Р Е Ш Е Н И Е
Номер
44 08 май Година 2020 Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Наказателно отделение
Четвърти
март Година две хиляди и двадесета
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар М. Д.
Прокурор
Х. М.
като
разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА
ВНОХ
дело номер 1017 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.313 и
сл. НПК.
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от подсъдимия М.И.М.
против Решение №647/03.12.2019г., постановено по НОХД №1508/2019г. по описа на
Старозагорски районен съд.
Със същото подсъдимият М.И.М. е признат за виновен в
това, че на 03.09.2018 година, на път II-66, до западния вход на село
Богомилово, община Стара Загора, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“ с регистрационен № СТ 5201 ВК, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство – наложена със
Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-000284 от 30.03.2016 година, издадена от
Началник – група към сектор „Пътна полиция“ при Областна Дирекция
на МВР – Стара Загора, връчена на 07.04.2017г. и влязла в законна сила на
24.02.2018 година /обжалвана и потвърдена с Определение № 1877/12.02.2018г. на
Върховния административен съд, влязло в законна сила на 24.02.2018г., с което е
оставена без разглеждане касационната жалба на М.И.М. срещу Решение №242/09.10.2017г.,
постановено по АНД №263/2017г. по описа на Административен съд Стара Загора/ – престъпление по чл.343в ал.3 вр.
ал.1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 е освободен от наказателна
отговорност за извършеното престъпление и му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000 лева, която да се внесе в полза на Държавата
по бюджета Съдебната власт, след влизане в сила на решението по делото.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно,
неправилно, явно несправедливо, постановено при неизяснена фактическа
обстановка, която не е установена по категоричен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно и задълбочено. Твърди се, че
процесната дата, посочена в обвинителния акт, не е в срока на изтърпяване на
принудителната административна мярка, която е наложена на подсъдимия М. и че на
същата дата той не е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.343в
ал.3 НК, което е установено от обясненията му и от показанията на свидетелката
М.. Сочи се, че наложеното наказание следва да бъде прието като погасено по давност, поради изтичане на срока
за изпълнение. Моли се въззивният съд да отмени решението, постановено по
НОХД№1508/2019г. на Старозагорски районен съд, и да оправдае подсъдимия.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора изразява становище, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Прокурорът излага доводи, че в
настоящето производство е недопустимо да се преразглежда въпросът относно
валидността на заповедта за налагане на ПАМ на жалбоподателя, което е сторено в
указания от закона ред и процесуалната възможност за това е изчерпана.
Подсъдимият М.И.М. поддържа изложеното във въззивната жалба, като
заявява, че все още наказателните постановления за налагане на глоби не са му
връчени.
В последната си дума подсъдимият М.И.М. моли да бъдат отменени наказателните постановления,
заповедта на налагане на ПАМ, както и решението на Старозагорски районен съд по
настоящето дело.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалваното решение, намери за установено следното:
Жалбоподателят М.И.М. е предаден на съд за
престъпление по чл.343в ал.3 вр. ал.1 от НК – за това, че на 03.09.2018 година,
на път II-66, до западния вход на село Богомилово, община Стара Загора, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Рено“, модел
„Клио“ с регистрационен № СТ 5201 ВК, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство – наложена със Заповед за прилагане на ПАМ №
16-1228-000284 от 30.03.2016 година, издадена от Началник – група към
сектор „Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора,
връчена на 07.04.2017г. и влязла в законна сила на 24.02.2018 година /обжалвана
и потвърдена с Определение № 1877/12.02.2018г. на Върховния административен
съд, влязло в законна сила на 24.02.2018г., с което е оставена без разглеждане
касационната жалба на М.И.М. срещу Решение №242/09.10.2017г., постановено по
АНД №263/2017г. по описа на Административен съд
Стара Загора/.
Делото веднъж вече е било изпратено на въззивната
инстанция, поради обжалване от подсъдимия на определението от разпоредително
заседание, с което е било оставено без уважение искането му за прекратяване на
наказателното производство. Съдебният акт е бил потвърден, като са изложени и
допълнителни съображения в тази посока.
Производството пред районния съд се е развило по реда
на Глава Двадесет и осма НП, тъй като съдът е установил, че са налице
законовите условия за това.
За установяване на правнорелевантните по делото факти
в първоинстанционното производство са били разпитани указаните в списъка на
обвинителния акт свидетели, приобщени са писмените документи, съдържащи се по
ДП чрез прочитането им. Съвкупният им анализ сочи, че на първо място по отношение
на жалбоподателя М.М. е налице влязъл в сила административен акт – Заповед на Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора №
16-1228-000284/30.03.2016г., с която на същия е наложена принудителна
административна мярка „изземване на свидетелството за правоуправление на
моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба“. Заповедта е била
обжалвана и с решение, постановено по адм.д. №263/2017г. по описа на
Старозагорски административен съд жалбата е отхвърлена като неоснователна. С
определение на ВАС по адм.д.
№1173/2018г. жалбата на М. против съдебния акт е оставена без разглеждане и
производството е прекратено. Следва да се отбележи, че въпросите относно
влизането в сила на наказателните постановления за наложени глоби на
жалбоподателя за допуснати нарушения на ЗДвП биха могли да се обсъждат
единствено в производството по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ, тъй
като неплащането на същите съставлява основание за прилагането на тази мярка.
Видно от изложеното, този ред вече е бил изчерпан на всички съдебни инстанции.
В настоящето производство тези въпроси не биха могли да се пререшават.
Резултатът по обжалване на заповедта за налагане на горната ПАМ сочи на влизане
на същата в сила на 24.02.2018г. От този момент насетне М.М. няма право да управлява моторно превозно
средство до отпадане на основанието за изземване на свидетелството му за
правоуправление – респективно до заплащане на дължимите глоби. Жалбоподателят
обаче е предпочел да не се съобрази,, както с влезлия в сила административен
акт, така и със съдебните такива по обжалването му, и не е заплатил глобите. От
друга страна, М. е продължил, макар и неправоспособен, да управлява моторно
превозно средство. От показанията на разпитаните свидетели – служители от
полицейския патрул, спрял автомобила за проверка – се установява по категоричен
начин, че не друг, а именно подсъдимият е бил зад волана, а съпругата му е била
пътник в автомобила.
Доказването по несъмнен начин на влязлата в сила
заповед за изземване на свидетелството за правоуправление до заплащане на
дължимите глоби, действаща и към инкриминираната дата, както и управлението от
страна на М. на МПС на същата дата, са достатъчни, за да обусловят
съставомерността на деянието, предмет на обвинението, както от обективна, така
и от субективна страна.
Във въззивното производство не се представиха
доказателства, които да опровергаят приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.78а НК, тъй
като жалбоподателят е неосъждан, тази разпоредба не е била прилагана спрямо
него и наказанието за деяние по чл.343в ал.3 вр. ал.1 НК попада в обхвата на
този институт. Ето защо правилно същият е освободен от наказателна отговорност
за извършеното престъпление и му е наложено административно наказание.
Наложената на М.М. глоба от хиляда лева съответства на предвидения от
закона минимум и липсва законова възможност размерът ѝ да бъде намален.
Изложеното налага решението на Старозагорски районен
съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Горният правен резултат не дава основание в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение само за изготвяне на въззивната жалба в размер на 400лв.,
каквото искане, при това несвоевременно, е направено в постъпила по делото
писмена молба от 09.03.2020г.
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК,
Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №647/03.12.2019г., постановено по НОХД
№1508/2019г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.