидетеля В.И.И. и заключението на вещите лица по назначената в досъдебна фаза комплексна психолого – психиатрична експертиза, които съдът е приел в съдебно заседание и възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвени, както и от ангажираните гласни доказателства, чрез проведените разпити на на свидетелите по делото.

          На първо място, уместно е да бъде отбелязано, че след като е приканен от съда, подсъдимият Р.Ж.А. не се е възползвал от правото да даде обяснения по случая, в които да възпроизведе случилото се на база неговите възприятия и спомени за събитията на процесната дата, като отправи изричен отказ. Необходимо е същевременно да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и основно доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Такива в хода на съдебното следствие не бяха приобщени, поради пропуск на съда да прочете в хипотезата на чл. 279 от НПК дадените от Р.Ж.А. обяснения пред органа на досъдебното производство в присъствието на защитник, което не налага и последващ анализ за тяхната достоверност. Визираният пропуск обаче, макар да се отнася до събирането на основни доказателства в наказателния процес, в случая няма решаващо значение в процеса на дирене и установяване на обективната истина, доколкото са събрани в условията на непосредственост достатъчно други, годни, в това число и най - вече гласни доказателства, при това преки, макар и в известна степен противоречиви, които да обезпечат установяването й. В рамките на очертаната хронология на разигралите се събития, настоящият съдебен състав дава вяра на изложеното най – напред от страна на свидетеля В.И.И., който има качеството на пострадал, но важно при преценка на евентуалната негова заинтерисованост от изхода на делото, е да се отбележи, че същият не прояви процесуална активност и не заяви искане за конституиране в качеството на страна – частен обвинител и/или граждански иск. Същият излага изключително подробно и коректно фактите и обстоятелствата, за които има преки и непосредствени впечатления, като с изключение на определени детайли, има ясен спомен за разигралите се събития, въпреки изминалия период от време и съдът счита, че дава достоверни показания за тях. По тази причини дава се вяра на изложеното от него относно обстоятелствата, свързани с поведението на пострадалия непосредствено преди процесния инцидент, кръга от присъстващи лица в дома на бащата на неговата съпруга, относно повода на гостуването им, за съпътстващото събития, като провеждането на футболна среща, за факта на употреба на алкохол и за причината пострадалият на излезе от дома на своя тъст – да закупи цигари и за маршрута, по който се отправил, за да стигне до денонощен магазин „Детелина“ в град Хасково. Пострадалият В.И. от една страна е сред няколкото очевидци на случая, като участник в инкриминирания инцидент и има ясен спомен за него, който възпроизвежда в детайли в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като отделните изключения и несъответствия се отнасят не толкова до противоречие в показанията, колкото до отделни нюанси в изложеното и възприятията, дължащи се на изминалия период от време и на специфичните фактори, въздействащи на способността за възприемане на отделни детайли, които са предолени със съответните способи от страна на съда. От друга страна, тъкмо поради качеството му на пострадал и след като е имало възможност да бъде конституиран и да участва в процеса като частен обвинител и граждански ищец, но това не е станало, поради липса на искане, както бе отбелязано за този свидетел не съществува индиция за възможна заинтерисованост от изхода на делото, предвид личния и имуществен интерес, който би имал в обратната хипотеза. Такава индиция обаче е налице по отношение на останалите лица, разпитани в качеството на свидетели и имащи качеството очевидци на събитията – свид. А. Ж.А., явяващ се близък родственик на подсъдимия и свид. Д.А.Ч., намиращ се в приятелски отношения с братята Р. и А. А.ови и същевременно респектиран от изразената от тях готовност за саморазправа при липса на лоялност в тези отношения, включително проектирана на основата на достоверността на показанията,  които този свидетел евентуално би дал. Независимо от това обаче изброените свидетели, след като за били запознати с правата и задълженията им съответно по чл. 122 и чл. 120 от НПК и с обстоятелствата по чл. 121 от НПК относно, които може да не дават показания, са се съгласили да свидетелстват, била им е разяснена отговорността за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК и са обещали да говорят истината. Техните показания /на свид. А. А. и Д.Ч./ съдът приема като еднопосочни, а и достоверни до голяма степен за кръга от факти относно поведението им непосредствено преди инкриминираните събития, а именно факта на употреба на алкохол от тяхна страна, ползването на таксиметров превоз и поведението им по време на осъществяването му, дестинацията до която пътували и последващия контакт на подс. Р.А. и брат му – А. А. със свид. Д.Ч., както и относно основния факт, касаещ средството за извършване на инкриминираните наранявания и авторството в лицето именно на подсъдимия Р.Ж.А.. Но не и относно събитията непосредствено предшестващи причиняването на тези наранявания и провокирал поведението на подсъдимия, а именно свързани с предшестващ акт на агресия от страна на пострадалия В.