Разпореждане по дело №544/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по жалбата на адвокат Ш. в качеството й на служебен защитник на подсъдимият К. Д. за въззивна проверка на невлязлата в сила присъда №330/26.01.2011 год. постановена по нохд №202/2010 год.по описа на РС Г. Д..

С цитираната присъда подсъдимият е признат за виновен в това,че за периода от 05.01.2005 год. – 14.10.2005 год. в района на С. и с.М., област Б. при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с Д. Г. Н. от С. е отнел чужди движими вещи – 20 бр. алуминиеви решетки с размер 0.50 м./0.145 м./0.03 м. и тегло 4 кг., на обща стойност 360 лв., собственост на „Стопански търговски комплекс” ЕООД гр.С. и 15 бр. употребявани кофражни платна на стойност 120 лева, собственост на А. Н. В. от с.М., област Б., всички вещи на обща стойност 480 лева от владението на Л. А. Т. – Управител на хотел „Виктори” към „Стопански търговски комплекс” ЕООД гр.С. и А. Н. В. от с.М., област Б., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и извършеното не е маловажен случай, както следва:

1.На 05.01.2005 година от закрит плувен басейн на хотел „Виктория” към „Стопански търговски комплекс” ЕООД гр.С., в съучастие, като съизвършител с Д. Г. Н. от С., област Б., е отнел чужди движими вещи – 20 бр. алуминиеви решетки с размер 0.50 м./0.145 м./0.03 м., на стойност 360 лв., собственост на „Стопански търговски комплекс” ЕООД гр.София от владението на Л. А. Т. – Управител на хотел „Виктория” към „Стопански търговски комплекс” ЕООД гр.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

2.На 14.10.2005 година от незавършен строеж в с.М., област Б., в съучастие, като съизвършител с Д. Г. Н. от С., област Б., е отнел чужди движими вещи - 15 бр. употребявани кофражни платна на стойност 120 лева, собственост на А. Н. В. от с.с., от владението му, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като извършил това повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7 от НК във вр. с чл.194, ал.1 от НК, чл.26, ал.1 от НК, чл.28, ал.1 от НК, чл.20, ал.2 от НК, чл.55, ал.1, т.1 от НК, чл.54 от НК, чл.61, т.3 от ЗИНЗС и чл.60, ал.1от ЗИНЗС е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца ,като му е определен и при първоначален общ режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.25, ал.1, във вр.с чл.23, ал.1 и ал.3 от НК решаващият съд е определил на подсъдимия Д. едно общо най-тежко наказание от наложените му такива със Споразумение № 539/22.10.2008 г. по НОХД№ 323/2008 г. по описа на РС –Г. Д., влязло в законна сила на 22.10.2008 година и с настоящата присъда, а именно- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от шест месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в полза на държавата в размер на 500 лева.

РС е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият,като е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено му с протоколно определение № 15/10.01.2005 година по НОХД№17/05 година на РС Г. Д., влязло в законна сила на 10.01.2005 година, което наказание подсъдимият следва да изтърпи при първоначален общ затворнически режим в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл.61, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.Д. е осъден с атакуваната присъда да заплати на държавата сторените разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда на РС подсъдимият чрез служебният си защитник излага съображения за незаконосъобразност на присъдата.Твърди,че липсват доказателства,които по категоричен начин да сочат по кое време на денонощието са извършени двете деяния,като намира,че неправилно присъдата се базира само на показанията на свидетеля Н.,който преди това е имал и качеството на подсъдим по същото дело/производството по отношение на него е приключило със споразумение/.Намира,че от показанията на останалите свидетели не се установява по категоричен начин подсъдимият да е автор на деянието.

Излагат се и правни съображения свързани с твърдени допуснати нарушения на процесуалните правила по делото.Като такива се сочат-липса на яснота кога подсъдимият и Н. са придобили качеството на обвиняеми лица в хода на ДП,нарушения при извършването на разпознаването ,нарушение при изготвяне на оценъчната експертиза,тъй като същата не отразявала действителната стойност на вещите.Защитата счита също така,че неправилно на Д. е повдигнато обвинение за продължавано престъпление,като твърди ,че липсва една и съща обстановка ,като последващото деяние не се явява продължение на предшестващото,поради което и не се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК ,а за извършване на две отделни деяния.Твърде си също така във въззивната жалба,че не е налице и повторност /както е повдигнато обвинението/, по отношение на първото деяние,а само на второто.

