Решение по дело №109/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 178 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на И. И. Д. – младши полицейски инспектор в Участък „Лозенец“ към Второ РУ Стара Загора при ОДМВР Стара Загора, срещу Заповед № УРИ 349з-336 от 24.01.2024 г., издадена от Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която на жалбоподателя е определено да се изплаща допълнително месечно възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности в размер на 1% от базата по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР (Наредба № 8121з-1060), считано от 12.01.2024 г.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на административно производствените правила и материалния закон. Жалбоподателят твърди, че не е бил запознат със съдържанието на предложение № 8245р-1053 от 12.01.2024 г., въз основа на което е издадена обжалваната заповед, респективно не са му известни мотивите за издаване на заповедта. Сочи, че не е посочен краен срок за изпълнение на оспорената заповед, а само начален такъв, поради което е налице неяснота за какъв период от време ще получава определеното със заповедта допълнително месечно възнаграждение, както и че липсват мотиви за размера на последното, поради което не е ясно дали е взет под внимание пълния обем на изпълнените от него специфични служебни дейности, които при това са идентични с тези на останалите служители от Участък „Лозенец“ и сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ при ОД на МВР Стара Загора. Поддържа, че всички задачи, които са му възлагани, са изпълнявани в зададените срокове, че е участвал в охраната на протести, спортни събития, КПП и е бил командирован за охрана на държавната граница, както и че изпълнява отговорно задълженията си от ежедневната му работа, свързана с преписки, дейности по издадени заповеди за работа по ЗДвП и др. В представено писмено становище от пълномощника на жалбоподателя – адв. П. П., са изложени допълнителни аргументи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. По тези съображения е направено искане за отмяна на оспорения административен акт и за присъждане на разноските по делото. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установена от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, че жалбоподателят заема длъжността младши полицейски инспектор в Участък „Лозенец“ към Второ РУ Стара Загора при ОДМВР Стара Загора.

На 12.01.2024 г. ст. инспектор И. В. – Началник на Участък „Лозенец“ към Второ РУ при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 179а от ЗМВР, чл. 2 и чл. 6, ал.1 от Наредба № 8121з-1060 е отправил предложение УРИ 8245р-1053 от 12.01.2024 г. до Директора на ОД на МВР Стара Загора за недостатъчно осъществяване на дейността на изпълнение на специфичните служебни дейности и съгласно чл. 10, ал. 2, т. 7, б. „а/вв“ от Наредба № 8121з-1060, считано от 12.01.2021 г., да бъде определен размер на допълнително възнаграждение на мл. експерт И. И. Д. – младши полицейски инспектор в Участък „Лозенец“ към Второ РУ Стара Загора, в размер на 1%. Изложени са следните мотиви: служителят не е предприел действия по приключване или удължаване на срока по преписки ЗМ с № УРИ 8245зм-847 от 01.11.2023 г. до 01.12.2023 г. и № УРИ 8245зм-829 от 27.10.2023 г. до 27.11.2023 г., недостатъчна административно наказателна дейност; служителят не полага достатъчно усилия за изпълнение на специфичните служебни дейности. В предложеното е посочено също, че към момента на изготвянето му на жалбоподателя е определено 10% допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности.

Въз основа на цитираното предложение е издадена оспорената Заповед № УРИ 349з-336 от 24.01.2024 г., издадена от Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 и чл. 179а, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 2, чл. 6, ал. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 7 (вв) от Наредба № 8121з-1060 – за патрулно постова дейност или опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип и във връзка с предложение рег. № 8245р-1053 от 12.01.2024 г., е определено на младши експерт И. И. Д. – младши полицейски инспектор в Участък „Лозенец“ към Второ РУ Стара Загора при ОДМВР Стара Загора, ежемесечно да се изплаща допълнително месечно възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности в размер на 1% от базата по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060, считано от 12.01.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена на 06.02.2024 г. от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Липсват доказателства за датата на връчване на заповедта (на л. 7 ответникът сочи, че не разполага с такива), а и предвид обстоятелството, че в процесната заповед не се сочи пред кой орган и в какъв срок може да се оспори, срокът следва да се счита за удължен с два месеца съгласно чл. 140 от АПК, поради което оспорването е в срок и процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му. Съобразно нормата на чл. 179а, ал. 1 от ЗМВР условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а съгласно ал. 2 определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят със заповед на ръководителите на структури по чл. 37, както и на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ (РДГП) и на регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН), а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.

В нормата на §1, т.26а от ДР на ЗМВР е дадена легална дефиниция на понятието „специфични служебни дейности“ – пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистична, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни производства.

С Наредба № 8121з-1060, издадена на основание чл. 179а от ЗМВР, са определени условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл. 2, ал. 1 и 2 допълнителното възнаграждение по чл. 1 се изплаща на държавните служители, които пряко изпълняват дейностите по §1, т. 26а от ДР на ЗМВР. Правото на допълнителното възнаграждение по ал.1 възниква от датата на започване на изпълнение на съответната специфична служебна дейност. Съгласно чл. 3, ал. 1 допълнителното възнаграждение по чл. 1 се изплаща за действително отработено време. За действително отработено време се зачита и времето на: 1. ползване на платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1, 2 и отменената (ДВ, бр. 85 от 2020 г.) т. 3 от ЗМВР; 2. професионално обучение с откъсване от работа – когато срокът на обучението е до 30 календарни дни; 3. командироване в чужбина за срок до 30 календарни дни, независимо от основанието; 4. командироване в чужбина за срок повече от 30 календарни дни, когато служителят ще изпълнява специфична служебна дейност по време на командироването. Съгласно чл. 3, ал. 2 времето по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се зачита за всеки конкретен случай, а не сумарно за календарната година.

В чл. 6, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060, цитиран като основание за издаването на акта, определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 1 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят по мотивирано писмено предложение на преките ръководители и със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, както и на директорите на РДГП и на РДПБЗН и началниците на зонални жандармерийски управления към Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 2 предложението по ал. 1 се изготвя в срок от 3 работни дни от настъпване на обстоятелствата по ал. 1, а заповедта за определяне на конкретния размер на допълнителното възнаграждение се издава до 5 работни дни от утвърждаване на предложението. Съгласно чл. 6, ал. 3 при изменение на индивидуален размер на допълнителното възнаграждение на конкретния служител се предоставя копие на заповедта за изменение.

Според чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060 базата за определяне на допълнителното възнаграждение по чл. 1 е 50 на сто от утвърдената със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година база за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 7 б. „а/вв“, цитирана в оспорената заповед, конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл. 1 се определя в процент от базата по ал. 1, както следва за: патрулно-постова дейност или опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип в населени места извън посочените по букви „аа“ (гр. София) и „бб“ (гр. Пловдив, Варна и Бургас) – до 35 на сто.

С оглед на изложената правна регламентация оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Директора на ОД на МВР Стара Загора, в качеството му на ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР, в писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактически основания за издаване на акта. По делото е приложено предложението за определяне размера на допълнителното възнаграждение на жалбоподателя за изпълнение на специфични служебни дейности, но в него липсват мотиви, въз основа на които да би могло да се установи защо за жалбоподателя е предложено 1% допълнително възнаграждение вместо получаваното от него до момента в размер на 10%, съответно същото е немотивирано и издадено в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060, а към него препраща заповедта, без в последната да са изложени самостоятелни мотиви за това.

Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

В конкретния случай в оспорената заповед е налице позоваване на цитираното предложение, в което е посочено, че служителят не е предприел действия по приключване на две преписки в едномесечен срок или за удължаване на срока за приключването им, без да е изследван целия обем на изпълняваната от него дейност за конкретния период – по колко преписки е работил, и причините, поради които конкретните две преписки не са били приключени в срок – налице ли са обективни такива, в периода служителят бил ли е командирован и т. н., както и приключени ли са конкретните две преписки, макар и със забава, и кога – т.е. какъв е периодът на забавата. Посечено е също, че осъществяваната от служителя административно наказателна дейност не е достатъчна и че същият не полага достатъчно усилия за изпълнение на специфичните си служебни дейности, но без да изложени каквито и да е конкретни факти, въз основа на които е прието това. Следователно така посочените мотиви са твърде общи и не покриват критериите за мотивираност на предложението и издадената въз основа на него заповед, като в последната не са налице препратки или позовавания на други документи, касаещи дейността на жалбоподателя, а и такива не са представени – в т. ч. не са налични, ако изобщо са били изискани, обяснения от служителя относно вмененото му „недостатъчно“ изпълнение на специфични служебни дейности.

В оспорената заповед, както и в предложението, липсват и доводи по конкретния размер на получаваното до издаване на настоящата заповед допълнително възнаграждение и какви конкретни обстоятелства са наложили определянето му, считано от 12.01.2024 г., в размер на 1% – липсва съпоставка между срочността и качеството на изпълняваната от жалбоподателя специфична служебна дейност към момента на направеното предложение и преди това, поради което съдът не е в състояние да осъществи контрол за законосъобразност на направената преценка на административния орган в тази насока.

Така установеното нарушение на изискването за мотивираност на административния акт обосновава извод за неговата незаконосъобразност и съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Краткостта и непълнотата на мотивите – липсата на конкретика и общото им излагане, следва да се приеме за пълната липса на такива, накърняваща правото на защита на засегнатото лице и възпрепятстваща съдебния контрол за законосъобразност на процесната заповед. Въпреки, че органът действа в рамките на оперативната си самостоятелност при определяне на размера на допълнителното възнаграждение в определените с наредбата рамки, то това определяне не следва да е произволно, а следва да има точна, ясна и конкретна аргументация (Решение № 5488 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3549/2022 г., V о.). Освен това: предложението, въз основа на което е издадена оспорената заповед, е утвърдено на 16.01.2024 г., а заповедта е издадена на 24.01.2024 г., т. е. след изтичането на 5-дневния срок по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-1060; с оглед на срока, в който е следвало да приключат цитираните в оспорената заповед две преписки, предложението, въз основа на което тя е издадена, е направено след 3-дневния срок по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-1060, а за останалите обстоятелства, посочени като фактическо основание за намаляване размера на получаването от жалбоподателя до момента допълнително възнаграждение, в административната преписка липсват данни за времето на настъпването им, за да се прецени спазен ли е 3-дневният срок по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-1060.

Що се отнася до оплакването в жалбата за липсата на срок в заповедта за изплащане на определеното с нея допълнително възнаграждение в размер на 1%, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като по аргумент от разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредба № 8121з-1060 при изменение на обстоятелствата индивидуалният размер на допълнителното възнаграждение се изменя след мотивирано предложение и нова заповед.

С оглед на изложеното съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение на изискванията за съдържание и при съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната й като незаконосъобразна.

При този изход на спора, своевременно направеното искане от жалбоподателя за заплащане на разноски следва да се уважи, като Областна дирекция на МВР Стара Загора бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 510 лв., от които 10 лв. държавна такса и 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. И. Д., [ЕГН], от гр. Стара Загора, [улица], вх. ..., ет. .., ап. ..., Заповед № УРИ 349з-336 от 24.01.2024 г., издадена от Директора на ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на И. И. Д., [ЕГН], от гр. Стара Загора, [улица], вх. .., ет. .., ап. ..., сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.