И. по отношение на свид. А. А. и нанасяне на удар на последния, провокирал ответна защитна реакция от страна на подсъдимия, в което всъщност се изразява и основното противоречие в преките гласни доказателства.  Решаващо за преценката на съда обаче на коя измежду двете групи гласни доказателства с различна насоченост да даде вяра е не толкова изложеното, за възможна заинтерисованост на отделните свидетели - очевидци, а извода, че показанията на пострадалия В.И. са логически последователни и до голяма степен еднопосочни с други достоверни източници на доказателства, макар и отнасящи се до различни факти, но най – вече това, че намират опора и в останалия събран доказателствен материал. В тази връзка показанията на същия намират опора относно твърдяните средна телесна повреда и други наранявания и механизма на причиняването им в обективния факт на получените увреждания, скрепен в съответни писмени доказателства – документи, съставяни във връзка с извършвани прегледи и проведено лечение. Същите са и логически обосновани в аспекта именно на установените обективни находки по делото, касаещи констатираните увреждания, които свид. В.И. е получил и са обективирани в заключението на вещото лице, по назначената съдебномедицинска експертиза което съдът е приел в съдебно заседание и възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е категорично относно вида на получените увреждания и за последиците от тях от гледна точка дължимата правна квалификация, включително и в насока за травматичния характер на увреждането, за което конкретно е повдигнато обвинението за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК. Това, преценено с изложеното в показанията на пострадалия В.И. само би могло да консолидира извода на съда за достоверност на изложеното от него, както за резултата, така и относно механизма и средството на причиняване на увреждането, както и относно авторството на деянието, по който въпрос всъщност липсва и противоречие в доказателствата или пък възражение от страна  на защитата на подсъдимия и от самия подсъдим. Обратно, тезата за нанесен удар с глава от страна на пострадалия В.И. в лицето на свид. А. А., изложена в показанията на последния не намира достоверна опора в такива други доказателствени източници, които да я обосноват. Липсва съответната обективна находка, свързана със съответно нараняване от такъв удар, а самият механизъм за възможно причиняване е отречен от ръстовото съотношение откроило се в полза на свид. А. А., в което съдът се убеди лично при поставянето му в очна ставка с пострадалия. Свидетелят Д.Ч. пък очевидно, според изложеното от самия него, не е бил в позиция, годна да му осигури видимост към случващото се, според отразеното от самия него, доколкото е разговарял с подсъдимия лице в лице по времето на твърдяния контакт между свидетелите А. А. и В.И., а подсъдимият е имал видимост, защото се намирал с лице към ситуацията. Тоест свид. Д.Ч. се оказва, че би бил обърнат с гръб към случващото се, при такова разположение на телата им едно спрямо друго, каквото сам сочи в този момент. Онези преки доказателства на свидетел – очевидец в лицето на свид. В.И. намират опора и в сведенията, изнесени в показанията на свидетелите П.Х.Б., Д.Г.Б., С. Г.С. и Г.С.И.. За факта на нанесени удари от страна на подсъдимия по отношение на пострадалия за начина и средствата, с които това е станало, решаваща за изводите на съда при анализа на достоверността на обособените групи противоречиви гласни доказателства е преценката на същите в тяхната взаимовръзка, разкриваща цялостната картина, по случая. А тя е такава, каквато бе очертана от съда при описание на фактическа обстановка, включително и по въпроса за авторството на деянието по чл. 129 НК, който съдът ще разисква на съответното място по - долу по същество. Основно в случая е, че за фактите от значение по делото, показанията на свид. В.И. са обосновани и логически последователни, като същите намират потвърждение откъм достоверност и от останалите доказателства по делото – гласни и писмени, от обективните находки, свързани с констатираните увреждания на пострадалия, обективирани, както бе посочено в заключението на вещото лице, коментирано вече и дори от разпитите на останалите свидетели, безпристрастни по спора – полицейските служители П.С.Б., П.М.К. и А.Д.Д.. Техните показания, ценени като правдиви в частта относно различните факти, които тези свидетели са възприели пряко след инцидента или опосредено само консолидират извода, направен от съда за достоверността на отделните гласни доказателствени източници, изложен по - горе. Различните нюанси в показанията им следва да бъдат коментирани не в аспекта на съществени противоречия, които ги дискредитират откъм истинност, а като разлики във възприятията и в способността на отделните свидетели за тяхното изразяване и липсата на ясен спомен и не променят направената преценка.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК за осъществено деяние, но за такова, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс, а не за това, за което подсъдимият Р.Ж.А. *** е привлечен към наказателна отговорност - по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1 НК, поради следните доводи от правна страна:

          За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с които да бъде увредено здравето на друг човек, като в случая съставомерният резултат се изразява в реално увреждане, засягане на здравето, което квалифицира деянието като такова, попадащо в категорията резултатни престъпления.

          В настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че подсъдимият Р.Ж.А. *** е извършил от обективна страна твърдяните в акта на държавното обвинение действия, като на посочената дата – 11.10.2014 г. най – напред нанесъл удар с ръка в лицето на пострадалия В.И.И., при което носените от последния очила отхвръкнали и паднали на земята, а В.И. се обърнал с гръб към него и приклекнал. Тогава с носения нож, подс. Р.А. намушкал отзад лявото бедро на свид. В.И.И.. Пострадалият започнал да се обръща по гръб, когато подс. Р.А., с ножа нанесъл втори удар, в средната част на бедрото по предно вътрешната му повърхност, при което почти напълно прерязал бедрената артерия на левия му крак. Нанесъл и трети удар с нож, с който причинил прободно - порезна рана под гънката на слабините. От увредената артерия започнало да тече обилно количество кръв. Този факт бил забелязан както от подсъдимия Р.А., така и от останалите присъстващи – свидетелите А. А. и Д.Ч., но на практика не се отрича от останалите доказателствени източници, кредитирани от съда с доверие, а тъкмо напротив – изцяло се потвърждава. С това не буди спор, че е налице деяние по смисъла на НК и са причинени наранявания на пострадалия, изразяващи се в три прободно - порезни рани на лявото бедро. Една рана под гънката на слабините. Една рана в средната част на бедрото по предно вътрешната му повърхност съпроводена от травматична лезия на повърхностната бедрена артерия и кръвотечение от раната, както и тромбоза на лявата хълбочна артерия. Една прободно - порезна рана по задната повърхност на лявото бедро. Причинено е разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на кръвозагубата породена от прекъсването на бедрената артерия Останалите две рани са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Следователно процесното увреждане съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс, както правилно е посочено от прокурора, като по този пункт от анализа по случая не е налице каквато и да е необходимост от по – задълбочена аргументация, поради липсата на необходимост и липсата на отправени възражения в тази насока. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от остър предмет /нож/ и могат според вещото лице да се получат по начина и при обстоятелствата отразени в производството, който механизъм на деянието бе и установен от съответните доказателствени източници, в това число и приобщени със съответните способи веществени доказателства.

          На следващо място, поради наличието на отправени възражения в тази конкретно насока и предвид задължението на съда за доказване, с оглед пълно и всестранно разкриване на обективната истина по делото и адекватното подвеждане на фактите по делото с конкретна наказателноправна норма от друга, налагат обсъждане и правен анализ на обстоятелствата, осъществили се непосредствено преди нанасяне на процесното нараняване. Тези обстоятелства касаят основно и преди всичко поведението на двете страни и конкретно на пострадалия В.И. най - вече спрямо брата подсъдимия Р.Ж.А. – свид. А. Ж.А.. Липсата обаче дори на съмнение за някакво противообществено поведение на пострадалия спрямо свид. А. А. или самия подсъдим непосредствено преди инцидента изисква да се приеме, че е налице абсолютно неоправдана, от гледна точка обществените норми на поведение, реакция и поведение на подсъдимия Р.А., поради липсата на нападение по отношение на същия и риск от засягане на негови или на негов близък ценности, които да обосноват наличието на института на неизбежна отбрана. Фактическата и юридическа несъстоятелност на евентуалната теза, че същият е действал в хипотеза на неизбежна отбрана, сама по себе прави лишено от необходимост обсъждането по – нататък на въпроса за превишаване пределите на неизбежната отбрана. Оттам и необходимостта да се изследва състоянието, в което е действал подсъдимият – дали е била налице уплаха или силно смущение, както и възможността за преквалифициране на деянието. Дори да се приеме, че е налице състояние на силно раздразнение у подсъдимия, то в случая не е било предизвикано от пострадалия с някое от изброените в чл. 132, ал. 1 НК действия. Още по – малко пък да е било възможно да се стигне до настъпване на тежки последици за виновния или негови ближни – брат му, за да се възприеме възможност за квалификация по цитираната разпоредба. Евентуално формирана грешна представа у подсъдимия вследствие на размяна на реплики между брат му и пострадалия В.И. обосновават единствено наличието на формирал се мотив у извършителя, изключващ хулиганските подбуди, но не и основание за изключване на отговорността или за преквалифициране на деянието по чл. 132 от Наказателния кодекс.  

          По този начин, се установи наличието на всички обективни признаци, съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода на съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието пък сочи на съпричастност именно на подсъдимия Р.Ж.А. в извършването му, при което се оказва, че преценката на съда и държавното обвинение съвпадат напълно по този въпрос с посочване на подсъдимия като извършител на престъплението. Причинените наранявания на тъжителя са установени от събраните по делото доказателства не само като обективни находки, но и като съставомерен резултат, намиращ се в пряка  причинно – следствена връзка с тези действия, обоснована включително и при изслушване на вещото лице в съдебно заседание в контекста на анализа на доказателствените източници за механизма на причиняване на увреждането. Относно възможния механизъм е необходимо да се има предвид, че този, визиран в акта на държавното обвинение по чл. 246 от НПК е изрично вписан като възможен и тъкмо в рамките на дейността на съда, в същината си насочена към разкриване на обективната истина се дължи преценката за цялостната картина на събитията по случая. Така, въз основа на задълбочения съвкупен анализ на доказателствата, при очертаването й бе изключен друг възможен извод, освен този, че процесното увреждане е причинено тъкмо в резултат на целенасоченото въздействие от страна на подсъдимия, който с нанасяне на удари с ножа по тялото на пострадалия е причинил и съставомерния резултат.    

          Същият е действал от субективна страна при пряк умисъл, съзнавал е физическото си преимущество и възможността използвайки юмрук, а впоследствие и носения нож да нанесе сериозно нараняване на пострадалия, като е целял настъпването на инкриминирания резултат, а именно причиняване на уврежданията на пострадалия, като съставомерното нараняване е довело до състояние, временно опасно за живота. Същевременно очевидно липсват данни, които да наведат до преценката, че умисълът е бил за причиняване на по – тежко увреждане. Така също не се събраха доказателства деянието да е извършено по хулигански подбуди. Прокурорът е изложил конкретни съображения, при подбора на правната квалификация на деянието, за това кога убийството може и следва да се приеме, че е извършено по хулигански подбуди, подкрепени от съответната съдебна практика, пренесени на основата на телесните повреди, но очевидно не е съобразил два основни момента по същество. Първият от тях е маркирал по – скоро в аспекта на очертаване на линията на разсъждения относно способността на привлеченото към наказателна отговорност лице да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тоест относно вменяемостта. Той е свързан с диагностицирано здравословно състояние на подсъдимия Р.А., който е описан от вещите лица по назначената комплексна психолого – психиатрична експертиза като емоционално лабилен, с нисък праг на фрустрация и склонен към експлозивни отреагирания при определени ситуации, свързани с ограничаване на личното му пространство и себеотносно възприемане на околните и действията им. Инкриминираното деяние е извършено на терена на променена когниция, характеризираща се с повишена мнителност и себеотносност, които повлияват мисленето му и го карат да възприема поведението на околните като застрашаващо. В това число и поведението на свид. В.И. при размяна на реплики с брат му – свид. А. А.. Макар изложеното в тази връзка да не изключва по никакъв начин обществената опасност на деянието, нито пък в действителност да е имало проявена от пострадалия агресия, погрешната преценка у подсъдимия за такава или вероятно предстояща, насложена на една от основните характеристики на органичното разстройство на личността, свързана с бърз и лесен преход от нормално ниво на афекта към раздразнителност, изблици на гняв до агресивност, застойност и ригидност, улеснено от употребата на алкохол, води до внезапно формиране на личен мотив за извършване на деянието. Респ. до изключване на възможния извод за хулигански подбуди за извършването. Като последица от тези разсъждения, подс. Р.А. бе признат за невинен за това, че деянието, с което е причинена телесната повреда е извършено по хулигански подбуди и оправдан на основание чл. 304 НПК по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1 НК в тази част.   