Прави се искане да се отмени атакуваният съдебен акт,да се върне делото или на прокурора или на съда,а алтернативно-въззивният съд да оправдае подсъдимият Д..Не се ангажират нови доказателства.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със служебно назначеният си защитник.Поддържат жалбата и направените в нея искания.В последната си дума подсъдимият моли да се отмени атакуваната присъда.

Представителят на ОП намира жалбата за неоснователна.Навежда доводи за законосъобразност на атакуваната присъда.Счита,че обвинението е доказано по несъмнен начин и то не само въз основа на показанията на свидетеля Н.,а и тези на свидетелите-В.,В.,М..Счита,че неправилно е определен режимът на изтърпяване на наказанието като “общ”,а следва да е “строг”.

Въззивният съд след като се запозна с доводите на страните ,извърши самостоятелен анализ на всички събрани доказателства по делото,въз основа на които и провери изцяло правилността на атакуваната невлязла в сила присъда,независимо от основанията,посочени от страните,съобразно процесуалните норми на чл.313 и 314 от НПК,намира следното:

От фактическа страна РС е изяснил делото напълно и след анализ на относимите за това доказателства.Фактическата обстановка се споделя и от настоящият състав и е следната:

Подсъдимият К. Д. е от С. и е български гражданин,с основно образование,безработен,неженен.Осъждан е както следва:

С Определение № 15/10.01.2005 год. по НОХД№ 17/2005 год. на РС Г. Д., влязло в законна сила на 10.01.2005 год., за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5 НК, вр. с чл.194 ал.1 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.18 ал.1 НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Със Споразумение № 539/22.10.2008 год. по НОХД № 323/2008 год. на РС Г. Д., влязло в законна сила на 22.10.2008 год., за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК във вр. с ал.3, т.1 пр.1 от НК, като му е наложено наказание „Глоба” в размер на 500 лева.

Към началото на 2005 година подсъдимия Д. и свидетеля Н.,с който са от едно село, били в приятелски отношения.Така на 05.01.2005 год. вечерта отишли на кафе в С..Около 22-23 часа решили да се изкъпят, като идат на „Мирото”, намиращо се между хотел „Виктория” и ресторанта „При кучето” в С..Потеглили с лек автомобил марка „Пежо 405” с рег.№ Е 50 26 АХ, собственост на вуйчото на свидетеля Н..Изкъпали се в “Мирото”,след което решили да се приберат.Било вече малко преди полунощ,когато минали покрай закрития басейн на хотел „Виктория”.Тогава подсъдимия Д. видял, че има отворено прозорче на басейна и решил да влезе вътре.Взел сака, в който носили багажа си,а Н. го повдигнал,за да се промуши през прозореца.Влизайки вътре подсъдимият решил да вземе алуминиеви решетки,намиращи се отстрани на басеина.Сложил ги в сака и прехвърлил същият на свидетеля Н.,който чакал при отвореният прозорец.Казал на Н. да изпразни сака в автомобила, и докато вършел това Н. видял, че сака е пълен с алуминиеви решетки.След като изпразнил сака,Н. го върнал на подсъдимият през прозореца.Малко след това Д. отново подал пълен сак на Н. и сам се промушил през прозореца и излязъл.И този пък сака бил пълен с алуминиеви решетки. Общият им брой бил 20.Потеглили и оставили решетките в гаража на Н..На следващия ден двамата начупили алуминиевите решетки на малки парчета с чук.След няколко дни Н. трябвало да се явява като свидетел в съда в гр.Б., поради което и двамата с Д. решили да предадат алуминиевите парчета в пункт за вторични суровини в Б., тъй като знаели, че цената там е по-висока.Отишли с автобус до Б., намерили пункт за вторични суровини в района на автогарата.В този пункт Д. предал алуминиевите парчета.За тях му били заплатени 110 лева, които двамата поделили помежду си.

