РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Карлово, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101399 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД.
Ищецът БЛ. Д. ИЛ. с ЕГН ********** от град С., община С., област П.,
улица „И.В.“ *** твърди, че на 20.01.2021 г. ищецът сключил с ответното дружество
договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни
средства в размер на 2500.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 10.00%,
годишен процент на разходите - 10.37% .
Процесният договор за кредит бил потребителски по своя характер, поради
което били приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка уговорката, която
предвиждала потребителят да заплати такса експресно разглеждане и такса
индивидуално кредитно предложение, кредиторът целял да си набави допълнителни
плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явявала нищожна
поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ап. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от
ЗПК налагало извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорка
лихва, на потребителя се възлагали и други плащания като допълнителни такси и
фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени
отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на
специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с
необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено
налагало квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като
средство за заобикаляне на забрани.
Услугата, предвиждаща такса експресно разглеждане и на услугата,
визираща заплащане на такса индивидуално кредитно предложение, обективно можела
да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече било налице
към момента на сключване на договора за кредит, както и на индивидуалното кредитно
1
предложение. В случай, че действително се касаело за реално предоставена подобна
услуга, таксата следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно
даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се давало
положително становище и се предоставял кредит. В случая било видно, че таксите се
включвали в размера на погасителните вноски, следователно била предпоставена от
вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
искане, без оглед на резултата от това разглеждане.
При главница от 2500 лева законната лихва за забава на годишна база било в
размер на около 250 лева, докато таксите били в размер на 1747.32 лева и 1747.20 лева.
Видно било, че така направените уговорки за заплащане на такса експресно
разглеждане и на услугата, визираща заплащане на такса индивидуално кредитно
предложение изцяло попадали и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, била уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя. По същество, кредиторът си осигурявал допълнително възнаграждение
в размер на 150 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за
кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречало и
на изискването за добросъвестност, и водело до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респективно - до нищожност на клаузата
поради неравноправност.
На следващо място и съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита
за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да била предвидена
като такса експресно разглеждане и такса за промяна на погасителния план в договора,
представлявала предварително отчетена в падежните вноски сума.
Поради невключването на такса експресно разглеждане и такса промяна на
погасителния план в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният
не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение, тъй като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания,
увеличен със скрития добавък от неустойката. Посочването в кредитния договор на
размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните,
представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2,
т, 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-
453Д0 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи
се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлявало един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР водела до
недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в
договора да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят бил
заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на
добросъвестността.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на
ГПР, договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и
2
задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в
този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не дължал
лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът нямал правно основание
да претендира исковите суми, тъй като следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено
вземането на кредитора за лихва, прикрито като такса експресно разглеждане и такса за
промяна на погасителния план, представляващо част от компонентите на ГПР.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащане на такса експресно
разглеждане и на таксата за услугата визираща заплащане на такса индивидуално
кредитно предложение по договор за кредит № ******/20.01.2021г., сключен с „К.Т.“
ЕООД, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие
между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът „К.Т.“ ЕООД оспорва иска. Сочи, че между ищеца БЛ. Д. ИЛ. и
„К.Т.” ЕООД бил сключен договор за заем №******/20.01.2021г., съгласно който
„К.Т.“ ЕООД предоставило на БЛ. Д. ИЛ. заем в размер на 2500 (две хиляди и
петстотин) лева.
На ищцата била предоставена на хартиен носител, в ясна и разбираема
форма, на български език информация във формата на Стандартен европейски
формуляр и са предоставяни разяснения относно правата и задълженията й по договора
и по какъв начин е формирана лихвата и ГПР по договора и са й дадени разяснения и в
устна форма. Ищцата получила преддоговорна информация - получила, запознала се е
и подписала Стандартен европейски формуляр, в който ясно и подробно били описани
условията по договора за потребителски заем.
Условията по договора за заем били посочени в стандартния европейски
формуляр и били уговорени индивидуално в преговори между страните, като
ответникът можел да влияе на тези условия, в договора за заем била отразена
редакцията, която страните са приели за окончателна.
Счита, че ответникът има право да начислява и получава такси във връзка с
договора за кредит и това не противоречи на Закона за потребителския кредит. Счита,
че тези такси не влияят на ГПР и не го увеличават, те не представляват действия/такси,
свързани с усвояването на кредита.
В договора за заем, както и в Стандартния европейски формуляр, било
предвидено заплащане на посочените такси, само ако кредитополучателят изрично е
заявил, че желае да се ползва от предоставените услуги - експресно разглеждане на
искането му за кредит, както и изготвяне на индивидуално кредитно предложение. В
СЕФ и договора за заем изрично било посочено, че тези такси предхождат сключването
на договора за заем, кредиторът ги финансира, а потребителят ги заплаща заедно с
погасителните вноски по кредита. В СЕФ и договора за кредит също така било
предвидено, че при коректно изпълнение на задължението се да заплащат
погасителните си вноски в предвидения по договора срок, без закъснение, той имал
право на отстъпка от съответната погасителна вноска.
