ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 988
гр. Перник, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500666 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Глава двадесет и първа
„ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА“ от ГПК
Образувано по подадени три броя частни жалби с вх. №265294/30.10.2020г., вх.№
268019/07.12.2020г. и вх. № 266156/12.03.2021г.
ОТ: „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от
Л.Д. – изпълнителен директор,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6
СРЕЩУ:
1. Разпореждане № 8641 от 20.05.2020г., постановено по ч.гр.дело № 2001/2020 г. по
описа на РС Перник, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от жалбоподателя в частта относно вземанията за договорна лихва в размер
на 11,22 лева, дължима за периода от 01.07.2016г. до 19.08.2016г., обезщетение за забава
върху непогасения остатък от главницата в размер на 109, 48 лева, дължимо за периода от
02.07.2016г. до 13.03.2020г., неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 57,73
лева, дължима за периода от 01.07.2016г. до 19.08.2016г. и неустойка за настъпване
предпоставките за предсрочна изискуемост на задължението по договора за заем в размер на
71,55 лева, дължима за периода от 22.07.2016г. до 19.08.2016г.
2. Разпореждане № 265240 от 03.11.2020г., постановено по ч.гр.дело № 2001/2020 г.
по описа на РС Перник, с което е оставена без разглеждане и върната, като подадена извън
законоустановения срок, частна жалба вх. №265294 от 30.10.2020г.
3. Разпореждане от 16.02.2021г., постановено по ч.гр.дело № 2001/2020 г. по описа
на РС Перник, с което е оставена без разглеждане и върната частна жалба вх. №265294 от
30.10.2020г.
Жалбоподателят счита обжалваното Разпореждане № 8641 от 20.05.2020г.,
постановено по ч.гр.дело № 2001/2020 г. по описа на РС Перник, за неправилно като
противоречащо на материалния закон и моли да бъде отменено и да бъде издадена заповед
1
за изпълнение за всички посочени в заявлението суми. Сочи, че изводът на съда за
нищожност на договора за заем, от който произтичало процесното вземане, бил неправилен,
тъй като договорът съдържал всички задължителни реквизити по чл. 11 ЗПК, в това число и
тези, които съдът бил приел, че липсват. Представеният погасителен план също
съответствал на изискванията на ЗПК и било налице изискуемото се за него задължително
съдържание.
С частната жалба срещу Разпореждане № 265240 от 03.11.2020г., постановено по
ч.гр.дело № 2001/2020 г. по описа на РС Перник, жалбоподателят навежда доводи за
неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на процесуалния закон и
моли същото да бъде отменено като неправилно, а подадената частна жалба вх.
№265294/30.10.2020г. да бъде изпратена като редовна и допустима на въззивния съд за
произнасяне по същество. Твърди, че неправилно съдът е приел, че частната жалба вх.
№265294/30.10.2020г. срещу Разпореждане № 8641 от 20.05.2020г., постановено по
ч.гр.дело № 2001/2020 г. по описа на РС Перник, е постъпила извън законоустановения
срок, тъй като обжалваното разпореждане било връчено на жалбоподателя на 15.06.2020г. и
срокът за подаване на частната жалба срещу него изтичал на 22.06.2020г., а частната жалба
вх. №265294/30.10.2020г. била изпратена чрез куриерско дружество „Спиди“ АД на
22.06.2020г. и била приета от администриращия съд на 23.06.2020г., поради което, съгласно
правилото на чл.62, ал. 2 ГПК, същата била подадена в срок.