На 14.10.2005 година вечерта подсъдимия Д. и свидетеля Н. отишли на кафе в с.Г. с лекия автомобил м.”Пежо 405”, собственост на вуйчото на Н..Около 23 часа си тръгнали за С..Навлизайки в с.Марчево, в началото на селото и в близост до бензиностанцията имало незавършен строеж на свидетеля В.. Там двамата забелязали, че има наредени кофражни платна.Паркирали автомобила малко по-напред от самият строеж,като се върнали до него пеш.Огледали строежа и решили да откраднат кофражните платна.Започнали да пренасят кофражните платна едно по едно от строежа до нивите, намиращи се под пътя.След като пренесли петнадесет платна решили да спрат, натоварили ги в лекия автомобил и ги превозили до дома на вуйчото на Н., където ги разтоварили и се прибрали по домовете си.На следващия ден – 15.10.2005 год. отишли в с.Г., натоварили единадесет от платната в лекия автомобил и ги предали за вторични суровини на фирма „Феникс-Неврокоп” в гр.Г. Д..За платната им била заплатена сумата от 41.60 лева.Останалите четири платна не били предадени от Д. и Н..

В хода на досъдебното производство е назначена търговско – оценъчна експертиза.Според заключението на същата, стойността на вещите съобразена с пазарните цени и процента на овехтяването към момента на извършване на деянието е както следва: кофражни платна 15 бр. х 8.00 лв. = 120.00 лв; Алуминиеви решетки с размери 0.5х0.145х0.003 м. тежат 4 кг. 4 кг. х 4.5 лв. = 18.00 лв. или 20 бр. х 18.00 лв. = 360.00 лв; Всичко - 480 лева.

Така установеното във фактическо отношение от РС се споделя напълно и от настоящата инстанция.Горното се базира на пълен анализ на събраните писмени и гласни доказателства.В тази връзка за изясняване обстоятелствата по делото изключително значение имат показанията на свидетеля Н.,който е имал и качеството на подсъдим по същото и е постигнал споразумение с прокуратурата и се е признал за виновен по така повдигнатото му обвинение.Същият в показанията си в хронологична последователност описва времето,мястото и начина на извършените в съучастие две деяния.Показанията му дадени в съдебно заседание от 17.05.2010 год. в действителност не включват всички подробности описващи деянията,но тези непълноти се заместват с прочитането на показанията на Н. дадени в хода на ДП.Показанията на този свидетел от друга страна кореспондират и с останалият доказателствен материал.Така относно начина на извършване на първото деяние-чрез проникването през отворен прозорец от страна на Д. показанията му кореспондират с тези на свидетеля В..Последният твърди,че единственият начин да се влезе в помещението,където е басейна без да се разбива вратата,която е заключена е именно през този прозорец,който са оставяли отворен.Същият свидетел,който е работил към момента на извършване на деянието като касиер установява с показанията си,че именно отключвайки на следващият кражбата ден е установил липсата на алуминиевите решетки на басейна,така както твърди и Н..Че именно такива решетки са откраднати от Н. и подсъдимият са и доказателствата,установяващи,че в начупен вид те са предадени в пункт за вторични суровини в близост до автогарата в Б. от подсъдимият,който заедно с Н. си поделил получените от предаването пари.Свидетелите Т. и В. потвърждават също така и факта,че начупените решетки са “намерени” в Б..Стойността на решетките е 360 лв. и с оглед на значението на тези решетки за функционирането на басейна случаят не е маловажен.Обстоятелствата около извършването му- с участието и на двамата Н. и Д. осъществяването на различни части от деянието и подялбата на стойността от предадените решетки е установено по категоричен начин,че това деяние е извършено в съучастие от двамата под формата на съизвършителство.