При попълване на искане за кредит ищцата изрично посочила, че желае да се
възползва от експресно разглеждане на искането й за кредит, както и че желае да й бъде
изготвено индивидуално кредитно предложение.
Оспорва качеството материално затруднено лице по см. на чл.38 от Закона за
адвокатурата. Възражението било свързано с оглед на заявената претенция, за
осъществяване на безплатно процесуално представителство от страна на
пълномощника на ищеца. С оглед на трайната съдебна практика на Върховния
3
касационен съд, постановена по дела с извършено безплатно процесуално
представителство, то доказването на качеството материално затруднено лице следвало
да бъде извършено от лицето, което има претенция, че е такова. В конкретния случай
ищецът нямал качеството на материално затруднено лице, не бил юрист или роднина
на представляващия го адвокат и имала сключен трудов договор, съгласно справка в
НОИ с „Т. С.; гр.С., ул. М.Л. ***; ЕИК ******, както и трудовият й договор с „В.М.З.“
ЕАД гр. С., ул. „И.В.“ ** не бил прекратен. В момента на сключване на договора за
кредит ищецът декларирал пред ответника - заемодател, че работи във В.М.З..
Съгласно чл.38 от ЗА адвокатът можел да оказва безплатно адвокатска помощ само на:
1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини,
близки или на друг юрист, но не и безразборно, какъвто е настоящия случай и се явява
обичайна практика на процесуалния представител адв. И.. В тази връзка счита, че
разноски за процесуално представителство не следва да бъдат присъждани.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от представените писмени доказателства –
договор и погасителен план, че ищеца като кредитополучател и ответника като
кредитор са сключили договор за паричен заем № ****** от 20.01.2021г., по силата на
който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 2 500 лева. Не се спори, че
договорената сума е била предоставена на ищеца. В чл. 3 „Условия по заема“ е
посочено, че фиксирания годишен процент е в размер на 10% , лихвеният процент на
ден, приложим при отказ от договора е в размер на 0.10%, годишният процент на
разходите (ГПР) е в размер на 10.37%. Уговорено е заемът да се върне на 12 броя
погасителни вноски - месечни, всяка в размер на 511.00 лева с дата на плащане на
първата погасителна вноска – 21.02.2021 г. Общата сума за плащане е посочена в
размер на 6 132 лева, в която са включени изготвяне на индивидуално кредитно
предложение и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка. Посочено е, че
същите се финансират от заемодателя и се изплащат от потребителя заедно с
дължимите месечни вноски по погасителния план. Посочено е, че кредиторът
предоставя отстъпка в размер на 115 лева от съответната месечна вноска, в случай, че
същата е заплатена преди или на при 12 броя вноски, всяка в размер на 396 лева или
обща сума 4752 лева. В договора са посочени двете еднократни такси – в размер на
1747.32 лева за експресно разглеждане на заявка и 1747.20 лева за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение. По делото е представен погасителен план към
договора за кредит, като в размера на погасителните вноски са включени и сумите за
заплащане на двете посочени такси.
От заключението по неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че:
1) По зададени параметри на Погасителен план за Договор за заем ****** от
20.01.2021 г.: Главница 2500 лв.; Срок на кредита в месеци: 12 (Дата на първа вноска:
21.02.2021 г. -дата на последна вноска 21.01.2022 г.); Анюитетна месечна вноска:
219.79 лв., в която влиза главница, договорна лихва, без такса експресно разглеждане
(Т1) в общ размер на 1747.32 лв. и такса индивидуално кредитно предложение (Т2) в
общ размер 1747.20 лв. Сума за връщане в общ размер на 2637.48 лв.: а) Годишният
лихвен процент (ГЛП) е в размер на 10.00%; б) Годишният процент на разходите (ГПР)
е в размер на 10.47 %
По зададени параметри на Погасителен план за Договор за заем ****** от
20.01.2021 г.: Главница 2500 лв.; Срок на кредита в месеци: 12 (Дата на първа вноска:
21.02.2021 г. -дата на последна вноска 21.01.2022 г.); Анюитетна месечна вноска:
511.00 лв., в която влиза главница, договорна лихва, Т1 в общ размер на 1747.32 лв., Т2
4
в общ размер 1747.20 лв. Сума за връщане в общ размер на 6132.00 лв.: а) ГЛП е в
размер на 209.80 %; б) ГПР е в размер на 591.40 %
По зададени параметри на Погасителен план за Договор за заем ****** от
20.01.2021 г.: Главница 2500 лв.; Срок на кредита в месеци: 12 (Дата на първа вноска:
21.02.2021 г. -дата на последна вноска 21.01.2022 г.); Анюитетна месечна вноска:
396.00 лв., в която влиза главница, договорна лихва, без Т1 в общ размер на 1747.32
лв., Т2 в общ размер 1747.20 лв. Вноската е намалена със сумата от 115 лева; Сума за
връщане в общ размер на 4752.00 лв.: а) ГЛП е в размер на 139.11 %; б) ГПР е в размер
на 272.92 %
2) По зададени параметри на Погасителен план за Договор за заем ****** от