          При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца, в това число и причинените други увреждания и наранявания, за които по принципа на поглъщане от най – тежкия резултат не е предявено обвинение. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете  съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, в хода на разследването, като макар да не се признава за виновен и да не дава обяснения пред съда, е дал такива пред органите на досъдебното производство и цялостното му процесуално поведение следва да бъде окачествено като положително. Действително, същият страда от заболяване, способствало извършването на деянието, за което не би могъл да носи какъвто и да е негатив при реализиране на отговорността. Така също, изминал е значителен период от време за разследване на случая и постановяване на присъдата. От друга страна, в никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимия – същият е с обременено съдебно минало и са събрани данни за личността, които не го характеризират в положителна насока. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти не могат да бъдат разгледани в аспекта на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и на-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. По тези съображения наказанието за подсъдимия Р.Ж.А. следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, като предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде индивидуализирано, над установения общ минимум, предвид липсата на установен в специалната норма минимум, но под средния размер, съобразно чл. 129, ал. 1 НК, а именно за срок от 1 година и 6 месеца. Така индивидуализираното по вид наказание бе постановено да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим. Определеният вид и размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

          На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът постанови привеждане в изпълнение наложеното на подс. Р.Ж.А., с Определение № 173/18.10.2012 г., с което на същата дата е одобрено споразумение от  Районен съд – Хасково по НОХД № 954/2012 г. по описа на същия съд, наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, което прие, че следва да се изтърпи изцяло и преди наложеното с присъдата по настоящото дело, при първоначален „общ” режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, след като прие наличието на материалноправните предпоставки за това, свързани с факта на извършване на процесното деяние в изпитателния срок на това осъждане.

          По отношение на разноските:

          С оглед обстоятелството че подсъдимият Р.Ж.А. *** бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест следва да се възложат разноските по делото, като същият на основание чл. 189, ал. 3 НПК, бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 3538.00 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за вещо лице, а по сметка на Районен съд – Хасково - сумата в размер общо на 130.00 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица за явяване и изслушване в съдебно заседание, за възстановяване на транспортни разходи, както и сумата в размер на по 5.00 лева ДТ при всяко служебно издаване на изпълнителен лист.

          По отношение на приобщените по делото веществени доказателства съдът прие диференциран подход съобразно тяхното естество и предназначение, изяснени в хода на наказателния процес. По този начин, на основание, чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК приобщеният като веществено доказателство 1 бр. нож, с черна дръжка, като средство, послужил за извършване на умишленото деяние бе отнет в полза на Държавата.

          Приобщените като веществени доказателства, 1бр. сини дънки марка „ENERGIE”; 1бр. джобно ножче с кафява дръжка с острие с дължина с дръжката 18 см.; 1бр, кухненски нож с метална дръжка с обща дължина 23 см; 1 чифт черни маратонки (2броя) с надпис “SB”; 1 чифт сини маратонки марка „Adidas”; 1 бр. суитчър, сив на цвят, с качулка с мокри петна по него; 1 чифт маратонки сиви на цвят с червеникаво – кафяви зацапвания по тях 1 бр. нож без дръжка с размери с дръжката 22 см., съдът прие да се върнат на подс. Р.Ж.А., ЕГН: ********** и А. Ж.А., ЕГН **********, като правоимащи лица. На последния да се върнат и приобщените като веществени доказателства 1 бр. дънки с надпис „Келвин Клайн“, 1 бр. сутчър  с надпис „Love music“, както и 1 чифт маратонки „Найк“, а приобщеният като веществено доказателство 1 бр мобилен телефон марка „Сони Ериксон“ с IMEI: 359077007696953, без Сим – карта, с батерия, да се върне на Г.А.А., с ЕГН: **********, като правоимащо лице, от което е предаден с Протокол за доброволно предаване на л. 137 ДП.

          Приобщените като веществени доказателства, 1бр. чифт чорапши, 1 чифт срязани дънки и 1 чифт маратноки, както и монети 4 бр. по един лев, 2 бр. 0т 0.20 лева, 1 бр. от 0.10 лева, намиращи се в трезор на Банка „ДСК“ ЕАД бе прието, че е необходимо да бъдат върнати на В.И. ***, ЕГН: **********, като правоимащо лице, а приобщените като веществени доказателства марлен тампон, 20 бр. фасове – угарки и 3 бр. пликове с клетъчен материал – да се унищожат като вещи без стойност, а 1 бр. оптичен диск – да остане приложен по делото.

           Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                               Председател: