РЕШЕНИЕ
№ 1588
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300502355 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, чл.22 от ЗПК.
Образувано е по подадени –
въззивна жалба с вх.№ 3632/10.02.2022г. /по описа на Окръжен
съд – Пловдив/ от Н. К. Л., ЕГН – **********, чрез адв.К. К., против Решение
№ 262522/18.11.2021г. по гр.д.№ 14117/2020г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XII гр.с., в частта, с която е отхвърлен иска против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, за осъждане да заплати сумата 91,36 лв. –
възнаградителна лихва, дадена при изначална липса на основание при
сключен недействителен на осн.чл.22 от ЗПК Договор за паричен заем под №
***/***г. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо
това да се постанови друго, с което да се уважи исковата претенция за сумата
в размер на 91,36 лв. и вместо това да се постанови друго, с което да се
присъди тази сума.
1
Въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, чрез юрк. Д. Н., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло
неоснователна.
частна жалба от пълномощника адв.К. К. против Определение №
260021/07.01.2022г., по гр.д.№ 14117/2020г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XII гр.с., с което е отхвърлено искането на Н. К. Л., обективирано в
Молба с вх.№ 291425/25.11.2021г. да се измени в частта за разноските
Решение № 262522/18.11.2021г. на осн.чл.248 от ГПК. Моли да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи искането
за присъждане на разноски за всеки иск поотделно, или общо 720 лв. /с вкл.
ДДС/.
Въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, чрез юрк.М.К., депозира писмен отговор, че частната жалба е
неоснователна, тъй като фактическите състави на претенциите са свързани, а
предметът на доказване не предполага коренно различни състави.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК- *********, не депозира писмен отговор.
1.По въззивната жалба.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Н. К. Л. против ответниците „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е заведена
искова молба, с която иска да се осъдят ответниците да заплатят суми,
дадени при начална липса на основание – недействителен договор за
потребителски кредит между страните, или нищожна или недействителна
отделна клауза за неустойка по същия. Твърденията в исковата молба са, че
между ищеца и първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД имало
подписан Договор за паричен заем под № ***/***г.
По силата на договора, Л. получила назаем сума от 1200 лв., който
следвало да върне ведно със възнаградителна лихва и неустойка, ако
кредитополучателя не представи точно посочено договорено обезпечение на
2
кредитора. Такова обезпечение не било представено. На дата 31.08.2016г.
вземането на първия ответник като кредитор било прехвърлено на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, чрез договор за цесия, за който ищецът бил
уведомен. Съобразявайки се с прехвърлянето, ищецът изплатил на
ответниците част от дължимите по договора суми, при фиксиран годишен
процент по заема в размер на 40% и посочен в договора годишен процент на
разходите от 49,04 %.
Твърди се обаче, че договорът е недействителен на основанията по
чл. 11 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 22 от същия закон;
отделно са изложени твърдения, според които част от клаузите в договора са
нищожни или недействителни, поради противоречие с императивна правна
норма, поради заобикаляне на добрите нрави и поради прекомерност на
договорената неустойка. Предвид твърдяната недействителност на договора
или неустоечната клауза, платеното по тях се явявало дадено без основание.
Затова с исковата молба е искано от съда да постанови решение, с което да
осъди всеки от ответниците да заплати на ищеца по 50 лева от недължимо
платената договорна лихва и по 75 лева от недължимо платената неустойка за
непредставено обезпечение. В откритото съдебно заседание на дата
28.06.2021г. исковете са изменени по размера си.
Направено е искане „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, да се осъди да заплати на Л. 91.36 лева недължимо платена лихва
и 401.94 лева неустойка, а „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, да плати
на ищеца 184.28 лева неоснователно платено кредиторово възнаграждение и
334.42 лева неустойка, ведно със законната лихва от дата 28.10.2020г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендирано е и присъждане на
разноските по спора, а на процесуалния представител на ищеца /адвокатско
дружество/ и хонорар по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД в срока по чл.131 от
ГПК е депозирал Писмен отговор на исковата молба, в който излага
съображения за нейната неоснователност.
Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в срока по
чл.131 от ГПК е депозирал Писмен отговор на исковата молба, в който излага
съображения за нейната неоснователност.
В хода на производството е допусната и приета ССЕ, изпълнена
от в.л.С.К.. Със заключението се констатира, че по силата на договора на Л. са
3
отпуснати назаем 1200 лв., а тя от своя страна се е задължила да върне общо
3 083,40 лв., като освен главницата е поела задължение да върне
възнаградителна лихва – 275,64 лв. и неустойка в хипотеза на непредставено
обезпечение – 1607,76 лв. До датата на цесията са платени общо 662 лв., с
които са погасени 168,70 лв. от главницата, 91,36 лв. от договорната лихва, и
401,94 лв. от неустойката за непредставено обезпечение. Прехвърлени са чрез
цесията общо 2 449 лв., от които 27,60 лв. са обезщетение за забава в
плащането на главниците. След датата на цесията, са платени на новия
кредитор още 1550 лева, от които 1031,30 лева от главницата, 184,28 лева от
договорната лихва и 334,42 лева от неустойката за непредставено
обезпечение.