20.01.2021 г., с анюитетна месечна вноска в размер на 219.79 лева, в посочените в
договора ГПР от 10.47% влизат главница и договорна лихва. Оскъпяването в срока на
кредита е в размер на 5.50%
По зададени параметри на Погасителен план за Договор за заем ****** от
20.01.2021 г., с анюитетна месечна вноска в размер на 511.00 лева, в ГПР от 591.40%
влизат главница, договорна лихва, Т1 и Т2. Оскъпяването в срока на кредита е в размер
на 145.28%
По зададени параметри на Погасителен план за Договор за заем ****** от
20.01.2021 г., с анюитетна месечна вноска в размер на 396.00 лева, в ГПР от 272.92%
влизат главница, договорна лихва, Т1 и Т2, като двете такси са намалени общо с 138.00
лева. Оскъпяването в срока на кредита е в размер на 90.08%.
3) по въпроса с какъв процент се оскъпява кредита с уговорената в
процесния договор такса експресно разглеждане и на таксата за услугата визираща
заплащане на такса индивидуално кредитно предложение, вещото лице дава
заключение, че при анюитетна месечна вноска в размер на 511 лева (без отстъпка),
кредитът се оскъпява със 145.28 лева, а при анюитетна месечна вноска в размер на 396
лева (с отстъпка), кредитът се оскъпява с 90.08%.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Страните спор по фактите нямат, спорните въпроси касаят действителността клаузите.
По основателността на иска на наведените основания:
Съдът намира, че клаузите в договора за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение
противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Те нарушават и добрите
нрави, тъй като всяка от тях надхвърля с 1/3 размера на отпуснатия кредит – при
договор за сумата от 2500 лева са уговорени две такси, всяка в размер над 1747 лева, а
1/3 от стойността на кредита е в размер на 833.33 лева. В случая не е приложима
нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй
като таксите са начислени след като кредитът вече е бил отпуснат, всяка от тях е
свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а
допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Освен това в императивната
норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се
изисква. Към момента на сключване на договора за кредит уговорената сума за
експресно обслужване на кредита (1747.32 лева) е била фиксирана по размер, който
значително надвишава размера на този вид такси и по същество, съставлява над 1/3 от
главницата и цели недължима облага на кредитора. Същото се отнася и до таксата,
уговорена за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1747.20
лева. Съдът намира, че двете такси са нееквивалетни на предоставената в заем сума и
уговарянето им представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
следователно двете каузи са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
5
ОТНОСНО разноските:
С оглед изхода от спора, следва да се осъди ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 130.77 лева за заплатена държавна такса и
180 лева за възнаграждение на вещо лице.
Ищецът претендира да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 от ЗА, а ответникът въвежда възражение, че ищцата разполага с материални
възможности да заплати адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че това искане следва да се остави без уважение. Ответникът
е възразил, че не са налице основанията за договаряне на безплатна правна помощ, като
е посочил, че за ищцата са налице данни да е в трудово правоотношение. Представил е
собственоръчно попълнена от нея форма за кандидатстване на кредит, в която същата е
посочила доходите - основно възнаграждение в размер на 900 лева и допълнителни
доходи от чужбина – 800 лева, както и заплата на семеен партньор – 350 лева. Тъй като
в първото по делото заседание, при направено възражение с отговора на исковата
молба, ищецът не ангажира доказателства да е бил материално затруднен, съдът не
присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. В този смисъл е
определение № 163 от 13.06.2016 г. по частно гражданско дело № 2266 от 2016 година
на ВКС, І г.о.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.Т.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.А.“ ***, представлявано
от М.И., че клаузите в чл. 3 от договор за кредит № ******/20.01.2021г., сключен с БЛ.
Д. ИЛ. с ЕГН ********** от град С., община С., област П., улица „И.В.“ ***,
предвиждащи заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 1747.32 лева и
заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на
1747.20 лева, са НИЩОЖНИ , на основание чл. 146 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, К.Т.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.А.“ ***, представлявано от М.И. да
заплати на БЛ. Д. ИЛ. с ЕГН ********** от град С., община С., област П., улица „И.В.“
*** сторените в производството разноски в размер на 310.77 лева (триста и десет лева
седемдесет и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6