№ 353
гр. С.З., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Х.
при участието на секретаря Даниела М. К.
като разгледа докладваното от Димитър М. Х. Търговско дело №
20225500900307 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Първоначално производството е образувано по предявен иск от И. Д.
К. против З.Д. „Б.И.“ АД за сумата от 180 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за И. Д. К. поради смъртта
на сина й Н. К. К., настъпила в резултат на претърпяно ПТП на 01.01.2019 г. и
предявен иск от К. К. К. против З.Д. „Б.И.“ АД за сумата от 180 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради
смъртта на сина му Н. К. К., настъпила в резултат на претърпяно ПТП на
01.01.2019 г. и е образувано т. д № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд –
С.З..
В хода на производството ищецът К. К. К. е починал и съдът с
определение № 260176/11.02.201 г. постановено по т. д № 172/2020 г. по
описа на Окръжен съд – С.З. е прекратил производството по отношение на
него.
С определение № 39/29.04.2021 г. постановено по ч. т. д. № 307/2021 г.
описа на Апелативен съд – Пловдив, съдът е отменил горепосоченото
определение и е заличил К. К. К., като страна в процеса и конституирал И. Д.
К. като страна в процеса в качеството й на правоприемник на К. К. К. по
предявения от него иск.
С Решение № 260356/10.12.2021 г. постановено по т. д. № 172/2020 г. по
описа на Окръжен съд – С.З., съдът е осъдил З.Д. „Б.И.“ АД да заплати на
И. Д. К. сумата от 180 000 лв. /сто и осемдесет хиляди лв./, представляваща
1
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на сина й Н. К. К., настъпила в резултат на претърпяно ПТП на
01.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019 г. до
окончателното изплащане и е осъдил З.Д. „Б.И.“ АД да заплати на И. Д. К. в
качеството на правоприемник на К. К. К. ЕГН ********** б.ж. на с.Б.
обл.С.З. сумата от 180 000 лв. /сто и осемдесет хиляди лв./, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на сина му Н. К. К., настъпила в резултат на претърпяно ПТП на
01.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019г. до
окончателното изплащане.
Горепосоченото решение е обжалвано с въззивна жалба от З.Д. „Б.И.“
АД в частите, с които на И. Д. К. в лично качество и в качеството й на
правоприемник на съпруга й К. К. К. е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния син Н. К. К., настъпила при ПТП
на 01.01.2019 г., в размерите над по 90 000 лв. до по 180 000 лв., ведно със
законната лихва от 22.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и в частта, с която в тежест на жалбоподателя са присъдени разноски
за производството по делото в обжалваната част.
С решение № 250/20.05.2022 г. постановено по в. т. д. № 160/2022 г. по
описа на Апелативен съд – Пловдив, съдът е потвърдил решение №
260356/15.11.2021 г., постановено по т. дело № 172/2020 г. по описа на
Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА, с която е осъдено З.Д. „Б.И.“ АД да заплати
на И. Д. К. сумата от 90 000 лв. / разликата между 90 000 лв., присъдени с
влязлото в сила първоинстанционното решение и 180000 лв./, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на сина й Н. К. К., настъпила при ПТП на 01.01.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение, съдът е ОБЕЗСИЛИЛ решение № 260356/
15.11.2021 г, постановено по т. дело № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд –
С.З. В ЧАСТТА, С КОЯТО е осъдено З.Д. „Б.И.“ АД да заплати на И. Д. К. в
качеството й на правоприемник на К. К. К. сумата от 90 000 лв. / разликата
между 90 000 лв., присъдени с влязлото в сила първоинстанционното решение
и 180 000 лв.,/ представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на Н. К. К. - син на К. К. К., настъпила
при ПТП на 01.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019г.
до окончателното й изплащане и е ВЪРНАЛ делото на Окръжен съд – С.З.
за ново разглеждане в тази му част след конституиране на основание чл.
227 от ГПК на всички правоприемници на К. К. К. и е ОТМЕНИЛ
решение № 260356 /15.11.2021 г., постановено по т. дело № 172/2020 г. по
описа на Окръжен съд – С.З. В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: в частта, с която е З.Д.
„Б.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в
размера над 9234 лв. до 12 480 лв. с включен ДДС ; в частта, с която е
осъдено е З.Д. „Б.И.“ АД да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размера над 10 800 лв. до 14 400 лв.; в
2
частта, с която е осъдено З.Д. „Б.И.“ АД да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, сума в размера над 412,50 лв. до 550лв. за
възнаграждение на вещи лица, заплатено от бюджета на съда.
С определение № 547/04.08.2022 г. постановено по т. д. № 307/2022 г.
по описа на Окръжен съд – С.З., съдът е конституирал като ищци в
производството М. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., общ.
С.З., ул. ***** и Д. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., общ.
С.З., ул. *****.
С оглед изложеното ищци в настоящото производство са
наследниците по закон на К. К. К.: съпруга И. Д. К., сестра М. К. К. и брат
Д. К. К..
Предмет на настоящото производство е сума от 90 000 лв.,
представляваща разликата между 90 000 лв., присъдени с влязлото в
сила първоинстанционното решение Решение № 260356/10.12.2021 г.
постановено по т. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и
претендираната сума от 180 000 лв.,/ представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от починалия в
хода на процеса К. К. К., в резултат от смъртта на сина му Н. К. К.,
настъпила при ПТП на 01.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от 22.04.2019г. до окончателното й изплащане
В исковата молба се твърди, че на 01.01.2019 г. в Община С.З. на път I -
5, км 234+500 настъпило ПТП между лек автомобил марка „Т.“, модел „К.В.“
с ДКН СТ **** РВ, собственост на С.М. С., ЕГН: **********, и управляван
от Б. С. С., ЕГН: **********, и лек автомобил марка „Б.“, модел „****“ с
ДКН СТ **** ВА собственост и управляван от Н. К. К., ЕГН: **********.
При движение в посока запад-изток по път 1-5, км 234+500 лек автомобил
марка „Т.“, модел „К.В.“ с ДКН СТ **** РВ, управляван от водача Б. С. С.,
навлязъл в насрещната пътна лента за движение, насочил се косо на ляво и се
блъснал в движещия се срещу него в посока изток-запад лек автомобил марка
„Б.“, модел „****“ с ДКН СТ **** ВА, управляван от водача Н. К. К..
Вследствие настъпилото ПТП Н. К. К. е починал.
Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на
водача на лек автомобил „Т. К.В.“ с ДКН СТ **** РВ, Б. С. С., който загубил
контрол над лекия автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, в
която по същото време се движил лек автомобил „Б. ***“ с ДКН СТ **** В А,
и го блъснал челно.
Посочва се, че за увреждащия лек автомобил „Т. К.В.“ с ДКН СТ **** РВ
има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със З.Д.
"Б.И." АД, обективирана в полица № BG/02/118003150554 със срок на
валидност от 11:52 ч. на 05.11.2018 г. до 23:59 ч. на 04.11.2019г., т. е. към
момента на настъпване на ПТП на 01.01.2019 г. същият е имал валидно
3
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на този договор
застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв.
за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите лица,
която сума представлявала максималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
По повод настъпилото ПТП в ОД на МВР С.З. било образувано ДП №ЗМ
1/2019 г. по описа на СКАТ “Пътна полиция“ С.З.. Ищците твърдят, че
безспорно установено е, че смъртта на Н. К. К. била в причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача Б. С. С..
Посочено е, че ищците са родители на починалия Н. К. и съгласно
задължителната съдебна практика, определяща кръга на легитимирани лица
да претендират неимуществени вреди, формирана с ППВС №4/1961 г.; ППВС
№5/1969 г. и ППВС №2/1984 г., имат право на обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди в следствие загубата на сина им.
Излагат се подробни съображения, че И. Д. К. лично и в качеството на
правоприемник на К. К. К. ще търпи до края на живота си мъката от най-
голямата трагедия за един родител - да надживее детето си. Между тях
съществувала силна емоционална връзка. Живели заедно и към момента на
смъртта му и са споделяли всичко включително и домакинството. Болезнено
се усещала липсата му .
Майката И. К. не можела да преживее загубата на сина си. Била е в много
близки и топли отношения с него, В дома им винаги се е усещала обич,
привързаност и грижа. Липсата на Н. била осезаема и причинявала неспирни
мъки и страдания, които ставали все по-силни с всеки изминал ден. Майката
чувствала постоянно вътрешно напрежение и емоционална неустойчивост.
Психическото й състояние било разклатено, като и към настоящия момент,
повече от година и половина след трагедията, живеела единствено със
спомените за шока и ужаса, които е изпитала щом е научила за фаталния
инцидент.
Бащата К. К. имал особено силна връзка със сина си, уважавали се и се
подкрепяли взаимно. Приживе непрекъснато мислил за Н. и се чувствал
отчужден емоционално.
Към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие Н. К.
е бил едва 20-годишен. Имал е мечти и амбиции, които е преследвал. С
прекъсването на съществувалата дълбока емоционална връзка били
прекъснати завинаги и мечтите на родителите да споделят бъдещето на детето
им.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция
4
вх. №ОК- 48331/22.01.2019 г. И. К. и К. К. са предявили претенции за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред З.Д. "Б.И." АД.
Представили са и всички налични у тях документи, в това число и
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочили са и банкова
сметка за превеждане на обезщетението.
С писма от 05.02.2019 г. ответното дружество ги уведомило, че следва
да представят допълнителни документи по заведената застрахователна
претенция. Към онзи момент все още не разполагали с материалите по
образуваното досъдебно производство, предвид което представянето им по
щетата било обективно невъзможно. Към настоящия момент ответникът не
бил определил или изплатил обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва изцяло ищцовите претенции - главни и акцесорни
искове, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в
исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Счита, че предявените искове са неоснователни, необосновани и
недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните
съображения:Оспорва твърдението, че в резултат от настъпилото
пътнотранспортно произшествие за ищците са настъпили описаните в
исковата молба неимуществени вреди или ако са възникнали, то не
обосновават размера на исковите претенции - главен и акцесорен иск.
Оспорва твърдените с исковата молба състояние на влошено
психологическо състояние и емоционална неустойчивост, получени от
ищците като вид, характер и обем, като оспорва и твърденията за тяхната
продължителност. Посочва, че липсвали доказателства, които да обосновават
твърдените неимуществени вреди, както и искания размер на обезщетения за
тях. Не били представени медицински или други документи, обвързани с
проследяване на здравословното и психично състояние на ищците във връзка
с проявена психологична травма, както и документи относно
възстановителните процеси във връзка с подобна травма.
Оспорва твърденията за интензитет и проявлението на настъпилите
неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковите претенции.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил
марка „Т.", модел „К.В."с ДК № СТ **** РВ- Б. С. С. за настъпването на
твърдените в производството вреди, като навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Н. К. К., изразяващо се в
неизползване на обезопасителен колан като водач на МПС-лек автомобил
марка „Б.", модел ,,***" с ДК № СТ **** ВА, в нарушение на чл. 137а ЗДвП
задължение, с което поведение сам се е поставил в риск.
5
По горните съображения, на самостоятелно основание прави възражение
за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия Н. К. К. - син на
ищците при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва
твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно -
неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия
на водача на лек автомобил марка „Т.", модел „К.В." с ДК № СТ **** РВ - Б.
С.. Счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението на ищците
поради съпричиняване на настъпилите вредни последици от страна на
пострадалия, като обезщетението следвало да бъде определено при условията
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването следвало да бъде извършено въз основа на
комплексна оценка, включваща степента на каузалното действие на деянието
на пострадалия, степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на
правонарушението, тъй като деянието на пострадалия в настоящия случай
било противоправно и степента на неговата вина.
Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като
счита същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените
претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед обществените
критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило
твърдяното ПТП. Подобен висок размер на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на дете - в размер на 180 000 лв., се отклонявал от обичайно
присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не бил съобразен с
характера на търпените вреди. Следвало да се съобрази обстоятелството, че в
исковата молба нямало изложени данни за развитие на дезадаптивни или
други психотравмени реакции при ищците, както и следвало да се съобрази
обстоятелството, че за в бъдеще ще отслабват емоционалната потиснатост и
писимистични нагласи. Не били представени доказателства за проведена
медикаментозна психиатрична терапия и посещения при психотерапевт във
връзка с психоемоционалното състояние на ищците, вследствие на ПТП и
загубата на синът им, което водило до извод, че такива не били настъпвали и
не били налице. Следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че е изминал
немалък период от датата на ПТП, период през който ищците били
рационализирали преживените психотравми и психиката им се е адаптирала и
преработила преживяното.
При определяне на обезщетението на неимуществени вреди следвало да
се посочи, че И. Д. К. и К. К. К. претендирали заплащането на
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди за
преживени душевни болки и страдания - влошено психологическо състояние
и емоционална неустойчивост, в резултат смъртта на синът им Н. К. К.,
починал вследствие на пътнотранспортно произшествие от 01.01.2019 г. С
оглед на така заявените претенции следвало да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 493, ал. 1,т. 1 КЗ, застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покривал
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
6
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство
по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт. Описаните в исковата молба
неимуществени вреди по естеството си не били резултат от телесно
увреждане на ищците, респ. смърт, а засягали тяхната психо - емоционална
сфера. С оглед горепосочената разпоредба, ограничаваща отговорността на
застрахователя, тези вреди не подлежали на репариране по силата на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За обезщетяване на тези вреди ищците следвало да насочат претенциите си
към прекия им причинител.
Обезщетенията за неимуществени вреди, които се претендират от
двамата ищци, не отговаряли на действителната вреда, като били прекомерни
и не се подкрепяли от фактическата обстановка, представените доказателства
по делото и не съответствали с изискването за справедливост, заложено в
чл.52 ЗЗД, трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968г) и неблагоприятните
за ищците последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихва по претенциите за
неимуществени вреди - като неоснователни по съображенията за
неоснователност на главните искове.
Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените от И. Д. К. и К. К. К. искове за претърпени
неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
Алтернативно, моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите
претенции на ищците, то да намали размера на обезщетението, тъй като
претендираните размери за претърпени неимуществени вреди не
кореспондирали с принципа на справедливостта и установената съдебна
практика и не се доказвали твърдените за претърпени в исковата молба
душевни болки и страдания от ищците. Ако все пак съдът намери за
установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли, да
определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на
съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице.
Моли съда да осъди И. Д. К. и К. К. К. да заплатят на Застрахователно
акционерно дружество „Б.И." АД всички съдебни и деловодни разноски, в
това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково
производство.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищците правят
пояснения и възражения относно становището на ответника в отговора на
исковата молба.
Относно възражението на ответника за неоснователност на предявените
искове поради липсата на вина на водача на лек автомобил „Т. К.В.“ с ДКН
7
СТ **** РВ, Б. С. С., считат същото за неоснователно. Нарушението на ЗДвП,
извършено от него било безспорно установено, предвид което били налице
всички предпоставки и елементи от фактическия състав на ангажиране
отговорността на застрахователя. Налице били: валиднозастрахователно
правоотношение между водача С. и ответника, застрахователно събитие,
противоправно поведение от страна на водача, настъпили вреди, причинна
връзка между вредите и противоправното поведение, както и вина на водача.
Б. С. С. виновно бил нарушил правилата за движение по пътищата и в
частност разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, която задължавала водачите на
ППС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, както и да се движат със съобразена с пътните условия скорост на
движение, като в случай на необхоД.ст или опасност за движението намалят
скоростта или спрат. Същият бил изгубил контрол над автомобила, като е
навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движещите се
автомобили, насочил се е косо на ляво и се блъснал в движещия се срещу
него в посока изток-запад лек автомобил марка „Б.“, модел „****“ с ДКН СТ
**** ВА, управляван от водача Н. К. К.. По делото бил представен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който са посочени
участниците в процесното ПТП, като бил отразен и номерът на образуваното
досъдебно производство. Към исковата молба приложено били представени
също така Автотехническа експертиза и Допълнителна автотехническа
експертиза по ДП №1/2019 г., чрез които бил изяснен механизмът на ПТП.
Въпреки съображенията на ответника, ищците считат, че както посочените
експертизи, така и съдебномедициската такава, изготвени в хода на
образуваното досъдебно производство, са писмени доказателства и следва да
бъдат ценени от съда като такива, а не като експертни заключения. Съгласно
заключението на посочената експертиза водачът С. е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, ако е контролирал непрекъснато
управлявания от него автомобил, както и ако не е допуснал същият да навлезе
в насрещната пътна летна, още повече, че по същото време в нея се е движил
лек автомобил марка „Б.“, модел „****“ с ДКН СТ **** ВА. Водачът Н. К. от
своя страна не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, тъй като в момента, в който управляваният от С. автомобил
е навлязъл в насрещната пътна лента, сумарната опасна зона на спиране на
двата автомобила е била по-голяма от взаимното разстояние, на което те са се
намирали един от друг. По отношение възражението на ответника за
прекомерност на размера на предявените от искове за неимуществени вреди,
ищците считат същото за неоснователно. Излагат съображения, че
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени
вреди да бъде определено по справедливост от съда. Справедливостта не е
абстрактно понятие, предвид което преценката относно наличието на
претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер следвало да
се направи след анализ на всички факти и обстоятелства, които имат значение
по делото. Изложени са подробни доводи, че И. Д. К. и К. К. К. ще търпят до
8
края на живота си мъката от най-голямата трагедия за един родител - да
надживее детето си. Между тях и сина им е съществувала силна емоционална
връзка. Отгледали са го с много любов и желание. Живели са заедно и са
споделяли всичко. Усещали болезнено липсата му и никога нямало да могат
да се съвземат от преживяната загуба. След смъртта на сина им животът на
ищците бил коренно променен - и двамата били станали необщителни,
затворени в себе си и обезверени като отказвали да общуват с когото и да
било. Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е
един от най-тежките удари, които човек може да преживее, поради което
трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психичен товар. Още
повече когато е внезапна и то на празник като Нова година, който от момента
на настъпване на ПТП вече не е символ на ново начало, а било повод ищците
все повече да губят надежда, че ще могат да се справят с мъката. В този
смисъл, неоснователни и недоказани били изложените в отговора на исковата
молба твърдения, че ищците не били преживели психически стрес в следствие
на произшествието. След такъв инцидент неминуемо психичното здраве на
родителите било увредено и съществено променено спрямо времето преди
инцидента. Изложените от ответника съображения, че от момента на
настъпване на ПТП до днес бил изминал немалък период от време, през който
ищците са рационализирали преживените психотравми, както и че в бъдеще
емоционалната потиснатост и песимистичните нагласи на ищците щели да
отслабват, били абсурдни с оглед високия интензитет на моралните болки и
страдания, които преживяват родителите. Считат за нелепо да се твърди, че
психиката им би могла да се адаптира и да преработи преживяното. Ето защо
считат, че размерът на предявените претенции, с оглед интензитета на
пртърпените болки и страдания, не е прекомерено завишен, както се твърди в
отговора на исковата молба.Считат за необосновани твърденията на
ответника, че обезщетение в размер на по 180000 лв. за всеки от родителите
се отклонявало от обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи.
Относно възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Н. К., считат същото за
изцяло неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да
се намали. Единственият аргумент на ответника в тази посока бил
предположението, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан.
Заявяват, че това твърдение категорично не отговаря на обективната
действителност. Независимо, че по делото нямало данни пострадалият да е
бил без обезопасителен колан следвало да се отбележи, че съдебната практика
е категорична, че единствено обстоятелството, че пострадалото лице е било
без предпазен колан не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. В тези случаи намаляването на обезщетението за вреди на
основание посочената правна норма било допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
9
предпазен колан и е улеснил със свои действия или бездействия настъпването
на неблагоприятните последици. Твърдят, че към момента на настъпване на
ПТП Н. К. категорично е бил с поставен обезопасителен колан. Извън
всякакво съмнение било, че основната техническа причина за настъпване на
ПТП е навлизането на лек автомобил „Т.“ в насрещната пътна лента за
движение. Освен това, наличието на принос от пострадалия трябвало да се
докаже по категоричен начин от страната, която прави възражение за
съпричиняване. Такова доказване считат, че не е направено от страна на
ответника.
Относно възражението на ответното дружество, че описаните в исковата
молба неимуществени вреди не подлежали на репариране по силата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
считат същото за напълно неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 493,
ал. 1, т. 1 от КЗ, която се цитирала от самия ответник в отговора на исковата
молба, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите покривал отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети
лица вследствие на телесно увреждане или смърт, свързани с притежаването
или използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой. Твърденията, че претърпените от И. К. и К. К. вреди засягат тяхната
психо-емоционална сфера, без да са резултат от телесно увреждане на
ищците, респективно от смърт, считат за нелепи. Изложеният в отговора на
исковата молба извод, че за обезщетяване на тези вреди ищците следвало да
насочат претенциите си към техния пряк причинител, противоречало на
цитираната разпоредба и на същността на отговорността на застрахователя,
която е гаранционно-обезпечителна и е функция на отговорността на
деликвента.
По отношение на възражението за недължимост на законна лихва върху
претендираните суми, считат същото за неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх. №ОК-
48331/22.01.2019 г. И. К. и К. К. били предявили претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди пред ЗД "Б.И." АД. В хода на
кореспонденцията със застрахователното дружество те били представили
всички налични у тях документи имащи отношение към образуваната щета и
доказващи наличието на претърпени неимуществени вреди, в това число
Констативен протокол за ПТП. Действително, с писма изх. №НЩ-
960/05.02.2019 г. и изх. №НЩ-961/05.02.2019 г. ответното дружество ги
уведомило, че следва да представят допълнителни документи по заведената
застрахователна претенция. Към онзи момент все още не са разполагали с
материалите по образуваното досъдебно производство, предвид което
представянето им по щетата било обективно невъзможно. Считат, че следва
да бъде взето предвид обстоятелството, че на основание чл. 496, ал. 3, т. 1 от
КЗ застрахователят не можел да откаже да се произнесе по основателността
на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
10
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните
документи: Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. С
разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ законодателят бил предвидил, че
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл, 106, ал.
3. В настоящия случай ищците считат, че дружеството дължи лихва върху
претендираните суми от 22.04.2019 г., датата на която е изтекъл срокът за
произнасяне на ЗД "Б.И." АД по заведената на 22.01.2019 г. застрахователна
претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
поддържа всички възражения относно неоснователността на предявените
искове. Счита последните за неоснователни, необосновани и недоказани,
прекомерно завишени по размер.
Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и
по размер, както и изложените в допълнителната исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства.
Поддържа оспорването на твърдението, че в резултат от настъпилото
пътнотранспортно произшествие за ищците са настъпили описаните в
исковата молба неимуществени вреди или ако са възникнали, то те не
обосновават размера на исковите претенции - главен и акцесорен иск,
включително и по отношение твърденията за интензитет и проявлението на
настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са
търпени.
Поддържа релевираното с отговора на исковата молба възражение по
отношение твърдението на ищците за изключителна вина на водача на лек
автомобил марка „Т.", модел „К.В."с ДК № СТ **** РВ - Б. С. С. за
настъпването на твърдените в производството вреди.
В тази връзка счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия Н. К. К., като водач на лек автомобил марка „Б.",
модел ,,***" с ДК № СТ **** ВА. Поддържа, че причина за настъпване на
телесните увреждания, довели до смъртта му е негово виновно нарушение на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в
непоставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП, с което
поведение сам се е поставил в риск. Ако К. бил с поставен предпазен колан не
би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или дори да бе
настъпила вреда, тя не би довела до твърдените в исковата молба телесни
увреждания, довели до смъртта на пострадалия. Съпричиняването от негова
страна било в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените
11
увреждания.
Поддържа наведеното с отговора на исковата молба оспорване на
размера на предявените искове за неимуществени вреди, които счита за
недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените претенции за
неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за
справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП.
Поддържа оспорването на исковете за присъждане на лихва по претенциите за
неимуществени вреди. Счита същите за неоснователни, по съображенията за
неоснователност на главните искове.
Третото лице- помагач на страната на ответника Б. С. С. чрез
процесуалния си представител взема становище, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат. Позовава се на решение №82/07.10.21 г. по НОХД
№379/21 по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност намери за установено следното:
По делото не е спорно, че на 01.01.2019 г. в Община С.З., на път I -
5, км 234+500, в посока запад - изток се движил лек автомобил марка „Т.",
модел „К.В." с ДК № СТ **** РВ, управляван от Б. С. С.. Автомобилът
навлязъл в насрещната пътна лента за движение и се блъснал в движещия се
срещу него, в посока изток - запад лек автомобил марка „Б.", модел ,,***" с
ДК № СТ **** ВА, управляван от Н. К. К.. Вследствие настъпилото ПТП Н.
К. К. починал.
Не е спорно, че за увреждащия лек автомобил „Т. К.В.“ с ДКН СТ ****
РВ има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със
З.Д. "Б.И." АД, обективирана в полица № BG/02/118003150554 със срок на
валидност от 11:52 ч. на 05.11.2018 г. до 23:59 ч. на 04.11.2019г., т. е. към
момента на настъпване на ПТП на 01.01.2019 г. същият е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция
вх. №ОК- 48331/22.01.2019 г. И. К. и К. К. са предявили претенции за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред З.Д. "Б.И." АД.
Представили са и всички налични у тях документи, в това число и
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочили са и банкова
сметка за превеждане на обезщетението.
С писма от 05.02.2019 г. ответното дружество ги уведомило, че следва
да представят допълнителни документи по заведената застрахователна
претенция. Към настоящия момент ответникът не е определил или изплатил
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди.
С присъда №3/08.06.2021 г. постановена по НОХД № 2107/2021 г. по
описа на Окръжен съд- С.З. подсъдимия Б. С. С. е признат за ВИНОВЕН в
това, че на 01.01.2019 г., по път І-5 км 234 +500 , в землището на град С.З.,
12
при управление на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка
„Т.“, модел „К.В.“, с рег.№ СТ **** РВ, в посока от запад на изток, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно
която разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътни
превозни средства, които управляват, като в случая не е упражнявал
непрекъснат контрол върху управляваното от него МПС, в резултат на което
по непредпазливост причинил смъртта на Н. К. К. от град С.З., като деянието
е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.3,
предложение първо, б. „б“, предложение първо във връзка с ал.1, б. „в“ във
връзка с чл.342, ал.1 във връзка с чл.58а, ал.1 във връзка с чл.36, ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С решение № 82/07.10.2021 г. постановено по ВНОХД № 379/2021 г. по
описа на Апелативен съд – Пловдив е изменена присъда № 3/08.06.2021г.,
постановена по НОХД № 2107/2021г. по описа на Окръжен съд- С.З. като
увеличава наложеното на подсъдимия Б. С. С. наказание, както следва:
лишаването от свобода на две години и осем месеца и лишаването от право да
управлява моторно превозно средство на четири години и е потвърдена
присъдата в останалата й част.
С решение № 17/08.02.2022 г. постановено по н. д. № 1104/2021г. на
ВКС, III н. о., съдът е оставил в сила решение № 82/07.10.2021 г. постановено
по ВНОХД № 379/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Назначена е комплексна съдебно автотехническа-медицинска
експертиза,от чието заключение се установява, че ударът е настъпил в
пътната лента на лек автомобил „Б.". Към момента на удара последния
автомобил се намирал изцяло в собствената си пътна лента, а лек автомобил
„Т." е заемал с левите си състави част от пътната лента, предназначена за
насрещно движение, насочен под ъгъл около 4°, косо наляво спрямо оста на
пътя по посоката си на движение.
За лек автомобил „Т.", ударът е бил челен, обособен в позицията на
левия рог на предна броня, след което преминава в странично прохлузен със
задиране по левите му странични състави, а за лек автомобил „Б.", ударът е
бил странично прохлузен със задиране отляво, обособен в предния край на
преден ляв калник, като деформациите достигат до задния край на задна лява
врата.
В резултат на настъпилия удар, двата автомобила се завъртели около
вертикалните си оси обратно на часовата стрелка и продължили движението
си напред и надясно. При това движение, всеки от автомобилите контактувал
с бордюра, вдясно по посока на движението, вследствие на което променили
траекторията си на движение. Двата автомобила се завъртели около
вертикалната си ос, в посока на часовата стрелка и продължили движението
си напред. Лекият автомобил „Б." продължил движенето си напред и надясно,
контактувайки отново с бордюра, вдясно по посока на движението му.
Последвало въртене около вертикалната ос, в посока обратна на часовата
13
стрелка. Движейки се напред и наляво лекия автомобил „Б." достигнал
южния бордюр, контактувайки с левите си колела. След този контакт
последвало въртене на МПС около вертикалната си ос, в посока на часовата
стрелка. Двата автомобила преустановили движението си в близост до
разделителната линия. Експертизата установява, че мястото на удара между
двата автомобила е в пътната лента, предназначена за движение на лек
автомобил „Б.".
Заключението сочи, че скоростта на движение на лек автомобил „Т." към
момента на удара и непосредствено преди настъпване на ПТП е била около
79км/ч, а скоростта на движение на лек автомобил „Б." към момента на удара
и непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 116км/ч.
Според експертното заключение водачът на лек автомобил „Т.", Б. С. С.
е имал техническа възможност да предотврати ПТП като не навлиза в пътната
лента за насрещно движещите се ППС, в която се е движил лек автомобил
„Б.". Сочи се, че е технически правилно водачът на ППС да се движи
възможно най - вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка, да използва най - дясната свободна лента, а
също и водачът да контролира непрекъснато превозното средство, което
управлява, а при избиране скоростта на движението, да се съобрази с
конкретните условия на виД.ст - движение с включени светлини на фаровете,
за да бъде в състояние да спре пред всяко предвиД. препятствие. При
възникнала опасност за движението е технически правилно водачът да
намали скоростта и в случай на необхоД.ст да спре.
Водачът на лек автомобил „Б." не е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП, тъй като опасната зона за спиране на този
автомобил е по - голяма от разстоянието, на което се е намирал до мястото на
удара когато е възникнала опасността за движението му - навлизането на лек
автомобил „Т." в неговата пътната лента.
Лек автомобил марка „Б.", модел ,,***" с ДК № СТ **** ВА бил
оборудван с триточкови предпазни колани за всички места на пътниците и за
водача, както и с две предни въздушни възглавници - за водача и за пътника
отпред.
Според автотехническия експерт произшествието не би възникнало, ако
водачът на лек автомобил „Т." е запазил траекторията на движение в своята
пътна лента. Експертизата прави извод, че водачът на лек автомобил „Б.", Н.
К. К. не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, дори и ако се е
движил със скорост 13,89 м/сек -50 км/ч., ако водачът на лек автомобил „Т."
запази скоростта и разположението си в лентата, предназначена за насрещно
движение.
В резултат на ПТП травматичните увреждания на Н. К. К. са:
Черепномозъчна травма (разкъсноконтузни рани, охлузвания и
кръеонасядания на лицето и главата, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки,
вдишана в белите дробове кръв); Съчетана гръднокоремна травма
14
(охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош, счупване на IX - X - XI леви
ребра, разкъсване на слезката и левия бъбрек, кръв в коремната кухина);
Счупване на лявата мишница, лявото бедро и лявата подбедрица;Изкълчване
на лявата ходилнопредноходилната става; Разкъсноконтузни рани,
охлузвания и кръвонасядания на крайниците; Охлузвания на шията. Не са
установени травматични увреждания, специфични за такива от предпазен
колан. Прави се извод, че при конкретното ПТП - посоката на действие на
инерционните сили върху тялото на пострадалия и деформациите на купето
на автомобила предполагат еднакви по тежест и изход травматични
увреждания с поставен или непоставен предпазен колан.
В хода на производството е назначена допълнителна комплексна
съдебно - автотехническа и съдебномедицинска експертиза от чието
заключение се установява следното:
При сблъсъка на двата автомобила от изключително значение за
погасяването на кинетичните им енергии е вида на удара и поведението на
автомобилите (придвижването им) след ПТП. В конкретния случай, според
вещите лица не е известно къде биха се установили двата автомобила при
скорост на движение на лекия автомобил „Б." от 50км/ч, но със сигурност
твърдят, че механизмът на удара ще бъде различен. Сочи, че ако ударът е
такъв, че след удара МПС са в непосредствена близост до мястото на удара
или са се придвижили на сравнително малко разстояние, то би могъл да се
направи извод, че сумарната кинетична енергия на двата автомобила ще се
погаси от пластичните им деформации. Интензивността на удара или
енергията в този случай би била сума от кинетичните енергии на двата
автомобила. Установява се още, че в конкретния случай независимо от факта
дали пострадалия е бил с поставен обезопасителен колан, или без такъв, при
тези деформации в резултат на скоростта, травматичните увреждания са били
несъвместими със живота. Не може да бъде даден категоричен отговор дали
травматичните увреждания получени от пострадалия ще доведат или не до
фатален край, дали ще бъдат толкова тежки, че да доведат до този край.
Според съдебно-медицинския експерт при конкретния сблъсък не е
задължително да останат следи от обезопасителен колан, получени в резултат
на ударните импулси, които получава тялото на водача. Заключава, че
експертизата не може да бъде категорична дали пострадалия е ползвал
обезопасителен колан, което не означава, че не е ползвал обезопасителен
колан.
Видно от същото заключение за лек автомобил „Б." първоначалния удар
е в странична предна лява част на предния калник, като тялото на водача
полита напред и наляво. Сочи, че дори и при скорост 50км/ч, или обща
скорост около 130км/ч, ако се приеме, че скоростта на лек автомобил „Т.“
остане същата, деформациите по лек автомобил „Б." няма да са толкова
големи, но движението на тялото на водача ще бъде такова, че ще има удар в
главата му, тъй като колана няма възпиращо действие при движение на
тялото в страни. Казва, че в случая удара за лек автомобил „Б." е по - скоро
15
странично - прохлузен, като при това положение тялото ще се придвижи към
вътрешния интериор на лявата част на автомобила. Посочва, че в конкретния
случай обезопасителният колан няма да спре тялото да отиде встрани.Ударът
от страна на лек автомобил „Т.", реализиран по настоящия начин, независимо
от скоростта на лек автомобил „Б.", движението на тялото на пострадалия би
било едно и също. Според вещите лица не може да се твърди, че ако е била по
- ниска скоростта на лек автомобил „Б." деформациите ще бъдат по - малко.
Биха били различни от тези, които са в действителност при случилото се
ПТП, но в никакъв случай не биха били по - малки или по - малко
животозастрашаващи.
Във връзка с установяване на фактическите обстоятелства по делото,
свързани с душевните болки и страдания на ищците, по делото са събрани
гласни доказателства. В показанията си свидетелят Стойчо Йовчев Тенев
заявява, че се познава с ищците от 2000 година, живеели наблизо, събирали
са се по различни поводи. Било му известно за инцидента. Н. празнувал Нова
година, отишъл да вземе вуйчо си и катастрофирал. Описва К. К. като жизнен
човек. След смъртта на сина си не бил на себе си. Свидетелят имал чувството,
че на К. вече не му се живеело, изведнъж рухнал. Н. бил единствен син на К.,
който станал баща на 48 годишна възраст. Н. живеел при родителите си,
които се грижели за него. Много се разбирали, били много близки. Н. имал
сестра, но тя била от друг баща, била в отделно домакинство. К. починал през
2020г. Според свидетелят К. починал от мъка въпреки, че боледувал.
Свидетелката Атанаска Иванова съобщава, че от 26 години е съседка със
семейството на ищците, които били невероятно семейство. Никога не се
карали със сина си. И. имала предишен брак. С К. били много щастливи, като
се родил Н., който бил първо дете на К.. Н. бил приятел със сина на
свидетелката. В деня на инцидента отишли да празнуват Нова година. За
случилото се разбрали когато били на заведение. Свидетелката казва, че вече
две години ищцата не била я заговаряла. Вървяла като призрак. Ищците били
съсипани. Много тежко понесли смъртта на сина си. К. се състарил и според
свидетелката инцидента го съсипал. Виждала И. К. да стои пред некролога на
вратата и да плаче. Свидетелят Антон Петров познава ищците от дете, Н.
познава от раждането му. К. бил на около 50 години като станал баща, бил
много щастлив. Поддържали отношения с К., който бил шегаджия, бил доста
забавен. След смъртта на сина му се променило поведението му, виД. се
състарил. Променил се физически и емоционално, не споделял нищо. От
приказлив човек станал тих, почти не говорел. Свидетелят твърди, че бил
изненадан от смъртта на К., който боледувал за кратко. Говорело се, че
причината за смъртта на К. била коронавирусна инфекция, но не бил виждал
документи. Свидетелят съобщава още, че с ищцата се срещали често преди
катастрофата. После срещите им се разредили. И., К. и Н. живеели в едно
домакинство.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
16
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необхоД. към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. В случая не е
спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП, по силата на което застрахователното дружество е поело
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 01.01.2019 г. се установява от справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд, от която е видно, че към датата на
ПТП - то за лек автомобил „Т. К.В.“ с ДКН СТ **** РВ има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със З.Д. "Б.И." АД,
обективирана в полица № BG/02/118003150554 със срок на валидност от
11:52 ч. на 05.11.2018 г. до 23:59 ч. на 04.11.2019г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция
вх. №ОК- 48331/22.01.2019 г. И. К. и К. К. са предявили претенции за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред З.Д. "Б.И." АД.
Представили са и всички налични у тях документи, в това число и
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочили са и банкова
сметка за превеждане на обезщетението.
Видно от писмо до К. К. К. с изх. № НЩ 961/05.02.2019 г.,
застрахователното дружество е отказало да определи размер на
застрахователното обезщетение на заявителите К. К. и И. К., тъй като не са
представили присъда, решение или споразумение по наказателно дело,
съдебноавтотехническа и съдебномедицинска експертиза и други съответни
документи необходими за произнасяне по претенциите.
Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
17
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че смъртта на Н. К. К. се намират в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил Б. С. С., което е установено
с влязла в сила присъда № 3/08.06.2021 г. постановена по НОХД №
2107/2021 г. по описа на Окръжен съд- С.З., която според чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
По делото се установява, че родителите и техния син са живеели заедно
в едно домакинство, прекарвали са ежедневието си заедно и са имали
изключително силна връзка помежду си. От свидетелските показания по
делото се установява, че Н. е бил много чакано дете, единствено дете за К. К.,
който е станал баща на 48-годишна възраст. Родителите на пострадалия са
били много щастливи след неговото раждане. Отгледали са го с много любов
и желание. Между пострадалия и неговите родители са съществували близки
и топли отношения, изпълнени с взаимна обич и привързаност, които са били
видни за всички около тях. К. К. е работил, за да осигури добър живот на сина
си, дори след като се е пенсионирал. Следва да се направи , че в хода на
настоящото производство са категорично доказани изключително близките
отношения между ищците и техния син.
По делото са налице множество доказателства за интензитета на
негативните емоции, преживени от ищците. Случилото се е намерило
18
отражение върху всеки аспект от живота им. Преди инцидента цялото
семейство винаги са били заедно на всички празници, събирали се и
празнували, като свидетелите описват родителите на пострадалия като
жизнени и лъчезарни хора. Със смъртта на Н. К. топлите и силни
емоционални връзки в семейството са били прекъснати. С настъпването на
ненавременната смърт на сина им те са лишени от опора за в бъдеще, както и
от възможността да проследят житейския му път - да го видят като студент,
да преживеят заедно с него сбъдването на мечтите му, да станат свидетели на
възможността да създаде собствено семейство и да се радват на внуци.
Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото
същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни
страдания, които неминуемо водят до промяна както в мирогледа на
родителя, така и в поведенческите му реакции. Внезапната смърт на Н.,
лишила завинаги баща му от неговата обич и морална и материална опора.
При нормално развитие на отношенията дете-родител, така създадената
връзка не само не отслабва, но е логично да се задълбочава, защото с
напредване на възрастта отношенията се обръщат и децата са тези, които
полагат грижи от всякакво естество за своите родители. Внезапното
прекъсване на така изградените отношение на любов, обич, уважение,
близост, подкрепа и взаимопомощ /морални и икономически/ е логично да
създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство, при който семейните
отношения. Внезапната смърт на сина е лишила завинаги баща му от неговата
обич и морална и материална опора. Смъртта на дете на всякаква възраст и
при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да
преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира
тежкия психически товар. Преминаването през мъката на родителя е много
дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки горните критерии съдът
определи размера на обезщетението от 180 000 лв.
По възражението за съпричиняване.
Ответното дружество твърди, че починалият Н. К. К. е бил без поставен
предпазен колан по време на настъпване на произшествието.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
19
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установява, че при конкретното ПТП - посоката на действие на
инерционните сили върху тялото на пострадалия и деформациите на купето
на автомобила предполагат еднакви по тежест и изход травматични
увреждания с поставен или непоставен предпазен колан. Поради това съдът
намира възражение за съпричиняване за неоснователно.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищцата претендира законна лихва от 22.04.2019 г.
датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне на З.Д. „Б.И.“ АД по
заведената на 22.01.2019 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до
окончателно изплащане на сумата. С оглед горепосочените разпоредби,
ищецът е имал право да претендира законна лихва от 22.01.2019 г., когато е
предявена застрахователната претенция, но с оглед диспозитивното начало
съдът следва да присъди законна лихва от 22.04.2019 г. до окончателното
плащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗН, когато съпругът
наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни
низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило
преди навършването на десет години от сключването на брака, а в
противен случай получава 2/3 от наследството.
В настоящия случай ищецът К. К. К., който е починал в хода на процеса
е оставил следните наследници: съпруга И. Д. К., сестра М. К. К. и брат Д.
К. К..
С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗН и тъй като наследството
се е открило след навършване на десет години от брака, който е сключен
на 17.07.1998 г. на съпругата И. Д. К. в качеството и на наследник на К. К. К.
следва да бъде присъдено обезщетение в размер 60 000 лв., което
представлява 2/3 от обезщетението от 90 000 лв., представляващо
разликата между присъдените 90 000 лв., с влязлото в сила
първоинстанционното решение Решение № 260356/10.12.2021 г.
постановено по т. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и
справедливият размер от 180 000 лв.
На сестрата М. К. К. в качеството й на наследник на К. К. К. и с оглед
20
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗН следва да бъде присъдено обезщетение
в размер на 15 000 лв., което представлява 1/6 от обезщетението от 90 000
лв., представляващо разликата между присъдените 90 000 лв., с влязлото
в сила първоинстанционното решение Решение № 260356/10.12.2021 г.
постановено по т. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и
справедливият размер от 180 000 лв.
На брата Д. К. К. в качеството му на наследник на К. К. К. и с оглед
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗН следва да бъде присъдено обезщетение
в размер на 15 000 лв., което представлява 1/6 от обезщетението от 90 000
лв., представляващо разликата между присъдените 90 000 лв., с влязлото
в сила първоинстанционното решение Решение № 260356/10.12.2021 г.
постановено по т. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и
справедливият размер от 180 000 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва З.Д. „Б.И.“ АД да
заплати на И. Д. К. в качеството й на правоприемник на К. К. К. обезщетение
в размер 60 000 лв., което представлява 2/3 от обезщетението от 90 000
лв., представляващо разликата между присъдените 90 000 лв., с влязлото
в сила първоинстанционното решение Решение № 260356/10.12.2021 г.
постановено по т. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и
справедливият размер от 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди
- болки и страдания от смъртта на Н. К. К. - син на К. К. К., настъпила при
ПТП на 01.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва З.Д. „Б.И.“ АД следва
да заплати М. К. К. в качеството й на правоприемник на К. К. К. обезщетение
в размер на 15 000 лв., което представлява 1/6 от обезщетението от 90 000
лв., представляващо разликата между присъдените 90 000 лв., с влязлото
в сила първоинстанционното решение Решение № 260356/10.12.2021 г.
постановено по т. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и
справедливият размер от 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди
- болки и страдания от смъртта на Н. К. К. - син на К. К. К., настъпила при
ПТП на 01.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва З.Д. „Б.И.“ АД следва
да заплати Д. К. К. в качеството й на правоприемник на К. К. К. обезщетение
в размер на 15 000 лв., което представлява 1/6 от обезщетението от 90 000
лв., представляващо разликата между присъдените 90 000 лв., с влязлото
в сила първоинстанционното решение Решение № 260356/10.12.2021 г.
постановено по т. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и
21
справедливият размер от 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди
- болки и страдания от смъртта на Н. К. К. - син на К. К. К., настъпила при
ПТП на 01.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
По отговорността за разноските:
От представените по делото доказателства се установява, че ищците са
материално затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
За И. Д. К. в качеството на правоприемник на К. К. К..
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв.
– 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ е в размер на 2 230 лв. Съгласно разпоредбата
на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по
тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на
Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.
К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с
ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на И. Д. К. в качеството на правоприемник на К. К. К. е
в размер на 2 796 лв. с ДДС /2 230 х 20% = 2 796 лв./
За М. К. К., в качеството й на правоприемник на К. К. К. .
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв.
– 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
22
безплатна адвокатска помощ е в размер на 980 лв. Съгласно разпоредбата на
§ 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по
тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на
Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.
К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с
ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на М. К. К., в качеството й на правоприемник на К. К.
К. е в размер на 1 176 лв. с ДДС /980 х 20% 1 176 лв./
За Д. К. К., в качеството му на правоприемник на К. К. К..
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв.
– 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ е в размер на 980 лв. Съгласно разпоредбата на
§ 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по
тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на
Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.
К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с
ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на Д. К. К., в качеството му на правоприемник на К. К.
К. е в размер на 1 176 лв. с ДДС /980 х 20% 1 176 лв./
С оглед изложеното З.Д. „Б.И.“ АД следва да заплати на адв. П. К.
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищците в общ размер на 5 148 лв. с ДДС /2 796 лв. + 1 176 лв. + 1 176 лв./.
Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено
възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза в размер на 550 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З.Д. „Б.И.“ АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
23
съдебната власт, сумата от 3 600 лв. за държавна такса, представляваща
остатъка от дължимата държавна такса, както и сумата от 137, 50 лв.,
представляваща остатъка от възнагражденията на вещи лица по комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза платено от бюджета на
съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Л., бул. ***** да заплати на И. Д. К. ЕГН
********** от гр.С.З. бул.“***** в качеството на правоприемник на К. К.
К. ЕГН ********** б.ж. на с.Б. обл.С.З. обезщетение в размер 60 000 лв.,
което представлява 2/3 от обезщетението от 90 000 лв., представляващо
разликата между присъдените 90 000 лв., с влязлото в сила
първоинстанционното решение Решение № 260356/10.12.2021 г.
постановено по т. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и
справедливият размер от 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди
- болки и страдания от смъртта на Н. К. К. - син на К. К. К., настъпила при
ПТП на 01.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Л., бул. ***** да заплати на М. К. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Б., общ. С.З., ул. ***** в качеството й на
правоприемник на К. К. К. обезщетение в размер на 15 000 лв., което
представлява 1/6 от обезщетението от 90 000 лв., представляващо
разликата между присъдените 90 000 лв., с влязлото в сила
първоинстанционното решение Решение № 260356/10.12.2021 г.
постановено по т. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и
справедливият размер от 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди
- болки и страдания от смъртта на Н. К. К. - син на К. К. К., настъпила при
ПТП на 01.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Л., бул. ***** да заплати на Д. К. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Б., общ. С.З., ул. ***** в качеството му на
правоприемник на К. К. К. обезщетение в размер на 15 000 лв., което
представлява 1/6 от обезщетението от 90 000 лв., представляващо
разликата между присъдените 90 000 лв., с влязлото в сила
24
първоинстанционното решение Решение № 260356/10.12.2021 г.
постановено по т. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и
справедливият размер от 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди
- болки и страдания от смъртта на Н. К. К. - син на К. К. К., настъпила при
ПТП на 01.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Л., бул. ***** да заплати на адв. П. К. с адрес: гр.
С.З., бул. ***** адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищците в общ размер на 5 148 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Л., бул. *****, да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт съдебната власт, сумата от 3 600 лв. за
държавна такса, представляваща остатъка от дължимата държавна такса,
както и сумата от 137, 50 лв., представляваща остатъка от възнагражденията
на вещи лица по комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза платено от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на третото-лице помагач в
процеса Б. С. С. ЕГН ********** на страната на З.Д. „Б.И.“ АД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
25