С частната жалба срещу Разпореждане от 16.02.2021г., постановено по ч.гр.дело №
2001/2020 г. по описа на РС Перник, се иска неговата отмяна като неправилно поради
нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че изводът на съда, че жалбоподателят не
е платил в срок указаната му държавна такса, поради което е върнал подадената частна
жалба вх. №265294/30.10.2020г., бил в противоречие с обективно настъпилите факти, тъй
като още на 27.01.2021г. дружеството жалбоподател внесло изискуемата се държавна такса
по посочената частна жалба по сметка на ОС Перник. Постановеното Разпореждане от
16.12.2020г., с което на жалбоподателя са били дадени указания за внасяне на държавна
такса по депозираната частна жалба, му било връчено на 01.02.2021г. и срокът за
изпълнение на указанията изтичал на 08.02.2021г., като в рамките на този срок
жалбоподателят депозирал доказателства пред администриращия съд за вече платената на
27.01.2021г. държавна такса с молба от 04.02.2021г., изпратена на електронния адрес на РС
Перник и подписана с квалифициран електронен подпис от надлежно упълномощен
представител на дружеството жалбоподател.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че частните жалби са подадени в
законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване, като по отношение тяхната допустимост, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Първоинстанционното ч.гр.д. № 2001/2020г. по описа на Районен съд Перник е
образувано по заявление от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Г. И. за вземане в общ размер на 538.76 лева, от
които сумата в размер на 288.78 лева – главница по договор за паричен заем № ***,
сключен между И. Г. И. и „Сити кеш“ ООД, 11.22 лева - договорна лихва за периода от
01.07.2016г. до 19.08.2016г., 109.48 лева – обезщетение за забава върху непогасения остатък
от главницата за периода от 02.07.2016г. до 13.03.2020г., 57.73лева – неустойка поради
неизпълнение задължението на длъжника за предоставяне на обезпечение, дължима за
периода от 01.07.2016г. до 19.08.2016г., 71.55 лева – неустойка поради настъпване
предпоставките за предсрочна изискуемост на задължението по договора за заем, дължима
за периода от 22.07.2016г. до 19.08.2016г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, което вземане е прехвърлено на заявителя
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 10.04.2017г., както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 8641 от 20.05.2020г., постановено по ч.гр.дело № 2001/2020г. по
описа на РС Перник, съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
частта относно вземанията за договорна лихва в размер на 11,22 лева, дължима за периода от
2
01.07.2016г. до 19.08.2016г., обезщетение за забава върху непогасения остатък от главницата
в размер на 109, 48 лева, дължимо за периода от 02.07.2016г. до 13.03.2020г., неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 57,73 лева, дължима за периода от 01.07.2016г.
до 19.08.2016г. и неустойка за настъпване предпоставките за предсрочна изискуемост на
задължението по договора за заем в размер на 71,55 лева, дължима за периода от
22.07.2016г. до 19.08.2016г., като по изложени съображения е приел, че е налице хипотезата
на чл. 22 от ЗПК за недействителност на договора за кредит, като неотговарящ на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-11 от ЗПК, поради което на основание чл. 23 от ЗПК е
приел, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други
разходи по кредита.
Разпореждането е връчено на заявителя на 15.06.2020г.
Срещу Разпореждане № 8641 от 20.05.2020г., постановено по ч.гр.дело № 2001/2020
г. по описа на РС Перник, е постъпила частна жалба с вх. №265294/30.10.2020г. от заявителя
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
С Разпореждане № 265240/03.11.2020г., постановено по ч.гр.дело № 2001/2020г. по
описа на РС Перник, приемайки, че частната жалба е подадена извън законоустановения
срок, районният съд е върнал същата.
Съобщението за връщане на частната жалба вх. №265294/30.10.2020г. е получено от
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на 03.12.2020г.
На 07.12.2020г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е депозирал частна жалба вх.№
268019/07.12.2020г. срещу Разпореждане № 265240/03.11.2020г.
С Разпореждане от 10.12.2020г. частната жалба с вх.№ 268019/07.12.2020г. е
оставена без движение за внасяне на изискуемата се държавна такса по нея в едноседмичен
срок от получаване на съобщението, като по делото няма данни същото да е получено от
жалбоподателя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
С Разпореждане № 267975 от 15.12.2020г., постановено по ч.гр.дело № 2001/2020 г.
по описа на РС Перник, администриращият жалбите съд е приел, че частна жалба с вх.
№265294/30.10.2020г. е подадена в срок, поради което е отменил своето разпореждане №
265240/03.11.2020г. и е оставил частната жалба без движение за внасяне на изискуемата се
държавна такса по нея в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като същото е
получено от жалбоподателя на 01.02.2021г.
С Разпореждане от 16.02.2021г., районният съд е приел, че държавната такса не е
внесена в указания срок и е разпоредил връщане на частна жалба с вх. №265294/30.10.2020г.
Съобщението за връщане на частната жалба вх. №265294/30.10.2020г. е получено от
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на 05.03.2021г.
Срещу Разпореждането от 16.02.2021г. е депозирана частна жалба вх. №
266156/12.03.2021г.
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че подадените частна
жалба вх.№ 268019/07.12.2020г. (против Разпореждане № 265240/03.11.2020г., с което
частна жалба вх. №265294/30.10.2020г. е върната като просрочена) и частна жалба вх. №
266156/12.03.2021г. (против Разпореждане от 16.02.2021г., с което частна жалба вх.
№265294/30.10.2020г. е върната поради невнесена в срок държавна такса) се явяват
обуславящи по отношение допустимостта на подадената частна жалба вх.
№265294/30.10.2020г., поради което съдът дължи произнасяне на първо място по отношение
тяхната основателност, след което следва да разгледа въпроса за евентуалната основателност
на частна жалба вх. №265294/30.10.2020г.
От приложеното по делото ч.гр.дело № 2001/2020 г. по описа на РС Перник, се
установява, че Разпореждане № 8641 от 20.05.2020г., постановено от заповедния съд, с което
частично е отхвърлено заявлението на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение, е връчено на жалбоподателя на 15.06.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2, във вр. с чл. 275, ал.1 ГПК, срокът за
обжалването му е едноседмичен и изтича на 22.06.2020г., съобразно правилата за
3
изчисляване на сроковете по чл. 60, ал.4 ГПК.
С подадената частна жалба вх.№ 268019/07.12.2020г. против Разпореждане №
265240/03.11.2020г. са представени писмени доказателства – товарителница № *** и справка
– извлечение от уеб сайта на куриерско дружество „Спиди“ АД за проследяване на пратка,
от които е видно, че жалбоподателят е изпратил частната жалба вх. №265294/30.10.2020г.
срещу Разпореждане № 8641 от 20.05.2020г. чрез куриерско дружество „Спиди“ АД на
22.06.2020г. и същата е получена на 23.06.2020г.
Съгласно правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК „Срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма“, като в настоящия
случай изпращането на частната жалба вх. №265294/30.10.2020г. чрез куриерска служба (за
която на съда е служебно известно, че притежава лиценз за осъществяване на пощенски
услуги съгласно Закона за пощенските услуги), се приравнява на изпращане по пощата и за
дата на депозирането й в съда следва да се счита датата, на която жалбоподателят я е предал
на куриер, а именно - 22.06.2020г., в последния ден преди изтичането на законоустановения
срок за подаването й. Поради което изводът на първоинстанционния съд, че същата е
просрочена, се явява неправилен и постановеното Разпореждане № 265240/03.11.2020г., с
което частната жалба вх. №265294/30.10.2020г. е върната, следва да бъде отменено.
Следва да се отбележи, че Разпореждане № 267975 от 15.12.2020г., постановено по
ч.гр.дело № 2001/2020 г. по описа на РС Перник, с което първоинстанционният съд е
отменил своето разпореждане № 265240/03.11.2020г., с което частната жалба вх.
№265294/30.10.2020г. е върната и е дал указания на жалбоподателя за внасяне на
изискуемата се държавна такса по жалбата в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, е незаконосъобразно. Този извод настоящият състав прави въз основа на
разпоредбата на чл.253 ГПК, съгласно която единствено определения, респ. разпореждания,
които не слагат край на делото, могат да бъдат отменяни от постановилия ги съд.
Разпореждане № 265240/03.11.2020г., постановено по ч.гр.дело № 2001/2020 г. по описа на
РС Перник, с което е оставена без разглеждане и върната частната жалба вх.
№265294/30.10.2020г. без съмнение слага край на делото, поради което то не е от
категорията на т. нар. "оттегляеми" определения и процесуалният ред за отмяна или
изменение по чл. 253 от ГПК е неприложим по отношение на него. Постановеното
впоследствие Разпореждане № 267975 от 15.12.2020г., с което е отменено разпореждане №
265240/03.11.2020г., като незаконосъобразно, не може да породи посочените в него правни
последици, поради което дадените с него указания за внасяне на държавна такса за частна
жалба вх. №265294/30.10.2020г., са без правно значение и неизпълнението им от
жалбоподателя не може да доведе до връщане на депозираната частна жалба. Посоченото
разпореждане № 267975 от 15.12.2020г. обаче не е обжалвано и не е предмет на въззивната
проверка, но поради така констатираната му незаконосъобразност, незаконосъобразно се
явява и постановеното след него разпореждане от 16.02.2021г., с което районният съд е
приел, че не са изпълнени указанията му за внасяне на държавна такса за частна жалба вх.
№265294/30.10.2020г. и е разпоредил връщането й, поради което то също следва да бъде
отменено.
Независимо от посоченото по-горе и дори и Разпореждане № 267975 от
15.12.2020г., с което съдът е оставил частната жалба вх. №265294/30.10.2020г. без движение
за внасяне на изискуемата се държавна такса по нея в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, да бе породило правни последици, то постановеното впоследствие
Разпореждане от 16.02.2021г., с което частна жалба вх. №265294/30.10.2020г. е върната
поради невнесена в срок държавна такса, е неправилно и следва да бъде отменено поради
следните съображения:
Разпореждане № 267975 от 15.12.2020г. с указанията за внасяне на държавна такса
по частна жалба вх. №265294/30.10.2020г. е получено от жалбоподателя на 01.02.2021г.,
като същият е имал едноседмичен срок съгласно чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 262, ал. 1 ГПК за
изпълнението им, който изтича на 08.02.2021г., съгласно правилото на чл. 60, ал.4 ГПК за
изчисляване на процесуалните срокове.
С частна жалба вх. № 266156/12.03.2021г. срещу Разпореждането от 16.02.2021г. са
приложени платежно нареждане рег. № ***, копие от молба за представяне на доказателство
4
за заплатена държавна такса и копие от електронно съобщение, с което същите са изпратени
на електронния адрес на РС Перник. От посочените доказателства се установява, че
жалбоподателят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е внесъл държавна такса по сметка на ОС
Перник на 27.01.2021г. в изискуемия се размер по чл. 19 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, като за основание за плащане е посочил държавна
такса по дело 2001/2020 и името на длъжника И. Г. И.. След получаване на съобщението с
указанията на съда, дадени с Разпореждане № 267975 от 15.12.2020г., в указания му срок, на
04.02.2021г., жалбоподателят е подал молба, подписана с квалифициран електронен подпис,
с приложено към нея доказателство за внесена държавна такса, която е изпратил на
електронния адрес на РС Перник, посочен на официалната му интернет страница. От
разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК следва изводът, че в настоящия случай срокът за
представяне на доказателства за внесена държавна такса по частна жалба вх.
№265294/30.10.2020г. не е пропуснат, като молбата на жалбоподателя е изпратена преди
изтичането му, в електронна форма и е надлежно подписана с квалифициран електронен
подпис от упълномощен представител на дружеството жалбоподател. Поради което и
обжалваното Разпореждане от 16.02.2021г., с което частна жалба вх. №265294/30.10.2020г. е
върната поради невнесена в срок държавна такса, е неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед констатираните основания за отмяна на Разпореждане №
265240/03.11.2020г. и Разпореждане от 16.02.2021г., постановени по ч.гр.дело № 2001/2020
г. по описа на РС Перник, настоящият съдебен състав намира, че депозираната частна
жалба с вх. №265294/30.10.2020г. срещу Разпореждане № 8641 от 20.05.2020г.,
постановено по ч.гр.дело № 2001/2020 г. по описа на РС Перник, се явява допустима, поради
което и след като обсъди събраните по делото доказателства, прецени и приложимото
право, за да се произнесе, взе предвид следното:
В т. 12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
подадено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е посочено, че вземането на заявителя
произтича от договор за паричен заем №***, сключен между „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК:********* и И. Г. И., ЕГН:**********, по силата на който дружеството заемодател е
отпуснало на заемателя сума в размер на 500 лева, а заемателят се е задължил да върне
предоставената му в заем сума (главница), ведно с договорна възнаградителна лихва,
начислена съгласно лихвен процент по чл.3 от договора. Заемателят поел задължение да
учреди в полза на заемодателя обезпечение на договорното си задължение, като в случай, че
не направи това, то той дължи неустойка, платима на равни погасителни вноски, с падеж,
съвпадащ с падежа на погасителната вноска за главница и договорна възнаградителна лихва,
посочен в уговорения между страните погасителен план. Освен това, при забава на
конкретно посочен в договора брой погасителни вноски, в полза на заемодателя възниквало
правото да направи непогасения остатък от вземането си предсрочно изискуем, а за
заемателя възниквало задължение да заплати неустойка в размер, определен като процент от
непогасеното остатъчно задължение по заема. Крайният срок за изпълнение на договора
настъпил на 19.08.2016г., с което станал изискуем целият остатък на главното задължение –
главницата, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и неизплатената част от договорната
възнаградителна лихва, начислените неустойки и обезщетението за забава. Посочено е още,
че с договор за цесия от 10.04.2017г. заемодателят е прехвърлил вземанията си по
горепосоченото правоотношение на жалбоподателя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като в
договора за заем изрично била предвидена такава възможност, а цесионерът бил надлежно
упълномощен да уведоми заемателя за прехвърлянето на вземането и уведомление в този
смисъл било изпратено на длъжника. Същият обаче не предприемал действия по погасяване
на задължението си.
От приложения към подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК договор за паричен заем № ***, се установява, че в чл.3 от същия са
посочени 12 параметъра на опуснатия заем: (1) Размер на отпуснатия заем: 500.00 лева, (2)
Размер на погасителна вноска: 33.33 лв., (3) Ден на плащане: петък, (4) Вид вноска:
седмична, (5) ГПР: 49.100%, (6) Брой вноски: 16, (7) Месечен лихвен процент: 3.34%, (8)
5
Дата на първо плащане: 06.05.2016г., (9) Обезпечение: Запис на заповед, поръчител/банкова
гаранция; (10) Дата на последно плащане: 19.08.2016г., (11) Такса за усвояване: няма, (12)
Обща сума за плащане: 533.31 лв. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора в случай на забава на
която и да е погасителна вноска, заемателят дължи обезщетение в размер на законната
лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до
неговото пълно погасяване, а в ал. 4 е предвидено, че при настъпване на предсрочна
изискуемост на задълженията по договора, заемодателят има право да начисли неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 20% от дължимата до пълно погасяване на договора
сума. В чл. 8 е договорено задължение на заемателя за заплащане на неустойка в размер на
191,52 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителния план към договора, в
случай на непредоставяне на обезпечение на задълженията си по договора. От приложения
погасителен план към договор за паричен заем № ***, се установява, че за всяка погасителна
вноска е посочен точен падеж, размер на вноската от 33.33 лв., с изключение на последната
от 33.36 лв., размер на неустойката при липса на обезпечение от 11.97лв. и общ размер на
погасителната вноска от 45.30лв., с изключение на последната от 45.33 лв.
По така подаденото заявление заповедният съд се е произнесъл с разпореждане
№8641 от 20.05.2020г., като е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК относно искането за
издаване заповед за изпълнение, в частта относно вземанията за договорна лихва в размер на
11,22 лева, начислена за периода от 01.07.2016г. до 19.08.2016г., обезщетение за забава
върху непогасения остатък от главницата в размер на 109, 48 лева, дължимо за периода от
02.07.2016г. до 13.03.2020г., неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 57,73
лева, дължима за периода от 01.07.2016г. до 19.08.2016г. и неустойка за настъпване
предпоставките за предсрочна изискуемост на задължението по договора за заем в размер на
71,55 лева, дължима за периода от 22.07.2016г. до 19.08.2016г., като е приел, че е налице
хипотезата на чл. 22 от ЗПК за недействителност на договора за кредит, като неотговарящ на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-11 от ЗПК, поради което на основание чл. 23 от ЗПК е
приел, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други
разходи по кредита.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповедният съд е длъжен
служебно, т.е. и без да е налице възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК да извърши
проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или
добрите нрави. В настоящия случай по отношение на породеното между страните
облигационно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение представлява такова по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.
1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. При недействителност на договора на основание
сочената разпоредба, съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят следва да върне
чистата стойност по договора за кредит, но не дължи лихва или други разходи по договора,
т. е. следва да бъде издадена заповед за изпълнение само за дължимата главница по кредита.
6
Договорът за паричен заем № ***, въз основа на който се претендира издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение, е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочени са общият размер на кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният месечен лихвен процент по кредита, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, датите
на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска.
При преценка за спазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин“ настоящият съдебен състав констатира, че никъде в
договора не са посочени взетите допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите в размер на 49.100%. Следователно непосочване на допусканията, при
които се изчислява ГПР в разглеждания договор за кредит, е от съществено значение в
контекста на Директива 87/102 и е решаващ фактор за това дали клауза от договор за заем,
която се отнася до неговата стойност, ще доведе до изначална недействителност на договора
за потребителски заем, съгласно чл. 22 от ЗПК. Член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102,
транспонирани в чл. 11 и чл. 19 от ЗПК предвиждат, че договорът за кредит трябва да се
изготви в писмена форма, и че в него трябва да е посочен ГПР, както и условията, при които
последният може да бъде променян. В член 1а от тази директива, транспониран в чл.19 от
ЗПК, се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява,
че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който кредитният договор е сключен“ (в този
смисъл Решение по дело Cofinog). А приложение №1 към ЗПК и към Директива 87/102
посочват точно какви са допълнителните допускания за изчисляването на годишния процент
на разходите. Именно от тази гледна точка, в защита на потребителите срещу
несправедливите условия на кредитиране, е въведено задължението на кредитора да
запознае потребителя с всички условия на бъдещото изпълнение на сключените договори.
Член 4 от Директива 87/102 изисква при сключването на договорите на заемателите да са
известни всички обстоятелства, които могат да имат отражение върху обхвата на техните
задължения (вж. Решение по дело Berliner Kindl Brauerei), включително и допусканията, при
които се изчислява ГПР. Така това информиране на потребителите относно общия разход по
кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, както
и посочване на допълнителните допускания за изчисляването на годишния процент на
разходите, има съществено значение. Тази информация позволява на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение (в този смисъл е и постановеното Определение на
Съда на ЕС (oсми състав) от 16 ноември 2010 година по дело C-76/10 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský súd v Prešove
(Словакия) с акт от 19 януари 2010 г., постъпил в Съда на 9 февруари 2010 г, задължително
за настоящата национална юрисдикция „Стандартът по решение CILFIT“). С оглед
изложеното, процесният договор за паричен заем № ***, поради липсата на императивно
посоченото изискване на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, се явява недействителен на формално
7
основание.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че макар в чл.12 от договора
за паричен заем № ***, въз основа на който се претендира издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение, да се посочва, че за изпълнението на договора за заем се
прилагат и Общите условия, за които заемателят е подробно запознат, в същите отново не са
посочени взетите допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите.
С тези мотиви, макар и по други съображения, обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съгласно константната практика на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК,
съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция. Това се следва и по частните производства, когато 1/ те
самите слагат край на делото по материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива,
след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма
разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат
предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния
спор. Поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по отношение
искането за разноски в настоящото производство / в този смисъл и Определение
№234/24.06.2020 по дело №1958/2019 на II т.о./
Водим от изложеното, след съвещание СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 265240 от 03.11.2020г., постановено по ч.гр.дело №
2001/2020 г. по описа на РС Перник, с което е оставена без разглеждане и върната, като
подадена извън законоустановения срок, частна жалба вх. №265294 от 30.10.2020г.
ОТМЕНЯ Разпореждане от 16.02.2021г., постановено по ч.гр.дело № 2001/2020г.
по описа на РС Перник, с което е оставена без разглеждане и върната частна жалба вх.
№265294 от 30.10.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8641 от 20.05.2020г., постановено по ч.гр.дело
№ 2001/2020 г. по описа на РС Перник, в обжалваните части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8