Р
Е Ш Е Н И Е
№ 298/ 16.10.2020 г., град
Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на двадесет
и девети септември, две хиляди и двадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ
КАМЕНСКА
при участието на секретаря, ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора
при Окръжна прокуратура гр.Добрич, РУМЯНА ЖЕЛЕВА, разгледа докладваното от
съдия Н.Каменска касационно дело с административно –наказателен характер № 296
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,
представлявано от управителя Л.Ш., срещу
Решение № 21 от 11.03.2020 г., постановено по нахд № 1/2020 по описа на Районен
съд –Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-001463/368/18.10.2019
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се решението
на районния съд да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да се
постанови решение за отмяната на неправилно издаденото наказателно
постановление.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич, не
изразява становище.
Прокурорът при Окръжна прокуратура-Добрич намира подадената
касационна жалба за неоснователна и изразява становище, че фактическата
обстановка е правилно изяснена и решението е постановено законосъобразно в съответствие
с нея. По тези съображения пледира оспореното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба
е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
същата за неоснователна.
В производството по оспорване на наказателното
постановление, с което на „****“ ЕООД за нарушаване на чл.128, т.2 от Кодекса
на труда, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция от
1 500 лв., въззивния съд е установил, че при проверка, започнала на
12.06.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич изискали от дружеството-работодател
ведомости за заплати за 2019 г. и при прегледа им установили, че във ведомостта
за м.април 2019г. за сумата от 560 лева срещу името на Владимир Руменов
Георгиев, назначен на длъжност „пазач невъоръжена охрана“ липсвал подпис, с
който да удостовери, че му е било изплатено трудовото възнаграждение за месеца.
Самите те се заплащали на 30-ти число на следващия месец.
Съдът е приел, че нарушението е доказано от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, от които не се установява, фактическа
обстановка, различна от описаната в АУАН и НП.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е
приел, че в административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му. Приел е,
че са налице безспорни доказателства относно извършването на нарушението и
авторството на дееца, поради което законосъобразно наказващият орган го е
санкционирал по реда на чл. 414, ал. 1 от КТ. Констатирал е, че липсват
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, за което е изложил
подробни съображения в мотивите към решението си. В резултат на това е стигнал
до крайния правен извод за законосъобразност на наказателното постановление, с
оглед на което го е потвърдил.
Изводите на въззивния съд са правилни и се споделят напълно
и от касационната инстанция. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя в
касационното производство.
Събрани са всички доказателства по делото, които безспорно
установяват, че дружеството-работодател е осъществило от обективна страна
състава на нарушението по чл. 128, т. 2. Първоинстанционният съд правилно е
възприел, че дружеството е годен субект на нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ,
тъй като се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на КТ.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения
в административно-наказателното производство са неоснователни.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН,
административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
Срокът за произнасяне на наказващият орган по чл.52, ал.1
от ЗАНН от един месец е инструктивен. Това означава, че неспазването му не
влече правни последици за законосъобразността на наказателното постановление.
От значение е спазването на преклузивния 6 месечен срок за издаване на НП по
чл.34, ал.3 от ЗАНН, който в случая не е нарушен.
Дали работата, за
която работникът е нает е действително извършена, не е елемент от състава на
нарушението по чл.414, ал.1 във вр. с чл.128, т.2 от КТ. Това означава, че нито
наказващият орган, нито съдът следва да събират доказателства в този смисъл.
Няма изискване като свидетели на установяването на
нарушението да се вписват в АУАН лица, които не са служители на контролния
орган. Освен това в случая нарушението се установява по документи, както и
заплащането на дължимото възнаграждение на наетия работник се доказва с писмени
доказателства.
Установената от съда фактическа обстановка не е била
оспорена от жалбоподателя нито в хода на административно-наказателното
производство, нито в съдебното производство пред районния съд. Не са правени
искания и не са представяни доказателства, установяващи нещо различно от
наличните по делото доказателства. Доказателства за
заплащане на дължимото за м.април възнаграждение на работника Владимир Руменов
Георгиев, назначен на длъжност „пазач невъоръжена охрана“, касаторът не представя
и пред настоящата инстанция.
Санкцията е в минимално установения в нормата на чл. 414,
ал. 1 от КТ на размер, поради което е законосъобразна и справедлива.
Водим от горното и на основание 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН и
чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21 от 11.03.2020 г., постановено по
нахд № 1/2020 г. по описа на Районен съд - Каварна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: