Решение по дело №21624/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18550
Дата: 15 октомври 2024 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20241110121624
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18550
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110121624 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
145765/02.05.2024 г./ на „*************** срещу А. Х. З., с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца задълженията за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, *************** с абон. № 20629, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 48808/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а
именно: 627.98 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 07.2019 г. до
м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното плащане; 69.85 лв.
– лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 14.08.2023 г.; 49.93 лв. – цена на услугата
дялово разпределение за периода от м. 08.2020 г. до м. 07.2022 г., ведно със законната лихва
от 30.08.2023 г. до окончателното плащане; 10.71 лв. – лихва за забава за периода от
16.10.2020 г. до 14.08.2023 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик, възникнало по силата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил в имота топлинна енергия
през процесния период, но той не е заплатил в срок дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника А. Х.
З., с който оспорва исковете. Възразява, че няма качеството на клиент на топлинна енергия за
1
имота, защото трето лице – *************** З., е заявил откриване на партида на свое име
и такава е била открита. Не оспорва извършването от ищеца на реална доставка в имота на
топлинна енергия в твърдяното количество и на твърдяната цена. Не оспорва издаването на
фактури от ищеца на процесната стойност, тяхното осчетоводяване от ищеца и редовността
на счетоводните му записвания. Оспорва претенцията за лихва за забава върху цената на
топлинната енергия по основание и размер. Счита, че не е изпаднал в забава върху
месечните прогнозни суми, защото в приложимите общи условия е предвидена дължимост
на обезщетение за забава само върху изравнителните сметки, но в случая общата фактура не
е била издадена в срок, поради което е налице забава на кредитора, която освобождава
длъжника от последиците на собствената му забава, респ. ищецът е трябвало да уведоми
ответника, че е издал обща фактура и да му изпрати покана за плащане, каквито
доказателства не са представени. Оспорва претенциите за цена на услугата дялово
разпределение и лихва за забава върху нея, като твърди, че главницата е произволно
определена – различава се от определената в договора с фирмата за дялово разпределение и
не е разпределена между етажните собственици съобразно броя им, нито съобразно
предоставените услуги от ФДР, а в общите условия не е установен падеж за плащане на това
задължение, поради което за изпадане на ответника в забава е необходима покана, но такава
не е била отправена до него. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от
вземането за цената на доставената топлинна енергия. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски за заповедното и исковото производства.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „*************** /с предишно
наименование *************** не изразява становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 48808/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира,
че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия
е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; изискуемост на вземането.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
2
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
Съгласно т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС:
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“. В мотивите към т. 1 е прието следното:
„Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран
в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди...“.
3
В случая се установява от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 179, том
VІ, рег. № 9368, дело № 1086/2008 г. на нотариус *************** /л. 14 – 15/, а и не се
оспорва от ответника, че на 10.06.2008 г. той е придобил по дарение собствеността върху
процесния имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. ***************. От
друга страна обаче, по делото е доказано, че трето лице – ***************, е подало на
14.04.2015 г. до „*************** заявление-декларация за откриване на партида за
процесния имот, имащо характер на предложение за сключване на договор, което очевидно е
прието от ищеца. По този начин между *************** и „*************** е сключен
договор за доставка на топлинна енергия, по който именно това лице има качеството на
клиент на топлинна енергия, като липсват доказателства така възникналото договорно
правоотношение между тях да е прекратено в момент, предхождащ началото на процесния
период. Предвид изложеното и с оглед възприетото в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съдът намира, че не ответникът, а третото лице, сключило писмен
договор с ищеца, е материалноправно легитимирано да отговаря за задълженията,
произтичащи от доставката на топлинна енергия в процесния имот през исковия период.
По изложените съображения предявеният срещу собственика иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия е
неоснователен, респ. неоснователни са и исковете срещу него за мораторната лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия, за стойността на услугата дялово
разпределение и за мораторна лихва върху нея.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква
за ответника. В случая той претендира адвокатско възнаграждение за исковото производство
в размер на 150 лв. и адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на
200 лв. Първата му претенция е основателна, защото от представения Договор за правна
защита и съдействие от 10.06.2024 г. е видно, че ответникът е заплатил за защитата му по
исковото производство адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. като част от общо
уговорено такова в размер на 400 лв. Недоказано е обаче извършването от него на разноски
за заповедното производство. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че в Договор за
правна защита и съдействие от 01.12.2023 г. е договорено възнаграждение в размер на 200
лв. за оказване на правна помощ и представителство пред СРС по исковото производство,
което корелира с уговорката в договора, че негов предмет е оказване на правна консултация
и представителство по гр. д. № 48808/2023 г. по описа на СРС, включващо извършването на
всички необходими действия в заповедното производство до приключване на
първоинстанционното производство пред СРС. Следователно в договора липсва уговорка за
дължимост от З. на отделно адвокатско възнаграждение за заповедното производство,
поради което съдът приема, че заплатената съгласно приложената към договора разписка
парична сума касае именно исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***************, ЕИК *************** със седалище
и адрес на управление: гр. София, ***************, срещу А. Х. З., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. *************** – партер, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца задълженията за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, *************** с абон. № 20629, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 48808/2023 г. по описа на СРС,
85 състав, а именно: 627.98 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
07.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното
плащане; 69.85 лв. – лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 14.08.2023 г.; 49.93 лв. –
цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2020 г. до м. 07.2022 г., ведно със
законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното плащане; 10.71 лв. – лихва за забава за
периода от 16.10.2020 г. до 14.08.2023 г.
ОСЪЖДА „***************, ЕИК *************** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***************, да заплати на А. Х. З., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. *************** – партер, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150
лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „***************.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5