Районният съд, за да отхвърли иска за сумата 91,36 лв. –
възнаградителна /договорна/ лихва, излага основни съображения, че
Договорът е сключен на ***г., при фиксиран лихвен процент от 40 % на
годишна база, със срок от девет месеца, при общ размер на възнаграждението
от 275,64 лв., разсрочено като част от месечната погасителна вноска. Затова и
договорната лихва е част от методиката, закрепена в приложение № 1 на ЗПК
и участва във формирането на годишния процент на разходите, който на свои
ред е лимитиран императивно по размера си. Възможният максимален
размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено,
при което възражение за противоречие на размера на кредиторовото
възнаграждение с добрите нрави не може да бъде споделено. Районният съд
посочва, че се е запознал с цитираното Решение № 61/21.10.2015 г., т. д. №
894/2014 г. на I т. о. на ВКС и др., според което противоречаща на добрите
нрави е уговорката, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, но налага извод, че тази практика е
формирана и следвана преди въвеждането на максимален размер на ГПР в
позитивното право.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
4
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба на Н. К. Л. са направени основни възражения,
че основанията за недействителност на договора за кредит били няколко.
Първо липса на подписани общи условия (ОУ). Правният довод е
по чл.22, вр. чл.11, ал.2 от ЗПК.
Второто основание релевирано в исковата молба за
недействителност на правоотношението е липсата на информацията по чл.11.
ал.1, т.10 от ЗПК - липса на посочване общата сума дължима от потребителя.
Третото основание за недействителност на договора за
информацията по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК - липса на посочване условията за
прилагане на договорения лихвен процент от 40%.
Четвъртото основание за недействителност на договора е поради
липса на посочване в погасителния план на разпределение на вноските
измежду различните неизплатени суми основание по чл.22, вр.чл.11, ал. 1, т.
11 от ЗПК.
Поддържа, че тъй като договорът е недействителен, на връщане
подлежи само чистата стойност на кредита.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
Въведените с исковата молба твърдения за недействителност на осн. чл.22 от
ЗПК са само поради това, че договорът е изготвен с по-малък шрифт от 12 и
за информацията по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК - липса на посочване условията за
прилагане на договорения лихвен процент от 40%. Изтъкнато е също,
противоречие с добрите нрави. Други доводи, свързани с недействителност,
не са въвеждани.
Районният съд обосновано е приел, че в конкретния случай не са
налице основания за налагане на правен извод за недействителност при
условията на чл.22 от ЗПК, тъй като тези изисквания, на които се е позовала
ищцовата страна, не са били в сила към датата на сключване на договора
***г. Затова не се установяват нарушения на материалноправните норми на
този закон.
В обжалваната част решението е законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото Н. К. Л. ще бъде осъдена
да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
2.По частната жалба.
Н. К. Л. атакува Определение № 260021/07.01.2022г. с искане да
бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи
искането за присъждане на разноски за всеки иск поотделно, или общо 720
лв. /с вкл. ДДС/, както и 100 лв. за допълнително възнаграждение за отлагане
5
на делото за повече от две заседания.
По частната жалба, както вече се посочи по-горе „Изи Асет
Мениджмънт“ АД взима становище за неоснователност, а „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
Въззивната инстанция намира, че в конкретния случай не е налице
неспазване на чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г., тъй като претендираните
суми са срещу двама ответника, но въз основа на едно и също
правоотношение. Основанието за насочването на исковете и срещу тях е
сключеният на 31.08.2016г. съгласно Приложение №1/01.09.2016г. Договор за
продажба на вземания /цесия/ по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“
АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията по
процесния договор, подписан на ***г. До тази дата длъжникът Н. Л. е
заплащала суми на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а след това на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. В тази връзка, Районният съд обосновано е
събрал държавна такса само за два иска- за претендираните съответно
възнаградителна лихва и неустойка, а не за четири броя искове. Следва да се
остави без уважение възражението на пълномощника за начисляване на
допълнително възнаграждение в размер на 100 лв. за отлагане на делото за
повече от две съдебни заседания, тъй като в съд. заседание на 28.06.2022г. по
искане на страната Л. на осн. чл.214 от ГПК е допуснато изменение на
исковете относно техните размери и е била предоставена възможност на
ответниците да организират защитата си, като е разпоредено да им се изпрати
препис от протокола.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 262522/18.11.2021г. по гр.д.№
14117/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., в частта, с която е
отхвърлен иска на Н. К. Л., ЕГН – **********, против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, за осъждане да заплати сумата 91,36 лв. –
възнаградителна лихва, дадена при изначална липса на основание при
6
сключен недействителен на осн.чл.22 от ЗПК Договор за паричен заем под №
***/***г.
В останалата част решението е влязло в сила.
Потвърждава Определение № 260021/07.01.2022г. по гр.д.№
14117/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с което е
отхвърлено искането на Н. К. Л., обективирано в Молба с вх.№
291425/25.11.2021г. да се измени в частта за разноските Решение №
262522/18.11.2021г. на осн.чл.248 от ГПК.
Осъжда Н. К. Л., ЕГН – **********, да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, сумата 150 лв. да направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение по възз.гр.д.№ 2355/2022г. по описа на
Окръжен съд –Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7