Второто деяние -кражбата на кофражни платна, извършена на 14.10.2005 година.Настоящият състав споделя изводите на районният съд,че доказателствата,събрани по делото и за това деяние сочат по категоричен начин времето,мястото и начина на извършването му.Отново ,както за установяване на първото деяние и тук основно значение имат показанията на Н..Този факт обаче е напълно обясним,поради факта,че същият е участвал в осъществяване на деянията и именно той възпроизвежда в най-голяма подробност обстоятелствата около извършване на деянията.Правно значимото в случая е,че тези негови показания се потвърждават и от останалият доказателствен материал.В тази връзка следва да се имат в предвид показанията на свидетеля В./ л.32 от делото/,който в показанията си изяснява,че е обозначил платната с жълта боя и същата ден,преди вечерта на кражбата е декофрирал платната и оставил под стълба,като мястото било разградено и имало достъп де него.Че именно тези платна са откраднати от Д. и Н. са и показанията на този свидетел,че от фирма “Феникс неврокоп” 12 от 15-тя платна му били върнати и той ги разпознава по обозначителната жълта боя.Тези пък показания на В. кореспондират и с показанията на друг свидетел по делото-М., който е собственик на „Феникс Неврокоп”,дружество, което изкупува черни и цветни материали.Последният в показанията си разпознава в съдебно заседание подсъдимият като лицето ,заедно с друго момче,предало именно тези строителни платна.Същият свидетел изяснява и факта,че двамата не носили лични карти и посочили малкото име на единия и фамилното на другия.Към материалите на досъдебното производство /л.47/ е приложена покупно-изплащателна сметка от 15.10.2005 година, от която е видно, че са предадени 11 бр. кофражни платна, за което са били платени 41.60 лева.Като доставчик е записан К. Димитров.За установяване обстоятелствата около тази кражба са и показанията на свидетеля М. и издадената от него покупно-изплащателна сметка ,в която е посочено, че платната са били превозени до пункта на фирмата с лек автомобил м.”Пежо” Е 5026 АХ, които автомобил, видно от събраните по делото доказателства е на вуйчото на свидетеля Н..И това деяние отново е извършено от НН. и Д. в съучастие-заедно са отнели платната,занесли и предали на вторични суровини и получили сумата от тях,под формата на съизвършителство.

С оглед на гореизложеното обвинението повдигнато на Д. е доказано по безспорен и несъмнен начин въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,кореспондиращи помежду си и изясняващи всички обстоятелства ,касаещи обективните признаци на деянията.Именно поради това, подсъдимият е бил признат за виновен въз основа на годни доказателства,събрани по предвиденият в НПК процесуален ред.С оглед на изложеното въззивната инстанция дава и отговор на първото възражение на защитата,наведено в жалбата-че обвинението е недоказано.

Следващото възражение на защитата е,че липсват законовите признаци да се приеме,че двете деяния са извършени като продължавано престъпление.

Това възражение не се споделя от настоящият състав,като доводи в тази насока е изложил и РС.

Двете деяния са извършени съответно на-05.01.2005 год. и 14.10.2005 год.Дефиницията на чл.26,ал.І от НК на продължаваното престъпление поставя като условия наличието на две или повече деяния,,които осъществяват по отделно един или различни състави на едно и също престъпление,извършени са през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината,при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.Защитата намира,че не е налице една от тези предпоставки-а именно деянията не са извършени според нея през непродължителни периоди от време,а в продължителен такъв.Цитираната по-горе правна норма не сочи изрично кой период от време е “непродължителен”,поради което за установяването на продължителността от време между деянията и уеднаквяващи критерия за това е практиката на ВКС в своите решения.В голяма част от решенията си ВС е имал повод да посочи,че за да е налице продължавано престъпление ,то деянията следва да са извършени в период не по-дълъг от една година.В този смисъл са :тълкувателно решение №52 от 1988 год. на ОСНК на ВС на РБ;решение №8/15.01.1986 год. по н.д.№ 9/86 год. на ВК;решение №570/27.ХІІ.1984 год. по н.д.№602/84 год. на І н.о. на ВС;решение № 91 от 11.ІІІ.1985 год. по н.д.№64/85 год. на І н.о. на ВС на РБ ;решение №618 от 7.VІІІ.1991 год. по н.д.№481/91 год. на ІІ н.о. –“между отделните деяния от продължаваното престъпление трябва да има период от време,не по-дълъг от една година”.Именно този период от време се приема от практиката като един обективен критерии за продължителност на времето между отделните деяния,когато връзката между тях-обективна и субективна не се прекъсва и те могат при наличието и на останалите предпоставки да се обединят в едно продължавано престъпление.В конкретният казус деянията са извършени през месец януари и октомври-за период от около десет месеца и в рамките на една година,при еднородност на вината,покриващи съставите на едно и също престъпление при една и съща обстановка и при наличието от обективна и субективна страна на продължение между тях.С оглед на изложеното правилно престъплението е квалифицирано като продължавано такова.

Следващото възражение на защитата,че не е налице признака повторност или поне не за първото деяние.Това възражение също не е основателно.В предвид на изложените по –горе съображения се касае за едно престъпление,то е продължавано- по съществото си е сложно такова,представляващо вид на множеството престъпления и е довършено при довършването на последното деяние,включено в продължителността-а именно на 14.10.2005 год.Към този момент по отношение на Д. с Определение № 15/10.01.2005 година по НОХД№ 17/2005 година на РС Г. Д., влязло в законна сила на 10.01.2005 година, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5 НК, вр. с чл.194 ал.1 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.18 ал.1 НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години,поради което и правилно обвинението е прецизирано,тъй като продължаваното престъпление е извършено при условията на повторност.

И на останалите възражения,наведени във въззивната жалба е даван отговор и от решаващият съд и същите се споделят и от настоящият състав.Не са допуснати процесуални нарушения на правилата,съставляващи основание за отмяна на атакуваният акт.

По наказанието:

При определяне на същото , съдът е отчел всички обстоятелства имащи значение за определяне на справедливо наказание,такова което да съответства на целите на специалната и генерална превенция.Като отегчаващи са отчетени високата степен на обществена опасност на дееца,обусловена от данните за предходните му осъждания ,както и високата степен на обществена опасност на деянието,представляващо продължавано престъпление с две деяния.Като смекчаващи такива са отчетени възрастта на подсъдимия, стойността на отнетите вещи и възстановявани и изплащане на по-голямата част от същите,поради което и законосъобразно е приел,че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и е определил наказанието под минимума,при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца.Законосъобразно е прието от РС,че не са налице законовите предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 НК-данните за съдебното му минало и факта,че така наложеното му наказание не е постигнало целеният от НК резултат. Деянието е извършено от подсъдимият в рамките на изпитателния срок по предишното му осъждане, а именно по осъждането му с Определение № 15/10.01.2005 година по НОХД№ 17/2005 година на РС Г. Д., влязло в законна сила на 10.01.2005 година, което налага активирането на наложеното му наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца,поради което и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.68 ал.1 НК, и Д. следва да изтърпи и това отложено му по реда на чл.66 ,ал.І от НК наказание ефективно.При наличието на законовите предпоставки за това е извършена и кумулация на наложените на Д. наказания измежду измежду, наложените му със Споразумение № 539/22.10.2008 година по НОХД № 323/2008 година на РС Г. Д., влязло в законна сила на 22.10.2008 година и с присъдата по настоящето дело а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в полза на държавата в размер на 500 лева.

Възражението на прокурора,че на подсъдимият е определен първоначален “общ “ режим на изтърпяване на наказанието,а същият следва да е “строг”,поради факта,че към постановяване на присъдата същият вече е бил осъждан е основателно.В предвид обаче на това,че липсва протест в тази насока,а въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимият,настоящият състав намира,че при промяна на първоначално определеният му режим на изтърпяване на наказанието в строг, ще се влоши положението му на осъдено лице,което е недопустимо при липса на протест.

В хода на въззивното производство не са сторени допълнителни разноски,а за тези ,които са сторени до този момент Д. е осъден да ги заплати.

С оглед на гореизложеното ,въззивният съд съобразно нормата на чл.338 от НПК,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №330/26.01.2011 год. постановена по нохд №202/2010 год.по описа на РС Г. Д..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: